О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 26.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 9699 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника „Д.с.“ ЕООД, действащ чрез надлежно упълномощен
представител, срещу действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. №
838 по РКЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, изразяващи се в
събиране на пълния размер на задължението по предявен за изпълнение Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 180040/24.01.2018г.,
издаден от дирекция „Общински приходи“ при Столична община – Район Панчарево,
по изпълнително дело № 20198380402015 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 по
РКЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят
твърди, че дружеството е длъжник по изп. дело № 20198380402015 по описа на ЧСИ М.Б.,
а в качеството на задължено лице по Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 180040 от 24.01.2018 година, издаден от дирекция
„Общински приходи“ при Столичната Община - Район Панчарево, е получило покана
за доброволно изпълнение с изх.№ 62526/13.06.2019 година на дата 20.06.2019
година, с която е поканено да извърши плащане на задълженията по АУЗД под
посочения номер. Поддържа, че преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, от страна на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до трето задължено
лице – „Банка ДСК“ ЕАД - град София и е наложен запор върху банкова сметка ***
- длъжник, открита и обслужвана от тази банкова институция. Излага, че преди да
е изтекъл срокът за доброволно изпълнение от страна на третото задължено лице -
банковата институция, е преведена по служебната сметка на съдебния изпълнител
сумата от 3 612.70 (три хиляди шестстотин и дванадесет лева и седемдесет
стотинки) лева, представляваща повече от пълния размер на дълга по взиска на
взискателя. Счита, че действието на съдебния изпълнител представлява
преждевременно и незаконосъобразно предприето принудително изпълнение, тъй като
дружеството е лишено от възможността в срока за доброволно изпълнение да
извърши доброволно погашение на дълга, респ. - в същия срок да внесе част от
сумата по дълга, да поиска и да представи друго обезпечение, респ. - да поиска
разсрочване на плащането на остатъка по дълга, след внасяне на една значима
част от общия размер на дълга. Поддържа, че действието е извършено и в
нарушение на чл. 507, ал.3 от ГПК, а с предприетите преждевременни принудителни
действия по отношение на длъжника и неговите парични средства от страна на
съдебния изпълнител се обезсмисля срока на доброволното изпълнение, създават се
незаконосъобразно затруднения за дружеството-длъжник, от гледна точка на
възможността да оперира със своите парични средства за обслужване на
задълженията си. Твърди, че вместо да осигури протичане на срока за доброволно
изпълнение и реализация на гарантираните от закона права за длъжника, съдебният
изпълнител преждевременно е разпоредил на третото лице - банкова институция да
преведе по негова сметка сума, равняваща се на пълния размер на дълга,
включваща главница по АУЗД, лихви върху тази главница, разноски по
изпълнението, включително и пропорционална такса. Счита, че това оспорено
действие на съдебния изпълнител следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
както и че са налице основанията да се постанови връщане на сумата в пълния й
размер по сметката на длъжника в банката - трето задължено лице, а на длъжника
да се предостави повторно възможност за протичане на срока за доброволно
изпълнение, както и в същия срок длъжникът да има възможността да реализира
правото си да оспори съществуването на част от дълга, както и да предяви
съответните си правопреграждащи възражения спрямо взискателя и неговия взиск по
размер и основание, както и евентуално - да реализира правото си на иск за
установяване на недължимост на част или на целия дълг по предвидения в
процесуалния закон ред, основавайки възраженията и исканията си на всякакви
правно значими факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание
- Акт за установяване на задължение по чл.107 от ДОПК. Моли съда да приемете,
че оспорените действия са преждевременни и опорочени, въз основа на което те да
бъдат да отменени, както и да бъде върнато делото на ЧСИ с указания относно
предоставяне на срок за доброволно изпълнение на длъжника - търговско
дружество, както и съдебният изпълнител да възстанови с превод принудително
събраната сума в пълен размер на дружеството-длъжник, при запазване на
наложения запор, с указания относно прилагане на закона от страна на третото
лице - банкова институция, съгласно чл.507, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят не претендира
разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.
436, ал.3 от ГПК взискателят по изпълнителното дело не е подал възражения.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.Б., по изп. дело № 20198380402015, в които излага съображения,
че релевираните в жалбата оплаквания срещу извършените в изпълнителното
производство действия, както и наведените в тяхна полза правни доводи, са
недопустими, тъй като не попадат сред лимитативното изброяване на правните
основания и на процесуалните действия, подлежащи на обжалване от длъжника.
Поддържа, че същите са и неоснователни, като излага подробни съображения
относно приложението на чл. 507, ал. 1 от ГПК, чл. 508, ал. 3 от ГПК и чл. 426
и сл. от ГПК. Моли да бъдат потвърдени действията му.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от
изпратеното копие на изпълнително дело № 20198380402015 по описа на ЧСИ М.Б.,
същото е образувано на 20.05.2019г. по възлагателно писмо на взискателя
Столична община (СО) дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, като е
започнато изпълнително производство срещу „Д.с.” ЕООД, ЕИК *********със седалище
и адрес на управление: гр. София, кв. „*********, за събиране на публични
задължения, установени с Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от СО, дирекция
„Общински приходи“, отдел ОП „Панчарево“.
Установява
се, че на 13.06.2019 г. по изпълнителното дело са изпратени едновременно покана
за доброволно изпълнение (лист 43 от изп. д.), адресирана до длъжника, заедно с
приложенията към нея и съобщение за запор на банковите сметки (лист 44 от изп.
д.), открити на името на „Д.с.” ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД, която по смисъла на чл.
507 от ГПК е трето задължено лице. На 19.06.2019 г. банката е изпълнила
задълженията си, като е превела по сметка на ЧСИ М.Б. сумата в размер на 3
612.70 лв., представляваща пълното изплащане на задължението към датата на
превода (лист 45 от изп. д.).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед наведените основания за обжалване действията
на ЧСИ М.Б., жалбата е НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Законът
изрично указва пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
Изпълнителното
производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо
поведение, което не е осъществено доброволно. Законът предвижда различни
средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В
рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото
принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите,
засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.
Правото на
жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно
поради това както предпоставките за възникването на това право, така и
способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на изложеното,
право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да
възникне само в онези случаи, когато
законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези
действия. Ако подобна възможност не е предвидена, то действието е от
категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното
производство. В разпоредбата на чл. 435, ал. 1-5 от ГПК законът изрично е
посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои
лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия
на съдебния изпълнител е изчерпателно и
поради това действията, които не са посочени в него не подлежат на съдебен
контрол по пътя на обжалването. Последното произтича от процесуалната
разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува
разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. Следва, че за всички
други действия на съдебния изпълнител, извън изброените в разпоредбата на чл.
435 от ГПК, не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет
на инстанционен контрол по пътя на обжалването на действието.
Длъжникът може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само в случаите посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Законодателят
е предоставил на длъжника правото на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител, които са: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
Предвид изложеното
и доколкото длъжникът не разполага с процесуална възможност да обжалва действията
на ЧСИ изразяващи се в събиране на пълния
размер на задължението по предявен за изпълнение Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, то това действие на съдебния изпълнител
не е сред подлежащите на обжалване от длъжника по изпълнението.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че жалбата, с която е сезиран е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство
- прекратено.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 94445/22.07.2019г. по описа на Софийски градски съд, изходяща от „Д.с.“ ЕООД с ЕИК *********– длъжник по изпълнително дело № 20198380402015 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 по РКЧСИ, с район на действие Софийски градски съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 9699/2019 год. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.