№ 116
гр. Севлиево, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101523 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от А.А.А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
ул. *** срещу Д. Г. Д., с ЕГН **********, от с. Д., общ. Севлиево, ***.
Ищцата твърди, че с ответника живели във фактическо съжителство от пролетта на
2019 г. до ** г.. На 09.03.2020 г. се родила дъщерята на страните - Р.Д.Д.. След раждането на
детето отношенията между страните се обтегнали. Ответника имал връзка с друга жена, не
се прибирал в къщи, не се грижел за детето. На 25.04.2020 г. страните се скарали, при което
ответника употребил физическо насилие над ищцата. На 01.03.2021 г. отново се скарали,
ответника счупил телефона на ищцата и два дена по-късно отново я ударил. Ищцата си
взела детето на ** г. и отишла при сестра си. Ответника дошъл да се извини на 24.06.2021
г.. Поддържали сравнително нормални отношения, заради детето, но при поредната
караница в кР. на септември ответника отново употребил физическо насилие. В момента
ищцата живеела с детето на квартира в западния комплекс на гр. Севлиево. Предвид
изложеното ищцата иска постановяване на решение, с което: да се възложат родителските
права и издръжката на роденото от брака дете - Р.Д.Д.; да се осъди ответника да заплаща
ежемесечна издържа в размер на 290,00 лв., тъй като детето имало нужда от много неща -
дрехи, памперси и храна; да се осъди ответника да заплати ежемесечна издържа в размер на
минималната законоустановена такава за изминалия период от ** г. до 15.11.2021 г. в
размер на общо 970,00 лв.; определяне на режим на лични отношения между бащата и
детето, което предвид ниската му възраст, имало нужда от постоянната грижа на майката,
както следва: детето да бъде посещавано всяка първа и трета неделя от месеца по
местоживеене на детето от 10,00 до 17,00 часа, в присъствието на майката. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
1
ответника е подал писмен отговор. Счита предявените искове за частично неоснователни.
Оспорва твърденията, че е упражнявал насилие над ищцата на посочените в исковата молба
дати, а също и твърденията, че не е полагал грижи за дъщерята на страните. Винаги се
грижел за дъщерята на страните, когато не бил на работа. През цялото време се старал, ако
не бил покрай дъщерята на страните, да работи, за да обслужва семейството си и да покрива
всички задължения, които поел. В един момент, дори бил на три работи - на частно правил
покриви, бил ** и на редовната му работа в **. Ищцата не била свикнала на трудови навици
и същата, често разчитала или на чужда помощ или на ответника, често предизвиквала
скандали, упреквайки ответника, че ходил по други жени, а в действителност, неговото
ежедневие било от едната работа на другата, а след това вкъщи. В същото време, именно
поради поведението на ищцата и фактът, че била поканила момче в дома на страните, с
което поддържала често контакт, ответника претърпял инцидент. С ищцата били във
фактическа раздяла от началото на месец декември 2021 г., като причина за напускането й,
били твърденията й, че ответника я тормозил и изневерявал, което не било вярно. Причина
за раздялата били нейните чести контакти с това момче. Откакто били разделени ответника
дал, за дъщеря си около 400 лева, под формата на закупени памперси, лекарства, храна,
заплатени такси за детска градина. Не оспорва качествата на майката като такава и в частта
за упражняване на родителските права счита, че искането е основателно. Желае да има по -
разширен режим на лични отношения с дъщеря си, защото я обича и иска пълноценно да
участва в живота . Смята, че изцяло в интерес на детето би бил режим на лични
отношения с ответника, както следва: да може да взема при себе си детето всяка пълна
(състояща се от седем дни) първа и трета седмица от месеца за времето от 17,00 часа на
петъчния ден до 17,00 часа на неделния ден (с преспиване), както и през първата половина
на Коледните и новогодишните празници, както и през втората половина на Великденските
празници, както и 20 дни за времето от първи юни до тридесет и първи август всяка година,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за по 4 часа на личните празници на
детето (рожден ден и имен ден) и 4 часа на рождения ден на ответника, както и всяка сряда
от месеца за времето от 17,00 часа до 19,00 часа. По отношение искането за заплащане на
издръжка в размер на 290 лева, счита иска за частично неоснователен. Имал задължения,
поради което имал възможност да заплаща издръжка в размер на 180 лева месечно. Вече
работел само в ** гр. Севлиево, с основно възнаграждение в размер на 1331 лева, когато е на
пълен работен месец, като над това възнаграждение можел да получава при евентуално
допълнително стимулиране на база свършена работа, което било плаващ и несигурен доход.
Имал три договора за кредит и плащал наем за жилище. През последните няколко седмици,
ищцата ограничавала ответника в контактите с дъщеря му, като му заявила, че повече няма
да види детето и му блокирала номера.
В съдебното заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по доводите изложени в исковата молба. Уточнява, че страните са във
фактическа раздяла от ** г..
В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител,
2
поддържа отговора, по доводите изложени в същия.
Ищцата, майка на детето – А.А.А., лично пред съда, заявява, че иска да се грижи за
детето, като счита, че най - добре за същото ще е лично и само в нейно присъствие да се
вижда детето.
Ответника, баща на детето – Д. Г. Д., лично пред съда, заявява, че иска да си вижда
детето.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От удостоверение за раждане от 10.03.2020 г. на Р.Д.Д., е видно, че същата е родена
на 09.03.2020 г., от баща – Д. Г. Д. и майка А.А.А..
От договор за услуга от 14.06.2021 г., между ** и ищцата е видно, че същата е приела
да извършва пренареждане на стока срещу заплащане от 5,50 лв. за всеки изработен час.
От трудов договор на ищцата с „** от 30.03.2022 г. и справка от НАП, е видно, че
ищцата е приела да изпълнява дръжност асистент – продавач, със смяна от 9,00 ч. до 17,30
ч., от втори до шести април 2022 г., срещу заплащане от по 5,15 лв. на час.
От три броя разписки от Изи пей от 25.03.2022 г., 06.04.2022 г. и 05.05.2022 г. е
видно, че с всяка от тях Д. Г. Д. е платил по 100,00 лв. на А.А.А..
От служебна бележка от 28.02.2022 г. от ** гр. Севлиево е видно, че детето Р.Д.Д., се
води и взема винаги от майка му А.А.А., с чисто и спретнато облекло, като майката винаги
се интересува от детето – пита дали се е хранило, спало ли е добре и е загрижена за детето, а
бащата досега не е водил и вземал детето.
От два броя полицейски разпореждания от 02.03.2021 г. и от 29.10.2021 г. е видно, че
на първата дата са съставени полицейски разпореждания на двете страни, като същите са
приканени да се въздържат от саморазправа и да не извършват самоуправни действия
спрямо другата страна, а с писмото е уведомена ищцата, че по нейна жалба е съставено
полицейско разпореждане срещу ответника, като е разяснена възможността да поиска
заповед за защита за себе си и детето по съдебен ред.
От договор за наем от 15.11.2021 г. е видно, че ищцата плаща месечен наем от 250,00
лв. за наем на апартамент с адрес гр. Севлиево, **.
От допълнително споразумение № 631/01.01.2022 г. към трудов договор №
67/12.04.2018 г., сключен между ответника и ** е видно, че ответника получава основно
месечно възнаграждение 1210 лв. и 121 лв. допълнително възнаграждание.
От служебна бележка от 03.02.2022г., издадена от **, е видно, че ответника е получил
за периода февруари 2021 г. – януари 2022 г. брутно трудово възнаграждение 16 631,69 лв.
или средномесечно 1 385,97 лв..
От договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2022 г., договор за
потребителски кредит от 21.10.2021 г., договор за ипотечен кредит от 18.11.2021 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том X, peг. № 25 502, дело №
3
1 474 от 19.11.2021 г. на ** П. Д. с район на действие PC – Севлиево и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 71, том X, peг. № 25510, дело
№1475 от 19.11.2021 г. на ** П. Д. с район на действие PC – Севлиево е видно, че ответника
е сключил посочените кредити, закупил е апартамент от 77,57 кв. м., находящ се в гр.
Севлиево, ж.к. М. Палаузов № 31, вх. В, ет. 2, ап. № 4 за сумата 84 000,00 лв., като го е
ипотекирал.
От два броя приходни квитанции за детска градина „Слънце", е видно, че ответника е
заплатил такси за детето Р. за посещения на ДГ "Слънце" в общ размер 20,00 лв..
Представени са и други неотносими към правния спор по настоящото дело писмени
доказателства.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно следното: към момента на изготвяне
на доклада грижи за детето се полагат от майката, в жилище под наем в гр. Севлиево, **;
жилището се състои от хол, спалня, кухня, две тераси, баня и тоалетна, има осигурен кът за
детето и място за спане, електрифицирано и водоснабдено е, хигиената е добра; по
отношение на насилие упражнено над майката, бащата споделя, че се касае за няколко
шамара, като майката дори не влизала в болница, а само отишла до болница; не е
констатирана незадоволеност на основните потребности на детето, същото е здраво; бащата
живее под наем в жилище в гр. Севлиево, ул. "Марин Попов" № 35, от две стаи, кухня, баня
и тоалетна, в жилището живее и брат му, зааплаща наем в размер на 250,00 лева,
електрифицирано и водоснабдено е, хигиената е добра; майката е подпомагана от ДСП -
Севлиево с месечна помощ по чл. 7 по ЗСПД в размер на 40,00 лева и с месечна помощ по
чл. 9 по ППЗСП в размер на 134,00 лева; бащата има сключен трудов договор с ** гр.
Севлиево от 12.04.2018 г., признава, че трудовото му възнаграждение е в размер около 1 300
- 1 400 лева, изплаща ипотечен кредит с ежемесечна вноска от 700,00 лева; детето
контактува активно със своята майка и периодично с бащата; Р. посещава яслена група в ДГ
"Слънце" гр. Севлиево; детето има изгражда емоционална връзка и с двамата родители;
бащата търси контакт с детето.
От показанията на свидетелката М.М., се установява следното: свидетелката заявява,
че познава страните и дъщеря им Р. от година и половина; разделени били от май месец
миналата година, имало ден - два, в които се пробвали да се съберат отново, но не се
получило; основното било неразбирателството между тях; ищцата отишла с детето в къщата
на сестра си над квартал Балабанца; в момента живеела в **; ищцата много добре се грижела
за детето; доста по - спокойни били и детето и майката.
От показанията на свидетеля Д.Д., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава страните от три години; били му съседи на **, той бил на № 33; знае и
момиченцето, което им се родило, страните живеели там когато се родило; ответника
работел в ** и на няколко други места; плащал наем 250,00 лева и издържал семейството;
свидетеля му услужвал с дребни суми и му ги връщал бързо, бил много коректен; ответника
завършил средно образование, бил сирак и имал качества да се грижи за детето; ответника
4
се радвал на детето, гушкал го, контактувал с детето; детето ходело на детска градина, но
много се разболявало; ответника карал детето с кола на детска градина; често ходели да
пазаруват и свидетеля виждал ответника по магазините, помагал много на ищцата, готвил;
отоплявали се с дърва и ответника ги режел; в дома им имало условия за отглеждане на
дете; всичко си имало; ответника сложил и климатик; ищцата споделяла, че ответника имал
приятелки, с които си е пишел по телефона, а свидетеля счита, че няма време за приятелки
от работа; ответника имал качества да се грижи за детето, но нямал възможност, защото
работел и майка му била в чужбина и му помагала, нямал близки; щял да бъде полезен за
детето, ако се виждат, купувал памперси, дърва; свидетеля бил завършил начална
педагогика.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В тежест на ищцата по предявените искове е да докаже: твърдените изгодни за нея
положителни факти, включително, че е в интерес на детето предоставяне на родителските
права и определяне режим на лични контакти на детето с бащата, съобразно претенциите
заявени в исковата молба; наличният си родителски капацитет; че е майка на детето, а
ответника негов баща; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето, своите
възможности и възможностите на задълженото лице; а също и останалите твърдени и
изгодни за ищцата положителни факти, на които основава доводите и възраженията си. В
тежест на ответника е да докаже твърдените и изгодни за него положителни факти, на които
основава доводите и възраженията си, включително, че е в интерес на детето определяне
режим на лични контакти на детето с бащата, съобразно заявеното в отговора.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от 10.03.2020 г., че детето –
Р.Д.Д., е родено на 09.03.2020 г., като негови родители са страните по делото.
Установи се също така от показанията на свидетелката М.М. и от социалния доклад,
че ищеца разполага с необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава
детето, както и наличност на необходимият родителски капацитет у майката. Установи се по
делото от социалният доклад и от показанията на свидетеля Д.Д., че бащата е зает с работата
си, а майка му е в чужбина, поради което следва да се приеме, че същият е затруднен в
полагане на необходимите грижи за детето си. Съдът намира, че предвид липсата на лично
заявено пред съда желание от ответника за предоставяне упражняването на родителските
права върху детето, с оглед и наличните материални възможности на майката да го
отглежда, полаганите до съдебното заседание грижи от майката и отношението на
последната към детето, по делото се налага извод, че упражняването на родителските права
по отношение на детето следва да се предостави на майка му, при която следва да бъде
определено и местоживеенето на детето.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2
СК, съдът след като прецени с оглед интересите на детето всички конкретни обстоятелства
относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
5
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности намери, че майката на ненавършилата
пълнолетие Р.Д.Д., притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието
им, като предвид и наличните материални възможности на майката да го отглежда, по
делото се налага извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето
следва да се предостави на майката.
На ответника като баща на детето следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето. В конкретния случай, предвид становищата на страните, интересите на
родителите и преди всичко с оглед интересите на детето, съдът намира, че следва да се
определи променящ се и адаптиран към нарастващата възраст и нужди на детето режим
(така и в доктрината и в цитираната там съдебна практика - „СК приложен коментар,
проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика, нормативен текст, 2015г., ИК
„ТП“, Ц. Ц., М. М. и др., стр. 424). На ищеца следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето, изразяващ се в правото му да вижда детето всяка първа и трета седмица
от месеца в неделя от 10,00 до 17,00 часа, в присъствието на майката, до навършване на
четиригодишна възраст от детето, а след навършване на четиригодишна възраст от детето,
на ищеца следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, изразяващ се в
правото му да вижда детето и да го взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца
от 10,00 часа в събота, с преспиване, до 17,00 часа в неделя, както и ежегодно – 20 дни през
лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката. Времевите периоди на
срещите между бащата и детето и тяхната продължителност са съобразени най - вече с
обстоятелствата, че такива периоди съответстват в максимална степен на желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на детето, възможностите
на двамата родители, да се грижат за детето, установените ангажименти на детето в детска
градина и несъмнено предстоящите ангажименти в училище. Определянето на променящ се
режим, по делото се налага от обстоятелството, че предвид ниската възраст на детето, за
което до настоящия момент грижи е полагала основно майката, на същото ще му е
необходим определен период от време и достигане на по – висока възраст за да се адаптира
към редовни и продължителни контакти с бащата и неизбежното по - дълготрайно отсъствие
от дома на майката, а от друга страна от доказателствата по делото не се установи каквото и
да било поведение на бащата, насочено към детето, което да застрашава по някакъв начин
интересите на същото. Не се установиха по делото обстоятелства, които да обосновават
определяне на още по – разширен и обстоятелствен режим от горният, като в конкретния
случай такъв не би бил в интерес на детето и единствено би препятствал нормалното му
отглеждане и развитие.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК следва да
определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. Занапред детето
ще живее при ищцата, която ще упражнява родителските права по отношение на него,
поради което ответника, като баща на детето, следва да бъде осъден да му заплаща парична
6
издръжка. Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със
своя абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 177,50 лева, с оглед приложимия по делото нормативно установен размер на
минималната работна заплата за страната, към датата на постановяване на съдебното
решение.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето – малолетната Р.Д.Д., с оглед
възрасттта , както и възможностите на всеки от родителите: бащата реализира месечен
доход от около 1 385,97 лева, а за майката не се установи какви конкретни трудови доходи е
реализирала, предвид, че работи почасово, но същата е трудоспособна и следва да си
осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата – 710,00 лева, съдът намира,
че необходимата сума за издръжка на детето е 390,00 лв.. От необходимата сума за издръжка
на детето следва да се извади сумата 40,00 лв. - предоставени от ДСП месечни помощи за
детето /следва да се извадят получаваните от майката семейни помощи за дете, на основание
чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца, съобразно установеното от социалния доклад; не
следва да извади месечната помощ по чл. 9 по ППЗСП, доколкото същата не е с
предназначение отглеждане на дете/. Двамата родители следва да осигуряват ежемесечно
общо 350,00 лв. за издръжката на детето, от която сума, бащата ще следва да заплаща 230,00
лв., а майката ще следва да заплаща 120,00 лв.. Съдът отчита обстоятелството, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, се полагат от майката.
Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето с 52,50 лева над минималния
размер е с оглед обстоятелството, че не се установи, бащата да издържа и други деца, към
които да има правно задължение за това, а се установи, че същият е собственик на жилище.
Съдът съобрази трайната съдебна практика, съгласно която, за определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, са относими брутните доходи на родителите, поради което
разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на
битовите си условия, включително чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се
приспадат от общия му доход, поради което и не обсъжда по - задълбочено възраженията
свързани с кредити изплащани от бащата, предвид и липсата на доказателства изтеглените
парични суми да са използвани именно за задоволяване нуждите на детето (в този смисъл
определение № 1099 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2014 г., IV г. о., ГК; решение
№ 559 от 26.II.1970 г. по гр. д. № 37/70 г., II г. о. на ВС и ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС).
От друга страна в доказателствена тежест на ищцата, съобразно указанията дадени с
доклада по делото, бе да ангажира доказателства за конкретните нужди от издръжка на
детето. Доказателства за някакви допълнителни разходи на детето, извън гореобсъдените, с
които бе съобразен размера на определната издръжка на детето, не бяха ангажирани, не се
събраха други доказателства свързани със задоволяване на образователни, здравословни или
други потребности на детето, обуславящи размер на издръжката над посочения по - горе.
Предвид изложеното иска за издръжка е частично основателен, като следва да се осъди
бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 230,00 лева за детето, считано от
7
предявяване на иска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, а предявеният иск за заплащане на месечна издръжка за разликата над 230,00
лева до 290,00 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателен в претендирания размер от 970,00 лева, за период от ** г. до 15.11.2021
г., е предявеният иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало
време на детето – малолетната Р.Д.Д., размер близък до нормативно установения месечен
минимум на издръжката. Установи се, че малолетната Р.Д.Д. е живяла в дома на майка си в
гр. Севлиево, като се е нуждаела, с оглед изложеното по - горе по иска по чл. 143, ал. 2 СК,
от посочения размер на издръжка за посрещане на нуждите си. Установи се, че издръжката
се дължи, както и възможността на ответника да я дава и неплащането й от това задължено
лице. В тежест на ответника бе да докаже, че е давал издръжка през процесният период, но
доказателства в тази насока не се събраха. Конкретно в трите разписки от Изи пей не е
посочено сумите по същите – в общ размер 300,00 лв., да са заплатени на основание
издръжка, не е посочено да са за обсъждания период, не е посочено да касаят именно частта
от дължимата издръжка, предмет на тази претенция, а основанието на плащането бе
оспорено от ищцата; свидетеля Д. пък не установи престиране на издръжка в натура, именно
за обсъждания времеви период.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда издръжка, в тази
негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Севлиево държавна
такса върху тригодишните платежи на определената за детето издръжка за в бъдеще и върху
издръжката за минало време в общ размер на сумата 467,60 лева по сметка на РС –
Севлиево. С оглед изхода на делото и направеното от майката искане, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да му заплати, направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение и такси, в размер на 525,00 лева, съобразно представените
списък на разноските и доказателства за заплатени такива. Съдът съобрази преобладаващата,
включително и по – новата съдебна практика на ВКС, според която нормата на чл. 78 ГПК,
като намираща се в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по
спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на
близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми
относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират
приложение общите правила на чл. 78 ГПК. Доколкото администрацията на тези граждански
правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от
интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите
разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от
поискания в исковата молба. В посоченият смисъл са - Определение № 252 от 25.09.2015 г.
по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение №
8
306 от 04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение; Определение № 43 от 19.01.2015 г. по ч.гр. д. № 7263/2014 г. на Върховен
касационен съд, Трето гражданско отделение; Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д.
№ 355 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Д.Д.,
с ЕГН **********, родено на 09.03.2020 г., на неговата майка А.А.А., с ЕГН **********, от
гр. Севлиево, ул. ***, и ПОСТАНОВЯВА детето Р.Д.Д., да живее при майка си А.А.А..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Г. Д., с ЕГН **********, от
с. Д., общ. Севлиево, ***, с детето Р.Д.Д., с ЕГН **********, родено на 09.03.2020 г., както
следва: бащата Д. Г. Д. има право да вижда детето Р.Д.Д. всяка първа и трета седмица от
месеца в неделя от 10,00 часа до 17,00 часа, в присъствието на майката, до навършване на
четиригодишна възраст от детето, а след навършване на четиригодишна възраст от детето,
бащата Д. Г. Д. има право да вижда детето Р.Д.Д. и да го взема със себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота, с преспиване, до 17,00 часа в неделя, както
и ежегодно – 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката
А.А.А., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН **********, от с. Д., общ. Севлиево, *** да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 230,00 лева, считано от предявяване на исковата молба –
30.12.2021 г., до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, както и да заплати издръжка за минало време в размер 970,00 лева, за периода
от ** г. до 15.11.2021 г., на малолетното си дете Р.Д.Д., с ЕГН **********, родено на
09.03.2020 г., чрез майката на детето и законен представител А.А.А., с ЕГН **********, от
гр. Севлиево, ул. ***, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск срещу Д. Г. Д. за заплащане на
Р.Д.Д., чрез майката на детето и законен представител А.А.А., на издръжка в размер на
разликата над 230,00 лева до 290,00 лева, месечно, считано от 30.12.2021 г. до настъпване на
основание за изменение и прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН **********, от с. Д., общ. Севлиево, ***, да заплати по
сметка на Севлиевския районен съд държавна такса в размер на 467,60 лева, както и 5,00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде
внесена доброволно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. Д., с ЕГН **********, от с. Д.,
общ. Севлиево, *** да заплати на А.А.А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. ***,
сумата 525,00 лева, представляваща разноски по делото.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10