РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. В. Т., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №990/18.08.2021г., постановено по Гр.д.№1409/2021г. по описа на
Районен съд – Велико Търново:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 СК определения с решение №647/09.05.2019г. по
Гр.д. №312/2019г. по описа на ВТРС режим на лични отношения на бащата Л. И. П., с ЕГН
********** с детето Е. Л. П., с ЕГН **********, както следва: през всяка първа и трета
седмица от месеца – от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя, през всяка четна година – на
Коледните празници от 10,00ч. на 24 декември до 17,00ч. на 26 декември, през всяка нечетна
година – на Новогодишните празници от 10,00ч. на 31 декември до 17,00ч. на 01 януари,
през всяка четна година – през първата половина от пролетната ваканция от 10,00ч. на
първия ден до 17,00ч. на последния ден, през всяка нечетна година – през втората половина
от пролетната ваканция от 10,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден, през всяка
година – на 17 юни и на 1 октомври от 17,00ч. до 19,00ч., както и за един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като през определения режим на лични
отношения бащата ще взема и ще връща детето по местоживеенето му.
ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 СК определената с решение №647/09.05.2019г. по
гр.д.№312/2019г. по описа на ВТРС месечна издръжка на детето Е. Л. П., с ЕГН **********,
както следва: ОСЪЖДА Л. И. П., с ЕГН **********, да заплаща на детето Е. Л. П., с ЕГН
1
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. И., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 260лв., считано от 16.06.2021г. до настъпването на законно
основание за нейното изменение И. прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане,
Осъжда Л. И. П. да заплати в полза на ВТРС сумата от 86,40лв., представляваща ДТ
върху увеличения размер на присъдената издръжка, както и 5лв, в случай на служебно
издаване на ИЛ,
На основание чл.242 ал.1 ГПК, постановява предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената издръжка.
Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила в рамките на срока
по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК за
изменение на постановените по – рано мерки на лични отношения между бащата и детето –
Л. И. П., чрез пълномощника му адв.З. от ВВТАК, с която обжалва решението изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено, вместо което
постановено друго, с което предявеният от него първоначален иск по чл.59 ал.9 СК бъде
уважен изцяло, съобразно поискания с ИМ конкретен режим на лични отношения на бащата
с детето, и отхвърлен изцяло насрещният иск по чл.150 СК за изменение – увеличаване на
присъдената издръжка в полза на детето. Твърди, че решението на първоинстанционният
съд е компромисно и палиативно, като моли да бъде постановено през три от четирите
уикенда месечно детето да бъде при баща си, както и единият месец през лятото също да
бъде конкретизиран като дати, евентуално с уговорката „освен ако за конкретната година
страните не се споразумеят друго“. Твърди, че първоинстанционното решение в частта на
уважения изцяло насрещен иск за изменение – увеличаване на присъдената в полза на детето
издръжка е изцяло в противоречие със закона и съдебната практика и отчасти с морала,
както и противоречи на събраните по делото доказателства, които сочат, че бащата получава
доходи, близки до размера на МРЗ за страната. Твърди, че бащата доброволно купува учебни
пособия, телефон, играчки, очила и други потребни за детето вещи, но когато сам прецени,
че може да си позволи това. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответницата по първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените по- рано
мерки относно личните отношения на бащата с детето и ищец по насрещния иск по чл.150
СК за изменение – увеличаване на издръжката на детето М. Г. И., чрез пълномощника й
адв.М. от ВТАК, с който оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана
и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Претендира
направените във въззивното производство съдебни разноски.
В СЗ въззивникът Л. И. П. лично и чрез пълномощника си адв.З. от ВТАК поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство,
2
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В СЗ въззиваемата страна М. Г. И. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
Родителите са изслушани от съда лично в СЗ във въззивното производство по реда на
чл.59 ал.6 СК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При извършената проверка по реда
на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е валидно и допустимо. Макар и неподдържано пред въззивната
инстанция, но доколкото за допустимостта на процеса съдът следи служебно, възражението
на жалбоподателя за недопустимост на насрещния иск по чл.150 СК, поради липса на
предпоставките за приемането му за съвместно разглеждане с първоначалния иск по чл.59
ал.9 СК, а от там и за недопустимост на обжалваното решение в тази му част, е
неоснователно. Насрещният иск по чл.150 СК за изменение – увеличаване на присъдената
издръжка на детето, инкорпориран в писмения отговор на ИМ, е предявен в срока по чл.131
ал.1 ГПК, по рода си е подсъден на районен съд, т.е. на същия съд, и има връзка с
първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК, поради което са налице предпоставките по чл.211 ал.1
ГПК за приемането му за съвместно разглеждане в процеса. Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.59 ал.9 СК допуска при изменение на обстоятелствата да бъдат изменени
постановените по-рано мерки /относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, режима на лични отношения между детето и родителите и издръжката
на детето/ по молба на единия от родителите, вкл. и служебно от съда, поради което
насрещният иск за изменение – увеличаване на присъдената в полза на детето първоначална
издръжка, намиращ правното си основание в чл.59 ал.9 вр. чл.150 СК не е недопустим,
поради ненадлежно упражнено право на иск, а от там и постановеното съдебно решение по
него е допустимо.
При проверка за правилност на обжалваното първоинстанционно решение по реда на
чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд
счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана,
а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Производството пред РС – Велико Търново е било образувано по предявен от Л. И.
3
П., чрез пълномощника му адв.З. от ВТАК, против М. Г. И. първоначален иск с правно
основание чл.59 ал.9 СК за изменение - разширяване на постановените по – рано с влязло в
сила на 09.05.2019г. решение по гр.д.№312/2019г. на ВТРС мерки относно личните
отношения между бащата и малолетното му дете Е. Л. П., и по приет за разглеждане
предявен от ответницата против ищеца насрещен иск по чл.150 СК за изменение на
постановените по-рано с влязло в сила на 09.05.2019г. решение по гр.д.№312/2019г. на
ВТРС мерки относно издръжката на детето, а именно увеличаване на присъдената издръжка
от 200лв. на 260лв. месечно.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответницата по първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК не е
оспорила иска по основание, но е възразила по конкретно предложения от ищеца с
първоначалната ИМ режим на лични отношения като неадекватен.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК по отношение на насрещния иск за изменение
/увеличаване/ на присъдената в полза на малолетното дете издръжка ответникът по НИ Л. И.
П. по същество е оспорил същия изцяло като неоснователен с искане да бъде отхвърлен, с
твърдения, че като баща по свое желание заплаща и мобилните услуги, които детето ползва,
че след Ковид – кризата доходите му са спаднали рязко и понастоящем работи на МРЗ за
страната.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
Страните по делото са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство е родено малолетното им дете Е. Л. П., родена на *** г., на 9г. и 3м. към
момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.
С влязло в сила на 09.05.2019г. решение по гр. д.№312/2019г. по описа на ВТРС е
утвърдено постигнато между страните по делото споразумение с правно основание чл.127
ал.1 СК, по силата на което упражняването на родителските права спрямо малолетната Е. Л.
П. е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и
детето, включващ и всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя от
09,00ч. в събота до 19,00ч. в неделя, вкл. с преспиване, един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, бащата се е задължил да заплаща на малолетното си
дете 200лв. месечна издръжка занапред.
В първоинстанционното производство са разпитани по един свидетел по почин на
страните. Св. С. Й., воден от ищеца по първоначалния иск, установява, че бащата и детето
имат нормални отношения, разбират се. Св.В. Г., вуйна на детето, водена от ищцата по
насрещния иск, установява, че майката ходела да си взема детето, давала го на бащата извън
определения режим, че майката работи срещу МРЗ.
Установява се, в т.ч. и от приетия социален доклад в първоинстанционното
производство, че майката обитава жилище под наем, респ. бащата обитава собствено
жилище, в което има осигурено достатъчно пространство за Е., налични са нейни вещи и
пособия, основни грижи за детето се полагат от майката, детето не посещава извънкласни
4
форми, майката е трудово заета срещу МРЗ за страната, бащата работи като шофьор срещу
месечно възнаграждение в размер на 700лв.
Във въззивното производство са събрани писмени доказателства.
Видно от Договор за наем на недвижим имот от 26.08.2021г., майката е наела
жилищен имот /в който живеят с детето/ за срок от една година, срещу месечен наем от
300лв.
Видно от изискания във въззивното производство социален доклад за положението на
детето, изготвен от ДСП – Велико Търново, през уч. 2021/2022г. малолетната Е. е ученичка в
трети клас на ОУ „***“ В. Т., двамата родители демонстрират емоционална привързаност
към детето, констатира се липса на комуникация между двамата родители по отношение на
детето, не са установени рискови фактори за детето.
