РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Община Пловдив, чрез юрисконсулт С. Г., в
качество на длъжник по изп. дело № 20219070400187 по описа на ЧСИ Иво
Кралев, против Постановление от 07.06.2021 г., с което е постановен отказ за
намаляване по прекомерност на адв.възнаграждение в предявен размер на 740
лв. до размер на 200 лв.
В жалбата се излагат съображения, че дължимата сума по
изпълнителното дело е била заплатена още преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение на 31.05.2021 г., изцяло, на 17.05.2021 г., поради
което единствените действия, които са били извършени от пълномощника на
взискателя, се изразявали в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство. Тъй като пълномощникът на взискателя не е извършвал
никакви действия от посочените в чл. 10, т. 2-4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения действия, поради
това, че длъжникът не е създал никакви трудности относно събирането на
1
дължимата сума, делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
счита, че възнаграждение за неизвършени действия не му се дължи. Поради
това излага съображения, че следва да се редуцира възнаграждението на
пълномощника на взискателя, като прекомерно с оглед свършената работа, от
740 лв. до размер на 200 лв., предвидени в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
да бъде изменено обжалваното постановление, като се намали определеното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя от 740 лв. до
размер на 200 лв. Претендира присъждане на разноски по делото както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
По делото е приложено становище от В. Н. СТ., чрез процесуалния си
представител адв. М. Л. (взискател в изпълнителното производство), с дата
02.06.2021 г., с аналогично съдържание на подаденото в изпълнителното
производство становище по искането за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя,
като жалбата е била връчена на пълномощника на взискателя на 05.07.2021 г.
В становището се аргументира неоснователност на искането на длъжника за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като са били
извършени от ЧСИ действия преди изпращане на поканата за доброволно
изпълнение, изразяващи се в извършени справки за имуществено състояние и
наложен запор на банкова сметка, въз основа на който е постъпило
изпълнение на задължението по делото. Счита, че тъй като е уговорен по
делото и заплатен адвокатски хонорар за образуване и за осъществяване на
процесуално представителство по делото, такъв се дължи в уговорения и
заплатен размер, като не следва да бъде редуциран.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Иво Кралев изразява
становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Излага съображения,
че по молба на взискателя е започнало цялостно проучване на имуществото на
длъжника, наложен е запор на банкова сметка на длъжника и е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, като именно в резултат на
предприетите изпълнителни действия е постъпило плащане по делото от
трето задължено лице, което обуславя осъществено процесуално
представителство на длъжника в изпълнителното производство, съгласно
2
договора за правна помощ. Счита, че липсата на правна и фактическа
сложност не делото е без значение, доколкото хонорара е договорен под
допустимия минимум, а законът дава възможност да се намали поради
прекомерност, с оглед сложността на делото, до предвидения в нормативния
акт минимум, освен това делото, макар минимална, е налице правна и
фактическа сложност, тъй като вземането е събрано чрез налагане на запор, по
принудителен ред.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е
основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя В.
Н. СТ., чрез процесуалния си представител адв. М. Л., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 26.04.2021 г. по влязло в сила Решение №
3531/20.09.2019 г. по гр. д. № 553 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, в полза на В. Н. СТ., срещу Детска *** „*** гр. Пловдив, която не
притежава юридическа правосубектност, а като работодател е в структурата
на длъжника Община Пловдив, за сумата от 14700 лв., от които 12000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова
злополука от 11.05.2018 г., ведно със законната лихва от тази дата, както и
адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв. за три инстанции. Към
момента на образуване на производството е изчислена по изпълнителното
дело и законната лихва до датата на образуването му, която е определена на
3656,00 лв. Или общия размер на вземането по изпълнителния лист е
изчислено на 18356,00 лв. Към молбата за образуване на изпълнителното дело
е приложено и копие от договор за правна защита и съдействие, от който се
установява договорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение от
взискателя от 740 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело.
Наложен е бил запор на банкова сметка на длъжника Община Пловдив,
в следствие на което на 17.05.2021 г. е получено пълно плащане на
задължението по сметка на ЧСИ от третото задължено лице, като на същата
3
дата е получена от длъжника и поканата за доброволно изпълнение.
Постъпило е възражение от длъжника да бъде намалено поради
прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника
на длъжника, поради това, че изпълнението е извършено чрез плащане на
сумата по банкова сметка на ЧСИ, едновременно с получаване на поканата за
доброволно изпълнение, не са извършвани никакви действия по делото от
пълномощника на длъжника, освен подаване на молба за образуване на
делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
счита, че възнаграждение за действия по водене на производството не се
дължи, тъй като по него не са извършвани други изпълнителни действия.
Оспорва и размера на начислената законна лихва.
Молбата, ведно с приложенията, е изпратена на взискателя за
становище, като същият е възразил за редуциране на адвокатското
възнаграждение, доколкото е в нормативно установения минимум, а и са били
извършени от ЧСИ действия преди изпращане на поканата за доброволно
изпълнение, изразяващи се в извършени справки за имуществено състояние и
наложен запор на банкова сметка, въз основа на който е постъпило
изпълнение на задължението по делото.
Постановено е обжалваното Постановление от 07.06.2021 г. на ЧСИ Иво
Кралев, с което е отказано намаляване по прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя, доколкото абсолютния
минимум на адв.възнаграждение, с оглед размера на вземането, е 740,37 лв.,
по делото е представен договор за правна помощ и пълномощно, от които е
видно, че възложено не само образуване, а и водене на изпълнителното дело,
като по делото са извършвани изпалнителни действия, в следствие на които е
постъпило изпълнение от трето задължено лице, а не доброволно плащане,
предвид което възражението е намерено за неоснователно. Посочено е, че
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, но това е без значение,
доколкото уговорения и заплатен размер на адв.възнаграждение е под
нормативно установения минимум, съгласно НМРАВ/2004г.
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното
адвокатско възнаграждение, за основателно. Към молбата за образуване на
изпълнително производство е приложен договор за правна защита и
4
съдействие, който е и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение
от взискателя в размер на 740 лв., доколкото е посочено в него, че
удостоверява платената сума. Предмет на изпълнителното производство са
сумата от 12000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на трудова злополука от 11.05.2018 г., ведно със законната лихва от
тази дата, както и адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв. за три
инстанции. Към момента на образуване на производството е изчислена по
изпълнителното дело и законната лихва до датата на образуването му, която е
определена на 3656,00 лв.
Длъжникът е Община Пловдив, поради което и не може да се очаква
някаква фактическа и правна сложност при водене на производството и
извършване на други изпълнителни действия за събиране на вземането, с
оглед платежоспособността на длъжника, размера на сумата и изплащане на
главницата и разноските към датата на получаване на призовката за
доброволно изпълнение от длъжника. Практически с получаване на поканата
за доброволно изпълнение е била изплатена по сметка на ЧСИ дължимата
сума изцяло от банка, в която е бил наложен запор на сметка на длъжника. По
делото нито са извършени, нито са могли да бъдат извършвани други
изпълнителни действия, поради изплащане изцяло на задължението, като
действията на пълномощника на взискателя се изразяват в образуване на
изпълнителното производство. При тези обстоятелства заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 740 лв. не съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото и се явява
прекомерно. В настоящия случай се дължат разноски единствено за
образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което в тази
част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ до посочения размер.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 07.06.2021 г., по изп. дело №
20219070400187 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с район на действие Окръжен
5
съд – Пловдив, в частта, с която е отказано намаляване по прекомерност на
адв.възнаграждение в предявен размер на 740 лв. до размер на 200 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимите от Община Пловдив, на В. Н. СТ.,
ЕГН: **********, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.
М. Л., по изпълнително дело № 20219070400187 по описа на ЧСИ Иво
Кралев, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, от 740 лв. на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6