Определение по дело №141/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 125
Дата: 2 април 2020 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20205000500141
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 125

 

гр. Пловдив, 02.04.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 141/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Б.“ С.А. – Ф.чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. против разпореждане № 10587/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата му.

Ответникът по частната жалба В.Т. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 1643/14.08.2019 г., постановено ч.гр.д.           № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с., е потвърдено определение № 6817/19.06.2019 г., постановено по гр.д.    № 5191/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – 21 гр.с., с което е върната искова молба вх. № 21996/03.04.2019 г., подадена от „Б.“ С.А., рег. № ***, със седалище:***, действащо чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. ЕИК ***, срещу В.М.Т., като е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед № 9968/16.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16861/ 2018 г. по описа на Пловдивския районен съд.

Против това определение е постъпила частна касационна жалба вх. № 25877/02.09.2019 г. от „Б.“ С.А. – Ф.чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. като в нея се твърди, че то е неправилно поради постановяването му в противоречие с процесуалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е била администрирана и изпратена на Върховния касационен съд, но с разпореждане № 212/06.12.2019 г. преписката е върната на Пловдивския окръжен съд за преценка и произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал частната касационна жалба поради това, че е подадена против определение, което не подлежи на обжалване.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, като не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Безспорно е, че предмет на делото, заведено пред районния съд, по което е върната исковата молба и по който повод е образувано въззивното производство, е иск за установяване вземане в размер на 5 112 лв. по договор за потребителски заем от 14.07.2014 г., 3 604 лв. възнаградителна лихва по договора за периода 20.08.2014 г. – 18.01.2019 г. и 233,81 лв. законна лихва за забава за периода   19.09.2014 г. – 11.10.2018 г., за които вземания е била издадена заповед заповед № 9968/16.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16861/ 2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, а при условията на евентуалност – осъдителен иск за същите вземания, възникнали по силата на договора за потребителски заем.

Доколкото предмет на главния иск е спор, пряко свързан със сделка, сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие, квалифицирана като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ /запис на заповед/ и по тази причина е търговска сделка /чл. 286, ал. 2 от ТЗ/, следва да се приеме, че е налице търговски спор, дефиниран в разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК, а делото е търговско.

Този извод може да бъде направен и по отношение на евентуалния иск, който касае спор, възникнал от сключен от търговец и във връзка с упражняваното от него занятие договор /при липса на оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ и при съобразяване с предмета на дейност на ищцовото дружество/ и по тази причина е търговска сделка /чл. 286, ал. 1 от ТЗ/, който договор се явява юридическият факт за възникване на претендираните вземания, т.е. и по отношение на него също е налице търговски спор.

Това от своя страна води до извод, че решението на въззивния съд по такъв спор не подлежи на касационно обжалване.

Предвид гореизложените мотиви окръжният съд правилно е приел, че касационната жалба е недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е върнал, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Б.“ С.А., рег. № ***, със седалище:***, действащо чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. гр. С., ЖН „М.“, Б.С., сграда 14, ЕИК ***, частна жалба вх. № 1204/ 14.01.2020 г. против разпореждане № 10587/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1813/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд –         V гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

                                                           

                                                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                                            2.