РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Кубрат, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.
1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79
от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в ***, представлявано от управителя инж.С. Р. И. чрез
пълномощник адв.Д.Г. от АК–Разград твърди, че ищцовото дружество в
качеството на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/2005 г.),
считано от 01.01.2019 г. предоставя В и К услуги на територията на Община
Завет. Поради това и с оглед качеството на собственик и потребител на ВиК
услуги, с административен адрес *** на името на ответника Г. Р. А. е открита
партида с абонат № 445142 от страна на В и К оператора.
Г. Р. А. не изпълнила вменените й съгласно чл. 5, т. 6 от Общите
условия задължения, а именно – да заплаща ползваните В и К услуги, като
1
при неплащане в 30-дневен срок след датата на фактуриране, изпада в забава
– чл. 33, ал. 2 от ОУ. Поради допуснати нередовности в плащанията на
ползваните ВиК услуги, операторът изпратил покана за доброволно
изпълнение, получена от представител на абоната (нейна дъщеря) на
09.11.2020 г., но плащане не последвало. Поради това на 24.02.2021 г.
кредиторът е подал заявление в РС–Кубрат, за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД №
147/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 260093/25.02.2021 г. е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли
съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Г. Р. А., че съществува изискуемо вземане на „Водоснабдяване-Дунав“
ЕООД гр. Разград в размер на сумите: 343.66 лева – главница,
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за
абонатен № 445142, за имот находящ се в ***, за което са издадени 6 бр.
фактури в периода от 29.05.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва
считано от 24.02.2021 г. до окончателното плащане; 13.59 лева –
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от
датата след падежа й до 22.02.2021 г. Претендират и направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът Г. Р. А., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** чрез
назначения си особен представител в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК не
депозира писмен отговор.
В съдебно заседание особеният представител адв. В.Н. от АК-Разград
пледира съдът да постанови съдебен акт, въз основа на събраните по делото
доказателства.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Ответницата е титуляр на партида с аб.номер 445142 в ***. Същата е
собственик имота и партидата се води на нейно име. Видно от представения
протокол № 905332 водомерът в имота на ответницата е сменен на 26.11.2019
г. В имота е правен редовен отчет, отразяван в електронен карнет.
2
Ответницата е поканена да плати задълженията си по 6 бр. фактури №
**********, № **********, № **********, № **********, № ********** и
№ **********.
По делото е представена счетоводна справка за доставената вода, а
ответникът не оспорва претендираните суми като стойности.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както се посочи и по-горе, са предявени в рамките на предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.
414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 147/2021 г. по описа на РС–Кубрат.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на
цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията
си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
3
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта
на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради
което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между
страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от
Наредба № 4/14.09.2004 г. Видно от приложената на л.14 справка за обекта е
определен абонатен № 445142, чийто титуляр към м. май 2020 г. е ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ето
защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) - същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
4
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя.
В конкретния случай, представеният на л. 16 от делото опис е от
електронен карнет, поради което не се изисква подпис на потребителя или на
негов представител. Ответникът не оспорва приложените опис и справка,
поради което същите установяват основания за начисляване на посочените в
описа количества на ВиК услуги за отчетния период.
Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 343.66 лв.
– задължения по фактури, издадени в периода 29.05.2020 г. до 30.10.2020 г.
Размерът на задълженията по посочените фактури не е оспорен от ответната
страна и съдът приема, че е установен по безспорен начин от
доказателствения материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 13.59 лв.. съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението
по всяка фактура, за периода 30.06.2020 г. до 22.02.2021 год., поради което и
следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 25.00 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. TP № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 675.00 лв. (75.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. за особен
представител и 300.00 лв. адв. възнаграждение) – разноски в настоящото
производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Г. Р. А., ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес ***, че дължи на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ***, тел. ***, ел. поща:
*******@***.**, представлявано от инж.С. Р. И. – Управител сумите от
343.66 лева (триста четиридесет и три лева, шестдесет и шест стот.) –
главница, представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода
за абонатен № 445142, за имот находящ се в ***, за което са издадени 6 бр.
фактури в периода от 29.05.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва
считано от 24.02.2021 г. до окончателното плащане и сумата от 13.59 лева
(тринадесет лева, петдесет и девет стот.) – представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до
22.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
260093/25.02.2021 г. по ч. гр. д. № 147/2021г. по описа на РС–Кубрат.
ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** да заплати
на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: ***, тел. ***, представлявано от инж.С. Р. И. – Управител
сумата от 25.00 лева (двадесет и пет лева, нула стот.) разноски по
заповедното производство и сумата от 675.00 лева (шестстотин седемдесет и
пет лева, нула стот.) – съдебни разноски в настоящото исково производство.
След влизане на решението в сила, препис от него да се приложи по
заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
чрез банков превод по сметка с IBAN BG 44 CECB 9790 1019 5661 00;
BIC CECBBGSF – „Централна кооперативна банка” АД клон гр. Разград;
в брой – на касите на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД – Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6