Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Д., 15.02.2021 година
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря С.Б.
сложи за разглеждане гр. д. №4356 по описа на съда за 2019г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.Г.Д., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв. М.С. от ДАК, със съдебен адрес:***, офис ** срещу К.К.Н., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.59 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща ½ ид.ч. от
наемна цена, изплатена на К.К. за стопанските 2015/2016г, 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. стопански години по договор за наем на земеделска
земя – нива с идентификатор **с площ от … дка, находяща се в с.Ц., местност „Ц.
” при граници и съседи: имоти с ид. №***, №**, №**, №**, №*** и №***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в ДРС – 30.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи и по време на брака им са придобили в режим на СИО горепосочената нива в с.Ц.. След развода ищцата не е получавала дължимия наем ½ ид.ч. за стопанските 2015/2016г, 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Ответникът получавал за тези 4 години по 100 лв. на декар, или общо 1500 лв. годишно. Така, К.К. дължал на бившата си съпруга по 750 лв. за всяка една от 4-те стопански години, визирани по-горе, или общо 3000лв.
Въпреки проведените разговори между страните и отправени покани от ищцата към ответника, последният отказал да и изплати дължимия и наем за съответните години.
На 30.10.2019г. Г. Д. подала заявление по чл.410 от ГПК в ДРС срещу К., по което било образувано ч. гр. д. №3944/2019г. и на 07.11.2019г. е издадена Заповед №1995 за изпълнение на парично задължение за процесната сума. Длъжникът К.К. възразил срещу заповедта в законоустановения срок, като заповедният съд указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника в 1-мес. срок от получаване на съобщението за установяване на вземането си срещу него.
В изпълнение на горното Г. Д. подала настоящата искова молба.
Претендират
се и сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 09.12.2019г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от К. на 29.12.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като твърди, че исковете спрямо него са процесуално допустими, но частично неоснователни. Излагат се твърдения за това, че за 2015/2016г. страните не са получили рента, защото до средата на 2016г. семейното им жилище /апартамент/, находящо се в гр.Д., бул. „Д….” №.., вх…, ап… е било ползвано под наем, но в замяна на това, те са дали за обработване процесните … дка земеделска земя в землището на село Ц. на ЗП Д. А.С.. Така, вместо да получат рента на земите, страните са ползвали апартамента под наем, който е бил собственост на бащата на Д. А.
След развода, семейното жилище е било предоставено за ползване съвместно от съпрузите, но в него са останали да живеят ответника и сина му.
През последните три стопански години, ЗП е заплащал 80 лв. на декар и за 7.5 дка /делът на ищцата е ½ от .. дка/ годишният размер рента е 600 лв., а за три години – 1800 лв. От тази сума обаче трябвало да се приспаднат разходите, които ответника бил направил в бившето сем. жилище за подмяна на контакти, измазване на стени, тавани, врати и поставяне на тапети и пренасяне на багаж в новото жилище на ищцата от 2017г, които разходи възлизат на 500.00 лв.
К.К. твърди, че за стопанската 2018/2019г. е платил на Г.Д. сумата от 600 лв. и остава да и плати още 700 лв.
В хода на производството, с молба вх. №267049/03.12.2020г., ищцата и ответникът са заявили, че са постигнали споразумение, което депозират, подписано лично от тях и молят съдът да го одобри. Споразумението е следното: ответникът признава за установено, че дължи на ищцата сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща ½ част от дължимата наемна цена за една стопанска година 2017/2018, която сума следва да бъде изплатена на ищцата Г.Д. до 31.12.2020 г.
Ответникът К.К.Н. се задължава в срок до 30.04.2021 г. да заплати и сторените по делата разноски в общ размер на 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лева, а именно:
- сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар по ч. гр. дело №3944/2019 г. по описа на ДРС, както и 60 /шестдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и
- сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар по гр. дело №4653/2019 г. по описа на ДРС, както и 60 /шестдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.
Всички останали суми са заплатени от ответника и ищцата няма други претенции към него.
В открито съдебно заседание,
проведено на 14.01.2021г., Г.Д. чрез процесуалния си представител е заявила, че
ответникът и е заплатил в уговорения срок сумата от 600 лв., представляваща
½ част от дължимата наемна цена за една стопанска година 2017/2018.
Ищцата е оттеглила главния иск с цена 3000 лв. и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2019г. до окончателното
плащане на задължението срещу К. К.,
който не се е противопоставил на оттеглянето на исковете и съдът на осн. чл.232
от ГПК с протоколно определение от 14.01.202г. е прекратил производството по
тях. Определението е влязло в сила на 21.01.2021г.
Ищцата моли съдът да и присъди
разноските и да се произнесе само в тази част, а именно: за сумата от 560.00
лв. – сторени от Г. Д. разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№3944/2019г., от които: 500.00 лв. – адв. възнаграждение и 60.00 лв. – държавна
такса и за същия размер разноски, направени в настоящото установително
производство по чл.422 от ГПК по гр. д. №4356/2019г. по описа на ДРС.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли съдът да съобрази съдебния си акт със споразумението на
страните и извършеното плащане на задълженията от ответника в хода на процеса.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти след предявяване на заявлението на 30.10.2019г. по ч. гр. д. №3944/2019г. по описа на РС-Д. и след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК – на 05.12.2019г., а именно: погасяване от ответника чрез плащане на вземането за главница и лихва и поради това направено оттегляне от ищцата на осн. чл.232 от ГПК на исковите претенции и непротивопоставяне от страна на К.К., съдът с протоколно определение от 14.01.2021г. е прекратил производството по отношение на тях.
Но доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковете и е съществувало вземане към ищеца към момента на подаване на заявлението му по ч. гр. д. №3944/2019г. и то е погасено чрез плащане, но след завеждане на исковото производство по настоящото гр. д. №4356/2019г., следва ответникът да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на общо 560.00 лв. /60.00 лв. – държавна такса – л.15 и 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение – л.9/, както и в исковото производство в размер на общо 560.00 лв., от които: 60.00 лв. – довнесена държавна такса /л.18/ и 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение /л.6/.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева/, от които: 60.00 лв. /шестдесет лева/ – държавна такса и 500.00 лв. /петстотин лева/ – адвокатско възнаграждение, представляващи направени в заповедното производство разноски по ч. гр. д. №3944/2019г. по описа на ДРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева/, от които: 60.00 лв. /шестдесет лева/ – държавна такса и 500.00 лв. /петстотин лева/ – адвокатско възнаграждение, представляващи направени в настоящото исково производство разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :