Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260240/22.2.2021г. Година
2021 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На осемнадесети февруари Година
две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 5198 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№2/04.02.2020г. на Директор Дирекция «Управление на морските пажове» в МТ, с
което на КД „П.С.и С-ие»
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000
лева на основание чл.26 ал.1 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА Министерство на туризма- София, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на КД „П.С.и С-ие», ЕИК ********* направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 830 / осемстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на
представляващ търговеца против №2/04.02.2020г. на Директор Дирекция
«Управление на морските пажове» в МТ, издадено на основание чл.53 ЗАНН.
Жалбата е
допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се оспорва НП. Счита се за необосновано,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на административно производствените
правила.
Сочи се, че с НП не се твърди «поставяне» на преместваеми обекти, а само се сочи, че такива са
установени при проверката. От изброени общо девет обекта, в крайна сметка са
останали само четири , като действителната вола на наказващия орган е неясна.
Изразява се позиция за наличието на маловажен случай на
административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на
наказателното постановление, изложени с жалбата. Счита се още, че не става ясно
за кой точно обект е наложено административното наказание, тъй като за всеки
отделен обект се касае за осъществен отделен състав на административно
нарушение. Претендира разноски.
Представител на
органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
В пледоарията си
по съществото на делото моли съда да постанови решение, с което да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
КД „П.С.и С-ие» е бивш концесионер на морски плаж «Кранево – юг»,
община Аксаково, обл. Варна.
На 16.07.2019г. с приемо-
предавателен протокол морският плаж «Кранево- юг» бил предаден на Министерство
на туризма, като били описани и констатирани следните обекти: медицински пункт;
1 бр. Съблекалня, 1 бр. Душ и 3 спасителни поста и 1 бр. Склад .
На 29.07.2019г.
била извършена проверка на морски плаж «Кранево – юг» от служители в отдел
«Управление на морските пажове» в МТ – св. С.- Й. и св. Ц..
В хода на проверката били установени обекти : заведение
за бързо обслужване «Бистро крейзи бийч»; заведение за бързо обслужване «Бистро Палма»;
отворен медицински пункт; 1 бр. Съблекалня, 1 бр. Душ и 3 спасителни поста, от
които единия със спасител, както и 1 бр.
Склад пред хотел «Палма» , пред който имало поставени 2 бр. Водни колела с обявени
цени за наем на час.
С горното
служителите в отдел «Управление на морските пажове» в МТ приели, че е
осъществен състав на административно нарушение. Св. Ц. съставила АУАН, в съдържанието
на който посочила , че на територията на неохраняемия
морски плаж „Кранево- юг» са установени преместваеми
обекти и съоръжения: заведение за бързо обслужване «Бистро крейзи
бийч»; заведение за бързо обслужване «Бистро Палма»;
отворен медицински пункт; 1 бр. Съблекалня, 1 бр. Душ и 3 спасителни поста, от
които единия със спасител, както и 1 бр.
Склад пред хотел «Палма» , пред който имало поставени 2 бр. Водни колела с
обявени цени за наем за 1 час 10 лева, без КД „П.С.и С-ие»
да има право на това. С АУАН било прието за установено, че дружеството е
осъществило състав на нарушение по чл.26 ал.1 от ЗУЧК, като без да има право на
това е разположило преместваеми обекти и съоръжения,
на територията на морския плаж.
Срещу АУАН били
подадени възражения, но били преценени като неоснователни.
Впоследствие, на
04.02.2020г. било издадено НП, с което
дружеството било санкционирано за извършено нарушение на чл.26 ал.1 от
ЗУЧК. Определено било административно наказание имуществена санкция в минимално
предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства- показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели - св. С.- Й. и св. Ц.; приемо- предавателен
протокол от 16.07.2019г.; протокол от 29.07.2019г.; договор за концесия; договори
за отдаване под наем и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът преди всичко констатира основателността на наведените
възражения с въззивната жалба и в съдебно заседание.
На първо място, от
съдържанието на съставените акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, не могат да бъдат изведени признаците от състава на
административно нарушение на чл.26 ал.1 от ЗУЧК.
Съобразно
разпоредбата на чл.26 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, на имуществено санкциониране подлежи юридическо лице, което постави
преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без
да има право на това.
В конкретния казус
от обстоятелствените части на АУАН и НП не може да се изведе нито едно действие
по поставяне на такъв преместваем обект или
съоръжение на територията на неохраняем морски плаж,
на морски плаж за природосъобразен туризъм или
прилежащата им акватория, както и евентуално времевото извършване на такива
действия. Единствено са налице констатации, че такива обекти са били установени
на територията на морски плаж «Кранево-юг».
Не е възможно
бездействието на дружеството по премахване на обектите след прекратяване на договора
за концесия да бъде приравнено на активно действие по поставяне на обекти, така
, както е направено с наказателното постановление. Подобно бездействие би могло
да осъществи състав на друго нарушение /напр. по ЗУТ/, но не изпълва признаците
на състава на чл.26 ал.1 от ЗУЧК.
На следващо място,
с АУАН и НП се сочи на поставени повече от един преместваем
обект и съоръжения, като не става ясно каква е било волята на наказващия орган
по отношение на имущественото санкциониране на дружеството – за кой точно
конкретен обект приема, че следва да санкционира извършителя , както и поради
какви причини за останалите обекти не следва налагането на административна
санкция.
Извод, че за всеки
отделен обект следва отделна административнонаказателна
санкция се налага от самото съдържание на чл.26 ал.1 от ЗУЧК.
Така, въз основа
на горното, въззивният състав на съда намери, че са
допуснати съществени нарушения на чл.18 ал.1 от ЗАНН; чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН,
както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Допуснатите нарушения са довели до повдигане на
неясно обвинение по отношение на административното нарушение, в извършването на
което дружеството е обвинено, неговата дата, както и конкретното нарушение, за
което е наложена санкция.
Поради горното се сформира извод, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, без да се
обсъжда дали е налице хипотеза на „маловажен случай” на административното
нарушение.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от
процесуалния представител на въззивното дружество, на
осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: