ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна, 06.2020г.
Варненският окръжен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело №1162/2020г., намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби
срещу решение №5911/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 10494/2019г. на ВРС,
както следва:
1.Въззивна жалба от П.Т.А.
срещу решението, в частта с която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.С.Г.
иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие на причинена средна телесна повреда
за разликата над 400лв. до 10 000лв. В жалбата се излага, че решението в
посочената част е незаконосъобразно, неправилно, постановено при неправилна
преценка на доказателствата. Счита, че размера на обезщетението е в занижен
размер и неправилно и необосновано е уважено възражението на ответника за съпричиняване. Излага, че предвид наличието на влязла в
сила присъда на наказателния съд и императивната разпоредба на чл.30 0 ГПК,
възраженията за самоувреждане на ищеца и самоотбрана
от страна на ответника при извършване на престъпно деяние са неоснователни. В
противоречие с влязлото в сила споразумение за извършена от страна на ответника
средна телесна повреда, съдът е приел че ответникът е действал при условия на
неизбежна отбрана, като по този начин е преразгледал въпроса относно вината на
осъденото лице и наличието на причинно-следствена връзка. От данните по делото
не се установява причинно следствена връзка между поведението на ищеца и
причиненото му увреждане. Счита, че неправилно е прието, че представените по
делото доказателства не установяват ищецът да е претърпял страдания
по-интензивни от обичайните при счупване на крак и за продължителен период,
като определеното обезщетение е занижено по размер.
Претендира се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да се уважи
в предявения размер.
Насрещната страна по жалбата-П.Т.А.
с писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли решението в
обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
2. Въззивна
жалба от Г.С.Г. срещу решението, в частите, с което е определен размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди и разноските по делото. Г.С.
не оспорва факта, че е причинил на П.А. неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на лява фибула с разместване на фрагментите,
но счита, че обезщетението е определено в необосновано завишен размер. Излага,
че поделото не са представени доказателства, от които да се установява
интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, относно
протичането и срока на лечение и възстановяване. Ангажираните по делото
доказателства не обосновават извод, че ищецът не е могъл да изпълнява свои
трудови задължения и не е могъл да реализира доходи. Определеното обезщетение в
размер на 8000лв. е необосновано високо и в разрез със справедливостта. Счита,
че справедливия размер на обезщетението е 2000лв. същото. Претендира се отмяна
на решението, в частта с която искът е уважен за разликата над 2000лв. до
присъдените 4000лв., като искът се отхвърли и присъждане на разноските по
делото.
С писмен отговор П.Т.А. е оспорил жалбата като
неоснователна.
Депозирана е и въззивна
частна жалба от П.А. срещу определение № 2924/19.02.2020г., постановено по
същото дело, с което, е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на решението в частта за разноските. Жалбопадателят
счита за неправилни мотивите на съда, че разноските във връзка с налагане на
обезпечителни мерки подлежат на възмездяване в рамките на изпълнителното дело и
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. Излага, че СИ няма законова
основание да събира парични суми по изпълнителното дело, образувано въз основа
на обезпечителната заповед, при липса на изпълнителен лист. Моли определението
да бъде отменено, като се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да
заплати разноските по ИД.№1107/2019г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.
С писмен отговор
Г. Г. е
изразил становище, че молбата по чл.2 48, ал.1 ГПК,
подадена от ищеца е недопустима. Въззивните
жалби са подадени в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
решението, при изпълнение на
изискването за надлежна представителна власт,
поради което и същите се явяват допустими.
Въпреки въведените оплаквания във въззивните
жалби за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото пред
първата инстанция, не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно
посочването и събирането на доказателства или служебно събиране на такива, а
отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени
искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на
25.08.20г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: