Решение по дело №618/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260021
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200618
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

             Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

10.09.2020

    Град

Кърджали

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

11.08.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Симона Иванова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

618

по описа за

2020

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-001420 от 28.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на С.С.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от С.С.А., чрез упълномощен защитник, който оспорва издаденото наказателно постановление. Сочи, че по случая имало заведено наказателно производство, касаещо същото деяние. Съгласно съдебната практика на базата на правилото Енгел на ЕС, за едно и също деяние човек можело да бъде наказан само веднъж.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от защитника, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 05.04.2019 г. свидетелят И.П. ***, бил на работа с негови колеги. Те изпълнявали служебните си задължения и около 17.00 часа извършвали обход в района на с.Повет, общ.Кърджали. Движейки се по път № KRZ1304, общ.Кърджали, близо до „Каменната сватба“, полицейските служители се разминали с колесен трактор марка KUBOTA M1-75 с рег.№ К 01093, управляван от жалбоподателя С.С.А.. Полицейските служители пуснали светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил и направили знак на водача на трактора да спре, но той продължил движението си. Служителите на МВР тръгнали след него, при което той спрял на един завой, слязъл от трактора и се опитал да избяга. Единият от полицейските служители успял да настигне нарушителя и да го задържи. След това водачът С.А. ***, където му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. При теста уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество амфетамин. Установено било също, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, както и не бил заплатил в срок наложени му глоби за предходни нарушения. По този повод на С.А. бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 539647 от 05.04.2019 г. по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП, във връзка с установената употреба на наркотично вещество. Освен това, срещу жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 539648 от 05.04.2019 г. по чл.150 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Именно на базата на този акт на 28.02.2020 г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което на А. са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

На 05.04.2019 г. било образувано и досъдебно производство № 198/2019 г. по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като с техническото средство била установена употреба на наркотично вещество от страна на жалбоподателя. По делото бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 432/2019 г. по описа на РС-Кърджали. Наказателното производство срещу С.А. приключило с влязла в сила осъдителна присъда. 

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.П. и Й.Х., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение № 539648 от 05.04.2019 г.; материали по НОХД № 432/2019 г. по описа на РС-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.150 от ЗДвП, според който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Качеството „правоспособен водач“ се удостоверява с притежанието на валидно за категорията свидетелство за управление на МПС. При липса на такова, било защото не е било придобивано изобщо от водача, било защото е отнето по надлежния ред и съответно водачът е временно лишен от право да управлява МПС, следва да се приеме, че водачът не е правоспособен по смисъла на ЗДвП. Съгласно санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП. Към датата на деянието, описано в акта и атакуваното наказателно постановление, той е управлявал колесен трактор марка KUBOTA M1-75 с рег.№ К 01093, без да е правоспособен водач на МПС. Независимо от горното, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на атакуваното постановление. Това е така, защото в случая не е спазен предвиденият в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването му. Посочената норма гласи, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е давностен и административнонаказващият орган би могъл да издаде законосъобразно наказателно постановление само до изтичането му. Видно от доказателствата, актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 05.04.2019 г., при което  наказателното постановление е следвало да бъде издадено най-късно до 05.10.2019 г. Това обаче е сторено едва на 28.02.2020 г. и следователно срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е спазен. Давността за издаване на наказателно постановление не е била прекъсната от образуваното досъдебно производство срещу С.А. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като там не е разследвано деяние касаещо неправоспособността на водача и незаплатени от същия глоби в срок. Според Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Настоящата хипотеза не е такава, доколкото наказателното преследване е имало за предмет деяние съставляващо управление на МПС след употреба на наркотично вещество, което е различно от деянията описани в обжалваното постановление. Именно затова срещу водача са били съставени и отделни актове за установяване на административно нарушение, като относим към настоящото производство е съставения Акт за установяване на административно нарушение № 539648 от 05.04.2019 г., имащ за предмет нарушения по чл.150 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.  Административнонаказващият орган е разполагал с възможността да издаде наказателно постановление в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но не го е сторил. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказаниеглоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Приложена е санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните да се наказват с глоба от 20 лв. От доказателствата по делото не може да се установи дали С.А. действително е извършил административно нарушение по този текст. Нито в АУАН, нито пък в наказателното постановление, е посочено кое наказание „глоба“ не е заплатил в срок жалбоподателят. Не се споменава нито един акт (наказателното постановление, електронен фиш, съдебно решение или определение на съда при обжалване), с който А. е бил санкциониран и съответно не е заплатил наложеното му наказание. Ето защо, според настоящата инстанция и актосъставителят и административнонаказващият орган са допуснали съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, като не са дали описание на административното нарушението. В случая и за жалбоподателя и за съда остава напълно неясна волята на наказващия орган какво всъщност приема, че е извършеното административно нарушение – кое е наказанието „глоба“, което не е заплатил нарушителят в срок, респ. с кой акт е наложено същото. Конкретното и правилно описание на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и наказателното постановление съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респ. неспазването на тези норми води винаги до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи какво нарушение му се вменява да е извършил, съответно на това да организира защитата си, предвид обстоятелството, че нарушителят се защитатава на първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Предвид посоченото, както и с оглед неспазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, за което бяха изложени съображения по-горе, наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-001420 от 28.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на С.С.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                  Районен съдия: