Р Е Ш Е Н И Е №176/17.7.2019г.
гр. Ямбол
, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в
публичното заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В. Атанасов
при секретаря Ж. Ч.
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
АНД № 700 по описа на ЯРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.С.И. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощен
защитник-адвокат, против Наказателно постановление № *** г. на началник група
към ОД-МВР-Я., РУ-Т., с което на осн. чл. 174 ал.3,
пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
В
жалбата се излагат доводи, че при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и се оспорва изложената
фактическа обстановка в АУАН и НП, като се сочи, че по време на проверката
жалбоподателят не е управлявал автомобила и е нямал качеството на водач на МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и чрез
процесуалния си представител подържа жалбата по посочените в нея основания и
иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна ОД МВР Я. редовно призована не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
04.05.2019 год. свид. П.Х. и свид.
К.К. – полицаи при РУ-Т. – Я. осъществявали
служебните си задължения, като се намирали на път *** на територията на
Община-Т.-Я.. Около 21.37 часа, движейки се с патрулния автомобил в отсечката
между с. Б.-с. М. к. в посока с М. К., двамата забелязали два автомобила, като
единият от тях-л.а. „Субару“ бил разположен
перпендикулярно на оста на пътя, на който предната част се намирала в лявата
канавка по посоката им на движение, а другият автомобил бил разположен в
лентата за насрещно движение до него. Двамата свидетели спрели патрулният
автомобил до двата автомобила, където установили, че до тях стоят
жалбоподателят С. и неговият син. След проведен разговор между тях, свид. Х. и свид. К. разбрали от
жалбоподателя и неговия син, че С. е управлявал л.а. „Субару“
към местността „***“, но тъй като пропуснал разклона решил да извърши маневра
завиване в обратна посока. Двамата свидетели също така разбрали от
жалбоподателя, че понеже л.а. „Субару“ бил с
повредена и неработеща задна предавка, не успял да извърши маневрата и предната
част на автомобила попаднала в канавката. В резултат на това жалбоподателят
извикал своя син да дойде на място и с неговия автомобил да издърпа автомобила
на жалбоподателя. Тъй като по време на разговора двамата свидетели се усъмнили,
че жалбоподателя е употребил алкохол, било поискано съдействие от ОДЧ, като на
мястото пристигнал свид. В.. На място свид. В. извършил проверка за наличие на алкохол в
издишания въздух на сина на жалбоподателя с Алкотест Дрегер, която отчела положителен резултат. При поискване от
страна на свид. В. да бъде извършена проверка за
наличие на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя, последният категорично
отказал, като му заявил, че е изпил доста количество алкохол и няма смисъл да
бъде проверяван. След отказа му бил издаден талон за медицинско изследване, който
жалбоподателя отказал да подпише, което обстоятелство било удостоверено с
подпис на свидетел. На място свид. В. му съставил
АУАН за отказа му да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, който бил
връчен на жалбоподателя, подписан от него и му бил връчен екземпляр от него, като
на мястото на възражения същият записал, че ще направи такива, но не е изложил
възражения по него в законоустановения тридневен срок.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 21.05.2019 год., при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, което било връчено на жалбоподателя на 31.05.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на разпитаните по
делото свидетели Х.В. и К., които са логични, последователни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти
от показанията на свид. Иванова.
Съдът
кредитира показанията на свид. И. само в частта им,
че по същото време жалбоподателят е отивал на местността „***“ с л.а. „Субару“ и че е изпуснал отклонението за местността. Не
приема за достоверни показанията й в останалата част, а именно, че тя е
управлявала автомобила преди същият да навлезе с предната си част в канавката.
Показанията и на свидетеля в тази им част противоречат на показанията на тримата
свидетели-полицаи Х., К., както и от показанията на свид.
