О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер .61, 19.03.2018 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 19.03.2018
г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 521 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове с
правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
обявяване на нищожността на арбитражна клауза в договор за заем, по чл.79, ал.1
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена по
договор за заем парична сума и по чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.2 вр. чл.86 от ЗЗД за лихви.
Тъй като
срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване
на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно
заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по
направените доказателствени искания.
Проектът
за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които
произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищец е Н.П.Р.,
а ответник – дружество „Долината на билките“ ЕООД. Ищецът твърди, че на
16.12.2014 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за заем, по силата на
който ищецът предал в собственост на ответника пари в размер на 30 000.00
лева (преведени по банков път на същата дата), които ответникът се задължил да
върне в срок от 40 дни от постъпване на сумата по банковата му сметка – до
27.01.2015 г. Длъжникът изпълнил частично задължението си, като върнал на 30.07.2015
г. 10 000.00 лева. На 15.11.2016г. и на 11.01.2017 г. последвали още две
плащания, всяко от по 2 000.00 лева. Така размерът на главница възлизал на
16 000.00 лева, която ищецът твърди, че не е платена. Правната
квалификация на този иск е по чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че в договора била
уговорена лихва в размер на законната такава, дължима за период от постъпване
на заемната сума по сметката на заемателя до
окончателното ù връщане, поради което се претендира сумата 6 164.01
лева, формирана по следния начин :
ü 1 885.72 лева, представляващи законна лихва
върху 30 000.00 лева за периода от 17.12.2014 г. до датата на извършване
на първото частично плащане на 30.07.2016 г.
ü 2641.62 лева, представляващи законна лихва върху
сумата 20 000.00 лева за периода от 30.07.2015 г. до 15.11.2016 г. (датата
на второто частично плащане);
ü 290.00 лева, представляващи законната лихва върху
сумата 18 000.00 лева за периода от 15.11.2016 г. до 11.01.2017 г. (датата
на третото частично плащане);
ü 1346.67 лева, представляващи законна лихва върху
сумата 16 000.00 лева за периода от 11.01.2017 г. до подаване на исковата
молба на 09.11.2017 г.
Правната
квалификация на този иск е чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.2 вр. чл.86 от ЗЗД.
В
договора за заем – чл.18, страните били уговорили арбитражна клауза, отнасяща
всички спорове във връзка в договора, пред Международния арбитражен съд при
Алианс за правно взаимодействие. Твърди се нищожност на посочената арбитражна
клауза като нарушаваща добрите нрави. Твърди, че управителят на дружеството –
ответник А.Б. била съпруга на Иван Димов – Председател на посочения арбитражен
съд, което ищецът разбрал впоследствие. Счита, че разрешаването на евентуален
спор пред този арбитражен съд няма да е безпристрастно и справедливо –
нарушение на чл.56 и чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ.
Правната
квалификация на този иск квалификация е по чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
Моли съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на посочената арбитражна
клауза, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 16000.00 лева,
представляващи неплатена главница по договор за заем, сумата 6164.01 лева,
представляващи мораторна лихва, както и законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 09.11.2017 г. до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително и тези, направени в хода на производството по гражданско
дело № 7035/2017 г. на РС Русе, по което е допуснато обезпечение на предявените
по настоящото дело искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество,
чрез представител по пълномощие, е подало отговор, в който се оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявените искове.
На първо
място, се оспорва компетентността на съда за разрешаване на спора, предвид
уговорената в договора арбитражна клауза, поради което моли за прекратяване на
производството по делото.
На
следващо място, се твърди нередовност на исковата молба, която била с неясно
изложени фактически обстоятелства и с допуснати противоречия между
обстоятелствена част и петитум. Липсвали данни за
представителната част на пълномощника на ищеца и дали са внесени дължимите
държавни такси. На ответника не били изпратени всички доказателства, описани в
исковата молба, с което било нарушено правото му на защита.
Оспорва
паричните исковете с твърдения за недоказаност, тъй като представените с
исковата молба писмени доказателства били неотносими
към настоящия спор.
Оспорва
иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД като недопустим, тъй като арбитърът сам се
произнасял по собствената си компетентност, съгласно чл.19, ал.1 от ЗМТА, което
изключвало възможността за разрешаване на спора по друг процесуален ред. Искът
бил и неоснователен, тъй като не били накърнени добрите нрави, съобразно посочените
от ищеца фактическа твърдения. Ищецът не представял доказателства за твърдяната
съпружеска връзка, която обаче сама по себе си не влечала нищожност на
атакуваната арбитражна клауза. При сключване на договора ищецът бил запознат
както в Правилника на посочения арбитражен съд, така и с информацията за
ръководството му и арбитрите. Липсвала организационна подчиненост между
председателя на арбитражния съд и арбитрите, поради което съмнението на
пристрастност при разрешаване на делото били неоснователни. Гаранции в тази
насока били : възможността по чл.22, ал.1 от Правилника всяка от страните да
посочи арбитър, които, от своя страна, да изберат третия арбитър; задължението
на арбитрите да подписват декларации за безпристрастност.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Преди
разпределение на доказателствената тежест, съдът
дължи произнасяне на възраженията за недопустимост на производството :
Съдът
намира предявените искове за допустими, поради което оставя без уважение
искането на ответника за прекратяване на делото поради уговорена в договора за
заем арбитражна клауза. По делото няма данни и твърдения за образувано пред
арбитражния съд дело, за да е приложима разпоредбата на чл.19 от ЗМТА.
Доколкото по делото е предявен иск за нищожност на спорната арбитражна клауза,
то предявеният иск е допустим, тъй като е съединен с искове, за произнасянето
на които изходът по иска за нищожност е преюдициален
(р. 40 от 29.06.2017 г. на ВКС по търг. дело № 2448/2015 г, І т.о.). Изложеното
налага отхвърляне на възражението на неподсъдност на делото пред РС Котел.
Даването
на правна квалификация е задължение на съда, а не на ищеца, поради което е без
значение каква законова разпоредба е посочена в исковата молба и дали тя съществува.
Действително,
исковата молба е подадена от адв. С.Р., без по делото
да са приложени доказателства за представителната му власт, който пропуск съдът
следва да отстрани по реда на чл.101 от ГПК.
С
разпореждане от 20.11.2017 г. съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса в
размер на 911.56 лева. На 28.11.2017 г. сметката на РС Котел е заверена с
посочената сума.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК на страните, че от страна на
дружеството-ответник се признава, че на 16.12.2014 г.
между ищеца и ответника е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил в собственост на ответника 30000.00 лева, които ответникът се е
задължил да върне в срок до 40 дни; че в чл.4 от договора е уговорено заемателят за заплати на заемодателя законната лихва от
датата на постъпване на сумата по банковата сметка на заемателя
до окончателното връщане на сумата; че в чл.18 от е утоворено
всички спорове във връзка с договора да се разрешават от Международния
арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие – които съдът отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване; че платената главница по договора е в
размер на 14 000.00 лева.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК на ищеца, че следва докаже
следните факти :
ü че управителят на дружеството-ответник А.Б. е
съпруга на Иван Димов – Председател на Международния арбитражен съд при Алианс
за правно взаимодействие;
ü че мораторната лихва е в
размер на 6164.01 лева (по този пункт не се сочат доказателства).
По доказателствата :
Съдът следва да допусне събиране на представените
писмени доказателства.
Тъй като
в отговора се твърди, че в съдебните книжа, изпратени до ответника в
процедурата по чл.131 от ГПК, липсвал препис от справката от НБДН за управителя
на дружеството-ответника, съдът, независимо от истинността на твърдението,
следва да разпореди препис от посоченото доказателство отново да се изпрати на
ответника.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 15.05.2018 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕПИСИ от отговора заедно с приложените
към него доказателства да се изпратят на ищеца.
ПРЕПИС от приложената към исковата молба
справка от НБДН да се изпрати на ответника.
ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад
по делото, съобразно мотивите.
УКАЗВА на ищеца да представи най-късно в
насроченото съдебно заседание доказателства за представителната власт на адв. Р..
РАЗЯСНЯВА
на ищеца, че ако упълномощаването е извършено след подаване на исковата молба,
следва да потвърди извършените без представителната власт действия и му
разяснява, че в противен случай действията, извършени без представителна власт,
ще се считат за неизвършени.
ДОПУСКА събиране на представените писмените
доказателства.
УКАЗВА на
страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътвам
към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на
страните, че могат за ползват медиатори, вписани с
Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
С Ъ Д И Я :