№ 255
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205580 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 84/01.12.2020г. на
Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на „Б.-А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: -----, сграда „Б.“, представлявано от
А.Б.Б., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от
ЗУО.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител адв. В.К., жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна РИОСВ - Пловдив, чрез процесуалния й
представител юрк. Г.С. навежда доводи за отхвърляне на жалбата и прави
искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.04.2018г. от експерти на РИОСВ - Пловдив, сред които св. Н.С.К.
- старши експерт „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, била
извършена проверка на дружеството-жалбоподател „Б.-А.“ ЕООД, което
осъществявало търговия на едро с текстил. Повод за проверката бил получен
в РИОСВ - Пловдив e-mail от Министерство на околната среда и водите с вх.
№ 478/20.02.2018г. относно списък на лицата, членове на „Екобулпак“ АД,
които не са подавали към организацията справки-декларации за пуснатите от
тях опаковани стоки, внесени на пазара за 2017г., както и не са заплащали
възнаграждение към организацията. По време на проверката било
констатирано, че дружеството предлага на вътрешния пазар на Република
България дамаски внос от Турция, Полша и Египет, опаковани в хартиени и
пластмасови опаковки. В тази връзка проверяващите поискали да им бъдат
представени месечни справки- декларации, изготвени съгласно Приложение
№ 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса /НОРРЗПТ/ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.,
както и документи, удостоверяващи заплащането на продуктова такса. По
време на проверката такива не били представени от дружеството-
жалбоподател, поради което със съставения за резултатите от проверката
Констативен протокол № 0007257/27.04.2018г. на дружеството било дадено
предписание. С предписанието бил определен срок до 04.05.2018г.
дружеството да представи в РИОСВ - Пловдив месечни справки-декларации,
изготвени съгласно Приложение № 15 от НОРРЗПТ за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и документи, удостоверяващи заплащането
на продуктовата такса.
На 09.05.2018г. бил извършен последващ контрол във връзка с даденото
предписание чрез справка в деловодната програма на РИОСВ - Пловдив,
която установила, че даденото на „Б.-А.“ ЕООД предписание не било
изпълнено, тъй като дружеството не представило в срок до 04.05.2018г. в
РИОСВ - Пловдив месечни справки декларации, изготвени съгласно
Приложение № 15 от НОРРЗПТ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.,
както и документи, удостоверяващи заплащането на продуктовата такса.
Бездействието на дружеството било квалифицирано от св. К. като
нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО, за което с писмо изх. № 0-
1755/12.06.2018г. до управителя на дружеството била изпратена покана за
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
На посочените в покана ден и място в РИОСВ - Пловдив не се явил законен
или упълномощен представител на дружеството, поради което в негово
отсъствие на 22.06.2018г. бил съставен АУАН № 45/22.06.2018г. за
извършено на 05.05.2018г. от „Б.-А.“ ЕООД нарушение на чл.156 ал.1 вр.
чл.113 ал.3 от ЗУО.
След предприети неуспешни действия по връчване на АУАН,
2
административнонаказателното производство срещу дружеството-
жалбоподател било спряно със Заповед № РД-242/14.09.2018г. на Директора
на РИОСВ - Пловдив.
На 28.10.2020г. актът бил връчен на управителя на дружеството, който в
законоустановения срок депозирал писмени възражение по реда на чл.44 ал.1
от ЗАНН.
На 11.11.2020г. със Заповед № РД-275/11.11.2020г. на Директора на
РИОСВ - Пловдив административнонаказателното производство срещу „Б.-
А.“ ЕООД било възобновено.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното постановление, с
което на „Б.-А.“ ЕООД е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.156 ал.1 вр.
чл.113 ал.3 от ЗУО, на основание чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен е
категоричен начин от писмените доказателства по делото - АУАН №
45/22.06.2018г., покана изх. № 0-1755/12.06.2018г., Заповед № РД-
242/14.09.2018г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, Заповед № РД-
275/11.11.2020г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, възражение,
Констативен протокол № 0007257/27.04.2018г., Заповед № РД-45/06.03.2018г.
на Директора на РИОСВ – Пловдив, Заповед № РД-284/15.05.2018г. на
Директора на РИОСВ – Пловдив с приложения към нея, както и от
показанията на св. Н.С.К. - актосъставител, разпитана в качеството на
свидетел, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото. Св. К. поддържа акта и направените с него констатации. От
показанията й се установява, че е била извършена проверка на дружеството,
обхващаща периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., при която е било установено,
че същото предлага на вътрешния пазар дамаски внос от Турция, Полша и
Египет, опаковани в хартиени и пластмасови опаковки, за които се дължи
продуктова такса. В резултат на проверката било дадено предписание на
дружеството в срок до 04.05.2018г. да представи в РИОСВ – Пловдив месечни
справки-декларации съгласно Приложение № 15 от НОРРЗПТ за
проверявания период, както и документи, удостоверяващи заплащането на
продуктова такса. И тъй като при извършената на 09.05.2018г. справка в
деловодната програма на РИОСВ – Пловдив било установено, че такива не са
представени в дадения с предписанието срок, срещу дружеството бил
съставен АУАН за нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събраните по делото доказателства, категорично се установява, че
„Б.-А.“ ЕООД е било адресат на дадено с Констативен протокол №
0007257/27.04.2018г. задължително предписание по чл.113 ал.3 от ЗУО, както
и че в дадения срок същото не е било изпълнено. Безспорно е, че на
3
27.04.2018г. на жалбоподателя е било дадено предписание по чл.113 ал.3 от
ЗУО от упълномощено от Директора на РИОСВ – Пловдив длъжностно лице,
което той е следвало да изпълни в срок до 04.05.2018г. С предписанието било
указано в посочения срок дружеството да представи в РИОСВ - Пловдив
месечни справки-декларации, изготвени съгласно Приложение № 15 от
НОРРЗПТ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и документи,
удостоверяващи заплащането на продуктовата такса. След изтичане на срока,
контролният орган извършил проверка и установил, че предписанието не
било изпълнено. В случая единствено релевантният за отговорността на
жалбоподателя факт е дали е изпълнил или не е изпълнил даденото
предписание в дадения срок. Следва да се посочи, че по правило даденото
предписание представлява индивидуален административен акт, който е могъл
да се оспори от жалбоподателя в производство, различно от настоящето.
Само в производство по оспорване на предписанието би могъл да бъде
изследван и въпросът за неговата законосъобразност, в аспекта на
повдигнатите в настоящото производство въпроси. Липсата на данни за
такова развило се производство означава, че предписанието е влязло в сила и
е станало задължително за своя адресат. Настоящият съдебен състав не може
инцидентно да установява в това производство незаконосъобразност или
недействителност на процесното предписание. Проверката, която следва да се
извърши в настоящето производство се заключава в това дали има
задължително предписание и дали действително същото не е било изпълнено.
Отговорът и на двата въпроса в случая е положителен, което обосновава и
извода за извършен състав на визираното административно нарушение. В
случая от дружеството-жалбоподател не са били представени доказателства,
че до 04.05.2018г. е предприело действия и е изпълнило даденото
предписание. Такива не бяха представени и в хода на настоящото
производство. Поради това настоящият съдебен състав приема, че безспорно
установено е извършването на административно нарушение от „Б.-А.“ ЕООД,
свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително предписание.
Осъществяването му е доказано по несъмнен начин, което предопределя
извод за законосъобразност на НП.
При така установената фактология, съдът намира за правилно
определена правна квалификация на деянието. Разпоредбата на чл.156 ал.1 от
ЗУО предвижда за неизпълнение на предписание по чл.113 ал.3 или чл.120 на
физическите лица налагане на глоба в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв., а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв.
Видно от съдържанието на цитираната норма същата препраща към
разпоредбата на чл.113 ал.3 от ЗУО, която сочи, че въз основа на
констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване
на административни нарушения. В обсъждания казус със съставения АУАН е
било предявено административно обвинение за неизпълнение на предписание
4
по чл.113 ал.3 от ЗУО. Именно това са фактите, изпълващи санкционния
състав на чл.156 ал.1 от ЗУО, която цел е да обезпечи изпълнението на дадено
задължително предписание от компетентен административен орган, а в
случай на неизпълнение, какъвто безспорно е и настоящият случай - да бъде
наложено административно наказание на адресата на задължението. Ето защо
настоящият състав не споделя направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на акта и
постановлението, обосновано с довода за неправилно квалифициране на
административното нарушение.
