№ 1193
гр. Варна, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500632 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297387/02.09.2021г. от Д. ЯНК.
ЯН., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „А. Г.“ № *, ет.*, ап.* срещу
решение №262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело №
20203110109020/2021г. на Варненския районен съд, поправено с решение
№262502/13.09.2010г. и с решение №260087/11.02.2022г. в частта, в която е
прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на основание чл.
422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 541.79 лева,
представляваща дължима главница по договора за паричен заем №
5454684/17.07.2018 г., сключен между „Вива кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН.,
ЕГН **********, сумата от 15.26 лева, представляваща дължима договорна
лихва за периода 16.08.2018 г. до 13.04.2019г., сумата от 31.60 лева,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които вземания са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и приложение
1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва считано от датата на
1
депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Като част от лихвения процент следва да се включи и
неустойката по чл.4, ал.2 /нищожна клауза/, тъй като тя само формално е
предвидена като такава, но представлява опит за допълнителна печалба на
кредитора, т.е договорна лихва. От това следва, че лихвения процент би бил
по – голям от вписания от 40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е
следвало да бъде включен освен при формиране на договорната лихва и в
ГПР. Това обуславя, че в погасителния план не са включени всички
компоненти на главница и лихви, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от Закона за потребителския кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5
кратния размер на законната лихва при това положение. Следователно по
недействителния договор би се дължала само чистата стойност на кредита.
Допълнително се посочва, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
В жалбата са въведени оплаквания, че ищецът не е носител на
вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на
вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната
неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския
кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата
възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането
на ищеца.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД, в
който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че е
извършена цесия при спазване изискванията на Закона за потребителския
2
кредит, тъй като договора за кредит в чл.3 предвижда възможност за
прехвърляне на вземането.
Изложените са подробни правни съображения за договорната лихва, че
нейният размер не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
В хода на първоинстанционното производство на ответника е бил
назначен особен представител – адв. П.Т. на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Същата е подала и въззивната жалба. Следователно ищецът/въззиваема
страна следва да бъде задължен да представи доказателства за внесен депозит
за възнаграждение за настоящата инстанция, който съдът определя в размер
на 300.00лв.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
297387/02.09.2021г. от Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „А.
Г.“ № *, ет.*, ап.* срещу решение №262432/05.08.2021г., постановено по
гр.дело № 20203110109020/2021г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 202223100500632 по
описа за 2022г. за 13.04.2022 год. от 13.50 ч., за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивникът да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
3
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна/ищец на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да
представи доказателство за внесен по сметка на Варненски окръжен съд -
„Вещи лица, гаранции, депозити” депозит в размер на 300.00 лв. /триста
лева/, с оглед заплащане на възнаграждение на назначения особен
представител на ответника на разноски на ищеца на основание чл.47, ал.6 от
ГПК.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4