ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.П., 17.07.2019 г.
Поморийски районен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N
336 по описа за 2017 година, взе предвид следното :
Постъпила е Р.И.Р. ,чрез пълномощника адв.Й.Й. със съдебен адрес
*** срещу отказ да се възстанови правото на собственост по заявление
№1/10.09.1991 г. подадено за възстановяване на земеделски земи на наследниците на Г.Д.К. издаден от Поземлена
комисия гр.П. .Твърди се ,че така постановеният административен акт е нищожен
поради противоречие с императивни норми на ЗСПЗЗ, а именно чл.10 ,вр. с чл.14
от ЗСПЗЗ . Иска се отмяна на постановения отказ и решаване на делото по същество
с постановяване на решение, с което да се възстанови правото на собственост
върху земите предмет на заявлението в реални граници на наследниците на Г.Д.К.
, а именно нива в местността „Б.А.” на площ 18 дка, при граници: от три страни
корито на река и море; нива в местността „Ч.Т.” на площ 8 дка, при граници: В.м.д.,
път, Д.А.Г. и М.А.А. място за лозе в м.”Д.Н.” с площ 5 дка, при граници: път, Т.Г.П.,
К.Д.Х. и Г.Б..
Към молбата са представени доказателствата,
подробно описани в приложението към същата.
По делото са
конституирани като страни оспорващият ,
органът издал акта и всички заинтересовани лица ,в случая наследниците на Г.Д.К.
посочени в представеното удостоверение за наследници ,на които е отказано
възстановяването на посочените в жалбата замеделски земи –М.С.Р. , Р.И.Р. , С.И.Т. ,И.Г.С. ,Ц.Г.В. , Я.Г.
Т. , Т.И.Х. , Х.И.Х. ,Л.Б.Ц. , Н.Б.Й., Д.П.А.Н.К.Ч.
, Т.К. Ю. , В.П.Х. , Д.И.С. ,Т.И.Б. и М.П.Ш. .
По допустимостта на
направеното искане съдът прие следното:
Оспорването с искане за обявяване на
нищожността на заповедта може да се предяви
без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Допустимостта на жалбата по
това искане следва да се
преценява на две основания: наличие на правен
интерес за оспорващия и надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност
на акта - чл. 177, ал. 3 АПК. Правният интерес от обжалване при претенция
за нищожност се преценява към
момента на подаване на жалбата.
Поначало в АПК липсва изрична норма, която дефинира понятието нищожен
административен акт, респ. не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, поради което в теорията и
съдебната практика е възприет критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
в случаите когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
По настоящото дело, в жалбата се
твърди нищожност на издадения административен акт, а именно протоколно решение №25/22.05.1992
г., в чиято първа точка под №1 е посочено, че се отхвърля иска на наследници на
Г.Д.К. за възстановяване на заявените земеделски земи поради липса на
доказателства за стопанисването на същата след 1949 г. В жалбата не се сочи
нищожност на някое от основанията предвидени в чл.146 от АПК , а нищожността се
обосновава с това, че според жалбоподателя ПК е била длъжна при условията на
обвързана компетентност съгласно чл.14 от ЗСПЗЗ по повод подаденото заявление да
издаде решение по чл.10 от ЗСПЗЗ, с което да възстанови посочените по
преписката недвижими имоти в землището на с.А.,общ.П., а именно нива в
местността „Б.А.” от 18 дка; нива в местността Ч.Т.” от 8 дка; нива в местността „Д.” от 5 дка на
наследниците на Г.Д.К., а вместо това издала отказ. В случая нищожността се
обосновава с твърдяно неизпълнение от страна на ПК, на предписани от закона
изисквания във връзка с нейната компетентност.
Съдът намира, че изложените в жалбата твърдения се отнасят до
материалната законосъобразност на решението на ПК по същество, а не до
нищожност на същото доколкото не се оспорва компетентността на ПК поначало да
издаде решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, нито се твърди друг порок на акта, а
единствено се оспорва неговото съдържание. Ето защо с оглед съдържанието на
жалбата, съдът прие, че се касае за
жалба срещу решението по реда на чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ. В случая ПК съобразно с правомощията си по чл.14, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ комисията се е произнесла с решение, с което е отказала да възстанови
заявените земеделски земи на наследниците на Г.Д.К.. В чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е предвидено, че
решенията на ПК се подлежат на обжалване пред районен съд в 14-дневен срок от
съобщаването им на страните, а в чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е предвидено, че при спор
за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен
ред. страните . В срока по чл.14, ал.3
от ЗСПЗЗ няма данни процесното решение да е обжалвано, поради което същото е
влязло в сила, като липсват и твърдения за противното. От съдържанието на
жалбата и приложените доказателства, става ясно, че е налице спор за материално
право между наследниците на Г.Д.К. и наследниците на П.К.А. по повод
земеделските земи предмет на решението, чиято нищожност се претендира. За
разрешаването на този спор обаче на производство в ПРС се намира гр.дело
№718/2015 г. по описа на ПРС, по което следва страните да установяват правата
си.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата в случая е недопустима поради
което и следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се
прекрати.
Мотивиран от
изложеното Поморийски районен съд ,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена
от Р.И.Р. ,чрез пълномощника адв.Й.Й.
със съдебен адрес ***, срещу обективирания в протоколно решение №25/22.05.1992
г. на Общинска поземлена комисия гр.П. отказ да се възстанови правото на
собственост по заявление №1/10.09.1991 г. подадено за възстановяване на
земеделски земи в землището на гр.А., общ.П. на
наследниците на Г.Д.К..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №336/2017 г. по описа на
Районен съд гр.П..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 7- дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.