Р Е Ш
Е Н И Е
№199 23.07.2020 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №159 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.А. К. против решение №90/11.02.2020г.,
постановено по АНД №3365/19 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърден
Електронен фиш серия К №2682834 издаден от ОД МВР гр. Стара Загора с наложена на касатора
глоба в размер на 50лв на основание чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това че на 07.04.2019г в 16.16ч в град Стара Загора,
бул. Свети Патриарх Евтимий, до магазин Домко, управлява в посока към центъра
на града, при ограничение от 50км/ч, в населено място, МПС *****, със скорост
от 68км/ч. Нарушението е заснето с АТСС ARH
CAM S1 №
11743c8. МПС е регистрирано на ЕЛПАК
ТРЕЙДИНГ ЕООД ЕИК *********, а законен представител е П.А.К..
С въззивната си жалба К. е искал отмяна на ЕФ като
издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, без да излага конкретни факти, обуславящи тези му правни твърдения.
В писмено становище е навел оплакване за липса на чл.188 ал.2 от ЗДвП в
съдържанието на ЕФ, както и че субект на административно наказателна
отговорност може да бъде само водачът на моторното превозно средство. От текста
на ЕФ не ставало ясно, че тъкмо управителя на юридическото лице е привлечен към
отговорност, а се въвеждала неяснота по отношение на субекта на нарушението.
Освен това нямало доказателства, че средството за измерване е преминало
първоначална и последваща техническа проверка и е одобрено от БИМ. Събрал е
всички официални документи, като изрично ги е посочил в съдебното си решение,
които удостоверяват, че техническото средство е одобрено за използване и
преминало всички проверки за техническа годност и изправност. Освен това и
техническите му характеристики съответстват на изискваният на чл.189 ал.15 от ЗДвП – автоматично записване на дата, точен час. Деянието представлява
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а наложеното наказание е предвиденото за това
превишение на скоростта като вид и размер с нормата на чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочил е и защо приема, че всички реквизити на електронния фиш
присъстват в съдържанието на процесния, а именно скоростта на движение,
законовото ограничение, изводимо и от мястото на нарушението, посоката на
движение, конкретни дата и час, които се доказват от изгответното веществено
доказателствено средство, използвано по съответния ред, за което свидетелства и
протокола за използване на мобилно АТСС. Освен това ЕФ е връчен на лицето,
което е административно наказателно отговорно по силата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП, освен ако същото посочи в декларация, подадено в 14-дневния срок за
обжалване, на кого е предоставил управлението. Управителя на дружеството –
собственик, не е сторил това. Утвърдения образец по чл.189 ал.4 от ЗДвП, както
и разпоредбата на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП посочват необходимото съдържание на
административното обвинение, както правно, така и фактически.
С касационната жалба се поддържа довода за
непълнота на административното обвинение, поради липса на разпоредбата на чл.
188 ал.2 от ЗДвП, което препятствало правото на защита на наказаното лице и
създавало неяснота относно субекта на административно наказателната
отговорност. Посочено е, че решението е постановено и в нарушение на
процесуалните изисквания за даване отговор на всички доводи във въззивната
жалба, в резултат на което е въведено касационно основание – необоснованост,
което обаче не е предвидено в НПК и не
може да бъде обсъждано, а именно неправилен извод за законосъобразност на ЕФ.
Въз основа на установените факти се преценява от въззивната, и служебно от
касационната инстанция дали има извършено нарушение, от кого, виновно ли е
извършено и законно ли е наложеното наказанието тоест фактите, представляват ли
забранено под страх от наказателна отговорност деяние, от кого са осъществени
виновно тоест при съзнаване на обществената опасност или при задължение да се
съзнават причинно-следствените връзки, които я обуславят, както и законно ли е
определен административно наказателния състав.
От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се
отмени електронния фиш.
Ответника по
касация не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор.
Представителя на Окръжна прокуратура предлага на
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Настоящия състав споделя всички изложени от
въззивната инстанция доводи против законосъобразността на ЕФ, но в тази връзка
следва да се каже, че производството по проверка законосъобразността на
наказателните постановления протича при пълно служебно начало, поради което
съдът обсъжда въпросите за извършено деяние от обективна страна, за виновното
му извършване от наказателно отговорно лице и от кое, за правната квалификация
на нарушението и законосъобразното определяне на наказанието, както и преценка
за спазване правилата на ЗАНН с оглед правото на защита на наказаното лице в
хода на налагане на административното наказание. В тази връзка съществено
процесуално нарушение съдът би допуснал ако не е извършил служебна проверка за
съществуване на насрещните фактически
твърдения на наказното лице, опровергаващи фактическото обвинение. В настоящия
случай наказаното лице е оспорило годността на техническото средство и съдът
служебно е събрал и проверил изискванията за използване на конкретното АТСС, за
да може да прецени дали изготвеното веществено доказателствено средство е годно
да докаже фактическото обвинение. Съдът е извършил и служебна проверка за
спазване на процедурата, която осигурява право на защита на привлечения към
отговорност управител на юридическото лице, което по силата на чл.188 ал.2 от ЗДвП се счита водач, докато не посочи лицето, на което е предоставил автомобила
за управление. Следва да се каже, че не се изисква вписване на правната норма
по силата, на която управителя на дружеството е субект на административното
наказване, защото правото на защита се гарантира от фактическото обвинение, че
тъкмо привлеченото към отговорност лице има това качество. С вписването на
всички данни за юридическото лице и тези на неговия управител, се изпълняват
изискванията за съдържание на електронния фиш. Нещо повече – основание за
налагане на административното наказание е административно наказателната
разпоредба, а субект на отговорността е онзи, който има качеството на водач
тоест на субект на нарушението. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП посочва как
да се установи този конкретен субект, когато нарушението се доказва посредством
изготвено от АТСС техническо средство. Ето защо касационната жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90/11.02.2020 год.,
постановено по АНД №3365/19 год. по
описа на Старозагорския районен съд
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.