НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 22.06.2020                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                 втори граждански състав

На четвърти юни                                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №291  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл.232, ал.2, пр.1-во и 2-ро от ЗЗД, предявени от И. Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора ***, чрез адв. М.А. против Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищцата твърди, че с ответницата Г.Д.С. сключили устен договор за наем на недвижим имот, по силата на който предоставила на последната за ползване кафе - аперитив „А.“ /напълно оборудвано/, впоследствие преименувано от ответницата на кафе „П.Г.я“, находящо се в село А., ул. „***“ №***. Договорът бил за срок от една година, считано от 01.03.2018 г. до 01.03.2019 г. срещу наемна цена от 300 лева месечно и при задължение на наемателя да заплаща ежемесечните консумативни разходи за наетия обект – вода, електроенергия, СОТ и др. Било предвидено и евентуалното продължаване срока на договора. Устният договор за наем на процесния имот бил сключен в присъствието на четирима свидетели, един от които бил тогавашният счетоводител на фирмата на ответницата. Страните се договорили ищцата да предостави на ответницата под наем описания недвижим имот, като ѝ предава владението върху същия на 28.02.2018 г. Ответницата предложила, поради финансовите си затруднения, да подпише договора за наем след един месец, когато щяла да плати първия наем и две депозитни вноски. Ищцата се съгласила, тъй като с ответницата се намирали в приятелски отношения и ѝ предала ключовете и владението на имота още на 28.02.2018 г.

Независимо от така поетите задължения, ответницата не извършила плащане на наемна вноска нито за месец март 2018 г. нито платила уговорените две депозитни вноски. Ответницата не заплатила и останалите наемни вноски до края на месец август, включително, когато в края на същия месец едностранно без предизвестие напуснала наетия обект. Между страните така и не бил сключен в писмена форма договор за наем, тъй като подписването му било отлагано под различен претекст от страна на ответницата - наемател. В края на месец август 2018г., свидетел работещ в съседен търговски обект се обадил на ищцата и я информирал, че ответницата е напуснала наетия имот, изнасяйки част от оборудването и посудата, за които знаела, че са собственост на ищцата.

След без успешни опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, ищцата се принудила да подаде заявление за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №1759/2018 г., по описа на К. р. с. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която на ответницата било разпоредено да заплати на ищцата дължимите по процесния договор за наем наемни вноски и разходи за консумативи, възлизащи общо на сумата от 2100 лева – 1 800 лв. за незаплатени шест месечни наемни вноски, за периода м. март 2018 г. – м. август 2018г., включително и 300.00 лв. – консумативни разходи (за ел. енергия, за такса за включване и за студена вода ).

Тъй като срещу заповедта постъпило в срок възражение от Г. Д.С., за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата ѝ дължи сумата от общо 2100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща сбор от дължими и незаплатени наемни вноски и направени консумативни разходи по договор за наем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1759/2018 г., по описа на К. р. с.. Претендират се и разноските по делото, включително и направените в заповедното производство.

Ответницата Г. Д.С., редовно призована за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената ѝ възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран такъв. На същата са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответницата или неин представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

С писмена молба с вх. 4754/03.06.2020 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, адв. А. – чрез пълномощник на ищцата, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК. Същото искане е направено и от явилата се лично в с. з. ищца.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана. Редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на  вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ се полагат сторените разноски както в заповедното производство, така и в исковото. В случая обаче разноски по ч. гр. д. №1759/2018 г., по описа на К. р. с. не се присъдени, а в исковото производство ищцата доказва разноски в размер на общо 777 лева /177 лева за платена държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение/, която сума следва да бъде осъдена ответницата да ѝ заплати.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на И. Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора ***, чрез адв. М.А. сумата от общо 2100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща сбор от дължими и незаплатени наемни вноски и направени консумативни разходи по договор за наем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1759/2018 г., по описа на К. р. с.

ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН: ********** да заплати на И. Н.Д., ЕГН: ********** направените по гр. д. №291/2019 г. по описа на К. р. с. разноски общо в размер на 777.00 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Д.С., ЕГН: ********** да бъде осъдена И. Н.Д., ЕГН: ********** да ѝ заплати разноските по ч. гр. д. №1759/2018 г., по описа на К. р. с..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.