Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ГАБРИЕЛА
ВЛАДОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1520 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл. 213 ал.1 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Д.з.“ АД твърди, че бил сключен договор за
имуществена застраховка „Индустриален пожар“ на асфалтополагач
с номер на рама *********, собственост на „У.л.“ АД, със срок на действие от
23.09.2013г. до 22.09.2014г., обективиран в полица
№110413001273/20.09.2013г. Твърди, че в срока на застраховката, на 07.09.2014г.
при извършване на подвижни ремонтни дейности на първокласен път І-3км 100+242,
в изпълнение на описания договор, настъпило ПТП с участието на посочената
машина и влекач „ДАФ ТЕ 95 ХФ, с ДКТ № *******управляван от К.С.К.. Сочи, че
видно от протокола за ПТП № 1463978 от 07.04.2014г., настъпването на ПТП е поради извършено от
водача на товарния автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата, в
резултат на което е загубил контрол над управляваното от него МПС и ударил в
задна дясна част асфалтополагащата машина. Твърди, че по образуваната при него преписка
по щета № 222434/09.04.2014г., въз основа на описа на щетите, е прието и
изплатено на три части с преводни нареждания от 08.05.2014г., 05.08.2014г.
сумите от 250,20 лв. – разходи за репатриране на увредената машина, 2088лв. –
разходи за демонтаж и разглобяване на увредените части и детайли, а на
11.08.2014г. и застрахователно обезщетение в размер на 148 750 лв. Твърди,
че виновният за настъпване на ПТП водач е имал валидна застраховка „ГО“ при
ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, обективирана в
полица №23114000462447 за периода от
28.01.2014г. до 28.01.2015г., поради което и съгласно чл.213 ал.1 от КЗ / отм./,
ищецът е встъпил в правата на застрахования и има право на регрес срещу
застрахователя на причинителя на вредата. Сочи, че е изпратил покана на
ответника, получена на 03.12.2014г., но сумата не е платена. Предвид горното
претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 151088.20 лв., която съгласно уточнителната молба от 23.08.2019г. включва: 1/ сумата от
148750 лв. - застрахователно обезщетение, съставляващо 85% от действителната
стойност на увредения асфалтополагач към датата на
ПТП /175000 лв./, определено при условията на застрахователния договор,
приложими за пълна загуба на отделен обект от застрахованото имущество, като
уточнява, че за извода за наличие на пълна загуба на увредения асфалтополагач, експерти на дружеството са достигнали след
извършването на оглед на увреденото имущество и след получаване на оферта за
сервиз /за сумата от 368910.12 лв./ и становище от официалния вносител за
България на тази марка машини относно невъзможността да бъде извършен качествен
ремонт на увредения асфалтополагач, гарантиращ
надлежното и ефективно използване на асфалтополагача
за основната му функция - качествено асфалтиране. Сочи, че действителната
стойност на процесния асфалтополагач
към датата на настъпване на ПТП е определена по средно - пазарни цени на сумата
от 175000 лв., като тази сума е намалена с 15 % от нея /26250 лв./,
съставляващи стойността на запазените части на увреденото имущество, т.е.
сумата която увреденото лице би получило при продажба на тези запазени части;
2/ сумата от 250.20 лв. - разходи за репатриране на увредената машина до
автосервиза, в който е извършено разглобяването на асфалтополагача
и 3/ сумата от 2088 лв. - разходи за демонтаж и разглобяване на увредените от процесното ПТП части и детайли. Претендира и присъждане на
сумата от 46 000 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.08.2016г. до датата на завеждане на
исковата молба. В допълнителната искова
молба от 24.10.2019г. оспорва доводите и възраженията на ответника, като
поддържа, че е несъстоятелно възражението за погасяване по давност, тъй като
претенцията му е по регрес, а регресното право
произтича не от договора за застраховка, а по силата на закона и е приложим
петгодишния давностен срок, който тече от момента на
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва възраженията, че имало други
щети и относно собствеността на процесния асфалтополагач. В хода на съдебното производство поддържа
исковите си претенции чрез процесуалния си представител – юриск.
Р., като излага доводи и в писмени бележки.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва исковете по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 30.09.2019г. и допълнителния отговор от
20.11.2019г., както и чрез процесуалния си представител адв.
Т.. Твърди, че исковите
претенции са погасени по давност, поради обстоятелството че към датата на входирането на исковата молба в съда, е изтекъл
предвиденият в чл.110 ЗЗД общ давностен срок.
Поддържа, че претендираните имуществени вреди не са
вследствие на описаното в исковата молба ПТП от 07.04.2014 г., не е представен
документ какво е било състоянието на асфалтополагащата
машина към момента на сключване на имуществената застраховката и че щетите по застрахованото имущество са били
налични преди ПТП, поради което не дължи обезщетяване на същите.
Оспорва се и наличието на валидно извършено плащане на застрахователната премия
по застрахователна полица № 110413001273 на „Д.з.” АД, като се сочи, че не е било налице валиден застрахователен
договор между застрахователя и собственика на увреденото
имущество. Твърди, че асфалтополагащата
машина е застрахована като имущество, за което в полицата изрично е
посочено, че се намира като местоположение гр. София, а не е застраховано като
МПС, което се движи по републиканската пътна мрежа. В процесния
случай ПТП е станало при движение на застрахованото имущество, а не в момент, в
който машината е полагала асфалт и е работила по полагане на асфалт, както и че
машината е била без ДКН и й е било
забранено да се движи на собствен ход по републиканската пътна мрежа. Заявява се възражение, че обезщетението по
щетата не е платено на действителния собственик на застрахованото имущество,
тъй като липсва документ, от който да се удостоверява, че към датата на плащане
на застрахователното обезщетение именно „У.л.“ АД е било собственик на
увреденото имущество. Сочи, че към момента на ПТП асвалтополагащата
машина не е управлявана от лице, което е имало нужната правоспособност за това.
Оспорва и претенцията по размер, като счита, че щета № 222434/09.04.2014 г. на
„Д.з.” АД не е изчислена, ликвидирана и платена съгласно Общите условия по
застраховка „Индустриален пожар”, действали към момента на ПТП при ищеца.
Поддържа, че водачът на товарния автомобил с рег. номер *******няма вина за
реализиране на процесното ПТП, тъй като не е имал
възможност да възприеме движещата се асфалтополагаща
машина. Оспорва механизма на ПТП, описан от ищеца в исковата молба. При
условията на евентуалност прави възражение, че процесното
ПТП е в резултат на случайно събитие, което изключва отговорността му. В
допълнителният отговор от 20.11.2019г. поддържа, че състоянието на машината,
която се ползва от 2007г. е неясно към момента на ПТП. Поддържа, че протокола
за ПТП не е официален документ, не се ползва с обвързаща
сила и не установява състоянието на асфалтополагащата
машина преди удара. Поддържа, че липсват доказателства относно специфичните
повреди и защо ищецът е приел оценката на само един сервиз за меродавна, като е
преценил, че съответните части не могат да се подменят и ремонтират, без да
направи необходимото проучване. Поддържа подробно, че обясненията от Д.И.,
който не е бил на въпросната длъжност към момента на инцидента, са
противоречиви и неверни. Поддържа, че асфалтополагачът е бил върху пътното платно, с което е
станал част и пряк участник от свободно движещите се автомобили по
републиканската пътна мрежа, което се потвърждава от обясненията на водача на
въпросната машина, който е „изнесъл машината вляво към осовата
линия“. Поддържа, че има нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Поддържа, че
липсва доказателство, че застрахователят е уведомен за смяна на
местоположението на имуществото - чл.49.7.2 от ОУ, което съгласно чл.90.4 от ОУ
е основание за отказ за плащане. Поддържа, че не е ясно има ли издаден АУАН и влязло в сила наказателно постановление, от което
да е установено, че причинителят на вредата е виновен (чл.179, ал.2 ЗДвП/.
Твърди и по описаните доводи, че е нарушена клаузата по т.10.1 от Общите
условия за застраховка „Индустриален пожар”, сключена между „Д.З.” АД и
„У.Л.” АД, тъй като водачът на асфалтополагача
безспорно е предизвикал застрахователно събитие поради груба небрежност. Излага доводи и в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е видно от приложената
към исковата молба застрахователна полица №110413001273 от 20.09.2013г.,
издадена от „Д.З.“АД за застраховка „Индустриален
пожар“, по която застрахован е „У.Л.“ АД, а застраховащ -дружеството „ПСТ Л.“ЕООД, със
застрахователна сума 2 423 700,00 лв. и застрахователна премия –
21 813,30 лв., както и данък 2 % по ЗДЗП: 436,27 лв., че са застраховани
машини, съоръжения и оборудване по описаните покрити рискове, като е приложен
опис към полицата, от която е видно, че е включен и асфалтополагач,
модел ТITAN
6870 VB 78 ECT, с рама7687019750, 2007г. На
стр. 8 и следващите са представени приложимите Общи условия на застраховката.
Не се спори и се установява от
представения с исковата молба договор за покупко-продажба от 21.09.2007г., че „У.л.“
АД е закупил от „Е.К.“ АД, като Л.ополучател по
договора е „П.“ АД, процесният асфалтополагач
за сумата от 214 012,50 евро без ДДС. Представена е и фактура №2904 от
21.09.2007г. за машината на стойност 502 286,48 лв. с включен ДДС.
На стр. 16 и следващите от делото
е представен договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на
791,305 кв. републикански пътища от 2011г., по силата на който АПИ е възложила
ремонт на горните на ДЗЗД „Пътно поддържане П. 2010“. Към договора е сключено
споразумение от 17.08.2011г. Представен е договор за изпълнение от 01.03.2012г.
с „П. П.“ ЕООД като подизпълнител, към който е приложено месечно задание, с
приложения, заповеди, както и заповед №01.07/01.03.2014г., с която Д.В.И. е
определен за технически ръководител по описаните дейности. Представен е график
и план за временна организация и безопасност на движението за периода от
25.03.2014г. до 10.04.2014г., както и Инструкции за безопасно движение на МПС и
ПСМ.
Съгласно представения протокол за
ПТП №1463978 от 07.04.2014г., съставен от И.С., на 07.04.2019
г. около 17:05 часа, товарен автомобил „ДАФ“, с рег. №******се движи по път
ПП-3, с посока гр. П. и при км. 100+242, поради неспазване на
безопасна дистанция, водачът реализира ПТП в намиращата се пред него асфалтополагаща машина „Титан 6870, която е била
управлявана от Д.М.К., за който е представено с исковата молба копие от диплома
за средно образование, със специалност машинист – ПСМ. Товарният автомобил е
бил управляван от К.С.К., като е отразено, че е представил полица за
застраховка ГО при ответника под №23114000462447. Описани са щети по двете
машини, като за асфалтополагача е отбелязано – ударен
отзад вляво, увредена техника за оглед.
Установява
се от приложените документи, че ищцовото
застрахователно дружество е образувало преписка по щетата, снети са обяснения,
а на 14.04.2014г. е извършен опис на щетите по машината, представен на стр.86
от делото, като на стр. 88 и следващите е приложен и снимков материал.
На стр. 100
и следващите са представени три ликвидационни акта, съответно от 08.05.2014г.
за сумата от 250,20 лв., за която е представено преводно нареждане от същата
дата, от 31.07.2014г. за 2088 лв., за която е представено преводно нареждане от
05.08.2014г., както и от 06.08.2014г. за сумата от 148 750 лв., за която е
представено преводно нареждане от 11.08.2014г.
На стр. 110
от делото е представено писмо до ответника, с вх.№ при него от 03.12.2014г., с
което са описали приложените документи по щетата и е претендирано
обезщетение за вреди по асфалтополагача в общ размер
на 151 088,20 лв.
От ответника
са представени писмо до ищеца от 07.10.2014г. с искани документи относно регресна щета с приложена докладна и предходно писмо, като
е представена и обратна разписка от куриер от 09.10.2014г.
На стр. 193
и следващите от делото е представена информация от „У.Б.“ АД за операциите по
сметките на Л.одателя, като са приложени и документи
с писмо от 05.02.2020г., а с писмо от 20.01.2020г. и на „Е.К.“ ЕАД от Банка ДСК
на стр. 201 и следващите.
Представен е
договор за финансов Л. на пътно превозно средство под № 110459 от септември
2013г., по силата на който „У.Л.“ АД е предоставил на Л.ополучателя
„ПСТ Л.“ ЕООД и със солидарен длъжник – „ПСТ Х.“ АД обектите, описани в
приложение №1, включително и процесния асфалтополагач, посочен като употребяван, вид превозно
средство.
Във връзка с
приключване на Л.овия договор е представен договор за
прехвърляне на останки на МПС от 22.01.2015г., от който се установява, че колесния асфалтополагач е
погинал, като бракуваното МПС е закупено от „ПСТ Л.“ АД на цена
22 312,50лв. с ДДС.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Г.Т.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно, и от което се установява, че размерът на мораторната
лихва, начислена върху главницата от 151 088,20 лв. за тригодишен период от
06.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 05.08.2019г. е 45
955,99 лв., така както е изчислена в таблицата на стр.2 от заключението. Според
експерта с преводно нареждане за кредитен превод от 08.05.2014г., „Д.З.“АД е
превел по банковата сметка на „Е.К.“АД в „БАНКА ДСК“АД с IBAN: *** 250,20 лв.,
с основание за превода–
щ.222434/14, като на 09.05.2014г. банковата сметка на „Е.К.“АД в „БАНКА
ДСК“АД е заверена с горепосочената сума. С преводно
нареждане за кредитен превод от 05.08.2014г., „Д.З.“АД е превел по банковата
сметка на „Е.К.“АД в „БАНКА ДСК“АД сума в размер на 2 088,00 лв, с основание за
превода -щ.222434/14, като на същата
дата е заверена сметката на получателя. С преводно нареждане за кредитен превод
от 11.08.2014г., „Д.З.“АД превел по банковата сметка на „У.Л.“ЕАД в „У.Б.“АД с IBAN: ***
148 750,00 лв., с основание за
превода– щ.222434/14, като на същата дата е
заверена сметката на получателя с преведената сума. Експертът е установил също
така, че на 03.10.2013г. банковата сметка на „Д.З.“АД в ПИБ АД с IBAN:*** сумата от
64 642,65 лв., сано варедител
– „ПСТ Х.“АД, а в преведената сума е включена и сумата от 22 249,57 лв.,
представляваща застрахователната премия по процесната
полица.
Изслушано е
заключение на единична автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Ж.Е., депозирал заключение от 09.01.2020г., което е
оспорено. Според експерта от описаното в ПТП и видимите щети, може да се
заключи, че ПТП е настъпило в дясната лента на платното за движение към гр. П.,
като товарният автомобил е нанесъл удар с предната си част върху задната част
на асфалтополагача. Щетите са в причинна връзка с
механизма на ПТП и описани подробно на стр.4 от заключението. Стойността на
същите по оферта е 368 910,12 лв. Вещото лице сочи, че позовавайки се на
стойността на машината като нова през 2007г. при закупуването й и при
извършените по формулата на стр. 6 от заключението изчисления, стойността й към
датата на ПТП възлиза на 173 887 лв., от която приспада запазени части на
стойност 4950 лв. и според него обезщетението следва да е в размер на
168 937 лв. Според експерта заплатените суми за репатриране, автокран и
демонтаж са необходими и отговарят на средните пазарни цени за това. Според
експертът с оглед времето и пътната обстановка, водачът на товарният автомобил
е можел да забележи от голямо разстояние движещата се пред него колона от
строителни машини и да предприеме мерки за безопасното й изпреварване. При
изслушването си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че асфалтополагачът
не е лек автомобил, няма алтернативна да бъде извършен ремонт с части втора
употреба, а частите се предоставят от вносителя и са уникални, като има
запитване и отговор, че тази машина е свалена от производство, тоест за нея
няма производство на резервни части.
По делото е
изслушано заключение на повторна единична автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Й.Й., депозирал
заключение на 15.04.2020г., което е оспорено. В заключението си експертът сочи,
че от анализа на данните по протокола за ПТП и щетите, подробно описани в
таблица по заключението въз основа на описите, може да се направи извод, че
същите са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и описания му механизъм по
протокола. За отстраняване на щетите е необходима сумата от 368 910,12лв.,
която вещото лице възприема по оферта, тъй като за тази специфична машина няма
предлагане на части. За репатриране е заплатена сума от 250,20 лв., а за разоборудване и
разтоварване – 2088лв. Вещото лице сочи, че процесното
ПТП е настъпило в светлата част на деня, на равен пътен участък и няма данни за
препятствия, ограничаващи видимостта на водача на товарния автомобил, който е
имал възможност да предотврати произшествието чрез своевременно задействане на
спирачната система. Действителната пазарна стойност на процесната
машина вещото лице Й. определя на 158 823 лв. и сочи, че безспорно е
налице тотална щета. Дължимото застрахователно обезщетение той определя в
размер на сумата от 153 873 лв., като приспада 4950 лв. за стойността на
останките, изчислени по формула на стр. 10 от заключението. Въз основа на
подробно описаните формули и изчисления на стр. 10-21 от заключението, според
експертът точната скорост на двете превозни средства преди и по време на ПТП не
може да бъде изчислена аналитично, но експертът приема въз основа на
обясненията на водача, че асфалтополагачът се е
движел. В съдебно заседание уточнява, че е извършил проучване, но не е намерил
доставчици на алтернативни части, поради приел стойността по фактура. За асфалтополагащи машини, багери, трактори, товарачи и т.н.
