Определение по дело №336/2017 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 431
Дата: 17 юли 2019 г.
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20172160100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.П., 17.07.2019 г.

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия,  в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                             СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 336 по описа за 2017 година, взе предвид следното :

 

Постъпила е Р.И.Р.  ,чрез пълномощника адв.Й.Й. със съдебен адрес *** срещу отказ да се възстанови правото на собственост по заявление №1/10.09.1991 г. подадено за възстановяване на земеделски земи на  наследниците на Г.Д.К. издаден от Поземлена комисия гр.П. .Твърди се ,че така постановеният административен акт е нищожен поради противоречие с императивни норми на ЗСПЗЗ, а именно чл.10 ,вр. с чл.14 от ЗСПЗЗ . Иска се отмяна на постановения отказ и решаване на делото по същество с постановяване на решение, с което да се възстанови правото на собственост върху земите предмет на заявлението в реални граници на наследниците на Г.Д.К. , а именно нива в местността „Б.А.” на площ 18 дка, при граници: от три страни корито на река и море; нива в местността „Ч.Т.” на площ 8 дка, при граници: В.м.д., път, Д.А.Г. и М.А.А. място за лозе в м.”Д.Н.” с площ 5 дка, при граници: път, Т.Г.П., К.Д.Х. и Г.Б..

 Към молбата са представени доказателствата, подробно описани в приложението към същата.

По делото са конституирани  като страни оспорващият , органът издал акта и всички заинтересовани лица ,в случая наследниците на Г.Д.К. посочени в представеното удостоверение за наследници ,на които е отказано възстановяването на посочените в жалбата замеделски земи  –М.С.Р. , Р.И.Р. , С.И.Т. ,И.Г.С. ,Ц.Г.В. , Я.Г. Т. , Т.И.Х.  , Х.И.Х. ,Л.Б.Ц. , Н.Б.Й., Д.П.А.Н.К.Ч. , Т.К. Ю. , В.П.Х. , Д.И.С. ,Т.И.Б.  и М.П.Ш.  .

По допустимостта на направеното искане съдът прие следното:

Оспорването с искане за обявяване на нищожността на заповедта може да се предяви без ограничение във времето съгласно  чл. 149, ал. 5 АПК. Допустимостта на жалбата по това искане следва да се преценява на две основания: наличие на правен интерес за оспорващия и надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност на акта - чл. 177, ал. 3 АПК. Правният интерес от обжалване при претенция за нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата.  Поначало в АПК липсва изрична норма, която дефинира понятието нищожен административен акт, респ. не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което в теорията и съдебната практика е възприет критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, в случаите когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.

По настоящото дело,  в жалбата се твърди нищожност на издадения административен акт, а именно протоколно решение №25/22.05.1992 г., в чиято първа точка под №1 е посочено, че се отхвърля иска на наследници на Г.Д.К. за възстановяване на заявените земеделски земи поради липса на доказателства за стопанисването на същата след 1949 г. В жалбата не се сочи нищожност на някое от основанията предвидени в чл.146 от АПК , а нищожността се обосновава с това, че според жалбоподателя ПК е била длъжна при условията на обвързана компетентност съгласно чл.14 от ЗСПЗЗ по повод подаденото заявление да издаде решение по чл.10 от ЗСПЗЗ, с което да възстанови посочените по преписката недвижими имоти в землището на с.А.,общ.П., а именно нива в местността „Б.А.” от 18 дка; нива в местността Ч.Т.” от 8 дка;  нива в местността „Д.” от 5 дка на наследниците на Г.Д.К., а вместо това издала отказ. В случая нищожността се обосновава с твърдяно неизпълнение от страна на ПК, на предписани от закона изисквания във връзка с нейната компетентност.  Съдът намира, че изложените в жалбата твърдения се отнасят до материалната законосъобразност на решението на ПК по същество, а не до нищожност на същото доколкото не се оспорва компетентността на ПК поначало да издаде решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, нито се твърди друг порок на акта, а единствено се оспорва неговото съдържание. Ето защо с оглед съдържанието на жалбата,  съдът прие, че се касае за жалба срещу решението по реда на  чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В случая ПК съобразно с правомощията си по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ комисията се е произнесла с решение, с което е отказала да възстанови заявените земеделски земи на наследниците на Г.Д.К.. В  чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е предвидено, че решенията на ПК се подлежат на обжалване пред районен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на страните, а в чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е предвидено, че при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. страните  . В срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма данни процесното решение да е обжалвано, поради което същото е влязло в сила, като липсват и твърдения за противното. От съдържанието на жалбата и приложените доказателства, става ясно, че е налице спор за материално право между наследниците на Г.Д.К. и наследниците на П.К.А. по повод земеделските земи предмет на решението, чиято нищожност се претендира. За разрешаването на този спор обаче на производство в ПРС се намира гр.дело №718/2015 г. по описа на ПРС, по което следва страните да установяват правата си.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата в случая е недопустима поради което и следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд ,

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от Р.И.Р.  ,чрез пълномощника адв.Й.Й. със съдебен адрес ***, срещу обективирания в протоколно решение №25/22.05.1992 г. на Общинска поземлена комисия гр.П. отказ да се възстанови правото на собственост по заявление №1/10.09.1991 г. подадено за възстановяване на земеделски земи в землището на гр.А., общ.П. на  наследниците на Г.Д.К..

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.дело №336/2017 г. по описа на Районен съд     гр.П..

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 7- дневен срок от съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

.