№ 24
гр. Велико Търново, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Търговско дело №
20214100900024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ДС ТС БГ“ ЕООД, ЕИК:
**********, гр. София, общ. Столична, ул. „******“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
съдебен адрес: гр. София, ул. „*****“, № ***, ет.***, ап.***, чрез адв. Ц.П.
от САК срещу „******“ ЕООД, ЕИК: ******, гр. В. Търново, ул.
„********“, № **. Изтъква се в исковата молба, че ищецът /в качеството
си на спедитор/ със заявка за извършен транспорт № ***** от 21.06.2019г. е
възложил на ответното дружество да извърши международен транспорт
от Република Гърция, гр. Поликастро до Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирлания, гр. Бристол на подробно описани в
исковата молба стоки: 24 палета с млечни продукти, общо тегло 21
377,98кг., описани като съдържание по палети и кашони, различни видове
фета сирене. Общо 6815 кашона - 94 042 броя, като стоката е продадена от
„*****************“ на „**********“ ЛТД с фактура № ******* г.
Отбелязва се, че била съставена СМR товарителница с посочени изпращач и
получател, място на доставка, а камионът, с който да се извърши тя – ЕВ
**** ВК/СВ **** ЕА. Описва се, че със заявка за транспорт, ищецът изрично
е посочил на ответника като превозвач, ремаркето да бъде охладено
1
предварително. Цитира се точно какво е било записано в заявката, като
изрично се обръща внимание, че при преминаване на камиона през Белгия и
Франция ситуацията с нелегалните имигранти може да се превърне в
наистина голяма неприятност за всички, така че се моли да бъдат
инструктирани шофьорите да бъдат особено внимателни при всяко
тръгване, включително камионите да се заключват с повече от един
механизъм и да спират, и паркират на охраняеми места. Твърди се, че се е
установило, че по време на превоза на 27.06.2019 г., докато товарният
автомобил бил в Белгия, нелегални имигранти са отворили вратите на
ремаркето и са влезли в него. Шофьорът ******* повикал полиция и в т. 8 от
СМR товарителница било отбелязано, че „На 27.06.2019 г. в 4:30 часа
вратите на ремаркето са били отворени от имигранти на път Е 40 около
гр. Брюксел“. Ищецът бил уведомен от ответното дружество за
инцидента, като той на своя страна уведомил собственика на стоката
„**********“ ЛТД. Собственикът решил да изпрати товара за инспекция в
„********“ ООД. Камионът пристигал със стоката в базата на „******“
на 28.06.2019 г. в 9:30 часа. Била е извършена инспекцията, която е
установила, че е проникнато през задните врати на ремаркето. Описват се
следите, включително замърсяването, миризмата. След извършени
биологични тестове се установило, че всички кашони от най-горните редове,
върху тях е имало въздействие и били поставени под карантина, а камионът
щателно почистен. Така проверката била установила, че годната стока е
4022 кашона, а негодната 2792. Всичко това е описано в доклада. Негодната
стока била изпратена за унищожаване. Описва се подробно по опис
унищожената стока по кашони. Според исковата молба, общата стойност
на погиналите стоки е в размер на 39 204,02 евро, а за самото унищожаване
за стоките отделно били заплатени 2 618 британски лири. По-нататък по
цитиран доклад се отбелязва в исковата молба, че камионът е бил спрян на
необезопасено съоръжение и без по-сериозни охранителни мерки. Описват се
разговорите и кореспонденцията между „**********“ ЛТД и
застрахователя „ *****” – Co Ltd. Бил уведомен ищецът за възникналите
вреди, тяхната парична равностойност и се твърди, че след споразумение
от страна на ищеца му е заплатена сума в размер на 40 000 евро, като
респективно ищецът е заплатил на застрахователя цялата сума с четири
преводни нареждания, всяко едно от 10 000 евро на следните дати:
2
01.12.2020 г., 30.12.2020 г., 27.01.2021 г., 02.02.2021г. Ищецът посочва, че е
получил съобщение от застрахователите, че сумата в размер на 40 000 евро
е изцяло погасена и претенцията на застрахователя е окончателно уредена.
Ищецът твърди, че е уведомил ответното дружество, съответно му е
представена фактурата за сумата 78 233, 20 лева, необходими за
обезщетяване на възникналите вреди от 40 000 евро, но към датата на
предявяване на исковата молба няма плащане по тази фактура. Ищецът
излага, че фактически е изплатил той задължението на превозвача към
собственика на стока и застрахователя, и така на основание чл.74 ЗЗД
встъпва в правата на собственика. Изрично се отбелязва, че превозвачът
отговаря за всички вреди причинени при транспортирането на товара.
Акцентира се, че не е предприел необходимите охранителни мерки и във
връзка с всичко изложено, според исковата молба, ответникът отговаря
пред ищеца за сумата от 40 000 евро. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 40
000 евро /или алтернативно сума от 78 233,20 лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди при превоз на товар, възложен със
заявка *****, вследствие на проникване на имигранти в ремаркето на
камиона и погиване на част от превозваните стоки, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът „******“ ЕООД, ЕИК: ******, гр. В. Търново, чрез
процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на
исковите претенции, които счита за недоказани и моли да се отхвърли
предявеният иск.
Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Отношеиията между страните са следните: „****" ЕООД е
превозвач, „*************" ЕООД е спедитор, който е наел превозвача да
извърши превоза, „Футура Ф>удс Ю Кей" ЛТД е получател и собственик на
стоката, a *******. e застраховател на стоката. Последното дружество е
заплатило погиналата стока и е предявило претенция към „*************"
ЕООД - ищец по настоящето дело. Веднага след като е била предявена тази
3
претенция, „*************" ЕООД е предявило първоначален иск към „****"
ЕООД. Видно от описаното в исковата молба и от представените
доказателства, цялата сума е била заплатена с платежни нареждания на
дати 01.12.2020г., 30.12.2020г., 27.01.2021г. и 02.02.2021г. Именно това са и
датите, от които едногодишната давност е започнала да тече, доколкото
преди това ищцовото дружество не е било суброгирано в правата на
застрахователя и не е могло да претендира от ответника процесните суми.
Давността уредена в чл.32 КЧМР се отнася до случайте, в които
получателят на стоката следва да предяви претенция към превозвача, но не
и до случайте, в които се претендира обезщетение вследствие суброгиране в
правата на кредитора, тъй като преди да бъде заплатена съответната
сума, няма как съответното лице по веригата да отправи претенция, тъй
като тя би била неоснователна. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - например Решение № 3629 от 04.05.2016г. на СГС по в. гр. д. №
14264/2015 г. Същото приема и Върховният касационен съд - Решение № 47
от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК, съгласно което
предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен
срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от
суброгиралия се срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или
неговия застраховател. За регресните искове на суброгиралия се прилага
общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента
на изплащането на обезщетението на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове вьзниква по силата на даденото от закона
право на регрес с факта на изплащането на сумата.
В тази връзка приложима в настоящия случай е 5 - годишната
погасителна давност, но дори да е приложима едногодишната по чл.32
КЧМР, то несъмнено моментът, от който започва да тече, е изплащането
на процесната сума от страна на ищеца.
По делото се установява по несъмнен начин настъпилата суброгация.
Представени са четири плащания за по 10 000 евро, както и писмо, от което
е видно, че *********** ги е получило и няма повече никакви претенции
както към „***********" ЕООД, така и към „****" ЕООД.
По делото са безспорни обстоятелствата, че емигранти са навлезли в
товарния отсег на камиона, както и че са унищожили процесните стоки.
Това се доказва, от една страна, от представените по делото
4
доказателства - доклад на авариен комисар за увреден товар, сертификат
за безопасно унищожаване, CMR товарителница с надлежно отбелязване.
На основание чл.30, пар.1 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), която е приложима в настоящия случай, се приема
до доказване на противното, че стоката е получена в съетоянието описано
в товарителницата, а именно - замърсена от емигранти. В съдебното
заседание беше посочено от единия от свидетелите, че това отбелязване е
направено от съответните власти - полицейските органи в Белгия. Видно от
показанията на св. *****, „в СМР товарителницата е вписана забележка на
27.06.2019г., когато са извикали полицията, че са открили имигранти. Иа 29-
ти, на разтоварен адрес, когато сме разтоварили, са написали забележка, че
евентуално ще има някаква щета по стоката и са извикали авариен комисар,
който да прецени какви са щетите. Има вписана официална забележка."
Така свидетелите потвърждават, че стоките са били увредени при превоза
им и този факт е безспорно установен по делото.
Установява се и цената на иска. По своята
сыцност, възстановителната стойност е пазарната цена на погиналите
вещи. От
приетата по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че
общата стойност на погиналите стоки е 39 204.02 евро или 76 676.40 лева.
Безспорна по
делото е и цената за изготвяне на доклада и за унищожаването им, която е
в
размер на 2 618,00 британски лири. Ищецът е заплатил 40 000,00 евро с
оглед постигнато с ************ споразумение.
Относно възражението на ответника, че нахлуването на емигранти
представлява събитие по смисъла на чл. 17 от КЧМР:
С оглед на това, че в близките 3 години на шцеца още два пъти се е
случвало нахлуване на емигранти в товарния отсег на камиона, то и в
Заявката за извършване на превоз изрично е записано следното: „Силно
препоръчваме камионите да се заключват с повече от един заключващ
механизъм и да бьдат паркирани на охраняеми места." и „Обръщаме
внимание още веднъж, че при преминаване с камиона Ви през Белгия и
Франция ситуацията с нелегалните емигранти може да се превърне в
наистина голяма неприятпост за всички нас, така че моля инструктирайте
шофьорите си да бъдат особено внимателни при всяко тръгване." Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, превозвачът не е
направил достатъчно предварително проучване и план за организиране на
превоза. Видно от показанията на св. *****, „шофьорите са инструктирани
да спазват времето за коране, както обикновено, да спират на охраняеми
5
паркинги, ако няма охраняеми, осветени, с бензиностанции."
Съгласно трайната сьдебна практика, преценката дали
обстоятелствата са могли да бъдат избегнати /предвидени/ и преодолени
/предотвратени/ се извършва на база абстрактния критерий на дължимата
от превозвача грижа - грижата на добрия превозвач, която е частен случай
на общата дължима грижа на добрия търговец. Превозвачът е
професионалист, поради което изискванията към неговата дейност са силно
завишени.
През тази призма следва да се приеме, че в конкретния случай
освобождаващите основания по чл. 17, ал. 2 CMR не са налице.
В показанията си свидетелят ***** сыцо заявява, че шофьорите са
инструктирани да внимават за опасностите от емигранти и кражби,
които могат да възникнат по пътя. Следователно, самият ищец е бил
наясно, че превозите в този район са застрашени от увреждащи събития,
като процесното. Това е видно от изпратената заявка, с която ответникът
е уведомен за риска от емигранти. По тази причина процесното събитие е
било предвидимо за превозвача. Това е достатьчно за отричането на
основанието по чл. 17, ал. 2 CMR, доколкото не е налице една от двете
кумулативни предпоставки за освобождаване от отговорност -
възможността за избягване /предвиждане/ на увреждащото събитие.
Независимо от това, рискът е бил и предотвратим /преодолим/.
По тези причини предявеният иск се явява основяателен и доказан,
следва да се уважи.
Ответникът дължи и законна лихва върху сумата, считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване.
С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.80 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ******, гр. В. Търново, ул.
„********“, № ** да заплати на „ДС ТС БГ“ ЕООД, ЕИК: **********, гр.
София, общ. Столична, ул. „******“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.
6
София, ул. „*****“, № ***, ет.***, ап.*** сумата от 40 000,00 евро /или
алтернативно сума от 78 233,20 лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди при превоз на товар, възложен със заявка *****,
вследствие на проникване на емигранти в ремаркето на камиона и погиване
на част от превозваните стоки, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2021год., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 7 329,36лв. – разноски
по делото.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7