почти на пазара не се предлагат алтернативни части, а и да се предлагат, те са по-лошо
качество от оригиналните, като се има предвид, че се работи при висока
температура, с голяма износимоустойчивост на детайлите.
Във връзка с
оспорването е назначена тройна автотехническа
експертиза, с участието на вещите лица Д. и М., като от същата е постъпило
заключение от 04.09.2020г., което е с особено мнение на вещото лице А.М.,
изготвено подробно в писмена форма и депозирано като заключение от 26.08.2020г.
В основното заключение, подкрепяно от две от вещите лица, се сочи, че от снимковия
материал на увреждането по процесната асфалтополагаща машина, анализа на данните от протокола за
ПТП и сравнение на щетите по двете превозни средства дава основание да се
определи, че всички увреждания по асфалтополагача са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Стойността
на средствата за отстраняване на щетите според вещите лица е по офертата в
размер на 368910,12 лв., тъй като не се предлагат алтернативни части и
стойността на офертата се приема изцяло по отношение на стойността на новите
части и труда. Според експертизата разходите за репатриране в размер на 250,20
лв. съответстват на средните пазарни цени за тази услуга, към момента на
настъпване на произшествието. Според вещите лица за да се констатират всички
увреждания по процесната асфалтополагаща
машина е било необходимо същата да бъде разтоварена с кран, както и се извърши демонтаж
на всички външни увредени детайли и разоборудване,
поради което разходите за това са били целесъобразни и напълно необходими. За
определяне на действителната стойност на асфалтополагача,
вещите лица сочат, че пазарни цени дават някои специализирани издания като „Автооказион”, „Автопазар” и
други, като след извършен анализ на предлаганите пътно строителни машини на
пазара към датата на настъпване на застрахователното събитие не се установяват офертни цени, но са установени такива към момента, описани
на стр. 8 от заключението. Вещите лица са изчислили на табл.9 корекции
съобразно това, че асфалтополагачът е от 2007г., като
както се установява при изслушването в с.з. са посочили там 4 години, а не 6
години, но те считат, че това не би променило крайната стойност. Съобразно изчисленията
им действителната пазарна стойност на асфалтополагачът
към датата на ПТП е 157 399 лв. с включен ДДС, а към деня на заключението
стойността му би била 106 643 лв. без ДДС. Въз основа на описа на уврежданията
и съобразявайки, че сумата за отстраняването им надхвърля действителната
стойност, вещите лица приемат, че е налице тотална щета. Експертите,
съобразявайки представения на лист № 449 от делото договор за прехвърляне на
останки на МПС във вида, в който са били след настъпване на произшествието, по
който стойността им е 22312,50 лв. с ДДС, дават заключение, че стойността на
дължимото обезщетение за асфалтополагаща машина, при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 135086,50 лв.
В
заключението на вещото лице М. по отношение на механизма на ПТП е посочено, че
са били три броя строителни машини асфалтополагаща
Титан и два валяка, които е трябвало да бъдат преместени от 70 км. до 100 км.,
при което се образувала колона с пилотни МПС отпред и отзад поради ограничената
максимална скорост 15 км/ч. на същите, а дистанцията с пилотните МПС е максимум
30 м. Според експерта при движението дистанцията се е увеличавала и други МПС
се опитвали да се вклинят в колоната, при което т.а. ДАФ се отклонява надясно,
където с полуремаркето дистанцията е над 50 м. от
машина Титан и пилотната кола. При
влизането в дясно към колоната видимостта е ограничена от движещите се отдясно
ППС и когато т..а. ДАФ навлиза в дясната лента, вижда движещата пред него
машина Титан, без допълнителна маркировка отзад, тъй като същата няма
конструктивно светлини, при което удара става непредотвратим при скоростта с
която се движи т.а. ДАФ около 65 км/ч. Според М. водачът на машината Титан, като
вижда движещият се зад него т.а. ДАФ, извършва маневрата за 2,47 сек., и се
опитва са се отклони наляво машината Титан и да предотврати удара, но въпреки
това същият е ударен с предна лява част на автомобила в задна дясна част. След
удара машината Титан е изблъскана напред вляво, където след изминаване на около
30 метра, спира на тревната площ с предната част. Според подробните изчисления
на експерта, при максимална скорост на асфалтополагача
от 15 км/ч., ударът е непредотвратим за водача на т. автомобил ДАФ след
отклоняването надясно и навлизането в дясната пътна лента, ако скоростта на
т.а. при удара е 65 км./ч. Според експерта ПТП е било предотвратимо за водача на т.а. ДАФ при скорост до 35 км/ч.
По отношение на обезщетението вещото лице М. сочи, че машината към датата на
ПТП е на 6 години и 6 месеца и 17 дни след пускането в
експлоатация. Позовавайки се на обяви в мобиле.бг, според това вещо лице действителната пазарна стойност
на машината е 142 000 лв. Стойността на ремонта на машината Титан е 368910,12 лв. към датата на ПТП,
което е над 100 % от стойността и е налице тотална щета. Запазените части
вещото лице М. определя на 25% на стойност 35500 лева, поради което според него
обезщетението следва да е в размер на сумата от 106 500 лв. При възприемане на справката за продадените части от машината според експерта
обезщетението е н размер на 119687,50лв.
Според вещото лице безспорно
машината е трябвало да се репатрира с ППС - влекач с ремарке, като за това и за
дейностите по демонтаж и разглобяване според него по средни пазарни цени са
необходими 1990 лв. Според вещото лице М., пътното платно е натоварено от ППС и
колоната на строителните машини, като видимостта се променяла с оглед
разположението на МПС на пътното платно, но е била ограничена към дясната лента
за движение, където се намират ППС, бавнодвижещи се
със скорост до 15 км/ч. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице М.
сочи, че за видимостта се е позовал на събраните обяснения, като сочи, че между
товарния автомобил и асфалтополагача е имало два
валяка и два товарни автомобили, като един е бил отпред, а един – отзад, които
на схемата ги няма, защото не са дадени от полицаите. Машините са изминали 30
км от тръгване на базата до удара, като с тази минимална скорост са се движили
два часа по пътя П. – София, което е довело до образуването на колони. Вещото
лице уточнява, че товарният автомобил е предприел изпреварване на пилотния
автомобил, като е навлизал в лявата лента и там вече е имал видимост към асфалтополагача, като е отбил вдясно да се прибере, защото
още един друг зад него е изпреварвал. Според експерта водачът е решил да
пропусне движещия се отзад, защото е имало още един товарен автомобил, не е
очаквал, че асфалтополагачът се е движил
толкова бавно. Уточнява, че не са засечени моточасовете
на процесния асфалтополагач,
за да се определи в точност пазарна стойност.
По делото са събрани гласни
доказателства, като в съдебно заседание на 17.07.2020г. е изслушан свидетеля Д.М.К.,
който сочи, че през 2014г. е работел към ПСТ П., като е управлявал асфалтополагач АБГ на пътен участък Горни Дъбник – Долни
Дъбник. Асфалтирали участък от мост и тръгнахме по нареждане на началниците да
се прибират към друг обект, като били 3 автомобила – АБГ, бандажен валяк и още
един валяк. Той бил напред, защото неговата машина е по-бавна и чул клаксон,
обърнал се назад и видял тир, който започнал да кръжи из пътя, започнал и той
да свирка, но шофьорът не си вдигал главата от волана. Тирът карал с висока
скорост и той започнал маневра леко в ляво, защото преценил, че ако го удари,
ще го изхвърли от пътя. Въпреки това, тирът наближил, ударил го и то влачил 30
метра, като на разделителната ивица, която е между двата пътя, машината се спряла,
тогава шофьорът се събудил, опитал се да слезе от ляво,обаче цялата врата била огъната,
дошъл при него, извинил ми се, като казал, че е бил заспал. Когато станал от
машината, му станало зле и припаднал, откарали го в УМБАЛ Г. С.гр. П..
Свидетелят сочи, че асфалтополагачът с повече от 20
км. не може да се движи, поради което се се движил с
около 15 км. в час, но не била спряна машината. Тирът ударил асфалтополагача в дясната част – отзад, като той бил в
дясната пътна лента, но тирът се залепил в самата лента. Сочи, че той леко се
изнесъл в ляво до осевата линия, но той го ударил в дясно и започнал да го
влачи към лявата лента. Свидетелят сочи, че асфалтополагачът
бил в добро техническо състояние преди ПТП. Според свидетеля, когато дошли
полицаите да им вземат проба, километражът на камионът бил залепнал на 100 км.
Свидетелят сочи, че е подписал протокола за ПТП, но не си спомня какво е
посочено като причина за ПТП. Подписал протокола за ПТП след като го върнали от
болницата, вече били написали протокола и го накарали и той да подпише. Сочи,
че с него се движели 2 автомобила, единият караше отпред, а другият отзад зад асфалтополагача, като не си спомня къде са отишли тези
автомобили след ПТП. Уточнява, че сутринта техническото лице проверило машината
и така излязъл на работа с машината. Сочи, че асфалтополагачът
няма номера като МПС, но се движи сам.
По делото е изслушан като
свидетел И.С., който сочи, че е работил
съм в РУ П., но не си спомня въпросното ПТП от 2014 г. предвид големия брой на
ПТП, но след представяне на протокола за ПТП, сочи, че почеркът и подписът в
протокола са негови, той го е съставил. Описано е, че участник 1 не спазва
дистанция, защото принципът за решаване на ПТП-та от такъв характер, когато
участник застига друго движещо се МПС пред него, е по следния начин, като няма
спазена нужната дистанция, той застига предходния автомобил и го удря отзад.
