№ 2104
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330206271 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
21-1030-006460 от 09.07.2021 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на Е. Ч. Г. с ЕГН ********** от ***** на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на наказателното
постановление. В съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановлението, свързани с неясно описано местоустановяване на нарушението,
неясна снимка, не ставало ясно дали нямало и други МПСта, нямало номер на
одобреното АТСС в удостоверението на БИМ, не бил посочен пътен знак, който да
ограничава скоростта в протокола за използване на АТСС и нямало доказателства за
това дали И. Д. бил преминал обучение за работа с АТСС. Моли се да бъде отменено.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.11.2020 г. в 16:08 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева Майка“, северно платно, посока запад при ограничение на скоростта
за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
полза на водача, МПС „БМВ“, модел „118 И“, с рег. № **** се е движил със скорост от
1
104 km/h, като е превишил максимално допустимата с 54 km/h и това е установено с
АТСС CORDON-M2 MD1196. Установява се преди отчетения толеранс да е
регистрирана скоростта от 108 km/h, както и автомобилът да е собственост на М. Г.. За
нарушението била съставена снимка от 19.11.2020 г., а за използването на АТСС
протокол рег. № 1030р-36523/23.11.2020 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
същата дата.
От собственика на автомобила е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП от
23.04.2021 г. , в която е посочено, че за датата и часа на нарушението автомобилът е
бил управляван от жалбоподателя Е. Ч. Г..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 974569/18.06.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му е бил предявен
за запознаване и е бил подписан без възражения. Било му връчено копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на А.П. – **, както и от писмените такива – АУАН, снимков материал от
автоматизираното техническо средство, снимка на самото АТСС, писмо от БИМ за
вписано в списъка на одобрени типове средства за измерване, протокол за премината
последваща проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г., протокол за използване на АТСС
рег. № 1030р-36523/23.11.2020 г., разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на МВР, покана.
Отстъпването на ползването на автомобила от страна на собстевника в полза на
жалбоподателя не се оспорва. Собствеността се установява от справка в
информационните масиви на КАТ.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН.
В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената скорост с
50 km/h се съставя АУАН и НП съответно. Посочва, че процедурата се състои в
преглед на снимките материали изпратени от АТСС, установяване на собственика на
автомобила, който попълва декларация по чл. 188 от ЗДвП и се съставя АУАН на
посоченото в декларацията лице.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства и тъй
като нито се въведоха оспорвания на фактическата обстановка, нито се приведоха
доказателства за такива, съдът и отчита презумптивната докзаталствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
2
жалбоподателя било нарушено, тъй като не било посочено ясно мястото на
нарушението. Според настоящия състав на съда, мястото на нарушението е абсолютно
точно описано, като пътен възел „Скобелева майка“, северно платно и посока запад. Не
създава никакво съмнение нито къде се е движил нарушителя, нито дали не става
въпрос за кръгово движение под пътния възел, нито за някакво друго място на бул.
„Цариградско шосе“ в гр. Пловдив. Недвусмислено е идентифицирано мястото на
нарушението още повече че става въпрос за общата забрана за превишаване на
скоростта в населени места от 50 км.ч., поради което не се споделя от настоящия
състав, че не бил описан знак за ограничение на скоростта тъй като това не тангентира
с настоящия казус. Автомобилът, с който е извършено нарушението е детайлно
индивидуализиран с марка модел и с регистрационен номер.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и
нарушителя, който е имал възможност да направи своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
По отношение на законосъобразността на използването на АТСС съдът намира
следното: Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. За
законосъобразност на установяването на нарушенията е достатъчно да е установено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че контролния
орган може да включва автоматизираното техническо средство или система, да
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес, също така може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение и лед
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо
средство или система. В този смисъл контролния орган не участва в самото
установяване на нарушението. Поради това какви компетентности е имал конкретния
3
орган поставил и включил АТСС, остава извън предмета на доказване доколкото няма
индиция за неправилно сработване на АТСС. На първо място не са поискани от
жалбоподателя да бъде проверена компетентността на лицето боравило с АТСС, а на
второ - това далеч надхвърля предмета на доказване по делото и би разводнило
процеса като следва да се отчита факта, че дори не е въведено твърдение, че АТСС
сработва неправилно.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нямало номер на АТСС в удостоверението за одобряване, тъй като
се одобрява за ползване съответният тип АТСС, а не конкретно АТСС, т.е. номер на
АТСС в удостоверението за одобряване не следва и да има. Спазени са изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС, при
чийто съставяне не са допуснати никакви нарушения, още по-малко съществени
такива. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на
задействане на АТСС, статичността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута и броя на установените нарушения. Тъй като върху
изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и посочен номер на първо и
последно статично изображение, което тъй като това са технически характеристики на
конкретните АТСС, не представлява нарушение на процесуалните правила.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в
производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който
нарушителят е посочен от представителя на юридическото лице в подадената от него
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на
АУАН е спазен. В срок е съставено и НП – на 25.03.2020 г.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
4
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 19.11.2020 г. в 16:08 ч. именно лек автомобил
„БМВ 118 И“ с рег. № **** се е движил в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ –
пътен възел Скобелева майка, северно платно, посока запад при ограничение на
скоростта населени места от 50 km/h със скорост над 100 km/h, а именно 104 km/h /при
отчетен толеранс от 3 %, като е превишил максимално допустимата скорост с 54 km/h.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че можело да има и други МПСта на
пътя и това да била тяхната скорост, тъй като видно от снимковия материал АТСС се е
фиксирало именно върху този автомобил както е отбелязан от автоматичния маркер и
това е засечената скорост установена в този момент.
Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление, нарушителят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 54 км/ч над
допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В първото изречение на разпоредбата са въведени две категории субекти на
нарушение на ЗДвП - "собственик на МПС" и "този, на когото е предоставено
превозното средство"(Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.). В случая автомобилът е бил
предоставен по смисъла на чл. 188 ЗДвП на жалбоподателя. Спазена е изцяло
процедурата по установяване на субекта на нарушението и същият е правилно
установен.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение, видно от справката за нарушител/водач.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
5
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-006460 от 09.07.2021
г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Е. Ч. Г. с
ЕГН ********** от ***** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6