№ 259
гр. Варна, 16.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600191 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Осъденото лице Д. М. С., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Н. В. В. от АК – Варна, редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането за
възобновяване по реда на чл.422, ал.2, т.5 вр. чл.420 от НПК.
Подробно в искането си съм изложил доводите си, за които настояваме
1
пред настоящия състав делото да бъде възобновено. На първо място съм
посочил по отношение на доводите за неправилно приложен на материалния
закон. Същият е осъден за извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“б“ пр. 2 от
НК. В хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
пред Окръжния съд са събрани безспорни и категорични доказателства, от
които е видно, че подс. С. след извършеното деяние се е обадил на тел. 112, с
което е оказал всякаква първична помощ на пострадалия от извършеното от
него деяние, въпреки това нито първоинстанционния съд, нито въззивният
съд е счел тези доказателства в тази насока и не ги е коментирал в мотивите
си при постановяване на самото решение. Практиката на ВКС е безспорна, че
когато е имал възможност извършителят на деянието и е позвънил на тел. 112
се счита, че е оказал първа помощ на пострадалия от извършеното от негова
страна деяние. Последното се извежда и от смекчаващите вината
обстоятелства, а и от липсата на предходна съдимост, критичното му
отношение към извършеното от негова страна на съответното деяние. В тази
връзка съм посочил и решенията на ВКС.
По повод допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
Едно от най-важните, които първоинстанционният и въззивният съд не са
счели – по време на самото деяние, в автомобила на С. е пътувал свидетелят
Икбал Гюлер Сабри. Въпреки искането на защитата пред
първоинстанционния и въззивния съд, същият не е бил разпитан в качеството
му на свидетел. Същият е пряк свидетел-очевидец на инцидента и би могъл да
даде достоверни факти и обстоятелства, и да свидетелства в тази насока.
Въпреки това нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд е счел за
необходимо да бъде разпитан.
На следващо място изготвената САТЕ изцяло е игнорирала
свидетелските му показания, които той е дал в хода на досъдебното
производство, за което считам, че по тези съображения са налице основанията
за възобновяване на настоящото производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ – Бих искал да помоля съда да се възобнови
делото.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че искането
макар и допустимо е неоснователно. Изложените оплаквания не намират
опора в данните по делото. Доводите на осъденото лице са идентични с
възраженията, които са били предмет на разглеждане пред ОС, най-вече се
свеждат до това, че съдилищата са допуснали нарушения на материалния
закон доколкото не са квалифицирали деянието по чл. 343а от НК. Считам, че
такива нарушения не са допуснати, а решаващите съдилища са изложили
подробни, достатъчни и убедителни аргументи по идентичните възражения
поставени на вниманието на ОС. Видно от събраните доказателства и това не
се оспорва, че действително осъденото лице е сигнализирало на тел. 112, но
2
както е посочил и ОС това е негово задължение по ЗДвП, но други действия
сочещи на оказване на някаква помощ на пострадалия не са били осъществени
и при това положение изводите на решаващите съдилища относно правната
квалификация на деянието считам, че са правилни.
Не намират опора в материалите по делото и възраженията относно
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и по-
конкретно на чл. 339, ал.2 от НПК. Доколкото видно и от мотивите на
въззивното решение е че съдът е обсъдил наведените доводи и при цялостна
проверка на присъдата е направен собствен анализ на доказателствата не е
констатирал основания за уважаването им, дал е аргументиран отговор на
оплакванията против правилността на присъдата и е изложил убедителни
съображения, поради които е приел, че решението на първоинстанционния
съд за осъждането на подсъдимия е взето по вътрешно убеждение основано на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства.
Неоснователен считам, че е и доводът за съществени пропуски при
събиране на доказателствата и тяхното разглеждане в съдебна фаза. В този
смисъл една голяма част от възраженията в искането за възобновяване касаят
необосноваността на съдебните актове на решаващите съдилища, което не е
основание за възобновяване и не считам, че подлежи на какъвто и да е
коментар.
По изложените съображения намирам, че искането се явява
неоснователно и моля да го оставите без уважение.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ – Искам да се възобнови делото.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3