№ 20848
гр. с, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА В. И. СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И. СТОЙЧЕВА Гражданско дело
№ 20221110139044 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от Н. Х.
Д. и Т. С.а Т. срещу „............“ ...... обективно съединени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 977,92 лева,
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отказан достъп на борда на полет
........... от 06.05.2021 г.; 243,58 лева, представляваща стойността на билетите
за отменения полет, на основание чл. 8, пар.1, б."а" от Регламент (ЕО)
261/2004; 228,40 лева, представляваща сума платена в повече за нови билети
/резервация ............./ до крайната дестинация; 66 лева, представляваща
стойността на заплатени автобусни билети от в до с и 64 лева,
представляваща стойността на заплатени автобусни билети от с до в, ведно
със законна лихва върху главното вземане за период от 13.12.2021 г. до
окончателното му изплащане , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 71127/2021г. на СРС, 71 състав.
Ищците твърдят, че са закупили самолетни билети за полет .......... от
06.05.2021 г. с час на излитане 13:50 часа от летище с до летище ........., ....,
1
като в деня на полета се явили навреме за качване в самолета, но им бил
отказан достъп до борда против тяхната воля. Поддържат, че отказът е бил
неправомерен, като не е даден избор между премаршрутиране или
възстановяване стойността на билетите. Поддържат, че са закупили билет за
следващ полет, който надхвърля цената на първоначалните билети с 228,40
лв. Твърдят, че са направили и разход за транспорт от в до с и обратно,
предвид отказания достъп до борда, на стойност общо 130 лв. Молят съда да
уважи предявените искове. Перендират разноски.
Ответникът „............ ....... (.........)“ оспорва предявените исковe като
неоснователни. Излага, че на 06.05.2021 г. ищците са се явили за регистрация
за полета на летище с, но не са представили отрицателен PCR тест за Covid –
19, а само антигенни тестове, които не съдържат референтни стойности за
процент на чувствителност и стойност за специфичност. По този начин не
били изпълнени изискванията на немските държавни власти за влизане в .....
Намира, че не е налице събитие „недопускане на борда на самолета“ на
ищците с оглед нерегистрирането им поради липса на необходимите
документи за пътуване. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 4, т.3, вр. чл. 7, пар. 1, б.
„а“ и чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета:
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове е да
установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение
между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник; че са представили тест за Ковид, който отговаря на
оповестени изисквания; отказан достъп до борда против волята на ищците;
разстоянието между двете летища; размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените
правоизключващи възражения, в т.ч. че ищците са представили тест за Ковид,
който не отговаря на въведените изисквания за референтна стойност, както и
да докаже погасяване на претендираното вземане чрез плащане на
обезщетение.
2
Между страните не се спори, а и видно от приложените потвърдени
резервации и бордни карти /л. 6-16 от делото/, ищците са разполагали със
закупени билети за полет ........... от 06.05.2021 г. по направление с-........., .....
Представена е имейл кореспонденция, водена между ищците и
ответника, в която се посочва, че на пътниците е бил отказан превоз поради
липса на подходящи документи за пътуване, а именно поради невалиден
антигенен тест по отношение на въведените от .... ограничения и тези,
изпратени на ............ Посочено е, че антигенният тест за пълно откриване на
коронавирус SARS-CoV-2 са приемливи по принцип от всички държави,
доколкото те отговарят на минималните критерии, препоръчани от СЗО за
SARS-CoV-2-Ag бърз тест. Това включва тестове, които покриват
чувствителност ≥ 80% и специфичност ≥ 97%, съпоставени с ПСР теста.
Поради това, ако антигенният тест е без данни за чувствителност и
специфичност, той се счита за невалиден.
По делото са представени отрицателни антигенни бързи тестове за Covid
на Т. Т. и Н. Д., направени на 05.05.2021 г. от СМДЛ Сити Лаб, гр. в.
Спорен по делото е въпросът дали с така представените документи от
страна на ищците по повод ограниченията за Ковид, ответникът
регламентирано е отказал достъп до борда.
Съгласно ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1743 НА КОМИСИЯТА от 18 ноември
2020 година относно използването на бързи тестове за антигени за
диагностициране на инфекция със SARSCoV-2 е регламентирано, че измежду
съществуващите модели СЗО препоръчва използването на бързи тестове за
антигени, които отговарят на минималните изисквания за ефективност (≥ 80
% чувствителност и ≥ 97 % специфичност). Преди да приемат за използване
бързи тестове за антигени, държавите членки следва да се уверят, че те носят
маркировка „СЕ“, а преди да ги въведат в клиничната практика — че са
валидирани, както е описано в настоящата препоръка, спрямо стандартните
RT-PCR тестове и при условията и целевата група, за които са предназначени.
Видно от Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на COVID-19, в Приложение № 2 към която са посочени
критерии за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2, според
които за целите на надзора на заразните болести е задължително да се
използват бързи антигенни тестове с наличие на CE маркировка за
3
съответствие и следните характеристики на теста: чувствителност ≥ 80% и
специфичност ≥ 97%. При възможност следва да се използват бързи
антигенни тестове с чувствителност ≥ 90%. В Приложение № 3 са посочени
лечебни, здравни заведения и регионални здравни инспекции за провеждане
на високоспециализирано медикодиагностично изследване „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“, сред които е и СМДЛ Сити Лаб,
гр. в /позиция 71/.
В приложено становище от лабораторията е посочено, че антигенният
тест принадлежи към групата на качествените тестове (в сравнение с
количествените тестове). Резултатът на всички качествени тестове се изписва
като „положителен“ или „отрицателен“, за разлика от количествените тестове,
където резултатът е конкретна стойност/число. Качествените тестове нямат
референтна стойност.
Като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че на
ищците нерегламентирано е бил отказан достъп до полета, за който са имали
закупени билети. Ответникът не установи по делото какви са били
специфичните изисквания на немските държавни власти за влизане в .... по
отношение на антигенните тестове, каквито твърди, че са съществували и
които именно са били причина за недопускане на ищците до борда на
самолета. Представените писмени доказателства по делото касаят
изискванията, на които трябва да отговарят антигенните тестове, а именно в
съответните лаборатории и медицински центрове следва да се използват
такива тестове, които имат референтни стойности за процент на
чувствителност и стойност за специфичност, препоръчани от СЗО, но не се
установява, че тези стойности следва да бъдат посочвани в документите,
издавани на лицата, на които са направени антигенни тестове. Освен това, по
делото не бяха представени доказателства авиокомпанията по някакъв начин
да е обявила, че пътниците, пътуващи до ...., следва да представят антигенни
тестове, съдържащи референтни стойности за процент на чувствителност и
стойност за специфичност. Поради това не следва да се очаква от пътниците,
които са направили антигенни тестове в медицински център, утвърден от
министерство на здравеопазването на Р Б, да представят документи с
допълнителни характеристики относно определени показатели. Съдът намира
още и че тестовете не представляват изискуема лична документация,
непредставянето на която е основание за недопускане до борда на самолета, а
4
биха имали отношение към това да се преодолее задължителната карантина
на територията на ...., което няма отношение към извършване на въздушния
превоз.
Поради изложеното съдът намира, че е налице основание за изплащане
на обезщетение на ищците за недопускане до борда на полет № ........... В
Регламент № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение
за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като съгласно чл. 4,
т. 3, aко на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля,
опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7, в който
са диференцирани размерите на обезщетенията. В чл. 7, т. 1, б. „а“ от
Регламент № 261/2004 г. е предвидено обезщетение в размер на 250 EUR за
всички полети до 1500 километра. Не се спори, че разстоянието между двете
летища не надхвърля 1500 км или на ищците се дължи обезщетение в размер
на по 250 евро или 488,96 лв., в какъвто и размер е всеки един от предявените
искове.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, § 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004:
Съгласно чл. 8, т. 1, б. "а" на Регламент 261/2004, се предвижда
възстановяване до седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната
стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако
полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на
първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно. Начинът, по
който е формулирана разпоредбата на чл. 8, т. 1, води до извод, че самият
пътник може да избере при отменен полет, за който си е закупил билет, дали
да се откаже въобще да бъде превозен по предварително плануваната
дестинация и да иска възстановяване на сумата, която е заплатил за билета си
или да бъде превозен с друг полет (т. нар. премаршрутиране) при сравними
транспортни условия до крайния си пункт.
В случая не се установява на ищците да е било предложено
премаршрутиране, напротив, те сами са организирали пътуването до крайната
дестинация, купувайки нови билети за друг полет, поради което са поискали
възстановяване на стойността на първоначално закупените билети. Това е
5
тяхно право, гарантирано от чл. 8 на Регламента, в който случай превозвачът
им дължи връщане на сумата, която са заплатили за билетите до .....
От писмените доказателства се установява, че стойността на билетите,
която ищците са заплатили за полет ........... от 06.05.2021 г. е в размер на
243,58 лв., като стойността на билетите и заплащането им от ищците не е
оспорено, а и видно от приложените по делото доказателства това е
стойността им /л. 6-7 от делото/. На всеки от ищците се дължи сумата от
121,79 лв.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал.1 ЗЗД:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от
ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищците твърдят, че предвид отказаният достъп до борда на процесния
полет, са закупили билет за следващ полет, който надхвърля цената на
първоначалните билети с 228,40 лв. Твърдят, че са направили и разход за
транспорт от в до с и обратно, предвид отказания достъп до борда, на
стойност общо 130 лв., като считат, че това са претърпени от тях
имуществени вреди.
Исковете за основателни.
