Определение по дело №624/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 572
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20192100200624
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л       

 

Година 2019, 01.08.                                                                                град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                                  Наказателен състав

На първи август                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ ГАГАШЕВ

                                                                                        

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Мануел Манев

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Гагашев

ЧНД № 624 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

Лишеният от свобода М.Д.Д., редовно призован, се явява лично, доведен от служители на ОД „Охрана“ Бургас.

Явява се зам. началникът на Затвора Б. – инспектор В., надлежно упълномощен.

За Окръжна прокуратура - Бургас се явява прокурор Манев.

 

Съдът докладва на страните декларация от лишения от свобода Д., че не желае да му бъде назначаван служебен защитник.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Поддържам становището си, не желая да ми бъде назначен служебен защитник.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАМ. НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА Б.: Да се даде ход на делото.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът, като взе предвид становището на страните и с оглед данните по делото, прецени, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 439 ал.3 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на лишения от свобода:

М.Д.Д. - роден на *** ***, ***, ***, ***, ***, ***, ЕГН **********.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им да поискат отвод на състава на съда, съдебния секретар и прокурора, както и да представят нови доказателства по делото.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Нямам искания за отводи. Поддържам молбата си. Няма да соча други доказателства. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча други доказателства. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – Б.: Нямам искания за отводи. Няма да соча други доказателства. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

 

Съдът, по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото всички писмени материали, съдържащи се в затворническото досие, както и становище на началника на Затвора – Б. по повод молбата на лишения от свобода Д.; копие от заповед № 114 от 24.09.2015 г. на Началника на Затвора – Б. относно трудовите задължения на лишения от свобода; копие от запорно съобщение и корекция на запорно съобщение досежно налагането на запор върху трудовото възнаграждение на лишения от свобода, получавано в Затвора – Б., в изпълнение на задължение за заплащане на обезщетение на пострадалото лице; справка за постоянен и настоящ адрес на лишения от свобода Д., изготвена по реда на Наредба № 14; актуална справка за съдимост на лишения от свобода Д., ведно с копие от бюлетин за съдимост; справка от Началника на Затвора – Б. за неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода на молителя Д., изчислена към датата на днешното съдебно заседание; доклад от инспектор „СДВР“ към Затвора – Б., ведно с копие от схема за оценяване на риска, първоначален план за изпълнение на присъдата, препланиране на присъдата от 18.07.2016 г., както и препланиране на присъдата от 22.07.2018 г.; доклад за пробационен надзор, изготвен от инспектор „Пробация“ към Затвора – Бургас; справка от Началник Сектор „Режимна дейност“ към ГД „ИН“ относно това, дали Д. се е ползвал от института на условно предсрочно освобождаване.

 

СЪДЪТ като прецени делото за изяснено и с оглед становищата на страните по доказателствата,,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход по същество.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, осъденият Д. изтърпява наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 116 от НК. Размерът на наказанието 8 години, към настоящия момент остатъкът е 2 години. Престъплението, за което е осъден, е изключително тежко по своя характер и за да се ползва институтът на условно предсрочно освобождаване, както е изискването на чл. 70 НК, лицето трябва да е дало убедителни доказателства за своето поправяне, което включва неговата инициативност, самият той да убеди затворническата администрация, лицата, осъществяващи постоянно надзор над поведението му, за това, че е готов да се включи в живота на свобода и че са изпълнени целите на наказанието. Просто едно пребиваване в затвора, вярно осъденото лице работи, но съответно за това получава съответното приспадане, което е един елемент от поведението му, което следва да се има предвид, следва да се убедим, че в неговото досие липсват такива инициативи, които той, по своя воля, по някакъв начин да е дал да се разбере, че е имал желанието, показва инициативата да се включи в други форми в затвора. В затвора има много форми, където е можел да бъде посветен и които да дадат доказателства, да посочат, че той проявява инициатива и иска да обяви своето състояние, че е готов и осъзнава извършеното. Към настоящия момент, освен че работи, други доказателства за неговата инициативност липсват. С оглед остатъка – две години от осемгодишното наказание, считам, че корекционната работа при това лице не е завършена и следва да се продължи. Моля да не бъде удовлетворена молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.

ЗАМ. НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – Б.: Уважаеми господин съдия, аз считам молбата на лишения от свобода М.Д.Д. за условно предсрочно освобождаване за основателна. Така е, престъплението, за което е осъден, е тежко, но той е получил своето наказание от съда и според мен, след постъпването му в затвора започва да се наблюдава едно поправяне в него. Според мен, са налице и двете предпоставки, необходими за условно предсрочно освобождаване – освен формално изискуемият срок за изтърпяване на наказанието, е налична и втората предпоставка – той е дал доказателства за поправянето си. В условията на затвора попада за първи път. През цялото време е бил трудово ангажиран, така е и в момента. Първоначалната му оценка на риска е 32 точки. Режимът му е сменен от строг на общ. Последвали ли са още две оценки на риска, като последната е 15 точки. Досега не е наказван за целия си престой в затвора. Напротив, награждаван е многократно, включително с домашен отпуск. Няма да се съглася с прокурора за инициативата, която може да прояви един лишен от свобода в Затвора. Тези заведения са подчиняват на строги правила и всякаква инициатива би изиграла точно обратната роля. Инициативата на един лишен е, доколкото му позволи администрацията на затвора. Налице са условията за условно предсрочно освобождаване и пледирам за Вашето решение в тази връзка. Ако уважите становището на администрацията на затвора, ние предлагаме пробационни мерки за остатъка от 2 години – срещи  с пробационен служител.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА Д.: Господин съдия, много съжалявам за случилото се. Не трябваше да се случва това нещо, тъй като тези неща се решават с приказка, с добро се решават проблемите. Семейството ми е пораснало с още двама човека – със снаха и внуче, имаме голяма нужда да се обединим, да си помагаме един друг и да науча синовете си да не правят такива грешки в живота. Тези неща се решават с говорене и казване. Още веднъж се извинявам. Двамата ми братя имат лозя и земи, където работят. Аз ще работя при тях. Ще живея в ***. Аз ще живея нормален живот с роднините на пострадалите. Извинявам им се. Аз нищо нямам против тях. Не знам за това, че има възражения от пострадалия за моя отпуск и за наградите. От 2015 г. е конфликтът между нас, откакто стана престъплението. Живеем под наем в *** в друга къща – кажи-речи близо ***. Кметът  на *** е ***. С него се познавам, откакто съм роден – той е от същото село. Когато бях в домашен отпуск, се виждах с него. На „Здравей-здрасти“ сме. Не сме обсъждали въпроса за осъждането ми с кмета. От едно село сме и се познаваме с него.

Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения и ДАВА последна дума на лишения от свобода Д..

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА Д.: Съжалявам за станалото, господин съдия. Не трябваше да се случва това, защото не е хубаво за двете страни - единият е в затвора, а другият да пострада, за децата и семейство не е хубаво.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, изведе следните фактически и правни изводи:

Производството по настоящото дело се движи по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод молбата на лишения от свобода М.Д.Д. с ЕГН ********** за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Лишеният от свобода М.Д., със снета по делото самоличност, понастоящем се намира в Затвора в гр. Б., където търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД № 1056/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за извършено престъпление по чл. 116 ал.1, т.11 от НК. За начало изпълнение на наказанието следва да се приеме датата на постъпването му в Затвора в гр. Б., а именно 24.04.2015 г. До този момент осъденият Д. е изтърпял фактически четири години, три месеца и седем дни, от работа са му приспаднати една година, седем месеца и деветнадесет дни, т.е., неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, към датата на днешното съдебно заседание, е две години, един месец и четири дни.

 Въз основа на Заповед № 114 от 24.09.2015 г. на Началника на Затвора в гр. Б., лишеният от свобода Д. е зачислен на работа в *** на затвора, където работи и понастоящем.

При постъпването на Д. в затвора е била изготвена първоначална оценка на риска, който бил определен в ниски стойности – 32 точки. Констатираните проблемни зони били отношението към правонарушението и умения за мислене. Констатираният риск от вреди бил в ниски нива – както спрямо обществото, така и спрямо себе си и околните. На 29.06.2918 г. е изготвена втора оценка на риска, при която е отчетена положителна промяна в личността, поради която оценката е намалена от 32 т. на 26 т. Отчетени са промени в констатираните проблемни зони. На 06.06.2019 г., по повод молбата на лишения от свобода за УПО, е изготвена трета оценка на риска. Отчетено е понижаване на риска, който е оценен на 15 точки, не се констатирани проблемни зони, отчетена е позитивна промяна в мисленето и поведението на лишения от свобода, като същият е показал, че осъзнава деянието и вредата, и счита постановената присъда за справедлива.

 По време на престоя си в Затвора в гр. Бургас, лишеният от свобода не е бил включван в специализирани програми, в спортни или културни мероприятия, но полага труд в затворническата кухня. За работата си там, осъденият е бил награждаван няколко пъти с различни по вид награди, включително и домашен отпуск. По този повод, пострадалият от престъплението е изпратил протестно писмо до Началника на Затвора в гр. Б., с което изразява недоволството си, че Д. е освобождаван често в отпуск.

Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Целта, която държавата иска да постигне с налагането на наказателна репресия, така както е законодателно заложена в чл. 36 от НК, е чрез конкретното наложено наказание лишаване от свобода, извършителят на престъплението да се поправи и превъзпита в спазването на законите и добрите нрави, а наред с това, да се въздейства възпитателно и предупредително на другите членове на обществото. Предвид поставените цели, законодателят, в чл. 70 от НК, е поставил определени условия, при настъпването на които лишен от свобода може да поиска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяването на това наказание. Такива условия са изискването осъденият да е изтърпял определена част от ефективното наказание, наложено му с присъдата, както и лишеният от свобода за това да е дал доказателства за своето поправяне.

Към настоящият момент осъденият Д. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, следователно налице е формалната предпоставка, посочена от законодателя. Съдът обаче, намира, че към настоящият момент все още липсват достатъчно убедителни доказателства, че лишеният от свобода е доказал с доброто си поведение своето желание да се интегрира отново в обществото по начин, който да не представлява опасност за самото общество и за самия осъден.

 Съгласно разпоредбата на чл. 439а от НПК, доказателствата, въз основа на които съдът прави преценката за настъпилата необратима промяна в мисленето и поведенческите нагласи на лишения от свобода, въз основа на представените от администрацията на затвора оценки по чл. 155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план, изготвен по реда на чл. 156 от ЗИНЗС, но и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Представените пред настоящият съдебен състав доказателства, а именно докладите от затворническата администрация, схемите за оценка на риска и заповедите за награждаване на Д., не са достатъчни за да се направи извод, че целите на наказанието вече са изпълнени. Безспорно положителен факт е обстоятелството че лишеният от свобода полага труд, но само по себе си този факт не води до извод за успехи в корекционната дейност, доколкото трудовата ангажираност на Д. до голяма степен е обусловена от формираните у него отпреди трудови навици, т.е., не може да се сподели мнението, че полагането на труд, само по себе си, демонстрира трайно формираното желание и намерение да се превъзпита. Съдът напълно споделя възраженията на прокуратурата, че по отношение на доказването на настъпила необратима промяна в мисленето и поведенческите нагласи на лишения от свобода, трябва да са налице доказателства, че същият е проявявал инициативност по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, да е демонстрирал активно поведение. В този смисъл е и законодателната уредба – съгласно чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения са и участието му в образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, в общественополезни прояви и прочие.

Не могат да бъдат споделени доводите на затворническата администрация, че молителят следва да бъде условно предсрочно освободен заради ниските стойности на риска. Първоначалната оценка на риска е била в ниски стойности още при самото постъпване на лишения от свобода в затвора, за което е повлияло отчитането на някои фактори, обусловили извършването на престъплението, което само по себе си е изключително тежко, включително и за причинения с него противоправен резултат, не само по отношение на пострадалия. На съда прави впечатление, че определени проблемни зони са били оценени с изключително ниски стойности, въпреки че принципно, предвид конкретното престъпление, те би трябвало да бъдат оценени доста по-високо. Например проблемните зони „междуличностни проблеми“, „емоционални проблеми“ и „взаимоотношения“ са били оценени с изключителни ниски стойности – повечето с 0 точки, макар че мотивите към присъдата, с която е бил осъден Д., е видно че фактори, включени в тези проблемни зони, са станали причина за извършване на престъплението (деянието е извършено по хулигански подбуди, непосредственото извършване на престъплението е бил налице конфликт между бащата на пострадалия и осъдения).

Към настоящият момент, като риск за обществото при условно предсрочното освобождаване на лишения от свобода Д., съдът отчита и обстоятелството че осъденият би живял в едно и също населено място с пострадалия. Рискът е в няколко насоки – от една страна, очевидно е, че пострадалият и неговото семейство все още не са преодолели причинената им с престъплението емоционална травма. Обстоятелството, че пострадалият и осъденият живеят в малко по население селище, предпоставя честите им срещи там. От друга страна, предвид многобройните молби на кмета на това населено място до Началника на Затвора в гр. Б., с които моли Д. да бъде пускан по най-различни поводи, и в които ясно изразява личното си становище, че осъденият е невинен, а правозащитните органи са допуснали грешки, налага се извод, че представителят на местната изпълнителна власт не би действал безпристрастно при евентуален нов конфликт между двете семейства и не би спомогнал за спокойното и законосъобразно уреждане на все още съществуващите междуличностни конфликти в селото.

Поради изложените съображения, съдът намира, че към настоящият момент не са налице достатъчно убедителни доказателства за това, че целите на генералната и специална превенция са постигнати така че предсрочното освобождаване на Д. да не носи риск за обществото и за него самия. Съдът, все пак, отбелязва наличието на положителни тенденции в мисленето и поведението на Д., които биха могли да бъдат използвани и затвърдени чрез подходяща корекционна дейност.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:      № 235

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М.Д.Д. с ЕГН ********** за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД № 1056/2013 г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес по реда на Глава XXII пред Апелативен съд Бургас.

Препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да се изпрати на Началника на Затвора Бургас и на Окръжна прокуратура Бургас.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10:40 ч.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: