№ 170
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка А.а
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502934 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.06.2023г по гр.д. № 216/2020г Окръжен съд- Благоевград, ІІ
състав, е приел за установено спрямо М. А. И., че дължи в полза на ОББ АД сумата от
8764.86лв- просрочена главница по договор за кредит от 02.07.2007г , ведно със
законната лихва, считано от 05.03.2012г , сумата от 5425.02лв- договорна лихва за
периода 25.02.2011г до 04.03.2012г, сумата от 84.00лв- наказателна лихва за периода
25.02.2011г до 04.03.2012г , като съдът е отхвърлил предявените искове до пълните им
претендирани размери. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на ОС-Благоевград е влязло в сила в отхвърлителната си част, като
необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М. И. , представляван от
ОП адв. М., в уважителната част. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е
приложил института на погасителната давност и неправилно е приел, че има
непогасена по давност част от вземането на банката. Поддържа, че вземането на
банката е изцяло погасено по давност. Моли въззивния съд, като съобрази изложеното
1
в жалбата, да отмени решението на ОС-Благоевград и да постанови ново, с което
изцяло да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна ОББ АД депозира отговор на жалбата, с който я оспорва.
Развива съображения, че решението е правилно , законосъобразно и мотивирано.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът- ответник М. И., чрез своя ОП адв. М., депозира становище, в което
заявява поддържане на въззивната жалба и оспорване на отговора на жалбата,
депозиран от банката.
Въззивникът депозира писмена защита, в която развива съображения за
погасяване по давност на цялото вземане на банката- ищец, поради бездействие на
кредитора в периода от 26.06.2015г до образуване на второто изп.дело -20.08.2020г .
Поддържа още, че съдът е присъдил неправилно дължима договорна лихва и е
присъдил законна лихва върху просрочените, непогасени по давност вноски на
главницата към момент когато те не са били изискуеми.
Въззиваемата страна ОББ АД депозира молба, с която моли решението на ОС-
Благоевград да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от проците, посочени във въззивната жалба.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установява съществуването на задължения на ответника ,
породено от договор за банков кредит, сключен между страните на 02.07.2007г,
анексиран със споразумение от 16.12.2009г. В ИМ ищецът е заявил твърдение , че
поради неизпълнение на задълженията на ответника банката е предприела действия по
2
подаване на заявление по чл. 417 от ГПК през 2012г. Поддържа, че през 2020г е
банката е получила указание от заповедния съд, че може да предяви иск за
установяване на вземането си .
В отговора на исковата молба ответникът, чрез своя ОП адв. М., прави
възражение за погасяване по давност на вземането на банката, обективирано в
издадената заповед за изпълнение.
По делото се установява от представения договор за банков кредит от 02.07.20007,
че страните са били в облигационно правоотношение, породено от този договор, по
силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размерна 44 450лв, при
договорени условия за връщане.
Видно от изслушаната ССчЕ в нейния първи вариант кредитната сума е усвоена
на 09.07.2007г. Вещото лице сочи, че кредитът е в забава от 25.02.2011г.
Видно от заключението на вещото лице , прието в о.с.з. на 28.03.2023г след
дадата на заявлението по чл. 417 от ГПК ответникът е извършвал плащания по
кредита. Вещото лице е посочило размера на задълженията на кредитиполучателя в
различни варианти , съобразно приложимия погасителен план и към различни
падежни дати.
Видно от приложеното заповедно производство по делото/гр.д. № 714/2012г по
описа на БлРС/ ОББ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК на 05.03.2012г , получила е заповед за изпълнение и издадения ИЛ на
13.03.2012г. Установява се още , че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника М. И. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК от ЧСИ Д. в хода на изпълнение по изп.д.
№ 303/2020г, на 05.09.2020г .
По делото се установява от представени преписи от молба на банката- ищец до
ЧСИ Д., че въз основа на издадения ИЛ от Районен съд- Благоевград по гр.д. №
714/2012г е образувано изпълнително производство № 727/2012г , прекратено на
20.12.2017г , на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Въз основа на същия ИЛ е образувано и изп.д. № 303/2020, по което е извършено
и връчването на заповедта за изпълнение, издадена от РС-Благоевград на длъжника М.
И..
Искът, по който е образувано настоящото дело е предявен на 23.12.2020г , в
срока, даден от заповедния съд на заявителя ОББ АД за предявяване на иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за установява на вземането си.
При така установените факти въззивният състав приема, че единственвото
поддържано възражение от въззивника във въззивната жалба- за погасяване по давност
на вземането на ищеца- е частично основателно.
Настоящото производство се развива при действието на ГПК, уреждащ
3
правомощията на въззивната инстанция като ограничен въззив. Съгласно разпоредбата
на чл.269 от ГПК въззивният съд може да провери правилността на едно решение само
съобразно оплакванията, наведени във въззивната жалба. Въззивният състав не може
да възприеме за установени факти, ако възприетите за установени от първата
инстанция не са оспорени от жалбоподателя, не може да проверява решението в части,
необжалвани от някоя от страните. Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона съдът служебно следва да се осигури приложение на
императивни материално правни разпоредби, установени в публичен
интерес.Ограниченията във въззивната проверка на делото не засягат и случаите,
когато съдът дължи служебно защита на интересите на частноправен субект, страна в
процеса.
С оглед изложеното съдебният състав по настоящото дело е ограничен от
оплакванията във въззивната жалба, които засягат единствено приложението на
института на погасителната давност. Съдът не може да приеме за установени други
факти, от тези установени от първата инстанция- за момента на настъпване на
изискуемост на вземането на банката, за дължимите се вноски и размера на
задълженията на кредитополучателя. Въззивният съд може единствено, съобразявайки
възприетото от първоинстанционния съд по отношение на тези факти, да провери
правилно ли е приложена погасителната давност по отношение на установените
вземания на банката, в частта, която е спорна и пред настоящата инстанция. Същото
така съдът може да извърши проверка на съобразяването на решението с императивни
материалноправни разпоредби и разпоредбите , защитаващи правата на потребителя,
доколкото тези разпоредби се прилагат служебно от съда , включително и от
въззивната инстация.
Първоинстанционният съд е проверил договора, обвързващ страните за наличие
на неравноправни клаузи и е установил наличието на такива, като правилно е
възприел извод, че отношенията между страните следва да се уредят съобразно
първоначално уговорените уславия и първоначалния погасителен план, като не се
съобразяват наложени от банката в последващи моменти едностранни изменения на
договорните условия, поради неравноправие на клаузите , ползвани като основание от
банката. Съдът е проверил и приложимостта на разпоребдите на ЗПК и ЗПКНИ и
правилно е установил тяхната неприложимост.
При така установеното следва да се приеме, че страните са обвързани от валидно
правоотношение, породено от договор за банков кредит , сключен на 02.07.2007г, че
банката е предоставила на ответника кредит, усвоен от кредитополучателя и за чието
връщане ответникът отговаря съобразно първоналачните договорени с банката
условия. Съобразно приетото от първата инстанция и неоспорено от по делото няма
обявена предсрочна изискуемост на вземането на банката по договор от 02.07.2007г.
Неоспорен е извода на съда, че ответникът дължи връщане на падежираните вноски по
4
договора за кредит.
При тези изводи за дължимост на вноски от ответника на банката – ищец съдът
приема, че следва да се кредитира заключението на в.л. Т., изслушано в о.с.з. на
28.03.2023г относно размера на вземанията на банката, като съобразно това
заключение размера на просрочената главница към 23.01.2023г/ изготвянето на ССчЕ/
е 9096.87лв, дължимата се договорна лихва- 5425.02лв , дължима се за периода от м.02-
м.03.2012г и наказателна лихва – 84.00лв дължима се за периода от 25.08.2010г до
04.03.2012г.
Посочените суми като задължения на ответника не са оспорени като неправилно
възприети, оспорени са изводите на съда за това, че част от тези суми не са погасени по
давност.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
вземанията на банката. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 05.03.2012г и с него е поставено началото на исковото производство. Съгласно
чл.422,ал.1 от ГПК искът за установяване на вземането на банката се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен
срокът по чл. 415 от ГПК. Срокът, указан от заповедния съд за предявяване на
установителен иск срещу длъжника е спазен, поради което следва да се приеме, че
исковото производство е образувано на 05.03.2012г , с което на основание чл. 116”б”
от ЗЗД, давностният срок е прекъснат и не тече по време на висящността на процеса.
До посочения момент погасителната давност за вземанията на банката не е изтекла и
съответно вземанията на банката не са погасени по давност.
Липсва основание да се приеме, че при спазен срок по чл.415 ГПК за
предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК не е прекъсната давността от
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, тъй като не се установява
бездействие от страна на кредитора. Съгласно даденото тълкуване на закона с решение
№ 118/2019г по т.д. № 2288/2018г на IIТО на ВКС разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК
не намира приложение, ако изпълнението не е предприето в разумни срокове и при
бездействие на кредитора. В случая кредиторът – банка се е снабдил с ИЛ веднага след
издаване на заповедта за изпълнение и е образувал изпълнително дело, като е овластил
съдебният изпълнител да предриема необходимите мерки за събиране на паричните
вземания. Не може да се вмени в тежест на кредиторът- банка бездействие, след като е
овластил надлежно компетентен орган да предпиреме необходимите действия
съобразно закона за удовлетворяване на неговия интерес. Ето защо, съдебният състав
приема извод, че банката не е бездействала, а е предприела изпълнение по надлежен
ред и в разумен срок, поради което същата се ползва от предвиденото в разпоредбата
на чл.422, ал.1 от ГПК и за начало на исковото производство за установяване на
нейните вземания по договор за банков кредит следва да се счита именно 05.03.2012г.
5
Ето защо изводът на съдебния състав е, че вземанията на банката, които са
спорни пред настоящата инстанция, не са погасени по давност.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат като краен резултат.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна, която не
претендира разноски по делото.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 30.06.2023г постановено по т.д. № 216/2020г
по описа на Окръжен съд- Благоевград, втори състав, в обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на на осн. чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6