Установи се по производството, че на ищците нерегламентирано е
отказан достъп до борда на ........... от 06.05.2021 г., т.е. налице е
6
противоправно поведение на служители
След като на ищците е отказан достъп до борда за полет ........... от
06.05.2021 г. по направление с-........., ...., видно от приложено потвърждение
за резервация /л. 13 от делото/, те са закупили билети до крайната дестинация
на стойност 471,98 лв., като полетът излита от летище в на 08.05.2021г.
Направили са и разходи за транспорт от в до с на 06.05.2021г. /денят на
процесния полет/ в общ размер на 66 лв., видно от приложени фискални
бонове /л.24 и 25 от делото/, както и за придвижване от с до в на същия ден с
оглед полета от 08.05.2021г. на обща стойност 64 лв. /л. 26 и 27/.
Съдът намира, че ищците следва да бъдат обезщетени за направените от
тях разходи за втори билет /в разликата между стойността на първия и
втория/, както и за придвижването от в до с и обратно. Тези разходи, доказани
по делото, са направени с оглед нерегламентирания отказ на ответника до
борда за първоначалния полет по направление с-........., .... и са в пряко
причинно-следствена връзка с него, за което ответникът следва да понесе
отговорност.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Предвид изхода на спора право на разноски имат
ищците.
В заповедното производство са направени разноски в размер на 50,00 лв.
държавна такса общо за двамата ищци.
В исковото производство направените разноски възлизат на 50,00 лв.
държавна такса общо за двамата ищци, като в исковото производство е
оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв., видно от
представените договори. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл. 78 от ГПК. Твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда, е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение,
7
съобразно съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Дължимото възнаграждение е в
размер не по-нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за №
1/09.07.2004 г. /приложима редакция към датата на сключване на договора-
преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ или по 300 лв. за защитата на всеки от
ищците. На Адвокатско дружество „Х. и И.“, доколкото договорът е сключен
с дружеството, а не с адвоката /Определение № 278 от 25.07.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 3373/2021 г., III г. о., ГК/, се дължи сумата от 600,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „............“ ......, дружество
регистрирано в ........., действащо на територията на Р Б чрез ............ ......-
............., ЕИК ..........., дължи на Н. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. в, ул.
„.........., сума в размер на 488,96 лева, представляваща главница за
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за отказан достъп на борда на полет ........... от 06.05.2021 г., сума в
размер на 121,79 лева, представляваща стойността на билетите за отменения
полет, на основание чл. 8, пар.1, б."а" от Регламент (ЕО) 261/2004, сума в
размер на 114,20 лева, представляваща сума платена в повече за нови билети
/резервация ............./ до крайната дестинация, сума в размер на 33,00 лева,
представляваща стойността на заплатени автобусни билети от в до с, сума в
размер на 32,00 лева, представляваща стойността на заплатени автобусни
билети от с до в, ведно със законна лихва върху главното вземане за период
от 13.12.2021 г. до окончателното му изплащане , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 71127/2021г. на СРС, 71
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „............“ ......, дружество
регистрирано в ........., действащо на територията на Р Б чрез ............ ......-
............., ЕИК ..........., дължи на Т. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. в, ул.
„............., сума в размер на 488,96 лева, представляваща главница за
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за отказан достъп на борда на полет ........... от 06.05.2021 г., сума в
8
размер на 121,79 лева, представляваща стойността на билетите за отменения
полет, на основание чл. 8, пар.1, б."а" от Регламент (ЕО) 261/2004, сума в
размер на 114,20 лева, представляваща сума платена в повече за нови билети
/резервация ............./ до крайната дестинация, сума в размер на 33,00 лева,
представляваща стойността на заплатени автобусни билети от в до с, сума в
размер на 32,00 лева, представляваща стойността на заплатени автобусни
билети от с до в, ведно със законна лихва върху главното вземане за период
от 13.12.2021 г. до окончателното му изплащане , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 71127/2021г. на СРС, 71
състав.
ОСЪЖДА „............“ ......, дружество регистрирано в ........., действащо на
територията на Р Б чрез ............ ......-............., ЕИК ........... да заплати на Н. Х.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. в, ул. ......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сума в размер на 50,00 лв., представляваща разноски в заповедното и в
исковото производството.
ОСЪЖДА „............“ ......, дружество регистрирано в ........., действащо на
територията на Р Б чрез ............ ......-............., ЕИК: ........... да заплати на Т. С.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. в, ул. „............., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сума в размер на 50,00 лв., представляваща разноски в заповедното и в
исковото производството.
ОСЪЖДА „............“ ......, дружество регистрирано в ........., действащо на
територията на Р Б чрез ............ ......-............., ЕИК ........... да заплати на
Адвокатско дружество „Х. и И.“, БУЛСТАТ ..........., сума в размер на
600,00 лв., представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна правна
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9