О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№437
гр. Силистра, 14.02.2020 г.
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБА СТОИЛКОВА
разгледа докладваното
от районния съдия гр.д. № 1821 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Т.В.К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че е изплатил изцяло паричните
задължения, предмет на издадения по ч.гр.д.№ 49/2018г. изпълнителен лист № 363/28.05.2018г.
поради което вземането по него е изцяло погасено.
Твърди, че в периода месец март
2018г.- месец юни 2018г. е заплатил сумите по изпълнителния лист, но не може да
представи доказателства за това, тъй като „Райфайзенбанк“ЕАД, чрез която е
осъществил плащането отказва да му предостави доказателства за извършените
транзакции, а издадените документи, установяващи факта на плащане, са повредени.
ОТВЕТНИКЪТ „А 1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, е подал отговор, с който заявява, че предявените искове са
недопустими и неоснователни. Твърди, че не е получил плащане на сумите,
посочени в изпълнителния лист.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и сочените от ищеца писмени доказателства, прие за установено
следното:
Няма спор между страните, че кредиторът
„А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист, за посочените в исковата
молба суми, издаден след проведено заповедно производство по чл.410 от ГПК-
ч.гр.д.№ 49/2018г. по описа на СРС. Изпълнителния лист срещу длъжника- ищец в
настоящото производство е издаден на 28.05.2018г.
При това положение, той разполага с
правната възможност да оспори вземането на кредитора по исков ред, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства /чл.424 от ГПК/ или
да оспори вземането чрез иск при вече образувано изпълнително производство
/чл.439 от ГПК/, но не и с правната възможност, на която той се позовава –
общата разпоредба на чл.124 от ГПК.
Исковата молба е нередовна, тъй като
въз основа на изложените в нея обстоятелства не може да се даде точна правна
квалификация на предявения иск- чл.424 или чл.439 от ГПК. Въпреки това, съдът
счита, че не следва да провежда процедурата по чл.129 от ГПК, тъй като не е от
значение коя от двете хипотези е налице. Това е така, понеже и при двете
производството е недопустимо по следните съображения:
В конкретния случай Заповед за
изпълнение № 116 по ч.гр.д. № 49 по описа на СРС за 2018 г., въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното
производство срещу ищеца, е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК – поради
неоспорването й от длъжника, поради което инкорпорираните в нея вземания не са
били предмет на исков процес, диренето по който приключва с даване ход на
устните състезания между страните. В хода на съдебното дирене ответникът разполага
с възможност да изтъкне всички настъпили до този момент факти, обуславящи
недължимост на предявените спрямо него вземания, като след приключването му
възраженията му в тази насока се преклудират и не могат да бъдат предмет на нов
съдебен иск, включително и такъв по чл.424 от ГПК или по чл. 439 ГПК. В
конкретния случай моментът, до който длъжникът би могъл да предизвика
производство по разглеждане на неговите правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения е края на предоставения му
двуседмичен срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, която
обективира предявените спрямо него вземания. Фактите, включително и
правопогасяващи такива, настъпили преди изтичането на двуседмичния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, не биха могли да послужат като основание на иска по чл.424 от ГПК или чл. 439 ГПК, тъй като са могли и е следвало да бъдат изтъкнати от
длъжника в производството по чл. 422 ГПК, явяващо се продължение на процедурата
по снабдяване с изпълнително основание на кредитора, резултат от възражението,
което длъжникът е бил длъжен да подаде, ако е възнамерявал да се позове на тези
факти.
В настоящото производство ищецът дори
не се позовава на новонастъпили обстоятелства или факти. Като съобрази това,
както и разрешението дадено в т.16 от ТР по т.д.№4/2013г. на ОСГТК , съдът
счита, че производството по делото следва да се прекрати.
На основание чл.78,ал.4 от ГПК,
ищецът дължи на ответника разноските по делото- 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
По тези съображения и на основание чл.
130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена Т.В.К., с ЕГН **********, против
„БДСК“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1821/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
Т.В.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БДСК“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА сумата от
100(сто) лева- разноски по гр.д.№ 1821/2019г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред СОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: …………………
/Л.Стоилкова/