СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 1320 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение №20235132/26.10.2020г. по гр.д. № 7621/2017г. по описа на Софийски районен съд 31 състав е отхвърлен, предявения от Ц.Х.П., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на всякакви строителни работи и други неоснователни действие в сутеренно помещение под стълбището на партерния етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София бул. „*********, в кв. „Княжево“ с площ, от 82,40 кв.м., състоящ се от две стаи вестибюл, кухня, клозет и баня заедно с едно сутеренно помещение под стълбището и сутеренна стая под кухнята, заедно с гараж с площ от 20 кв.м. и масивна барака от 12 кв.м. ведно с ¼ ид. ч. от дворно място върху което е построена сградата съставляващо ПИ пл. № 314 за който е отреден УПИ XIV-314 от кв. 26 по плана на гр. София което складово помещение описано в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140, т. I, рег. №1739. н.д. № 111/2005 на нотариус Н.В.се твърди че е идентично със самостоятелен обект на собственост с кадастрален номер №68134.1896.314.2.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, бул. „*********.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ц.Х.П.. Жалбоподателката сочи че съдът се е произнесъл по въпрос извън предмета на делото като се е заел да изяснява дали купеното заедно с апартамента сутеренно помещение се намира в сутеренната част на сградата или не и кое точно от намиращите се в сградата сервизни помещения е точно закупеното с нотариалния акт. Същевремнно обаче не се е произнесъл по предявения от ищцата иск. При това положение моли за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане по действително предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Столична община, чрез юрисконсулт Р.Т.-П., с който се взема становище за нейната неоснователност.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, възраженията
на насрещните страни, и указанията дадени с решението на Върховния касационен
съд намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с изложените доводи за недопустимост и възражението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск настоящият състав намира, че същото е допустимо.
Съдът в решението си е разгледал първата предпоставка за уважаване на иска а именно дали ищцата е собственик на процесното сутеренно помещение. В тази връзка са наведени и възражения в отговора на исковата молба. При това положение настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не се е отклонил от предмета на делото.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Негаторният иск
по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение. Този иск
дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението,
пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да
ползва собствения си имот. Целта на иска е да се установи неправомерността на
действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и
да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне
последиците от него.
Искът по чл. 109
ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните
ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е
съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически
владелец, държател и пр. Това изрично е подчертано в ТР № 31/84 г. на ОСГК на
ВС.
В случая ищцата
следва да докаже, че е собственик на процесното сутеренно помещение, че е
налице неоснователно действие извършено от ответника, което пречи ѝ пречи
да упражнява правото си на собственост върху имота.
Не е спорно във
въззивното производство, а и се установява от доказателствата по делото, че
Столична община започнала ремонт в недвижим имот жилище гр. София, район
Витоша, ул. ********№ ********с площ по документ 33.06 кв. м, 1/4 от общ. части
на сградата. Същият бил признат за общинска собственост с Акт за частна
общинска собственост № 3120/17.07.2017г.
Не е спорно, че
с нотариален акт № 140, том 1, рег. № 1739 дело № 111 от 2005г., съставен на
20.05.2005г. от нотариус Н.В., с рег. № 014 от регистъра на Нотариалната
камара, ищцата Ц.Х.П., заедно със съпруга си П.И.П., придобили,
апартамент, находящ се на партерния етаж
на сграда с адрес гр. София бул. „*********, в кв. „Княжево“ с площ, от 82,40
кв.м., състоящ се от две стаи вестибюл, кухня, клозет и баня, заедно с едно
сутеренно помещение под стълбището,
заедно с гараж с площ от 20 кв.м. и масивна барака от 12 кв.м. ведно с ¼
ид. ч. от дворно място върху което е построена сградата съставляващо ПИ пл. №
314 за който е отреден УПИ XIV-314
от кв. 26 по плана на гр. София
Безспорно е във въззивното производство, че П.И.П. прехвърлил своята ½ идеална част от собствеността апартамента на П.Й.Р., който починал през 2015г. и оставил наследници родителите си Г.К. Х. и Й.Б.Р..
Спорен пред
настоящото производство е дали сутеренното помещение под стълбището, описано придобито от ищцата с
нотариалния акт от 2005г. е идентично с това което е ремонтирано от Столична община
и признато за общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №
3120/17.07.2017г.
Съгласно РЕШЕНИЕ № 129 ОТ 14.02.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3314/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер, площ и граници.
Видно от приложените
нотариални актове въпросното сутеренно помещение е описано, като намиращо се на
партера под стълбището, граничещо от всички страни с двор.
При това положение за да се приеме, че сутеренното помещение под стълбището собственост на ищцата е идентично с жилището посочено в Акт за частна общинска собственост № 3120/17.07.2017г., следва да отговаря на същите индивидуализиращи белези тоест следва да има същите граници, местонахождение, вид, номер, площ..
По отношение на границите се установява, че е налице разминаване. От заключението на експертизата, което настоящият състав кредитира като пълно, задълбочено непротиворечиво на останалия доказателствен материал, се установява че сутеренното помещение, описано в документа за собственост на ищцата, се намира на партера на под стълбището, но в акта за собственост описанието му е некоректно, тъй като то не е на сутерена и граничи с двор само северно и източно, а западно с банята на партерния апартамент, а южно със стълбището.
Според заключението на експертизата сутеренното помещение описано акта за частна общинска собственост граничи североизточно с друго сутеренно помещение, югоизточно с неизползваема зона между основите на сградата, а северозападно и югозападно с дворното пространство.
Установява се и че те имат различно местоположение в сградата като едното е на партера и не се намира на сутерена.
С оглед на гореизложеното следва извода, че сутеренното помещение описано в нотариалния акт на ищцата не съвпада като граници и местоположение с процесния имот.
На следващо място съгласно цитираното по-горе решение на ВКС от индивидуализиращи белези на недвижимия имот с основно значение са местоположението и границите на недвижимия имот.
Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация.
Въпреки че няма самостоятелно значение следва да се отбележи, че в документа за собственост на ищцата никъде не е посочена площта на придобитото сутеренно помещение и е невъзможно да се установи дали тя отговаря на площта на процесното сутеренно помещение.
Ето защо
следва да се приеме, че сутеренното помещение, посочено в документа за
собственост на ищцата не отговаря нито документално, нито фактически на
жилището посочено в Акт за частна общинска собственост №
3120/17.07.2017г.
Ето защо
настоящият състав приема че липсва идентичност между избеното помещение
посочено в нотариалния акт акт № 140, том 1, рег. № 1739 дело № 111 от 2005г.,
съставен на 20.05.2005г.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното сутеренно помещение - жилище гр. София, район Витоша, ул. ********№ ********с площ по документ 33.06 кв. м. е посочено като само като граница на апартамента на ищцата, но не и като обект върху който е придобила собствеността.
При това положение следва да се приеме, че ищцата не е собственик на процесното сутеренно помещение както правилно е приел районният съд. При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски има Столична община. Столична община обаче не е претендирала разноски и такива не следва да и бъдат присъждани.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба отговаряща на изискванията на чл. 284 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20235132/26.10.2020г. по гр.д. № 7621/2017г. по описа на Софийски районен съд 31 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.