Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 02.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на прокурор Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 22 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Областна дирекция на МВР - Смолян, срещу Решение 46/ 28.10.2022 год.
по а.н.д. № 64/2022 год. на Районен съд - Девин. Претендира се неправилност на
оспореното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон. Изразява се несъгласие с извода на Районния съд, че ЕФ е издаден при
неправилно приложение на закона, изразяващо се в непосочване на конкретната
хипотеза, приложима спрямо нарушението, поради което ангажирането на
отговорността на водача в условията на „повторност“ е
неоснователно. Твърди се, че липсват допуснати
процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ,
тъй като то съдържало нормативно установените реквизити, посоченото в него
нарушение било безспорно установено, като с оглед наличните по делото
доказателства, същото правилно било квалифицирано като повторно. Посочва се, че
дори и от касационния съд да се приеме, че е налице допуснато процесуално
нарушение в административнонаказателната процедура,
същото касае използваната санкционна разпоредба, което е било преодолимо, чрез
прилагането от въззивния съд на закона за същото,
еднакво или по-леко наказауемо административно
нарушение в съответствие с ТР №8/15.06.2021 г. по т.д. №1/2020 г. на ОСС, I и II колегия
на ВАС.
Искането е да се отмени
обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се потвърди
електронния фиш, алтернативно, да се измени същото по отношение на размера на
наложената глоба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В становище на пълномощник поддържа жалбата си по изложените в
нея съображения. Претендира се присъждане на деловодни разноски, алтернативно,
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че в съдебно
заседание ответника се представлява от пълномощник.
Ответникът – Т.Х.Х., редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на ОП –
Кърджали дава мотивирано заключение за основателност на депозираната касационна
жалба.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по а.н.д. № 64/ 2022 г. по описа на РС – Девин, за която
оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:
С оспореното решение
РС – Девин е отменил електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***/ ***,
издаден от ОДМВР-Смолян, с който на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер
на 200 лв. на Т.Х.Х. от ***, с ЕГН **********, за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 15.05.2021 г.
РС – Девин е приел,
че ЕФ е незаконосъобразен тъй като не съдържа описание на нарушението, както и
че не е посочена конкретната нарушена материална норма, индивидуализираща
задължението на водача на МПС при избиране на неговата скорост на движение. В
оспореното решение са изложени мотиви, че разпоредбата на чл.182, ал. 4 от ЗДвП, приложена в процесния ЕФ, предвижда хипотези,
за които освен глоба в двоен размер, се налага и наказание „лишаване от право
на управление на МПС“, което от своя страна изключва налагането на наказание
глоба с ЕФ съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че непосочването в ЕФ на
някоя от хипотезите на чл. 182, ал.1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които препраща
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за обосноваване на по тежка квалификация „при повторност“, представлява неправилно приложение на
материалния закон, водещо до незаконосъобразност на ЕФ и е основание единствено
за неговата отмяна. Изложени са мотиви, че нито въззивната,
нито касационната инстанция разполагат с правомощието да изменят ЕФ чрез преквалификацията
на деянието.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
От събраните в
производството пред РС – Девин доказателства безспорно се установява извършено
от Т.Х.Х. нарушение на правилата, разписани в чл. 21,
ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
съдържанието на ЕФ е видно, че на 15.05.2021 г., в *** часа, в района на ***,
републикански *** клас път, в посока от *** към
***, е установено МПС „Ауди А8“ с рег. № ***, което се е движело с 66 км/ч.,
при въведено ограничение на скоростта от 40км/ч. с пътен знак – В26. На Т.Х.Х. като собственик на посоченото МПС е съставен ЕФ, серия
** № ***, в който като санкционна разпоредба е посочена тази на чл.182, ал. 4
от ЗДвП. Цитираната норма гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Предвид горното наложено от АНО с ЕФ административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв. е поради извършване на нарушение при
условията на „повторност”. В §6, т.33 от ДР на ЗДвП
се съдържа определение за "Повторно" нарушение - нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. В случая от наличните по
делото доказателства не се установява процесното
нарушение да е извършено в условията на повторност.
Неоснователен е доводът
в касационната жалба за доказаност на нарушението при
условията на повторност, аргументиран със справка за
нарушител, съдържаща данни за предходни нарушения и наложени наказания по ЗДвП,
влезли в сила в едногодишния срок по горепосочената разпоредба. Такава справка
не се съдържа в административнонаказателната
преписка, нито е била приобщена по делото, което води до извод за недоказаност
на квалифициращия признак на приетото за извършено при условията на повторност нарушение.
Както се посочи
по-горе, от съдържанието на ЕФ се установява, че Т.Х. се е движел извън
населено място със скорост 66 км/ч., при разрешена 40 км/ч. Т.е. превишението на скоростта е от 26 км/ч. В чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ от 100 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост извън населеното място от 21 до 30
км/ч.
В случая нарушаването на материалноправната
норма от страна на ответника е доказано, поради което не е било налице
основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с
размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Т.е.
оспореното решение, с което е отмемен ЕФ е неправилно
и следва да се отмени.
Не могат да бъдат споделени от настоящия
касационен състав изводите на РС – Девин, че нито въззивната,
нито касационната инстанция разполагат с правомощия да изменят квалификацията
на изпълнителното деяние. В съответствие
със задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в
касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
В мотивите на цитираното тълкувателно
решение, Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е
изразило становище, че това е така, тъй като подведеният под административнонаказателна отговорност субект трябва да
разполага в касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия
орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път от
районния съд.
С такова правомощие разполага първата съдебна
инстанция по арг. от същото тълкувателно решение (т.
1), а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.)
При еднородност на фактите и обстоятелствата
по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна
инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като
извършено без квалифициращия му признак "повторно", като в
съответствие с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение –
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, относима
в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението
на скоростта. В този смисъл са били и указанията, дадени в Решение № 165 от
15.06.2022 г. по КАНД № 62/ 2022 г. на АС – Смолян, с които очевидно състава на
РС - Девин е отказал да се съобрази.
При новото разглеждане на делото районният
съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за
разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение 46/28.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 64/2022 год. на Районен
съд - Девин.
Връща
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девин.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.