В.. Показанията на свидетеля в тази им част се опровергават и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи и факта,
че същата е съпруга на жалбоподателя и се явява заинтересована от изхода на
делото, като показанията в тази им част целят избягване на административно
наказателна отговорност от негова страна.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния
срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество
се явява неоснователна поради следните съображения:
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган – Началник
група към ОД-МВР-Я., изрично оправомощен със Заповед
№ ***., в сроковете
по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването
му. НП съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и
юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на акта НП съдържат
нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН включително и нарушената законова разпоредба на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително в НП при изписване на нарушението е
посочено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нормата
действително съдържа две хипотези, но в случая не съществува никакво съмнение относно
това за какво деяние и за какво нарушение жалбоподателят е привлечен да
отговаря, тъй като последователно изложените в обстоятелствената част на АУАН и
в НП факти, че водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
кореспондират в пълна степен с посочения за нарушения текст от закона.
Съдът не приема
доводите за това, че на
същият му е нарушено правото на защита и той
не разбира какво точно нарушение е
извършил. Тук
следва да бъде посочено, че със сигурност
същия е разбрал, че е извършил деяние,
с което е отказал изпробване с Алкотест Дрегер, посочен със съответния номер в АУАН, който му е съставен, като впоследствие му е наложено наказание,
в което е посочено, че е извършил точно
това деяние. Само това деяние, извършвайки
жалбодателят е достатъчно като основание да му бъде
вменено и наложено наказание по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Следва да бъде
отбелязано и обстоятелството,
че същият след получаването на
екземпляр от акта на 04.05.2019 г. същият е записал, че има някакви възражения абсолютно
нечетливо, но не е депозирал такива по него в тридневния срок, което навежда на
извода, че е разбрал съдържанието му и по-точно какво нарушение му е вменено от
фактическа страна. Нарушението точно и ясно е записано и в атакуваното НП, като
в обстоятелствата му част е отразено именно, че отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, № ***.
От материалноправна
страна също не са налице основания за отмяна на НП. Съвкупният анализ на събрания
по делото доказателствен материал налага несъмнен
извод, че жалбоподателят е извършил адмнистративно нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност показанията на свид. Х.,
В. и К. с писмените доказателства по делото категорично сочат,
че на посочените в НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т. 12 от ДР на ЗДвП – л.а. „Субару Легаци“ 2.0 И с рег. № ***, като управлението е било реализирано по път III-536 в отсечката между селата с. Б. и с. М. К., обл. Я.. Безспорно е
установено и това, че същият е отказал
да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол. Показанията на разпитаните като свидетели по делото полицейски служители хармонизират напълно
помежду си както по отношение
отказа на жалбоподателя за извършване на проверката, така и в детайли, по отношение развоя
на събитията и поведението и състоянието на жалбоподателя, станали повод за
извършването на същата. Затова и поради липсата на каквито
и да било данни, които да
поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията, за съда е безспорно, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП административно
нарушение и е осъществил административно наказателния състав на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според
който, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок
от 24 месеца и глоба 2000 лв. Предвид на това, че размерите на
наказанията са фиксирани, същите не могат да
бъдат предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне
на НП чрез ревизиране размерна на същите. Броят на отнетите контролни точки също е определен в съответствие
с разпоредбата на чл.6,
ал.1, т.3 от наредба №
Із-2539 от 17 декември
Имайки
предвид високата степен на обществена опасност на нарушението, с оглед високата
динамика и нетърпимостта към този вид деяния понастоящем в страната, както и
завишената степен на обществена опасност на личността на жалбоподателя, който
към момента на извършване на деянието е наказван
седем пъти
по административен ред за нарушения
на правилата за движение по
пътищата, съдът счете, че конкретното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, за да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
При това
положение и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на НП не се
констатираха нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи
основание за неговата отмяна, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № № № ***
г. на началник група към ОД-МВР-Я., РУ-Т., с което на Б.С.И., ЕГН ********** ***,
на осн. чл. 174 ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС- гр.Я. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: