Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2725 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания за месечни абонаментни такси и потребени
телекомуникационни услуги по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги на потребител.
В исковата молба и в уточнителна
такава от 03.12.2020г. ищецът „Теленор България” ЕАД, гр. София, твърди, че с
ответника А.Т.М. *** е сключил договор за мобилни услуги от 28.07.2017г. с
абонаментен номер № *********, със срок на действие 24 месеца - до
28.07.2019г., както и договор за мобилни услуги от 08.06.2018г. с абонаментен
номер № ********* и срок на действие 24 месеца - до 08.06.2020г. Поддържа, че в
договора за мобилни услуги от 28.07.2017г. е уговорено, че абонатът получава за
ползване мобилен номер +359********* по абонаментна програма Тотал 24.99, с дата
на фактуриране 25-ти всеки месец, със стандартен месечен абонамент 24,99 лв.
Уговорените допълнителни услуги са посочени в т.10 на договора: 5000 MB мобилен интернет на максимална скорост в БГ на месец; отказване от хартиена
фактура; лимит за мобилен интернет в България; роуминг; пространство за
съхранение в Capture; отказ от достъп до
Инфи и други гласови УДС; отказ от достъп до забавни гласови УДС; 3000 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец, определен
съгласно политиката за справедливо ползване. Посочва, че в т. 5 от договор за
мобилни услуги от 08.06.2018г. е посочен предпочетения от потребителя
абонаментен план Тотал+ 20.99, стандартен месечен абонамент 20,99 лв. за
предпочетен мобилен номер +359*********, както и дата на издаване на фактура на
25-ти всеки месец. Уговорените допълнителни услуги са посочени в т.10 на
договора: 4000 MB мобилен интернет на
максимална скорост в БГ на месец; лимит за мобилен интернет в България;
отказване от хартиена фактура; 3200 MB мобилен интернет на
максимална скорост в зона ЕС на месец, определен съгласно политиката за
справедливо ползване; пространство за съхранение в Capture;
роуминг. Изтъква, че условията на договорите за мобилни услуги са
изчерпателно посочени в т.11 от същите. Твърди, че потребителят не е изпълнил
задължението си да плати дължимите суми за предоставените му услуги по
договорите за мобилни услуги, за които са издадени фактури по абонатен номер №
********* за ползваните мобилни номера, както следва: 1. № **********/25.06.2018г., за отчетен
период 25.05.2018г. - 24.06.2018г., на стойност 110.61 лв., със срок за плащане
до 10.07.2018г.; поради направено плащане от 70,00 лв. търсената сума по
фактурата е в размер 40,61 лв.; 2. № **********/25.07.2018г., за отчетен период 25.06.2018г. -
24.07.2018г., на стойност 50,34 лв., със срок за плащане до 09.08.2018г.; 3. №
**********/25.08.2018г., за отчетен период 25.07.2018г. - 24.08.2018г., на
стойност 47,57 лв., със срок на плащане до 09.09.2018г.; 4. Кредитно известие №
**********/25.09.2018г., за отчетен период 25.08.2018г. - 24.09.2018г., на
стойност - (минус) 16.85 лв., отчетен баланс от предходен период сумарно общо дължимата
сума по предходните (гореописаните) фактури в размер 138,52 лв., поради което
сумата търсена по фактурата е в размер 121.67 лв. (138.52 - 16,85 = 121,67
лв.); срок на плащане 10.10.2018г. Поддържа, че неизпълнението на
горецитираните фактури в указания срок, е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с
чл. 19 б. в) от Общите условия на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалния договор с ответника А.Т.М. като е издал Крайна
фактура № **********/25.10.2018г., за отчетен период 25.09.2018г. -
24.10.2018г., начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги от 08.06.2018г. и от 28.07.2017г., в размер 187,27 лв. /която
сума не е процесна в настоящото производство/, както и отчетена общата стойност
на горепосочените фактури в размер 121,67 лв., със срок за плащане 09.11.2018г.
Посочва, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу А.Т.М.,
е образувано ч.гр.д. № 1121/2020г. по описа на РС Враца, по което е издадена
заповед за изпълнение за сумата 121.67 лв., представляваща незаплатени, но
предоставени услуги по сключените договори за мобилни услуги от 28.07.2017г. и
от 08.06.2018г.; длъжникът
е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в резултат на което за него е
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му
срещу длъжника. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника А.Т.М.,
че към него съществува изискуемо вземане на ,,Теленор
България” ЕАД в размер 121.67
лв., представляващи незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени телекомуникационни услуги по договори за мобилни
услуги от 28.07.2017г. и от 08.06.2018г., за което задължение са издадени
фактури: № **********/25.06.2018г., за отчетен период 25.05.2018г. -
24.06.2018г.; № **********/25.07.2018г., за отчетен период 25.06.2018г. -
24.07.2018г.; № **********/25.08.2018г., за отчетен период 25.07.2018г. -
24.08.2018г. и № **********/25.09.2018г., за отчетен период 25.08.2018г. -
24.09.2018г. Моли също съда, да му присъди разноските, направени
в настоящото исково производство.
Ответникът А.Т.М. ***,
редовно известен, в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не
взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя
доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител.
С молба-становище от 24.02.2021г.
ищеца, чрез пълномощника си, поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е
получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата
молба, същият е редовно призован, но не се е явил и не е изпратил свой
представител в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по
чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответника А.Т.М.,
че съществува вземането на ищеца ,,Теленор България” ЕАД, по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 574, издадена на 02.06.2020г.
по ч. гр. д. № 1121/2020г. на РС - Враца, което вземане е за сумата 121.67 лв., представляващи
незаплатени месечни абонаментни такси и потребени телекомуникационни услуги по
договори за мобилни услуги от 28.07.2017г. и от 08.06.2018г., за което
задължение са издадени фактури: № **********/25.06.2018г., за отчетен период
25.05.2018г. - 24.06.2018г.; № **********/25.07.2018г., за отчетен период
25.06.2018г. - 24.07.2018г.; № **********/25.08.2018г., за отчетен период
25.07.2018г. - 24.08.2018г. и № **********/25.09.2018г., за отчетен период
25.08.2018г. - 24.09.2018г.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в общ размер 205, 00 лв. (25, 00 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение), както и в заповедното производство по ч.гр.д. № 1121/2020г.
на Районен съд - гр.Враца
в общ размер 205, 00 лв. (25, 00 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А.Т.М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че
съществува вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. "Младост"-4, бизнес парк София,
сграда 6, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 574,
издадена на 02.06.2020г. по ч. гр. д. № 1121/2020г. на РС - Враца, което
вземане е за сумата 121.67
лв., представляващи незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени телекомуникационни услуги по договори за мобилни
услуги от 28.07.2017г. и от 08.06.2018г., за което задължение са издадени
фактури: № **********/25.06.2018г., за отчетен период 25.05.2018г. -
24.06.2018г.; № **********/25.07.2018г., за отчетен период 25.06.2018г. -
24.07.2018г.; № **********/25.08.2018г., за отчетен период 25.07.2018г. -
24.08.2018г. и № **********/25.09.2018г., за отчетен период 25.08.2018г. -
24.09.2018г.
ОСЪЖДА А.Т.М.
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
"Младост"-4, бизнес парк София, сграда 6, направените разноски в настоящото
производство в общ размер 205, 00 лв. и в заповедното производство по ч.гр.д. №
1121/2020г. на Районен съд - гр.Враца
в общ размер 205, 00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: