Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.01.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 346 по описа
за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Ищците твърдят, че заедно с ответника
притежават правото на собственост върху ПИ 00702.511.133 по КККР на гр.
Асеновград, в който са разположени четири сгради, като правата им са равни. Тъй
като не могат да постигнат съгласие относно разпределение на реалното ползване,
молят да бъде постановено решение, с което същото да бъде извършено.
Претендират направените по делото разноски.
Ответникът признава предявения иск,
като твърди, че не е давал повод за завеждането му. Твърди, че между
съсобствениците е постигнато споразумение за ползването съгласно скица от
27,09,2009г. Ето защо и с оглед характера на производството оспорва претенцията
за присъждане на направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че всяка от
тях притежават по ¼ идеална част от правото на собственост върху
поземлен имот №00702.511.133 по КККР на гр. Асеновград.
След като е налице съсобствена
вещ, то съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС тя се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Алинея
2 на същата разпоредба предвижда, че ако не може да се образува мнозинство или
ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане
на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и
ако е нужно, назначава управител на общата вещ. С Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.
д. № 13 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че невъзможност да
се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато
изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на
общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой
от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на
мнозинството, поради което такова решение няма правно действие. В случая
не се твърди и не се доказа, че
мнозинството (въпреки че ищците притежават общо ¾ идеални части от
правото на собственост) е взело някакво решение за използването на дворното
място. В същото време твърденията на ответника са, че той не оспорва иска и не
възразява да се разпредели реалното ползване. Това становище обаче, е привидно, тъй като в хода на
производството същият многократно е оспорил основателността основателността
на претенцията с твърденията, че дворното място следва да се ползва от всички
съсобственици общо, без да има разпределение. Ето защо съдът намира, че между
страните съществува спор относно разпределяне на реалното ползване на съсобствената вещ, което се потвърждава и от показанията на
св. Иван И. и Николина Панайотова и обуславя допустимостта и основателността на
предявения иск.
За изготвяне на възможните варианти за реално
разпределяне на ползването е допусната съдебно техническа експертиза. От
заключението по същата е видно, че са възможни два варианта за това (доколкото
първото заключение не е прието по делото поради неизпълнение на поставената
задача). Съдът намира, че разпределението следва да се извърши по вариант
трети, съгласно скица №3 към заключението на вещото лице Й. от 01,11,2019г.,
прието в съдебно заседание на 12,11,2019г., тъй като с него се отчитат правата
на страните, като същевременно се предлага най-целесъобразно разпределение на
свободната площ и минимална, но достатъчна площ за общо ползване, осигуряваща
достъп до всички постройки в дворното място. Освен това същият съответства на
желанието на мнозинството на съсобствениците, което е целта на закона.
Скицата №3 следва да се счита неразделна част от
решението.
По отношение на въпроса за разпределяне на разноските в
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е постановено Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на Върховен касационен
съд, според което страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка
страна в обема в който са направени.
Това разрешение следва от характера
на производството по чл.32, ал.2
ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ
или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени, а разноските за такси
и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Ето защо и поради това, че ищците са заплатили държавна такса в размер на 50
лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 617 лева, то ответникът следва
да бъдат осъдени да им заплати 1/4 от тях, или сумата от 12,50 лева и 154,25
лева или общо 166,75 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ между Е.Т.И., ЕГН
********** ***, С.М.К., ЕГН ********** ***, М.Д. Тревненска, ЕГН ********** ***
и В.М.С., ЕГН ********** *** върху следния недвижим имот: дворно място, представляващо ПИ №00702.511.133
по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Княгиня Евдокия“ №9,
площ: 1009 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 1472, кв. 169, парцел: VІІ-1472, съседи: 00702.511.128,
00702.511.134, 00702.511.135, 00702.511.136, 00702.511.43, 00702.511.132,
00702.511.130, 00702.511.129, както следва:
В ДЯЛ на Е.Т.И., ЕГН **********
***, се разпределя за ползване застроено и незастроено място между точки както
следва:
28, 29, 45, 58 и
28 с площ от 27 кв.м.;
25, 26, 27, 57, 56
и 25 с площ от 18 кв.м.;
23, 24, 55, 54 и
23 с площ от 21 кв.м.;
38, 37, 34, 35 и
38 с площ от 21 кв.м.;
54, 55, 56, 57,
58, 45, 46, 66, 67, 68 и 54 с площ от 48 кв.м.;
39,69,37, 38 и 39
с площ от 15 кв.м.,
оцветено в син цвят на №3 към
заключението на вещото лице към заключението на вещото лице Й.Й. от
01,11,2019г., прието в съдебно заседание на 12,11,2019г.
В ДЯЛ на С.М.К., ЕГН **********
***, се разпределя за ползване застроено и незастроено място между точки както
следва:
17, 62, 63, 70
,71, 14 и 17 с площ от 150 кв.м.,
оцветено в зелен цвят на №3 към
заключението на вещото лице към заключението на вещото лице Й.Й. от
01,11,2019г., прието в съдебно заседание на 12,11,2019г.
В ДЯЛ на М.Д. Тревненска,
ЕГН ********** ***, се разпределя за ползване застроено и незастроено място
между точки както следва:
70, 63, 64, 12, 71
и 70 с площ от 150 кв.м.,
оцветено в розов цвят на №3 към
заключението на вещото лице към заключението на вещото лице Й.Й. от
01,11,2019г., прието в съдебно заседание на 12,11,2019г.
В ДЯЛ на В.М.С., ЕГН **********
***, се разпределя за ползване застроено и незастроено място между точки както
следва:
34, 10, 11, 36 и
34 с площ от 19 кв.м.;
21, 23, 52, 51, 50
,59 и 21 с площ от 36 кв.м.;
68, 67, 66, 49,
50, 51 и 68 с площ от 6 кв.м.;
18, 20, 61 ,60
,62, 17 и 18 с площ от 85 кв.м.;
69, 41, 40, 37 и
69 с площ от 4 кв.м.,
оцветено в жълт цвят на №3 към
заключението на вещото лице към заключението на вещото лице Й.Й. от
01,11,2019г., прието в съдебно заседание на 12,11,2019г.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на Е.Т.И., ЕГН **********
***, С.М.К., ЕГН ********** ***, М.Д. Тревненска, ЕГН ********** ***, сумата от
166,75 лева (сто шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), направени
по производството разноски.
СКИЦА №3 към
заключението на вещото лице към заключението на вещото лице Й.Й. от
01,11,2019г., прието в съдебно заседание на 12,11,2019г. да се счита
неразделна част от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: