О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260162
гр.Пловдив, 25.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.03.2021г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като
разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.дело № 618/2020г.
по описа на АС - Пловдив и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба, вх. № 261855/25.02.2021г., подадена
от Н.Т., чрез адв.Д.Г., за изменение на Решение № 260014/08.02.20121г.,
постановено по възз.гр.д.№ 618/2020г. по описа на АС- Пловдив, в частта за
разноските, чрез намаляване на присъдените на ответника разноски до минимума по
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Не е
постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „К.“ ЕООД.
Пловдивският
апелативен съд, въз основа на молбата, след като прецени данните по делото,
намира следното:
Въззивното
производство, възз.гр.дело
№ 618/2020г. по описа на АС - Пловдив, в което е
постановено въззивното решение, чието изменение в частта за разноските се иска
със сега разглежданата молба, е образувано по въззивни жалби и от двете страни
против първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният от молителя
Н. Т. против „К.“ ООД иск за обезщетение за вреди от нарушаване на авторско
право в размер на 3183.12лв. и е отхвърлен предявеният от молителя Н. Т. против
„К. „ООД иск за обезщетение за вреди от нарушаване на авторско право в размер
на 1000лв.
Пред
въззивния съд насрещната страна „К.“ООД е било представлявано от адвокат, който
е подал въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на Н. Т., както и се е
явил и в единственото съдебно заседание пред въззивния съд на 18.01.2021г. Извършени
от „К.“ ООД разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение са в
размер на 1300лв., доказани с представения договор за правна помощ.
Не е било
заявеното от молителя Н. Т. до приключване на устните състезания пред въззивния
съд възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Делото е
обявено за решаване в с.з. на 18.01.2021г., в което не са събирани нови доказателства.
С
въззивното решение е постановен изцяло благоприятен за „К.“ ООД инстанционен
резултат по делото, с оглед на който, с въззивното решение първоинстанционното
решение е отменено изцяло в частта за разноските и молителят Н. Т. е осъден да
заплати на „К.“ ООД“ разноските пред двете инстанции в общ размер 3466лв.
Сега
разглежданата молба за изменение на въззивното решение е подадена от активно
процесуално легитимирано лице - страна по делото, в срока по чл.248, ал.1, пр.1 ГПК.
Същата е
неоснователна на следните самостоятелни основания:
Исканото
изменение на въззивното решение предполага намаляване на разноските на
насрещната страна, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, поради
което, за уважаването му, е следвало да бъде заявено от молителя възражение по
чл.78, ал.5 ГПК в преклузивния срок до приключване на устните състезания пред
въззивния съд, каквото се прави за първи път с молбата по чл.248 ГПК.Тъй като
възражението за прекомерност на разноските на насрещната страна е преклудирано,
същото не следва да се разглежда, което е самостоятелно основание за отхвърляне
на молбата за изменение на въззивното решение.
Ако условно
се приеме, че е било заявено в срок от молителя възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
същото би могло да има за предмет единствено разноските на насрещната страна за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, респективно е неоснователна
молбата за изменение на въззивното решение чрез намаляване на разноските за
размера над присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв.
Разноските
за адвокатско възнаграждение, извършени от „К.“ ООД разноски пред въззивния съд
са в размер на 1300лв., доказани с представения договор за правна помощ, който
размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което
липсва основание за намаляването им.
Ето защо,
молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като
неоснователно, се оставя без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
261855 от 25.02.2021 г., подадена от Н.Т., чрез адв. Д.Г., за изменение на
Решение № 260014 от 08.02.20121 г., постановено по възз. гр. д. № 618/2020 г.
по описа на АС - Пловдив, в частта за разноските, чрез намаляване на
присъдените на ответника разноски до минимума по Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: