РЕШЕНИЕ
№
Гр. Ловеч, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия
при секретаря Христина
Христова и с участието на прокурор Димитър Димитров, като разгледа докладваното
от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.о.х.д. № 237 по описа на съда за
С Присъда № 10 от 02.04.2019
г., постановена по НОХД № 301/2018 г. по описа на Районен съд - Тетевен, съдът
признал подсъдимият К.М.К. за виновен в това, че на 10.06.2017 г. в с. Г.,
Област-Ловеч, умишлено е причинил средна телесна повреда на М.С.К. ***,
изразяваща се в пронизващо прободно-порезно нараняване в областта на лявата
лакътна става, с нарушаване на целостта на лакътния нерв, което е нарушило
хватателната функция на левия горен крайник и му е причинило трайно затруднение
на движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 129, ал. 1 във вр.
с чл. 54 от НК го осъдил на една година „Лишаване от свобода", като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното му
наказание за изпитателен срок от три години от влизане в сила на присъдата, и
го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 128, ал. 1 от НК. На основание
чл. 112, ал. 1 от НПК първоинстанционният съд постановил вещественото доказателство
- един брой брадва с дървена дръжка с дължина
1592,34 лв. - разноски по делото, а по сметка на ОД на
МВР-Ловеч сумата от 133,86 лв. - разноски по делото.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба
от К.К., депозирана чрез процесулания му представител адв. Т.Ц. ***, с която се
излагат подробни мотиви за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на така постановената присъда. В жалбата се твърди, че е налице и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е признат за виновен за
престъпление, за което не му е било повдигнато обвинение. В тази насока се
сочи, че във връзка с изготвената по делото тройна съдебно-медицинска
експертиза прокуратурата изменила обвинението като го преквалифицирала по чл.
128, an. 1 от НК. Така, макар съдът да го признал за невинен по
това обвинение, го осъдил за причиняване на телесно увреждане по чл. 129, ал. 1
от НК, изразяващо се в причиняване на пронизващо прободно-порезно нараняване в
областта на лява лакътна става, причинило трайно затруднение в движението на
лява ръка. Релевира, че тази телесна повреда е била установена едва от
закючението на назначената на съдебна фаза експертиза, като същата не фигурира
нито в измененото обвинение, нито в гражданския иск. По същество на спора сочи,
че съдът не е отчел, че пострадалият в настоящото производство е подсъдим по
НОХД № 232/2018 г. на Районен съд - Тетевен за това, че по същото време и място
чрез нанасяне на удар с брадва умишлено е причинил на К. средна телесна повреда
в областта на лявата лопатка с данни за счупване на същата. Счита, че подобно
нараняване изключва възможността подсъдимият да причини деянието, за което е
осъден. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с
адв. Т.Ц. ***, като изразяват становище, че поддържат изложеното в жалбата.
Акцентира, че с оглед на събраните по делото доказателства по безспорен начин
се е установило, че не е извършил телесните увреждания, описани в обвинителния
акт, както в първоначалния му вариант, така и в последващия такъв. Сочи, че е
недопустимо едно лице да бъде осъдено за деяние, за което липсва обвинение, без
да му се даде възможност да ангажира доказателства и да се защитава.
Въззиваемият не се явява, представлява се от адв. Б.Ц.
***, според който жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение, а присъдата потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч пледира,
че жалбата следва да се остави без уважение. Сочи, че в мотивите към присъдата
съдът е направил внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства по
делото, аргументирано е приел за неоснователно възражението на защитата, че
няма обвинение за пронизващо прободно-порезно нараняване в областта на лява
лакътна става, поради което счита за правилен и крайният извод на съда.
Окръжен съд - Ловеч, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено
следното:
НОХД № 232/2018 г. на Районен съд - Тетевен е
образувано с обвинителен акт, с който К.К. е обвинен за това, че на 10.06.2017
г. в с. Г., Област - Ловеч, умишлено е причинил средна телесна повреда на М.К.,
изразяваща се в порезна рана в областта на дясната ръка - мишница с данни за
лезия на артерия и вена на лакътната кост /улна/ с данни за кръвоизлив от
раната с последващо оперативно лечение - лигатура на съдовете, причинила му
разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на ключицата,
довело до затруднение на движението на лявата ръка за около два месеца. В обстоятелствената
част на обвинителния акт са изложени фактически твърдения единствено относно
телесната повреда на дясната ръка на пострадалия, като такива липсват както за
счупването на ключицата, така и за порезната рана в областта на лакътната става
на лява ръка. Последното е обяснимо от противоречивите заключения на вещото
лице, изготвило съдебно-медицинските експертизи на досъдебната фаза, където
макар да се констатират три наранявания, вниманието на експерта е било
фиксирано единствено в нараняванията по дясната ръка на пострадалия и само
спорадично е отбелязано наличието на още две наранявания.
По искане на прокуратурата в съдебна фаза е била
назначена допълнителна експертиза, видно от заключението на която вещото лице е
посочило, че на пострадалия са били нанесени три наранявания - порезна рана в
областта на дясната мишница с лезия на артерия и вена на дясната ръка с
последващо оперативно лечение и с данни за остатъчни явления от това
нараняване, обуславяща разстройство на здравето временно опасно за живота;
увреда на ляв лакътен нерв, обуславящ разстройство на здравето временно опасно
за живота; и счупване на ключица, като в заключението не е посочено как това
нараняване се е отразило на здравето на пострадалия.
Отново по искане на прокуратурата е била назначена нова тройна съдебна
експертиза с три вещи лица: съдебен лекар, ортопед-травматолог и невролог. В
заключението си експертите са констатирали следните наранявания: посечно
нараняване на дясната предмишница под лакътната става с нарушаване целостта на
лакътната артерия и вена, придружено с обилно кървене и наложило оперативно
лечение в съдова хирургия, поради което обусловило разстройство на здравето,
което е било постоянно опасно за живота от момента на нараняването до
оперативната интервенция; пронизващо прободно-порезно нараняване в областта на
лявата лакътна става, придружено с нарушаване целостта на лакътния нерв, като в
значителна степен нарушило хватателната функция на лявата ръка на пострадалия,
поради което е причинило трайно затруднение движението на лявата ръка;
останалите наранявания - прободно-порезни рани на лявата предмишница до
раменната става и в областта на лявата лопатка, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица не са установили
счупване на дясната ключица.
В съдебно заседание, проведено на 20.12.2018 г., след изслушване на
вещите лица и приемане на заключението наблюдаващият прокурор е поискал изменение
на обвинението по следния начин: на 10.06.2017 г. в с. Г., Област - Ловеч,
подсъдимият К. умишлено е причинил тежка телесна повреда на М.К., изразяваща се
в посечено нараняване на дясната предмишница под лакътната става с нарушаване
целостта на лакътната артерия и вена, придружено с обилно кървене, наложило
оперативно лечение в съдова хирургия, което е било животоспасяващо, поради
което е причинило постоянно общо разстройство за здравето опасно за живота -
чл. 128, ал. 1 от НК. По отношение на втората телесна повреда - пронизващо
прободно-порезно нараняване в областта на лявата лакътна става, придружено с
нарушаване целостта на лакътния нерв, като причинило трайно затруднение в
движението на лявата ръка - чл. 129, ал. 1 от НК, счел, че не следва да се
повдига обвинение, тъй като съгласно константната съдебна практика, когато на
едно и също лице с едно и също деяние са причинени две или повече телесни
увреждания от различен вид не е налице идеална съвкупност, а следва да намери
приложение принципа на поглъщане на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия
такъв. Так погълнатата телесна повреда следвало да се отчете при
индивидуализацията на наказанието и при съобразяване на размера на
обезщетението по предявения граждански иск.
В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е
приел, че от наличната по делото доказателствена съвкупност не може да се
установи по несъмнен начин, че тежката телесна повреда на К. е в причинна
връзка с действия на подсъдимия. Позовавайки се на практика на ВКС, в която е
възприето, че оправдателна присъда се постановява само когато деянието не
съставлява престъпление изобщо, първоинстанционният съд е приел, че,
независимо, че го оправдал по повдигнатото му обвинени, подсъдимият следва да
отговаря и за средната телесна повреда.
При така изложената фактическа обстановка въззнвната
инстанция прие следното от правна страна:
Присъдата е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Съдебната практика е последователна и константна по
отношение на изискванията към обвинителния акт, за да изпълни той процесуалната
си функция -да определи предмета и пределите на доказване в съдебното
производство, както и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите
и правни параметри на обвинението, за да може да организира защитата си. За да
отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му
част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (т.
4 от TP № 2/2002 г. на ВКС). Настоящата съдебна инстанция
счита, че съдържанието на обстоятелствената и заключителната част на
обвинителния акт, с който е изменено обвинението, не покриват изискванията на
чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и не удовлетворяват посочените в цитираното
Тълкувателно решение критерии. В процесния случай прокуратурата е посочила, че
повдига обвинение единствено по отношение на тежката телесна повреда, като
изрично е заявено, че спрямо средната телесна повреда няма да се повдига
обвинение. Мотивировката за това съждение е изначално погрешна. Действително
при наличие на деяние, от което са причинени на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания, както е в настоящата хипотеза тежка и
средна, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат /Решение № 335 от 3.07.2009 г. на ВКС по и. д. № 320/2009
г., I н. о., НК/. Изложеното не означава, че в обвинението следва да фигурира
единствено най-тежкия вредоносен резултат, доколкото в този случай, дори при
наличие на евентуална осъдителна присъда останалите телесни увреждания, не
могат да се ползват при индивидуализация на наказанието. На по-силно основание /per argumentum a fortiori/ е недопустимо при оправдателна присъда да се осъди
подсъдимия за по-леката телесна повреда, неупомената в обвинителния акт. Видно
от Решение № 244 от 31.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 734/2013 г., II н. о., НК
аналогично е положението и при две и повече еднакви по вид телесни увреждания,
като те отново трябва да са описани в обивинителния акт и отново ще е налице
едно престъпление с една квалификация. В тази насока е показателен
първоначалният обвинителен акт в заключителната част, на който, макар да са налице
известни разминавания между обстоятелствена част и диспозитив, са посочени и
двете наранявания, констатирани в съдебно-медицинската експертиза. На следващо
място следва да се посочи, че, макар да заявява, че няма да повдига обвинение
за средната телесна, представителят на прокуратурата почти непосредствено след
това отбелязва, че при евентуална осъдителна присъда, тази телесна повреда
следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието и при
определяне размера на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД. Колизията между тези две
съждения - да не се повдига обвинение и едновременно с това да е налице още
едно деяние, за което подсъдимият е привлечен към отговорност, ясно демонстрира
противоречието в обвинителната теза.
Настоящата инстанция не споделя съжденията на
проверяваната инстанция, че е налице обвинение, позволяващо да се постанови
осъдителна присъда по отношение на средната телесна повреда. Практиката, на
която се позовал първоинстанционният съд е неотносима към процесната хипотеза.
Последната визира съвсем различни случаи, а именно когато едно лице е оправдано
по квалифициран състав, последното може да бъде осъдено по общия /Решение № 209
от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 487/2013 г., I н. о., НК / и когато деянието,
макар да не покрива състава на престъпление, за което е повдигнато обвинението,
стига да са налице съответните белези от обективна и субективна страна може да
бъде субсумирано под друг състав /Решение № 452 от 7.11.2001 г. на ВКС по н. д.
№ 407/2001 г., I н. 0.1. В процесната хипотеза е налице липса на престъпно
деяние, тъй като съдът е приел, че подсъдимият не е съпричастен към тежката
телесна повреда. Съждението на първоинстанционния съд би било правилно
единствено ако в обвинителния акт фигурираха и двете телесни наранявания, така
не би имало пречка подсъдимият да бъде оправдан за тежката телесна повреда и
осъден за средната.
С оглед посоченото настоящата инстанция приема, че
така формулираното след изменението обвинение не позволява да се установи
волята на на прокуратурата по несъмнен начин, което неминуемо рефлектира и
върху правото на подсъдимия на защита до степен, същия да не може да разбере в
какво е обвинен и респективно да предприе нужните мерки да формира и обоснове
защитна теза. В този смисъл се явява основателно направеното възражение от
защитата, поради което делото следва да се върне за разглеждане от друг състав
на Районе съд -Тетевен.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал.1, т.1 във
вр. с чл. 334, т.1 и чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 314, ал. 2 от НПК
Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 10 от
02.04.2019 г., постановена по НОХД № 301/2018 г. по описа на Районен съд –
Тетевен.
Връща делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Тетевен от фазата на
разпоредителното заседание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………. ЧЛЕНОВЕ:
1. …………………….
2.
………………………