Приет е резултат от рентгеново изследване на Л.П. като при Ковид от 29.10.2021г.
Видно от удостоверение изх.№01/05.01.2022г., изд. от „***“ ЕООД ГР.С., Л. И. П. на
длъжност „***“ през периода м.01.2021г. – м.11.2021г. е получавал МРЗ от 650лв., за част от
месеците по 653,91лв., средно месечно за периода – 619,62лв. Видно от удостоверение изх.
№01/05.01.2022г., изд. от „***“ ЕООД гр.С., Л. И. П. на длъжност „***“ през м.11.2021г. е
получил брутен доход 180лв., съответно пред м.12.2021г. -330лв. По реда на на чл.59 ал.6
СК пред въззивния съд бащата заяви, че брутният му месечен доход от труд е около 700лв.,
различно, няма допълнителни доходи, няма други деца.
Въз основа на допуснато по реда на чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на
обжалваното първоинстанционно решение в частта на издръжката е издаден ИЛ на
08.09.2021г. против Л.П. за присъдения увеличен размер издръжка на детето, срещу когото,
видно от ПДИ изх.№11125/21.09.2021г., е образувано ИД №20217280400587 по описа на
ЧСИ Д. Колева с дълг по ИД в размер на 1 790,51лв., по което ИД длъжникът П. с
квитанция към ПКО №34555/03.11.2021г. за погасяване на дълга е заплатил сумата от
1066,67лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените по-рано мерки
относно режима на лични отношения на бащата с детето и насрещният иск по чл.59 ал.9 вр.
чл.150 СК за изменение – увеличаване размера на присъдената издръжка в полза на детето
са процесуално допустими.
На основание чл.59 ал.9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
В процесният случай от влизане в сила на 09.05.2019г. на съдебно решение по гр.д.
№312/2019г. по описа на ВТРС, с което е утвърдено постигнатото между страните
споразумение по въпросите по чл.127 ал.1 СК до датата на предявяване на първоначалният
иск по чл.59 ал.9 СК /17.05.2021г./ е изминал продължителен период от две години, през
който обстоятелствата, предвид физическото и емоционално израстване на детето, налагащи
5
по – пълноценно общуване и с двамата му родители, и факта, че Е. вече е ученичка,
съществено са се изменили, което налага изменение на постановения по - рано режим на
лични отношения на бащата с детето, предвид и разногласията между страните във връзка с
изпълнението на решението, с което е утвърдено споразумението им по чл.127 ал.1 СК в
частта на режима на лични отношения и липсата на комуникация между двамата родители
по отношение на детето, предвид което предявеният първоначален иск по чл.59 ал.9 СК се
явява доказан по основание. Към момента на утвърждаване от съда на споразумението по
чл.127 ал.1 СК между родителите, които не живеят заедно, детето не е било ученичка, а през
уч. 2021/2022г. вече е ученичка в *** клас, което налага при изменението на режима на
лични отношения на бащата с детето съобразяване и на това обстоятелство, заетостта на
детето с училищни занимания, нуждата от самоподготовка за училище, от отдих и почивка.
На основание чл.59 ал.4 СК съдът решава въпросите по ал.2, в т.ч. при определяне и
съответно при изменение на режима на лични отношения между децата и родителите, в
случая между бащата и детето, с оглед интересите на детето, при съобразяване на
отразените в чл.59 ал.4 СК обстоятелства. След съвкупна преценка на всички установени по
делото обстоятелства съдът счита, че измененият от първоинстанционният съд по реда на
чл.59 ал.9 СК режим на лични отношения на бащата с детето, с оглед конкретно
постановения с обжалваното решение изменен режим, е постановен след преценка на всички
обстоятелства, с оглед интереса на малолетната Е. и е изцяло в неин интерес, поради което
обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Оплакванията във възивната жалба срещу обжалваното решение в частта по
първоначалния иск по чл.59 ал.9 СК не могат да бъдат споделени. На първо място, при
постановяване, съответно при изменение на определения режим на лични отношения на
родителя с детето, съдът не е обвързан с конкретно поисканите от родителя, в случая от
бащата с първоначалната ИМ мерки на осъществяване на този режим, а определя същия по
своя преценка, с оглед „най - добрия интерес на детето“ по смисъла на §1 т.5 от ДР на
ЗЗДетето, от който критерий се е ръководил и първостепенният съд и съобразно и при
спазване на който, в т.ч. и при спазване на чл.59 ал.3 СК, е постановил изменения и
възпроизведен в диспозитива на решението режим на лични отношения на бащата с детето.
Безспорно, във висш интерес на детето е да общува пълноценно и с двамата си родители,
като съдът счита, че измененият – разширен в сравнение с първоначалния режим на лични
отношения на бащата с детето в частта относно предоставеното му право да вижда и взема
детето при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца – от 17,00ч. в петък
до 17,00ч. в неделя удовлетворява в достатъчна степен нуждата от това общуване на бащата
и на детето. Искането на бащата през три от четирите уикенда месечно детето да бъде при
баща си от една страна е в разрез с трайно установената съдебна практика, според която на
родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права спрямо детето, се
предоставя право да вижда и да общува с детето всяка първа и трета събота и неделя, или
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, а от друга страна не отчита факта, че
детето вече като ученичка в *** клас има нужда от самоподготовка за училище и през
уикенда, както и потребност от пълноценно общуване на детето през равен брой уикенди,
6
както с бащата, така и с майката, поради което и искането е в разрез с интереса на детето.
Независимо, че майката упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му
е при майката, липсата на възможност, поради заетост на майката и детето, съответно с
работа за майката и с училище за детето през делничните дни, налага обезпечаване
възможност на майката за пълноценно общуване с детето през уикенда, което би било
постигнато с равен брой уикенди за общуване с детето както за бащата, така и за майката.
Искането на жалбоподателя периодът на бащата от един месец през лятото за общуването
му с детето да бъде конкретизиран като дати, съответно в интервала от 09,00ч. на 16.07. до
19,00ч. на 15.08. всяка година, поискан с ИМ, от една страна не обвързва съда, доколкото
както вече беше посочено съдът не е обвързан от конкретно поисканите от страните мерки
на режим на лични отношения на бащата с детето, а друга страна не е в интерес на детето,
доколкото е възможно да съвпадне като дати с ползване от майката на редовен платен
годишен отпуск и съответно това да доведе до невъзможност да бъде осъществено
общуването на детето с бащата през лятото, което е необходимо за емоционалното му и
духовно развитие и поддържане връзката с бащата, поради което не следва да бъде уважено,
като в тази връзка съдът съобрази и че според приетата служебна бележка изх.
№84/27.05.2021г., изд. от работодателя на майката - „***“ ООД, летния годишен отпуск на
майката се определя спрямо натовареността на производството и затова не е фиксиран.
Съдът отчита установената липса на комуникация между родителите относно детето, във
връзка с което излага, че родителят, упражняващ родителски права спрямо детето, следва да
съдейства за осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето, като и
двамата родители следва да подхождат отговорно и добросъвестно в отношенията помежду
си по повод на детето.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение и в частта му на уважения изцяло насрещен иск по чл.150 СК за изменение –
увеличаване на присъдената в полза на детето издръжка от 200лв. на 260лв., считано от
датата на насрещната ИМ 16.06.2021г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното решение потвърдено и в тази му част.
Към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция
детето е на 9г. и 3м., ученичка в 3 клас през уч. 2021/2022г. и безспорно се нуждае от
средства за издръжка, необходими за физическото и духовното и развитие. Бащата Л.П. е
млад, в активна трудоспособна възраст, работи по ТПО, като формира месечен доход в
размер на МРЗ за страната, а според обясненията му в СЗ около 700лв. месечно, обитава
собствено жилище, няма други деца, на които да дължи издръжка по закон. От определяне
на първоначалната издръжка на детето в размер на 200лв. месечно /09.05.2019г./ към датата
на предявяване на насрещният иск по чл.150 СК /16.06.2021г./ е изминал значителен период
от 2г. и над един месец, през който предвид физическото и духовно израстване на детето,
което вече е ученичка, съществено са изменени обстоятелствата, при които е била присъдена
7
първоначалната издръжка от 200лв. месечно, предвид което предявеният насрещен иск за
изменение – увеличаване на присъдената в полза на детето месечна издръжка се явява
доказан по основание. На основание чл.142 ал.1 СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи. При съобразяване на критериите по чл.142 ал.1 СК, а именно нуждите от издръжка
на 9г. Е., която вече е ученичка, както и обсъдените по-горе възможности на бащата да дава
издръжка, съдът счита, че измененият – увеличен размер месечна издръжка на детето от
първоинстанционният съд от 200лв. на 260лв. месечно е съобразно и при спазване на
критериите по чл.142 ал.1 СК, поради което и не е в противоречие на закона и на събраните
по делото доказателства. Бащата, дължащ издръжка, е млад, в активна трудоспособна
възраст, реализира доход от труд от 700лв. месечно, който действително е в размер малко
надхвърлящ МРЗ за страната от 650лв., но съдът счита, че заплащането на измененият –
увеличен размер месечна издръжка на детето от 260лв. не би го затруднило, доколкото няма
други родени деца, на които да дължи издръжка по закон, няма разходи за наем на жилище,
доколкото и съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца безусловно - независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като съгласно трайната съдебна практика, разходите, които
задълженият за издръжка прави за собствената си такава, не се приспадат от дохода, от
който се определя възможността му да дава издръжка. В случая и двамата родители
формират доход от труд в размер на МРЗ за страната, но при съобразяване, че майката
дължи и разходи за наем на жилище от 300лв. месечно и полага преките, текущи грижи по
отглеждане и възпитанието на детето, то другият родител – бащата следва да поеме по-
високият относителен дял от необходимата месечна издръжка за отглеждането и
възпитанието на детето. Обстоятелството, че бащата доброволно купува вещи и пособия за
детето, налични, според социалния доклад и на разположение на детето в жилището му,
респ., че е закупил телефон за детето, който не е задължително необходима за тази възраст
на детето вещ, и обслужва месечния му абонамент, не се отразява на размера на дължимата
от него по закон месечна издръжка на детето. Липсват доказателства към момента на
приключване на устните състезания пред въззивния съд бащата да прави разходи за
здравословното си състояние във връзка с прекаран Ковид. Задължението му по изд. дело
№20217280400587 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС е породено от
собственото му неизпълнение на първоинстанционното решение във връзка с постановеното
на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдения увеличен размер издръжка на детето. Липсват доказателства възможностите на
бащата да дава издръжка да са намалели, в сравнение с тези при първоначално определяне
на издръжката. Изложените съображения обуславят уважаване изцяло на насрещния иск по
чл.59 ал.9 вр. чл.150 СК за изменение – увеличаване на присъдената издръжка в пълния му
предявен размер от 260лв. месечно.
Предвид съвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
8
По разноските:
Производството, както по първоначалният иск по чл.59 ал.9 СК, така и по
насрещният иск по чл.59 ал.9 вр. чл.150 СК, е исково, а не спорна съдебна администрация,
поради което режимът на отговорност на страните за съдебни разноски за всички инстанции
е подчинен на общите правила по чл.78 ГПК. /Определение №504/20.11.2019г. по ч.гр.д.
№4300/2019г., Г.К., III г.о. на ВКС/.
Изходът по въззивната жалба обуславя неоснователност на претенцията на
въззивника за присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. Въпросът за
разноските за първоинстанционното производство е решен с влязлото в сила определение по
чл.248 ал.3 ГПК – досежно претенцията за разноски на М.И., и с първоинстанционното
решение – по претенцията за разноски на ищеца, с оглед изхода по въззивната жалба и
неподадено в срок искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските.
Изходът по въззивната жалба обуславя основателност на претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на направените във въззивното производство съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в доказан размер от 500лв.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е неоснователно,
доколкото същото е дори в размер под минималния, визиран в чл.7 ал.1 т.4 /за неоценяемия
иск по чл.59 ал.9 СК/ и в чл.7 ал.1 т.6 /по насрещния иск по чл.59 ал.9 вр. чл.150 СК/ от
НМРАВ №1/09.07.2004г., дължимо, съгласно чл.2 ал.5 НМРАВ, съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно, поради което възражението по чл.78
ал.5 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №990/18.08.2021г., постановено по Гр.д.
№1409/2021г. по описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА Л. И. П. с постоянен адрес гр.В. Т., ул.“Б. Б.“ №***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И. с постоянен адрес гр.В. Т., ул.“Б. Б.“ №***, сума в размер на 500
лв. /петстотин лева/, представляваща направени във въззивното производство съдебни
разноски /за заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10