Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

година 2010                                             град Пазарджик            

                                          

В  И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 24-ти септември  2010 г                   две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

 

Секретар: И.П.

Прокурор: БОРИСЛАВ ПАНЧОВ

Като разгледа докладваното от съдия ТОЧЕВСКИ

Наказателно АХ дело № 1582 по описа за 2010 година

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Я.Х.Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, със средно образование, постоянен адрес:***, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.04.2009г. в Сектор "Пътна полиция” при ОД-МВР Пазарджик потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 ал.1 ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че контролен талон №3399944 към СУМПС не е отнет от органите на „Пътна полиция”, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК във връзка с чл. 2 ал.2 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като му НАЛАГА административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. 

ОСЪЖДА обвиняемия Я.Х.Д. да заплати  сторените по делото разноски за експертизи в размер на 75 лв. от досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.

Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред Пазарджишкия Окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М О Т И В И към Решение № 1401/ 24.09.2010 г., постановено по н. а. х. дело № 1582 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.

 

 

 

Производството е по чл. 375 и следващите от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).

С постановление от 23.07.2010 г. на Районна прокуратура- Пазарджик е направено предложение обвиняемият по Досъдебно производство № 713 по описа за 2010 г. на РУП- град Пазарджик Я.Х.Д. *** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78 а от Наказателния кодекс НК) за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

Прокурорът при РП- Пазарджик в съдебно заседание поддържа постановлението и счита, че са налице предпоставките по чл. 78 а НК, като пледира на обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния размер.

В проведеното съдебно заседание обвиняемият се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли наказанието му да бъде определено в минимален размер.

Съдът, като взе предвид събраните по дознание ДП № 713/ 2010 г. по описа на РУП- Пазарджик доказателства, приобщени към материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Я.Х.Д. е роден на *** ***, живущ ***. Български гражданин е, със средно образование, женен, безработен. Същият не е криминално проявен и се ползва с добро име в обществото. Видно от представената ДСМПИС (л. 53) лицето не получава доходи. Според приложената справка за съдимост № 226/ 02.03.2010 г., издадена от РС- Пазарджик, обвиняемият не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК.

На 09.02.2009 г. на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 207/ 2009 г. за извършено от него нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П), който деецът подписал без възражения. Полицейският служител Б.К.му иззел контролния талон с № 3399944, който бил неразделна част от СУМПС № *********.

На 21.04.2009 г. обвиняемият се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Пазарджик и там подал декларация по чл. 160 от ЗДв.П за издаване на дубликат на контролен талон, като писмено декларирал, че същият не е иззет от органите на МВР и саморъчно се подписал. На обвиняемия бил издаден дубликат на контролен талон № 3560319.

На 03.02.2010 г. обвиняемият се явил в РУП- В. да заплати наложени му глоби по влезли в сила наказателни постановления. Както била практиката по установения ред, служителката В.Д.му върнала отнетия контролен талон с № 3399944. Тогава лицето обяснило, че притежава още един такъв, който предал на полицейските служители.

В съдебно заседание обвиняемият поддържа тезата си, че забравил за това, че му бил иззет талона и тъй като го смятал за изгубен, подал декларация, но без да има за цел умишлено да злоупотребява с документа. 

Назначената в ДП графологична експертиза е установила, че положеният подпис в подадената декларация е на обвиняемия.

Разпитан в хода на ДП, обвиняемият се е признал за виновен, като е изразил съжаление за извършеното.

Горната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от дадените в ДП показания на свидетелите Д.и С.Д., заключението на вещото лице Н.В., самопризнанието на обвиняемия, както и от писмените доказателства, съдържащи се в ДП и приобщени към материалите на настоящото дело.

Така установената в рамките на досъдебното и съдебното производство фактическа обстановка налага следните изводи:

Безспорно е установено по делото, че от обективна страна обвиняемият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, като на 21.04.2009 г. в град Пазарджик в сектор „ПП” на ОД на МВР- Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160 ал. 1 от ЗДв.П се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че контролен талон с № 3399944 към СУ на МПС не е отнет от органите на служба „ПП”.

Приложеното към материалите на ДП свидетелство за съдимост установява, че обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК, като от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Санкцията, предвидена за съответния вид престъпление, е „лишаване от свобода” до 3 години или глоба от 100 до 300 лева. Ето защо предложението на РП- Пазарджик се явява основателно и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, като му се наложи административно наказание.

Обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на обществено опасните последици- действал е с пряк умисъл. Обясненията му, че бил забравил за отнетия талон и, че нямал намерение да действа умишлено, са изцяло защитна позиция. От една страна декларацията му е подадена в двумесечен срок от изземването на талона, което е твърде кратко време, за да се приеме, че би могло да е налице забравяне за този факт. От друга- подписвайки АУАН, лицето е било наясно, че талонът му се изземва, което пък по никакъв начин не може да смекчи отговорността му при положение, че в декларацията той изрично е записал невярното обстоятелство, че талонът му не е отнет.

При определяне нс размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи наказателната отговорност на обвиняемия обстоятелствa съдът съобрази направеното от същия на ДП самопризнание,  изразеното съжаление за извършеното, оказаното цялостно съдействие на разследващите органи за разкриването му, добрите характеристични данни, както и затрудненото му социално и материално положение. Отегчаващи обстоятелства не се установяват. Причини за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и ниската правна култура на лицето.

Поради гореизложеното, съдът прие изключителен превес на смегчаващите отговорността обстоятелства и определи наказанието „глоба” в минималния, предвиден в санкцията на чл. 78 а ал. 1 от НК размер. С оглед обстоятелството, че към настоящия момент на разглеждане на делото вече е налице промяна в размера на наказанието „глоба” по чл. 78 а ал. 1 от НК, въведена с изменението на НК с Държавен вестник брой 26/ 2010 г., като минималният размер на санкцията сега е увеличен от 500 на 1 000 лева, но към момента на извършване на деянието- 21.04.2009 г., това изменение в закона не е било действащо право, във връзка с чл. 2 ал. 2 от НК, въвеждащ принципа за по- благоприятния закон, съдът намира, че в случая на обвиняемия следва да бъде наложена „глоба” според предходно предвидения в закона минимален размер от 500 лева. Определеният към минимума размер на наказанието съдът наложи като взе предвид всички посочени по- горе смекчаващи вината обстоятелства относно деянието и дееца и съобрази финансовите му възможности.

С така наложеното наказание по вид и размер, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Предвид изхода на делото, в тежест на обвиняемия бяха присъдени направените разноски по делото за експертиза в размер на 75 лева, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК и чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът постанови решението си.

 

 

СЪДИЯ:

           / Александър Точевски /