РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Р. 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20224501000296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Р.Н. - В. чрез упълномощен
адвокат К. Б. против Решение № 202/18.02.2022 г., постановено по гр.д. №
2409/2021 г. по описа на Районен съд – Р. в частта, в която е признато за
установено съществуването на вземането на „Т. към жалбоподателката за
сумите 3224.47 лв. по Договор за потребителски кредит
№**********/25.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от
30.09.2020г. до окончателното изплащане, 768.70 лв. договорна лихва за
периода от 25.01.2019г. до 25.08.2020г. и 439.78 лв. обезщетение за забава за
периода от 25.01.2019г. до 17.09.2020г. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение по съображения, свързани с
недължимост на процесните вземания поради недействителност на договора
за потребителски кредит. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
1
Ответникът по жалбата „Т. чрез упълномощен юрисконсулт изразява
становище за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Окръжният съд намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит
№**********/25.08.2017г. Т. е предоставило на Н. Р. Н. потребителски кредит
за общо ползване в размер на 5000 лв. (чиста стойност на кредита) и сумата
600 лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска, финансирана от
кредитора и която се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. Общият размер
на кредита в стойностно изражение е 5600 лв. с краен срок за връщане
25.08.2020г. Н. В. е поела задължение да погасява кредита на 35 равни
месечни вноски, представляващи изплащане на главница, такса оценка на
риска, годишен лихвен процент 27.09%, годишен процент на разходите 42.49
%, като всяка от погасителните вноски е по 228.89 лв., а последната
изравнителна вноска е 229.12 лв. Общата сума, която трябва да върне на
кредитора, възлиза на 8240.27 лв. (чл.10). Съгласно чл.9, ал.4 от договора, при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза кредитополучателят е
преустановил плащането след 17-та погасителна вноска. По заявление на Т. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
4415/2020 г. по описа на РРС (приложено по настоящото дело) и са издадени
Заповед № 260176 от 01.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. По повод
подадено от кредитополучателя възражение по чл.414 от ГПК Т. е предявило
иск по чл.422 от ГПК пред РРС за признаване за установено съществуването
на произтичащо от договора за потребителски кредит вземане на дружеството
срещу Н. Р.Н. - В. по издадената заповед за изпълнение в общ размер на
5376.25 лв. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане. От приетата в
първоинстанционното производство ССЕ е установено, че размерът на
2
задължението за главница по потребителския кредит към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, без включена такса оценка на
риска е 3224.47 лв.
Въз основа на установените фактически положения, окръжният съд
споделя отчасти правните изводи на районния съд в обжалваната част на
съдебното решение.
Правната регулация на процесния договор за потребителски кредит се
съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20 и ал.2 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор, служебно и по наведените от жалбоподателката
доводи, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е съобразена разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК относно формата и размера на шрифта. Районният съд правилно е приел,
че съдържанието на договора съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-
9, т.11 и т.12 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
3
погасителните вноски, информация за правото на потребителя да получи
безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. Договорът обаче не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В чл.10 на договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Законът има
предвид да се посочат компонентите на годишния процент на разходите по
кредита с конкретни числа и разбираеми пояснения с думи, за да стане ясно
какво се прибавя към годишния лихвен процент 27,09% така, че годишният
процент на разходите да достигне 42,49%. Договорът действително не
съдържа подобни пояснения, липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин –
чл.10, ал.1 от ЗПК. На следващо място, не става ясно дали в ГПР фигурира
посочената за еднократна такса в размер на 600 лв. за оценка на риска, която е
уговорена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а дори и да се приеме, че е била
такса по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, то от съдържанието на договора не става ясно
дали и по какъв начин се е отразила тя върху ГПР. Неправилно посоченият
ГПР следва да бъде приравнен на липсата на такъв, поради което и договорът
се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. Според чл.23 от ЗПК в случай, че
потребителският кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита. С оглед на посоченото и на приетото заключение по ССЕ
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно в
4
частта, в която искът е уважен за сумата от 3224.47 лв. главница по договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от 30.09.2020 г.
до окончателното изплащане и отхвърлен за разликата до претендирания
размер от 3541.08 лв. за главница, като в тази част съдебният акт следва да
бъде потвърден. Предвид установената недействителност на потребителския
кредит, решението на РРС е неправилно в частта, в която е признато за
съществуващо вземането на ищеца срещу ответницата за заплащане на 768.70
лв. договорна лихва за периода от 25.01.2019 г. до 25.08.2020 г. и 439.78 лв.
обезщетение за забава от 25.01.2019 г. до 17.09.2020 г. В тази част съдебният
акт следва да се отмени и да се постанови друг, с който исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
На осн. чл.78 от ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на
жалбоподателката разноските за държавна такса за въззивното производство
съобразно изхода на делото в размер на 32 лв. Жалбоподателката е
представлявана пред РОС от процесуален представител – адвокат,
безвъзмездно на основание чл. 38 Закона за адвокатурата, поради което в
полза на адв. К. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 456 лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 202/18.02.2022 г., постановено по гр.д. №
2409/2021 г. по описа на Районен съд – Р. в частта, в която са уважени
предявените установителни искове за сумите от 768.70 лв. договорна лихва за
периода от 25.01.2019 г. до 25.08.2020 г. и 439.78 лв. обезщетение за забава от
25.01.2019 г. до 17.09.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т. с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ *** представлявано от изп.
директори А.Д. и Н.С. против Н. Р. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул. „П.,
бл. „С. за признаване за установено съществуването на вземане на „Т. към Н.
Р. Н. за сумите от 768.70 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2019 г. до
25.08.2020 г. и 439.78 лв. обезщетение за забава от 25.01.2019 г. до 17.09.2020
5
г. по договор за потребителски кредит №**********/25.08.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202/18.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2409/2021 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата част.
ОСЪЖДА „Т. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Д.Х.“ ****, представлявано от изп. директори А.Д. и Н.С., да заплати на
Н. Р. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул. „П., бл. „С. сумата от 32 лв.
разноски за платена държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Д.Х.“ ***** представлявано от изп. директори А.Д. и Н.С., да заплати на
адвокат К. Б. от АК – Р. сумата от 456 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на Н. Р. Н. с ЕГН ********** във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6