№ 3358
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110144809 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ от
Д. ЕМ. Д. за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да
заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му
било повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК, което наказателно
производство било прекратено поради недоказаност на обвинението спрямо ищеца Д.
ЕМ. Д., ведно със законната лихва от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Д. ЕМ. Д. твърди, че срещу него е водено ДП сл. дело № 511/2017 г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП за престъпление
по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК. Сочи, че е привлечен в качеството на обвиняем с
постановлние на СРП на 05.09.2018 г., за това че в метална каса в служебно помещение
в ГКПП Аерогара София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има
разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК. Поддържа,
че наказателното производство е прекратено с Постановление от 06.12.2018 г. на СРП
поради недоказаност на обвинението, което постановление е частично отменено с
Определение от 14.02.2019 г., постановено по н.ч.д. № 396/2019 г. по описа на СРС,
НО, 6-ти състав, което е потвърдено с Определение от 13.03.2019 г. по в.н.ч.д. №
1030/2019 г. на СГС, НО, 15 въззивен състав, което е влязло в сила на 13.03.2019 г.
Поддържа, че по време на воденото наказателно производство от 05.09.2018 г. до
13.03.2019 г. изживял силен емоционален стрес и претърпял значителни душевни
болки и страдания, дискомфорт, унижение, засягане на честта и достойнството му,
затруднение в упражняване на служебните си задължения като служител на МВР,
отдръпване на близки и колеги, които не били отшумяли и към настоящия момент.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора по исковата
молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не оспорва предявения иск по основание,
тъй като е налице стабилизирано частично постанавление за прекратяване на
наказателното производство. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е
недоказана поради липса на ангажирани доказателства за претърпени морални вреди,
както и да са пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение. Поддържа се,
че в процесния период срещу ищеца е водено друго наказателно производство- сл.дело
№ 22/2017 г. по описа на СО към Специализираната прокуратура, пр.пр. № СП-
1
216/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 281, ал. 2,
т. 2 и т. 5 НК, което също се е отразило негативно върху обществената нагалса спрямо
ищеца. Твърди, че органи на Прокуратурата на Република България не са разгласявали
информация за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за чужди
действия, както и да са разпореждали или извършвали действия извън правно
регламентираните. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като
изключително завишен, несъответстващ на твърдяните вреди, на икономическия
стандарт в Република България и установената съдебна практика. Моли съда да
отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да присъди
обезщетение в значително по-нисък размер.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл
в сила акт, с който образуваното наказателно производство е прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление;
претърпени неимуществени вреди както и какъв е размерът на тези вреди и наличието
на причинно следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и
неблагоприятните последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното право: че ищецът Д.
ЕМ. Д. е привлечен в качеството на обвиняем ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на
СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП, по което му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК с
постановлние на СРП на 05.09.2018 г., за това че в метална каса в служебно помещение
в ГКПП Аерогара София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има
разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК, като
наказателното производство е прекратено с Постановление от 06.12.2018 г. на СРП
поради недоказаност на обвинението, което постановление е частично прекратено с
Определение от 14.02.2019 г., постановено по н.ч.д. № 396/2019 г. по описа на СРС,
НО, 6-ти състав, което е потвърдено с Определение от 13.03.2019 г. по в.н.ч.д. №
1030/2019 г. на СГС, НО, 15 въззивен състав, което е влязло в сила на 13.03.2019 г.
Не е спорно, а се установява и от приложеното ДП сл. дело № 511/2017 г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП, че същото е
образувано на 17.11.2017 г. На 16.07.2018 г. ищецът е призован да се яви в качеството
му на обвиняем. На 05.09.2018 г. с постановление на СРП ищецът Д.Д. е привлечен
като обвиняем за това, че в метална каса в служебно помещение в ГКПП Аерогара
София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, както
следва: 6 броя патрони 7.62х25 мм Токарев и 85 броя патрони 9х18 мм Макаров без да
има надлежно разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3
НК. На същатата дата ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на
защитник и са му предявени материалите по разследването. Същият е депозирал и
допълнителни обяснения. На 23.11.2018 г. на ищеца са предявени повторно
материалите от разследването. В хода на досъдебното производство са извършени
процесуално-следствени действия – разпити на множество свидетели, справки за
съдимост и др. Срокът на разследването е удължаван с по два месеца с постановления
на СРП от 13.09.2018 г. и от 12.11.2018 г. На 23.11.2018 г. следователя в Следствен
отдел към СГП е изготвил мнение за прекратяване на обвинението, повдигнато на Д.Д.
за извършено престъпление по 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК на осн. чл. 243, ал. 1, т.2
НПК – поради недоказаност и спиране на наказателсното производство на осн. чл. 244,
2
ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието.
С постановление от 06.12.2018 г. на СРП наказателното производство е
прекратено в частта, в която се води срещу Д.Д. за извършено престъпление по 339, ал.
1, предл. 2, алт. 3 НК на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 – поради
недоказаност на обвинението спрямо ищеца и е спряно наказателсното производство
на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието.
Определение от 14.02.2019 г. постановено по ЧНД № 396/2019 г. по описа на
СРС, НО, 6-ти състав е оставена без уважение жалбата на ищеца Д.Д. срещу
постановление от 06.12.2018 г. на СРП в частта за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№ 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП за иаменение на правната квалификация
от „чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК“ в „чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК“ и е отменено постановление от 06.12.2018 г. на СРП в частта за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на
СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП „вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК“.
С определение №1015 от 13.03.2019 г., постановено по ВНЧД № 1030/2019 г. по
описа на СГС, 15-ти въззивен състав е потвърдено изцяло определение от 14.02.2019 г.
постановено по ЧНД № 396/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав. Поставения
съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
От приложената по делото справка от Националната следствена служба,
представена от ответната страна се установява, че срещу ищеца е водено и ДП 22/17 г.
по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура. От приложеното ДП
сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по
описа на СРП (л. 25) се установява, че по ДП 22/17 г. по описа на Следствен отдел при
Специализирана прокуратура на 19.12.2017 г. на обвиняемия Д.Д. е наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“, която в последствие е променена на „подписка“.
От изложеното съдът намира, че спрямо ищеца е било проведено наказателно
производство за период отоколо седем месеца, приключило с влязло в сила
постановление за прекратяване, поради недоказаност на обвинението. Влезлият в сила
акт на прокурора за прекратяване на производството е достатъчен, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение,
съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна
и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и
причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и
Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д.
№ 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3
1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице
всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването
на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се
установяват както от показанията на свидетеля Камелия Д.а, така и от въведената с
цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция за претърпени
неимуществени вреди, които не се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка, от показанията на разпитания по делото свидетел
Камелия Д.а, съпруга на ищеца, чиито показания съдът прецени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че в периода след образуване на
наказателното производство ищецът е преживял редица негативни емоции, изразяващи
се в притеснение от постановяване на осъдителна присъда, дискомфорт, постоянен
страх, срам и социална изолация поради отдръпване на близки и приятели.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът
следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1,
т.3, пр. 2 ЗОДОВ константната практика на ВКС отнася: тежестта на престъплението,
за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му
и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние,
характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени
терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015г. по гр.
д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010
г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение
следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 и с чл. 2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) е
постановено по реда на чл. 290 ГПК /ред. ДВ, бр. 63/2017 г./ решение № 296 от
19.10.2015 г. по гр. д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето
становище, че съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след
извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за
точното прилагане на принципа за справедливост.
4
Съобразно това становище и дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е тежестта на
повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е
била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени,
колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите
промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства,
които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация
на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението и
др.
От своя страна с дадените разяснения по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат
предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези,
за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от
обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди -
болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В доразвитие на сочените разяснения /по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК/, е постановено и решение № 554/12/06.03.2013 г. по гр. д.
№ 266/2012 г., ІV г.о., ВКС, по което е допуснато касационното обжалване по
материалноправния въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по
същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и за друго престъпление, за
което е признат за виновен и е осъден. Застъпено е становище, че щом по едно и също
време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като
обвиняем по няколко обвинения, причинените от това неимуществени вреди са във
връзка с всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво
обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане,
задължително трябва да се извърши съпоставката, която тълкувателното решение
изисква. В посочения смисъл е и постановеното Решение № 151 от 23.06.2016 г. по гр.
д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
5
В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че обвинението чл. 339,
ал.1, предл.2, алт.3 НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, доколкото законодателят е предвидил лишаване от две до осем години, което
следва да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на
негативните емоции на жалбоподателя.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция дължи да
отбележи, че счита времето за приключване на наказателното производство като
отговарящо на критериите за разумност на срока и съответно на фактическата и правна
сложност на делото –около 7 месеца. Съгласно трайно установената практика на
Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи – разумността на
срока за провеждане на наказателното производство следва да се преценява с оглед
фактическата и правна сложност на делото, действията на подсъдимото лице и
действията на компетентните държавни органи, насочени към приключване на
производството с окончателен акт.
Съдът отчита и обстоятелството, че спрямо ищеца не е налагана в хода на
досъдебното производство мярка за неотклонение.
Взети са предвид и сравнително малкия брой предприети следствени действия,
изискващи присъствието на обвиняемия- привличане и разпит на обвиняем и
предявяване на разследването.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до
момента на привличането му във връзка с процесното обвинение ищецът не е бил
осъждан. В конкретния случай обаче следва да бъдат отчетени и посочените
индивидуализиращи индивидуализиращи обстоятелства досежно наличието и на друго
наказателно производство водено срещу ищеца по същото време. Същевременно
следва да се посочи, че при него е имало безпокойство и притеснение от възможността
да бъде предаден на съд и да му бъде наложено тежко наказание. Както при всеки
човек, обвинението е дало неблагоприятно отражение върху психиката на ищеца. Бил е
притеснен, и изнервен (видно от събраните по делото свидетелски показания), но не са
установени специфични здравословни проблеми от психическо или физическо
естество, обусловени от конкретното разследване, нито пък е установено ищецът да е
останал без работа именно поради него. Не се установява от показанията на свидетеля
и загуба на социален или професионален статус, или загуба на възможност за трудова и
социална реализация. Същевременно обаче са засегнати защитени от Конституцията на
Република България основни човешки права и ценности.
Съдът взе предвид и че по делото не се представиха доказателства повдигнатото
обвинение да е било медийно отразено въз основа на съобщения на прокуратурата и
нейни длъжностни лица.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените задължителни
критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че
размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за
справедливост е 1500 лева.
С оглед изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 1500 лева като
за разликата над сумата от 1500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лева следва да
6
се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане в тази насока, право на
разноски възниква за ищеца за заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Следва
да се присъди и посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума от 960 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е противопоставил
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, което се
явява основателно. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата
от 580 лева, която е съобразна с разпоредбата от на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от иска, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
174 лева за адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр.
София, ул. „В. № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. ЕМ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „М.Б.” № 4а, ет. 4 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ сумата
от 1500,00 лева – неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца ДП
сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по
описа на СРП, по което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339,
ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК, което наказателно производство било прекратено поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 13.03.2019 г. до
окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 5000 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр.
София, ул. „В. № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. ЕМ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „М.Б.” № 4а, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,00 лева –
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 174 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7