Според свидетеля няма как да бъде установено с каква скорост се е движил
товарния автомобил. Той сочи, че
заварили асфалтополагача на едно място, като машината
не била в движение. Припомняйки си конкретния случай, сочи че изрично изискал
от оперативната дежурна част оглед поради видимите големи реални щети. При
пристигането помни, че там бил дознател И. Х.,
ръководител на групата и който казал, че според него машините подлежат на
ремонт и няма материални щети и да работим по протокол, т.е. отказъл да се сформира група за оглед. Свидетелят сочи, че
разговарял с двамата водачи и те били на мястото на произшествието. Доколкото
си спомня, водачът на тежкотоварния автомобил казал, че си е отклонил за момент
вниманието и тъй като много бавно се е движила предната машина, много бързо го
е застигнал и в последния момент бил кривнал. Машината била ударена леко в
левия край. Сочи, че и двете машини са били в движение.Свидетелят си спомня, че
представители на П.ската фирма Пътен инжинеринг
предоставили договор за наем, в който беше видно коя е фирмата ползвател,
наемодателят и наемателят, като собственик, от който изходили за собствеността
на машината, тъй като това не е стандартно МПС със стандартните регистрационни
документи, то е строителна машина, която за него специално е МПС, но от този му
вид и клас не би трябвало да се движи по главен път от национален характер, без
нужните автомобили за съпровождане, но той няма спомен да е имало друг
автомобил (съпровождащ), макар че момента на отиване на място се били събрали
други автомобили на работещи ,може би колеги, на водача на самата машина. Свидетелят
сочи, че пътят е с 2 активни ленти за движение във всяка посока, като е
разделено движението еднопосочно. ПТП и по спомен, и по начина, по който съм го
попълнил в протокола, станало в дясната пътна лента, като видимо се виждали
следи (деруги) по асфалта, че от дясната част на
платното се изместват почти в крайна лява лента от силата на удара. Можело ясно
да се види откъде започва ударът и до къде са стигнали в следствие на
катастрофата, ясно се виждало как строителната техника е избутана от десния
край към левия. За отбелязаното за собствеността в протокола, служител на
фирмата ползвател към момента им предостави документа за наем.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл. 213
ал. 1 КЗ / отм., но в сила към
датата на процесното ПТП/ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 213а от КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил
в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата
на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага преписката с доказателствата, с които разполага.
По делото се установи безспорно,
че по застрахователна полица №110413001273 от 20.09.2013г., издадена от „Д.З.“АД, по която
застрахован е „У.Л.“ АД, а застраховащ
-дружеството „ПСТ Л.“ЕООД, са застраховани машини, съоръжения и оборудване по
описаните покрити рискове, като е включен и процесния
асфалтополагач, модел ТITAN 6870 VB 78 ECT, с рама7687019750,
2007г. Съдът намира, че се установи по делото, че 07.04.2014г. е настъпило ПТП
по описания в протокола за ПТП №1463978 начин. Независимо от доводите на
ответника и заявеното от негова страна възражение, не се установи от
изслушаните свидетелски показания и от заключенията на автотехническата
експертиза, че ПТП е настъпило по друг, различен механизъм. Безспорно се
установи, че асфалтополагачът, заедно с други машини
се е движел в колона по пътя, като водачът на товарния автомобил е предприел маневра
изпреварване, без да съобрази скоростта си и тази на движение на машината, при
което е ударил същата отзад. Следва да се има предвид, че дори и вещото лице М.
в особеното си мнение, като сочи, че счита, че е имало затрудена
видимост към асфалтополагача поради това, че е имало
колона, изтъква, че при скорост на товарния автомобил, която е по-малка от тази,
с която се е движил, а именно 65 км./ч., произшествието е било предотвратимо.
Следователно е налице виновно противоправно поведение
на водача на товарния автомобил К.К., за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица
№23114000462447. Неотносими са възраженията на
ответника, че не била представена присъда или наказателно постановление за
водача, тъй като ангажирането на неговата наказателна, респ. административно
наказателна отговорност не е предпоставка, за да се приеме, че е налице деликтна такава във връзка с участието му в процесното ПТП и да бъде ангажирана функционалната
отговорност на застрахователя по ГО. Безспорно се установи както от
ангажираните писмени доказателства, така и от заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза, че застрахователят е изпратил на застрахованото
лице обезщетение за щетите по асфалтополагача в
размер на сумите от 148 750,00 лв., като са
изплатени са репатриране 250,20 лв., а за демонтаж и автокран сумата от 2 088,00лв.
Ответникът твърди, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
тъй като процесната машина – асфалтополагачът
се е движил по пътното платно. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места, като в изр.2, се предвижда, че по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. Същевременно в разпоредбата са налице изключения, които са описани,
например в ал. 5 относно пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи, както и в ал. 7 относно колесните трактори,
тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника. В случая процесния асфалтополагач
се явява пътностроителна техника и за него е в сила
регламентацията на специалната Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, по
силата на която движението им е специално и е разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва
друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Очевидно е, че тежката машина -асфалтополагач не може да бъде превозена с обществен
транспорт и не е целесъобразно да бъде разглобена на части, за да се придвижи
от един пътен участък, в който се ремонтира, на друг такъв. В случая се
установи от показанията на свидетеля, както и от представените план, заповед и
Инструкция, че процесният асфалтополагач
се е движел в колона, с други машини, като същите са били обозначени. Безспорно
е, че процесният асфалтополагач
се е движел с ниска скорост, която е съобразена с изискванията на чл. 12 от горецитираната Наредба. Не се установява по никакъв начин
да е проявена груба небрежност от водача на асфалтополагача.
Водачът на товарният автомобил, обаче, който е предприел изпреварването на
колоната, не е съобразил своята скорост и скоростта на движение на техниката,
която е изпреварвал, и поради това е реализирано процесното
ПТП. Съдът намира, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като макар да не е МПС по смисъла на Закона за
движение по пътищата, процесната машина се явява тежка
техника, пряко свързана с ремонта на пътищата и има установен и регламентиран
режим на преместване, включително на самостоятелен ход. Единствената причина за
процесното ПТП, както е установено и от отразеното в
протокола за ПТП, свидетелските показания и от трите изслушани СТЕ, с
изключение на особеното мнение на вещото лице М., което съдът не споделя, но
дори и той посочва, че при по-ниска
скорост на товарния автомобил, ударът не би настъпил, сочат, че причината за
инцидента е несъобразената скорост и неспазването на дистанция от водача на
товарния автомобил. В случая е ирелевантно, че
скоростта му не е била превишена спрямо допустимата за пътния участък, тъй като
тя не е била адекватна на конкретната пътна обстановка, а именно наличието на
колона от тежка техника на пътя, като се установи, че ясно съзнавайки, че
предприема изпреварване на колона от машини, той не е съобразил скоростта и
нужната дистанция. Предвид горното доводите на ответника, че е налице съпричиняване и че е налице виновно поведение и от страна
на другия участник в ПТП, още по-малко такова при груба небрежност, са недоказани
и неоснователни и не могат да бъдат споделени.
Съдът намира, че са неоснователни и
изтъкнатите от ответника нарушения на клаузи от застрахователния договор, който
е между ищцовото дружество и увредения собственик на
имуществото. По Общите условия застрахованият е длъжен да уведомява
застрахователя за всяка промяна в адреса, на който се съхранява застрахованото
имущество, но не и за всяко негово придвижване/ преместване във връзка с
експлоатацията му. Процесната машина е пряко свързана
с ремонт на пътищата, а именно асфалтополагач, и от
функционалните й характеристики следва, че тя в процеса си на работа се намира
на пътя, респ. налага се преместване от един ремонтиран пътен участък на друг
такъв и това не е промяна на местосъхранението й по
смисъла на горната клауза. Няма данни по делото, че е налице промяна по
отношение на адреса на съхранение, за което застрахователят да не е бил
уведомен, а и дори и да е налице такова и неизпълнение на това задължение на
застрахования, то същото не е в причинна връзка с настъпилата щета, тъй като машината
не е открадната, за да е релевантно дали, къде и как е била съхранявана и дали
застрахователят е бил уведомен за горното.
Неоснователни са и възраженията на
ответника, че нямало данни за състоянието на машината преди ПТП и че причинените
щети не са пряка последица от същото. Горното се опровергава както от
свидетелските показания по делото, така и от заключенията на автотехническите експертизи, като всички вещи лица са
категорични, че уврежданията са пряко свързани и причинени от процесното ПТП.
Възражението по отговора на ответника, че обезщетението по щетата не е платено
на действителния собственик на застрахованото
имущество, тъй като липсвал документ, от който да се
удостоверява, че към датата на
плащане на застрахователното обезщетение именно „У.л.“ АД е било собственик на увреденото имущество, също е неоснователно с оглед представения и приет като писмено
доказателство договор за продажба и фактура №2904 от 21.09.2007г. за покупка на
процесната машина през 2007г. на стойност
502 286,48 лв. с включен ДДС. Неоснователен е и довода, че към момента на ПТП асфалтополагащата машина е управлявана от лице, което
не е имало нужната правоспособност за това, тъй като безспорно се установи от писмените и гласни доказателства, че асфалтополагачът е управляван от лицето Д.К., за който на
стр.15 от делото е представена диплома, от която се установява, че той е
машинист ПСМ, а именно има специалност строителна механизация.
Предвид горното съдът намира, че възраженията на ответника относно претенцията на ищеца са неоснователни.
Ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за вредите, причинени от
водача на товарния автомобил, който е застрахован при него, и по чиято вина е
настъпило ПТП. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност,
следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 213 от КЗ / отм./ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования, като елементите на фактическия състав на суброгационното
право на застрахователя са: да е налице имуществена застраховка; плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования; причиняване на застрахователното събитие от трето
лице, което отговаря по правилата
на деликтната или договорна отговорност. Следователно правото на ищеца като застраховател да претендира
ангажиране на отговорността на ответника възниква с плащането на
застрахователното обезщетение. Горното е извършено на 11.08.2014г. и от тази
дата е възникнало суброгационното право на застрахователя-ищец.
Предвид горното от тази дата тече и давността за вземането му, която е общата
петгодишна давност и до датата на исковата молба, която е подадена по пощата с
плик с клеймо от 05.08.2019г. същата не е изтекла. Предвид горното възражението
за изтекла погасителна давност, заявено от ответника, е неоснователно.
По отношение на размера на следващото се обезщетение, съдът намира
следното: Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за З.то / отм./, но приложим с оглед
датата на ПТП, застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като
обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора по чл.267,
ал.3 КЗ. По силата на разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от КЗ при вреди на
имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета
от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, която е съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г.
В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че същата се прилага
като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Следователно Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за З.то и не ограничава отговорността на
застрахователя, а представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото
не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз, като застрахователното
обезщетение е ограничено само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката. Както изрично е постановил ВКС в задължителната си
практика по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№
652/2009г., ІІ т.о. на ВКС и др., „при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали са съобразени
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.”. Следователно,
на първо място следва да се има предвид, че нямаме увредено МПС, а пътностроителна машина, поради което същата не е в
предметния обхват на цитираната Наредба, а и при съдебен спор, както е посочено
по-горе, обезщетението се определя на база експертна оценка и съобразно
действителна стойност на увреденото имущество. При определяне на размера на
обезщетението съдът намира, че следва да кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза, при съобразяване, че едно от
вещите лица има особено мнение. Независимо от горното е формиран общ извод на
другите две вещи лица, който е обоснован и съгласно заключението действителната
стойност на процесния асфалтополагач
към датата на ПТП възлиза на сумата от 157 399 лв. с
включен ДДС. По отношение на това, че е налице тотална щета също са налице
безспорни данни, тъй като макар и да е само една офертната
цена за ремонта, както се сочи от експертите, се касае за специфична машина, за
която няма предлагане на резервни части, още повече, че конкретният модел е и
спрян от производство. Нито едно от изслушаните четири вещи лица –автоексперти не установява друг вариант за щетата, освен
тотална и не предлага друга стойност на евентуалния ремонт, извън този по офертната цена именно поради спецификата на машината. Предвид
горното е налице тотална щета, като при определяне на обезщетението от
действителната стойност на увреденото имущество следва да се приспаднат
запазените части. Съдът намира, че в конкретния случай по отношение на
стойността на реализираните запазени части има представен договор и следва да
се възприеме сумата по него, а не посочената от първото вещо лице Е. и тази в
единичната експертиза на в.л. Й. сума от 4950 лв. за стойността на останките
като скрап, защото са налице данни, че останките са реализирани на по-висока
стойност. Ето защо следва да се приспадне сумата от 22312,50 лв. с ДДС като
запазени части поради което дължимото обезщетение за асфалтополагаща
машина при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е
135 086,50 лв. На ищеца се следват и съответните обичайни разноски във връзка с
ликвидиране на щетата, като в случая същите са установени по представените
платежни документи, а именно включват сумата от 250,20 лв. за репатриране,
както и сумата от 2088 лв. за автокран и демонтаж. Същите са безспорно
необходими във връзка с огледа и описа на щетите, както се установи от
експертните заключения и разходите съответстват на средните такива по пазарни
цени. Предвид горното тази сума следва да се включи в размера на обезщетението
и на ищеца да се присъди сумата от общо 137 427,70 лв.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искът е основателен за
горепосочената сума от 137 427,70 лв. и следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 151 088,20 лв. като неоснователен и
недоказан.
По претенцията за лихва, съдът намира следното:
Съгласно чл. 213а,
ал. 2 от КЗ / отм./ когато застрахователят по имуществената застраховка не е
представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата,
необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане
на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на
завеждане на претенцията, а по силата на ал. 3 от същата разпоредба в срок от
30 дни от представяне на всички доказателства застрахователят следва да изплати
обезщетението или да откаже мотивирано. В случая от разменената кореспонденция,
представена от страните е видно, че са били изисквани от ответника допълнителни
документи и преписката по щетата е била върната за окомплектоване първоначално,
но с последното писмо на ищеца, представено на стр. 110 от
делото с вх.№ от 03.12.2014г., документите са постъпили при ответника и няма
данни след тази дата от него да са изисквани допълнителни доказателства.
Следователно от изтичането на 30дневен срок от тази дата, т.е. от 03.01.2015г.
тече лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, като в случая
от ищеца се претендира такава само за три години назад от исковата молба, което
е съобразено с давностния срок за лихви, който е
тригодишен. Предвид горното съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху следващото се обезщетение, установено
по-горе за исковия период от 05.08.2016г. до 05.08.2019г. Доколкото ССЕ е
изчислявала върху друга главница лихвата, заключението й не може да бъде
кредитирано, а по силата на чл. 162 от ГПК съдът следва да определи размера на
следващата се лихва, което извършва с помощта на компютърната програма –
calculator.bg, която прилага, като сумата възлиза на 41838,88 лева, поради което исковата претенция за лихва следва да бъде уважена за този
размер и отхвърлена за разликата до пълния предявен такъв от 46 000 лв.
като неоснователна и недоказана по размер.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват
направените по делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК,
съобразно изхода на спора, а именно уважени са претенции общо за сумата от
179 263,58 лв. при предявени в общ размер на 197 088,20 лв., или
приблизително за 91% от търсените суми. От ищеца по списък са направени
разноски общо в размер на 8213,53 лв., включващи държавна такса, депозити за
вещи лица и свидетели. Предвид изхода на спора на ищеца се следват разноски в
размер на 91% от направените такива или сумата от 7474,31 лв. От ответника също
се претендират разноски по списък, като същите са 2 240 лв. – депозити за
свидетели и вещи лица и се търси адвокатско възнаграждение в размер на
14 400 лв., за което е представена фактура от 08.10.2019г. Ищецът е заявил
възражение по размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно.
Определено по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения спрямо
цената на исковете, адвокатското възнаграждение възлиза на 5471,76 лв., към
която сума следва да се прибавят по 100 лв. за всяко заседание, след второто,
като такива са две заседания, т.е. още 200 лв. или сумата от 5671,76 лв.
Заплатеното възнаграждение в размер на 14 400 лв. е прекомерно, още повече
че се касае за спор, по който застрахователят влиза типично с оглед дейността
си и не е с фактическа или правна сложност. Наложият
се брой заседания е с оглед оспорване на експертизите и призоваване на
свидетелите, но не и поради правна сложност на казуса. Предвид горното съдът
намира, че следващото се на ответника адвокатско възнаграждение следва по
възражение на ищеца да бъде намалено поради прекомерност до размер на
горепосочената сума от 5671,76 лв., или разноските на ответника възлизат общо
на 7 711,76 лв., от които му се следват такива в размер на 9% или сумата
от 694,06 лв. Искане за компенсация не е заявено, поради което разноски следва
да се присъдят поотделно на страните.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес *** - адв.
Я.Т., да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 213, ал.1 от КЗ /
отм./ сумата от 137 427,70 лв. / сто тридесет и седем хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 05.08.2019г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за щети по асфалтополагач модел
ТITAN 6870 VB 78
ECT, с рама7687019750, причинени при ПТП от
07.04.2014г., настъпило по вина на водача на т.а.“ДАФ ТЕ 95 ХФ“ с ДК № *******застрахован
при ответника по застраховка ГО, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
пълния предявен размер от 151 088,20 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***
- адв. Я.Т., да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 41838,88 лв. / четиридесет и една
хиляди осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху гореприсъдената
главница в размер на законната лихва за периода от 05.08.2016г. до
05.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата до пълния
предявен размер от 46 000 лв. като неоснователен и недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***
- адв. Я.Т., да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78 от ГПК сумата от 7474,31 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** - адв. Я.Т., сумата от 694,06 лв., представляваща разноски за
отхвърления размер на исковите претенции.
Сумите, присъдени на ищеца следва да се заплатят
по посочената от него банкова сметка.
*** пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат
преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: