О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. Пловдив, 02.04.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от „Б.“ С.А. – Ф.чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. против разпореждане №
10587/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да
върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по администриране на жалбата му.
Ответникът по
частната жалба В.Т. не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба
е подадена в срок, налице са всички
други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С определение №
1643/14.08.2019 г., постановено ч.гр.д. № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – V гр.с., е потвърдено определение № 6817/19.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 5191/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – 21 гр.с., с което е върната искова молба вх. №
21996/03.04.2019 г., подадена от „Б.“ С.А., рег. № ***, със седалище:***,
действащо чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. ЕИК ***, срещу В.М.Т., като е прекратено
производството по делото и е обезсилена заповед № 9968/16.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
16861/ 2018 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Против това
определение е постъпила частна касационна жалба вх. № 25877/02.09.2019 г. от „Б.“
С.А. – Ф.чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. като в нея се твърди, че то е неправилно
поради постановяването му в противоречие с процесуалния закон и се иска
неговата отмяна и връщане на делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е
била администрирана и изпратена на Върховния касационен съд, но с разпореждане
№ 212/06.12.2019 г. преписката е върната на Пловдивския окръжен съд за преценка
и произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба.
С обжалваното
разпореждане окръжният съд е върнал частната касационна жалба поради това, че е
подадена против определение, което не подлежи на обжалване.
Настоящият състав
споделя направения от окръжния съд правен извод.
Съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела
и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях
искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, като не подлежат
на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на
касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.
Безспорно е, че
предмет на делото, заведено пред районния съд, по което е върната исковата
молба и по който повод е образувано въззивното производство, е иск за
установяване вземане в размер на 5 112 лв. по договор за потребителски
заем от 14.07.2014 г., 3 604 лв. възнаградителна лихва по договора за периода
20.08.2014 г. – 18.01.2019 г. и 233,81 лв. законна лихва за забава за
периода 19.09.2014 г. – 11.10.2018 г.,
за които вземания е била издадена заповед заповед № 9968/16.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16861/ 2018 г.
по описа на Пловдивския районен съд, а при условията на евентуалност –
осъдителен иск за същите вземания, възникнали по силата на договора за
потребителски заем.
Доколкото предмет
на главния иск е спор, пряко свързан със сделка, сключена от търговец във
връзка с упражняваното от него занятие, квалифицирана като абсолютна търговска
сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ /запис на заповед/ и по тази
причина е търговска сделка /чл. 286, ал. 2 от ТЗ/, следва да се приеме, че е
налице търговски спор, дефиниран в разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК, а
делото е търговско.
Този извод може да
бъде направен и по отношение на евентуалния иск, който касае спор, възникнал от
сключен от търговец и във връзка с упражняваното от него занятие договор /при
липса на оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ и при съобразяване с
предмета на дейност на ищцовото дружество/ и по тази причина е търговска сделка
/чл. 286, ал. 1 от ТЗ/, който договор се явява юридическият факт за възникване
на претендираните вземания, т.е. и по отношение на него също е налице търговски
спор.
Това от своя
страна води до извод, че решението на въззивния съд по такъв спор не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид гореизложените мотиви окръжният съд
правилно е приел, че касационната жалба е недопустима като подадена против
неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е върнал, поради което разпореждането
му следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от „Б.“ С.А., рег. № ***, със седалище:***, действащо чрез
„Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. гр. С., ЖН „М.“, Б.С., сграда 14, ЕИК ***, частна жалба
вх. № 1204/ 14.01.2020 г. против разпореждане № 10587/13.12.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
– V гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.