№ 959
гр. Благоевград , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 във вр. с
чл.278 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О. П.“ №260, чрез
адв.Д.Е., против Разпореждане №9076 от 21.05.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№580/2021 г. по описа на РС-П..
С оспорвания акт на първата инстанция е отхвърлено заявление с вх.
№81785/20.04.2021 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, подадено от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О. П.“ №260, срещу длъжника Л. М. П.,
ЕГН **********, от гр.П., ул.“А.С.“ №57, ет.2, за заплащане на слените суми:
3414, 37 лв. (три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща главница за период от 11.12.2020 г. до
08.04.2021 г., дължима по Договор за потребителски кредит с №CL71058,
сключен между „Ю.Б.“ АД (като кредитодател) и Л. М. П. (като
кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2021 г. до погасяването; 20,
13 лв. (двадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва по кредита, дължима за периода от 11.12.2020 г. до 08.04.2021 г.; 60 лв.
(шестдесет лева) – представляваща разноски за уведомяване; 69, 89 лв.
1
(шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
разноски за заплатена държавна такса по делото и 422, 77 лв. (четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателя твърди, че разпореждането на първата съдебна инстанция е
незаконосъобразно. Посочва се, че в настоящия случай „Ю.Б.“ АД е
положила дължимата грижа да съобщи на длъжника Л.П. предсрочната
изискуемост на кредита. Видно било от разписката, че поканата до длъжника
е връчена на друго физическо лице – Б.К., на дата 29.03.2021 г., в качеството
й на упълномощено лице. Твърди се, че в разписката изрично било посочено в
полето „подпис на получетеля“ и възможността получателят да е
упълномощено лице, какъвто е настоящия случай. Твърди се, че Б.К. е
получила поканата за Л.П., в качеството на негов пълномощник и това било
отбелязано в разписката за получаване на поканата. Твърди се, че в самата
покана били отбелязани имената на получателя и имало подпис.
Жалбоподателят твърди, че са спазени всички законови изисквания и редът за
проверка на посочените факти и обстоятелства е по възражение и в
производството по чл.422 ГПК. С оглед на изложеното, банката счита, че са
налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Л.П., в която насока се моли за отмяна на
атакуваното разпореждане.
В съответствие с разпоредбата на чл.418, ал.4 от ГПК не е осъществена от
районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.
Окръжен съд – гр. Благоевград, като съобрази материалите по делото,
становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която
съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от
чл.418, ал.4 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на
изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във
вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.
2
Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.1 от ГПК.
Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена
форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на
заявлението е освен родово (по арг. от чл.411, ал.1 от ГПК), но и местно
подсъдно на РС – гр.П.. Съдебният акт е постановен от едноличен съдебен
състав, съгласно правилата на ГПК. От мотивите ведно с диспозитива на
съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо счита,
че процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК следва да бъде отхвърлено.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна. Атакуваното
разпореждане е законосъобразно. Аргументи:
Заповедното производство е образувано въз основа на заявление с вх.
№81785/20.04.2021 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, подадено от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О. П.“ №260, срещу длъжника Л. М. П.,
ЕГН **********, от гр.П., ул.“А.С.“ №57, ет.2, за заплащане на слените суми:
3414, 37 лв. (три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща главница за период от 11.12.2020 г. до
08.04.2021 г., дължима по Договор за потребителски кредит с №CL71058,
сключен между „Ю.Б.“ АД (като кредитодател) и Л. М. П. (като
кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2021 г. до погасяването; 20,
13 лв. (двадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва по кредита, дължима за периода от 11.12.2020 г. до 08.04.2021 г.; 60 лв.
(шестдесет лева) – представляваща разноски за уведомяване; 69, 89 лв.
(шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
разноски за заплатена държавна такса по делото и 422, 77 лв. (четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на
чл.417, т.2 ГПК.
На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият
3
първоинстанционен съдебен състав, е приел, че не са налице основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.
Районният съд е приел, че заявителят не е доказано редовно връчване на
съобщението, с което банката е уведомила длъжника за предсрочната
изискуемост на претендираните вземания. Посочено е, че връчването е
нередовно с оглед разпоредбата на чл.44, ал.1, изр.второ ГПК във вр. с чл.46,
ал.2 ГПК. Посочено е, че в случая съобщението е връчено на друго лице –
Б.К., което е лице, различно от адресата на поканата, с фамилия различна от
тази на адресата, като не е отбелязано в обратната разписка качеството на
лицето, на което е връчено съобщението, с оглед преценка дали същото е в
кръга на лица по чл.46, ал.2 ГПК, нито пък разписката е подписана със
задължение за предаване на адресата. Ето защо е прието, че не е налице
редовно връчване на съобщение до длъжника за предсрочната изискуемост на
претендираните вземания, което е основание за отхвърляне на заявлението.
Разпореждането е правилно.
Въззивният съд споделя мотивите на първата съдебна инстанция за
отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
като намира за излишно тяхното приповтаряне, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, следва да се добави обаче и следното:
Предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане. Това означава
падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Безспорно е,
че съгласно приложимата към казуса т.18 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
претендираните по реда на чл.417 ГПК вземания се основават на предсрочна
изискуемост на банков кредит, какъвто е разглежданият случай, самата
предсрочна изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
факти, обуславящи настъпването й (например неплащане на определен брой
вноски или други предвидени в договора обстоятелства). Едва след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост, тогава вземането става
изискуемо. Тогава представения от кредитора документ удостоверява
4
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по смисъла на чл.418,
ал.2, изр. първо от ГПК. При това, тежестта да докаже, че вземането е
изискуемо, в случая предсрочно изискуемо, лежи върху заявителя, което
положение се извлича от разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК.
В случая заявителят се позовава в заявлението на предсрочна изискуемост на
процесните вземания, която обаче не се доказва да е настъпила. Макар и да е
представена покана за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми,
същата, както правилно е констатирал районният съд е нередовно връчена, в
противоречие с изискванията на чл.44, ал.1, изр.второ ГПК вр. с чл.46, ал.2
ГПК. Видно е от разписката за връчване на съобщението за предсрочната
изискуемост, че същото е връчено на лицето Б.К., като в известието за
доставяне не е посочено нито в какво качество е прието съобщението от
посоченото лице (с оглед преценката по чл.46, ал.2 ГПК), нито задължението
на посоченото лице да предаде пратката на адресата. Изложеното, правилно
констатирано от районния съд, опорочава връчването и води до единствено
възможния извод, че банката не е съобщила надлежно на длъжника Л. М. П.
изявлението си, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, което пък е
основание за отхвърляне на заявлението.
След като заявителя в заповедното производство не установява да е връчил на
длъжника съобщение за обявяване кредита за предсрочно изискуем преди
датата на подаване на заявлението, същия не е доказал наличие на изискуемо
по своя характер вземане по смисъла на чл.418, ал.2, изр. първо от ГПК,
поради което при липса на тази предпоставка и само на това основание,
правилно районната инстанция е отхвърлила заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Неоснователно е възражението на банката в подадената жалба, че лицето Б.К.
е получила поканата в качеството на упълномощено лице, в качеството си на
пълномощник на длъжника Л.П., което било отбелязано в самата разписка за
връчването. Това възражение не отговаря на действителността. Видно е от
разписката за връчване на поканата (л.20 от заповедното производство), че в
нея изобщо не е посочено в какво качество лицето Б.К. приема писмото, като
по делото не е представено и доказателство (пълномощно), от което да е
видно, че тя е упълномощена от длъжника да приема съобщенията за
5
обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор
за банков кредит. Ето защо и възраженията, че банката е спазила
изискванията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, не
почиват нито на доказателствата, нито на закона, поради което няма как да
бъдат споделени от въззивния съд.
С горните мотиви съдът намира, че атакуваното разпореждане следва да се
потвърди. При това, настоящето определение се явява окончателно по арг. от
т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9076 от 21.05.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№580/2021 г. по описа на РС-П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6