Съдът не споделя становището на защитата на жалбоподателя за
приложение в случая на разпоредбата на чл.119 ал.6 от ЗУО, според която ако
при проверката на място бъде констатирана липса на документи,
удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното
лице се определя 7-дневен срок за представянето им. Макар нормата да касае
констатирана липса на документи, за която се дава срок за представянето им,
същата не се отнася до издаване на предписание, каквото в случая е дадено на
дружеството, т.е. съставът на тази административнонаказателната норма не
се осъществява от установените по разглеждания казус факти. На следващо
място в случай, че не бъде изпълнено в срок задължението да се представят
изискани документи, законодателят е предвидил отделен
административнонаказателен състав, а именно разпоредбата на чл.135 от
ЗУО, която предвижда санкция за непредоставяне на информация или липса
на водена отчетност съгласно изискванията на наредбите по чл.13 ал.1 или по
чл.59 ал.1 за юридическо лице, но изключва от кръга на санкционираните
лицата по чл.14 ал.2 от ЗУО. Това са лицата по ал.1, които изпълняват
задълженията си: 1. индивидуално или 2. чрез колективни системи,
представлявани от организация по оползотворяване. От доказателствата по
делото се установява, че дружеството е представлявано от организация по
оползотворяване и в този смисъл е изключено от приложното поле на
санкционната разпоредба на чл.135 от ЗУО, приложима при неизпълнение на
чл.119 ал.6 от ЗУО.
Що се отнася до довода на жалбоподателя, че нормата на чл.113 ал.3 от
ЗУО предпоставя констатирано нарушение, какъвто не бил настоящият
случай, следва да бъде посочено, че повод за извършената на 27.04.2018г.
проверка от експерти на РИОСВ - Пловдив е именно писмо и заповед на
Министъра на околната среда и водите, ведно с приложен към тях списък, в
който процесното дружество е посочено като член на организация по
оползотворяване на отпадъци от опаковки „Екобулпак“ АД, което не е
подавало отчети за внесени на пазара опаковки и не е заплащало
възнаграждение за периода на договора за 2017г. Това обстоятелство изрично
е вписано в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и от проверяващия
орган при съставяне на Констативен протокол № 0007257/27.04.2018г. с
отразени в него резултатите от проверката.
При правилно определена административнонаказателната разпоредба,
5
въз основа на която е санкционирано дружеството-жалбоподател, правилно е
определен и видът на наложеното наказание – имуществена санкция,
предвидена за нарушение, извършено от юридическо лице. Законосъобразно
е определен и размерът на наказанието – 5 000 лв., като същият е в
законоустановения минимум, предвиден в санкционната разпоредба.
Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер,
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
извършеното нарушение, което в случая не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касае се за
административно нарушение, което от обективна страна се изразява в
бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като
допълнителен признак е указан определен срок за извършване на дължимото
действие. Отделно от това по делото не са налични данни дружеството да е
изпълнило даденото му предписание, макар и извън определения от
контролните органи срок.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не констатира допускането
на съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на крайния акт
– НП. Актът и постановление съдържат всички задължителни реквизити,
издадени са в законоустановените срокове. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
квалификация на деянието. АУАН и НП са издадени при изяснена фактическа
обстановка. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – потвърждаване на НП, жалбоподателят като
страната в процеса, следва да понесе в своя тежест разноските по делото,
направени от въззиваемата страна за осъществена юрисконсултска защита.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно
чл.63д ал. 4 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба да заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението за защита по дела по реда на ЗАНН от 80 до 150 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 84/01.12.2020г. на
Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на „Б.-А.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: -----, сграда „Б.“, представлявано от
А.Б.Б., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от
ЗУО.
ОСЪЖДА „Б.-А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, област Пловдив, община Пловдив, бул.“Карловско
шосе“ № 50, сграда „Б.“, представлявано от А.Б.Б. ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ
- Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7