№ 146
гр. П.***, 21.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.***, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 151 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.Б. с
ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед № 3133-221/04.02.2021 г.
ДК-19-ПК-5/15.11.2018 г. на директора на ОДМВР – П.***, с която на основание
чл.6 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен
номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в
полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за
възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство,
издадена от министъра на вътрешните работи
/Наредбата/ е отказано да се възстанови идентификационен номер /ИН/ на МПС –
лек автомобил марка „***“, модел „***“, според представени документи за
регистрация с идентификационен номер /ИН/ на рама ***.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед като издадена в противоречие с процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че същата е необоснована. Моли се за нейната
отмяна. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски
съгласно списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ОДМВР – П.***, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт З. В., изразява становище
за неоснователност на жалбата по съображения, изложени хода на делото по същество. Счита, че решението е издадено от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила,
както и при съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна
и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган.
Административен съд – П.***, като
прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорване на акта, в законоустановения 14-дневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съображенията
са следните:
На 02.12.2020
г. жалбоподателят Г.В.Б. подал Заявление № 201158017371 за промяна на регистрацията на превозно
средство – лек автомобил „*** ***“ с рег. № В 4401 НР, с идентификационен номер
на рама според представените документи ***. Видно от Договор за продажба на
МПС, същото той закупил от Д.Р.Д.***и Н.Ц.К.***, които направили първоначалната
му регистрация в сектор ПП – ОДМВР - В.**. Предишните собственици /***/ закупили
и внесли автомобила от Федерална Република Г.*** през м.05.2019 г., за което
представили необходимите документи, в т.ч. договор/сметка, пълномощно,
свидетелство за регистрация на МПС и др.
Във връзка с технологичния ред за дейностите по регистрация и идентификация
на ППС, утвърден от директора на ОДМВР – П.***, комисия в състав, определен със
Заповед № 313з-1795/21.09.2020 г. на директора на ОДМВР – П.***, извършила
проверка на представения от Б. автомобил. Изготвила Протокол № 1159р-11145/20
г./02.12.2020 г. и Протокол за преглед за техническа изправност на ППС №
201158005202.
На 03.12.2020 г. в сектор ПКП при ОДМВР – П.*** били
получени материали, касаещи изготвяне на становище за деформирано шаси на МПС
марка „*** ***“ с рег. № В 4401 НР. По тях е образувана Преписка рег. №
1158р-34169/20 г. по описа на ОДМВР – П.***.
Ведно с
документите по преписката е получено и Постановление за отказ за образуване на
ДП от Софийска районна прокуратура с рег. № **/19/18.09.2020 г. по описа на
СРП, по Преписка вх. № 4332р-34169/20 г. по описа на 01 РУ – СДВР. С друго
постановление – с рег. № **/19 г./16.10.2020 г. по описа на СРП, е допусната
поправка на явни фактически грешки в постановлението от 18.09.2020 г. Отказът
да се образува досъдебно производство е мотивиран с това, че няма данни
престъпление по чл.345а от НК да е било извършено на територията на Република
България, както и няма данни такова престъпление да е извършено от български
гражданин.
В хода на
проверката по Преписка рег. № 1158р-34169/20 г. по описа на ОДМВР – П.*** е
изготвено писмо до сектор НТЛ при ОДМВР – П.*** и е възложено изготвяне на
експертна справка относно горепосоченото МПС.
Според Експертна справка № 194, с рег. № 313р-15781/20
г., изготвена от експерт-криминалист при ОДМВР – П.***, спрямо наличната
каталожна литература, намираща се в НТЛ-ЕКД при ОДМВР – П.***, номерът на
рамата се намира набит на метална греда под предна дясна седалка и върху него
има интервенция. Становището е, че първоначалното съдържание на номера на
рамата е заличено и е набит сега видимия номер на рама „***“; цифрите са с различна
големина, не са нанесени на една права и са на различно разстояние една от
друга; наблюдават се следи от химична обработка на номера на рамата.
При извършено допълнително
изследване на определеното от производителя място е установена производствена
табела и стикер на челно стъкло с номер на рама „***“, за които експертът счита, че
не са оригинални.
При визуално изследване на номера
на двигателя, който при този модел автомобили се намира набит в предната средна
част на двигателя, е констатирана интервенция, изразяваща се в заличаване на
номера с механичен или абразивен инструмент. При извършено визуално изследване
не е установен производствен номер на изследвания лек автомобил.
Във връзка със становището,
обективирано в експертната справка, е изпратено Писмо рег. № 313000-12601/20 г.
до Софийска районна прокуратура за предоставяне на копие от справката от
официалния представител на автомобили с марка „***“ за България „*** Балканс“
ЕООД.
Изпратено е и Писмо рег. №
313000-16070/20 г. до отдел ПП при СДВР за представяне на копие от всички
намиращи се при тях документи по Преписка рег. № 4332р-34169/20 г. по описа на 01 РУ – СДВР.
Изискани са и всички документи от
сектор ПП при ОДМВР – В.**, тъй като там е направена първоначалната регистрация
на автомобила. Същите са изпратени до ОДМВР – П.*** с Писмо рег. № 819р-1039/21
г. Сред тях са: Заявление № 190819027357 за първоначална регистрация на ПС без
номер, марка „*** ***“, с номер на рама ***, като видно от направеното
служебно отбелязване впоследствие същият е регистриран с № В 4401 НР, Протокол
за преглед за техническа изправност на ППС № 190819008117, Докладна записка
рег. № 819р-12607/06.06.2019 г., изготвена от инсп. Диян Терзийски, документи
относно закупуването на автомобила от лицето, заявило първоначалната
регистрация: Д.Р.Д.***и др.
Към изпратените от ОДМВР – В.**
документи е приложена и Експертна справка № 1031 на ОДМВР – В.**. Според нея,
при изследване на лек автомобил марка „*** ***“ и номер на рама ***, е констатирано, че рамата на
въпросния автомобил е автентична, а бланките на свидетелствата за регистрация
на МПС част I с № ********* и част II с № FD593741 са истински, без следи от преправки. За изследването са използвани
реактиви.
След проучване на материалите по
преписката инспектор Д. С.изготвил Докладна записка рег. № 313р-1882/01.02.2021
г. и предложил копия от докладната записка заедно с материалите по Преписка №
1158р-11167/20 г. по описа на ОДМВР – П.*** да бъдат изпратени на РП – П.*** за
вземане на отношение по компетентност и на сектор „Пътна полиция“ за отказ от
регистрация на лек автомобил марка „*** ***“ с рег. № В 4401 НР и
номер на рама по документи ***.
Със Заповед № 313з-221/04.02.2021
г. – предмет на настоящото производство, директорът на ОДМВР – П.*** постановил
отказ да се възстанови идентификационен номер /ИН/ на МПС – лек автомобил марка
„***“, модел „***“, според представени документи за регистрация с
идентификационен номер /ИН/ на рама ***, собственост на Г.В.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***.
В хода на настоящото съдебно производство са приети писмени документи,
изхождащи от официалния оторизиран представител на „***“ в Република България
„ТМ АУТО“ ЕООД: Сервизна поръчка /договор/ № *********/07.05.2021 г. за
диагностика на процесния лек автомобил, Сервизна поръчка /договор/ №
*********/07.05.2021 г. със заключение от извършена диагностика и Фактура №
**********/07.05.2021 г. Във втория документ се съдържа изрично изявление, че
„След направена проверка на диагностичните кодове е установено, че в компютъра
на автомобила са вписани: шаси: ***; пробег: 55 753 км …“.
По делото е допусната, изслушана
и приета съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице В.Н.В.,
като неоспорено от страните, се възприема изцяло и от съда. Същото е направено след внимателно и задълбочено
изследване на обекта, професионално и компетентно изготвено, мотивирано и
обосновано.
Експертът е категоричен, че
типичното място, на което трябва да е вбит номера на рамата на този модел
автомобили, е на напречна греда под предна дясна седалка. Номерът на рамата на
този автомобил е изписан и в долен ляв ъгъл под предното панорамно стъкло. И на
двете места се наблюдава вписан следния номер: ***. На гредата под предна дясна седалка, мястото, където е вбит номера, е
обработено с цел да се свали лаковото покритие /боя/ до метал, поради което са
видни леки следи от начална фаза на корозия. Това се прави за по-лесно четене
на номера и идентификация на автомобила, поради което според вещото лице е
направено от полицейските служители, извършвали огледите.
Видимо, символите на номера са
нанесени в права линия, с еднакъв шрифт и еднаква височина. При извършения
статичен оглед не се наблюдават следи от друга манипулация в зоната, където е
вбит номера.
В зоната на долния ляв ъгъл на
предното стъкло, където е дублиран VIN, не се наблюдават следи от интервенция – при
многократно цифрово увеличение се виждат коси части от надписи с името на
марката „***“, както и логото на същата.
Вещото лице е констатирало
идентичност между установения на двете места номер на рама, този, установен при
компютърната диагностика, вписания такъв в немското СРМПС и на отразения VIN в българското СРМПС от
първоначалната регистрация.
При огледа на автомобила
експертът е установил наличие на производствена табела /фиг. 8/ , неподвижно
закрепена /залепена/ върху страничната колона, между двете леви врати. Един от
изписаните върху нея символи се отнася до номера на рамата и той е: ***, а другите данни /кодове/
отговарят на написаното в приложения към делото документ от „DEKRA“ и се отнасят за вида на
обзавеждането на автомобила и други технически характеристики – натоварване на
ос, маса, работен обем на двигателя и др.
По отношение на номера на
двигателя е отбелязано, че не са констатирани следи от груби ремонтни дейности
– заварки, рязане на детайли и др., в двигателния отсег, което означава, че
няма видими белези за промяна на конструкцията на МПС-то.
Вещото лице е категорично, че с
изключение на свалената боя, видимо не се наблюдават интервенции по местата с
отразен VIN. Дребното остъргване, което той е забелязал на табелата от фиг. 8 към
заключението, според него е несъществено и най-вероятно е направено при
огледите на превозното средство.
При извършена на основание чл.168 от АПК проверка на законосъобразността
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, а не само основанията, посочени
от оспорващия, съдът намери следното:
При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен
съд - П.***, направи следните правни изводи:
Процесната Заповед № 3133-221/04.02.2021 г.
ДК-19-ПК-5/15.11.2018 г. на директора на ОДМВР – П.*** е издадена от компетентен орган, в
законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК.
От доказателствения материал по делото безспорно се установи, че на процесното МПС не се извършва
първоначална регистрация, а органът е сезиран с искане за промяна на регистрацията. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП „Условията и редът за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на отбраната …“. На това основание е приета Наредба No I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /загл.
изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018
г./, съгласно и видно от § 8 от ПЗР на същата.
Заявлението за регистрация жалбоподателят подал в
изпълнение на задължението си по чл.4, ал.1 и чл.14, ал.1 от Наредба No I-45 от 24.03.2000 г.,
поради изменение на данните за собственика на превозното средство.
Съгласно чл.5, ал.1 от същата, „Превозните средства се регистрират по
идентификационен номер /VIN/, категория, марка и други данни,
посочени в представените по реда на глава втора документи“, а в
съответствие с ал.2 „При регистрация
звената на МВР извършват необходимите проверки за: 1. идентификацията на превозното
средство, в случаите, когато се изисква; 2. достоверността на представените
документи и данните на собственика; 3.
произхода на превозното средство; 4. техническата изправност на превозното
средство и неговото комплектоване“. Видно от доказателствата по делото такава проверка е
извършена и в процесния случай. Прието е, че поставеният от производителя
идентификационен номер на представеното за регистрация МПС – лек автомобил „***
***“, собственост на Г.В.Б., не може да се установи.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба No I-45 от 24.03.2000 г., „Превозните средства, на които не може
да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се
регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер“.
Превозното средство на
жалбоподателя не попада в изключенията по чл.7, ал.1 от Наредба No I-45 от 24.03.2000 г., тъй
като не е изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация. Предвид това и на основание ал.2 от с.р. документите за
него са задържани и са уведомени съответните органи, а впоследствие случаят е
разгледан от комисия, определена със заповед на директора на ОДМВР – П.***
съгласно чл.7, ал.3.
Според констатацията на комисията, процесният лек
автомобил е регистриран с подправен или повреден идентификационен номер. В
Докладна записка рег. № 313р-1882/01.02.2021 г. е вписано, че „е налице
интервенция по номера на рамата, по площадката на номера на двигателя, както и
производствената табела и стикер на челно стъкло с номер на рама ***, като същите не са оригинални“.
Въз основа на този извод е направено предложение до директора на ОДМВР – П.***
да постанови отказ за регистрацията на автомобила.
Разпоредбата на чл.18, т.2 от
Наредба No I-45 от
24.03.2000 г. урежда възможността за служебно прекратяване на
регистрацията на превозно средство в случаите на изрично изброените хипотези в
чл.18б, ал.1 от Наредбата.
Чл.18б, ал.1, т.7 от
Наредба No I-45 от
24.03.2000 г. урежда възможността за служебно прекратяване
регистрацията на превозно средство
с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, но само след произнасяне на орган на съдебната
власт или друг компетентен орган, потвърждаващо установеното подправяне,
заличаване или повреждане на идентификационния номер.
От доказателствата по делото не се установява да има
произнасяне на орган на съдебната власт или на друг компетентен орган относно
обстоятелството по-горе, поради което фактическия състав на чл.18б, ал.1, т.7
от Наредба No
I-45 от 24.03.2000 г. за служебно прекратяване на регистрацията не е изпълнен
и такова не би могло да бъде направено законосъобразно към момента на издаване
на процесната заповед.
Същевременно, ответникът е постановил административен
акт, с който е отказал възстановяване на идентификационния номер на автомобила
на жалбоподателя на основание чл.6 от Наредба № 8121з-1 от 2 януари 2018 г. за
определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно
средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на
държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и
реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно
средствоиздадена от министъра на вътрешните работи /Обн. ДВ. бр.3 от 5 януари 2018 г./.
В Наредба № 8121з-1 от 2 януари 2018 г. е посочено в кои случаи се извършва възстановяване на идентификационния
номер, кои са
компетентните органи, действията, които извършват и актовете, които издават.
В чл.5
от Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018 г. на МВР са
изчерпателно изброени
случаите, при които се извършва възстановяване на идентификационния номер.
Относима към настоящия казус е хипотезата на т.2: „пътни
превозни средства с наличие на корозия или друг дефект в областта на
идентификационния номер“.
От доказателствата
по делото се установи, че са налице леки следи от начална фаза на корозия, които вещото
лице обяснява с вероятността да са се получили вследствие обработката на вбития
номер от полицейските служители с цел, при първоначалната му регистрация, да
свалят лаковото покритие /боя/ до метал и да прочетат по-ясно номера. Това
обяснение съдът намира за логично, предвид обстоятелството, че по делото е
приложена Експертна справка № 1031/06.06.2019 г., изготвена от двама члена на
експертната група при БНТЛ – ОДМВР – В.**, според която VIN *** на ППС: лек автомобил марка „***“,
модел „***“ е автентичен, а СРМПС – част 1 и част 2, по образец на Г.*** са
истински бланки без следи от преправки.
Вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, също е категорично, че
символите на номера, вписан на гредата под предна дясна седалка на процесния
автомобил, са нанесени в права линия, с един шрифт и еднаква височина, номерът не е заличаван и/или
подправян, напълно съответства на номера на рамата, посочен в свидетелството за
първоначалната регистрация
на автомобила, на документите, които са съпътствали вноса му, в т.ч. и
на вписания такъв в немското свидетелство за регистрация на МПС.
Номерът, вписан на гредата, отговаря и на този, който е
вписан в зоната на долния ляв ъгъл на предното стъкло. Там също не се
наблюдават интервенции.
Номерът отговаря и на вписания върху неподвижно закрепена
/залепена/ производствена табела върху страничната колона между двете леви
врати на автомобила.
Номерът отговаря на въведения такъв в компютъра на
процесния автомобил, което е установено при проверка на диагностичните кодове от официалния оторизиран
представител на „***“ в България „***“ ЕООД и отразено в Сервизна поръчка
/договор/ № *********/07.05.2021 г. със заключение от извършена диагностика.
При условията и по
реда на Наредба № 8121з-1/02.01.2018 година на МВР
органът следва да установи идентификационният номер, което въпреки
констатираните леки следи от начална фаза на корозия върху вбития номер, не би
следвало да е невъзможно.
Разпоредбата на
чл.6 от Наредбата, на
която административният орган – директорът на ОДМВР – П.***, се е позовал при
издаване на процесната заповед, не поставя
изискване за начина на установяване на автентичния номер. Това, което
разпоредбата изисква е автентичният номер да бъде установен. Установяването на
номера е предпоставка за неговото възстановяване, но то може да стане не само чрез химическо
въздействие върху съществуващия номер, а и чрез цялостна преценка на всички релевантни и годни за
установяване на идентификационния номер доказателства. В случая наличието на
множество други доказателства, разгледани и анализирани подробно по-горе, от които се установява идентификационния
номер на рамата, не са ценени
в съвкупност от органа. Целта на идентификационния номер е да може да се
идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната
чрез достатъчно надеждни други данни при повреден, подправен, заличен или
повреден номер, установяването следва да бъде направено /в този смисъл е Решение № 10611/31.07.2020 г. на ВАС на Република България по адм.д.№ 10505/2019 г./.
Както се посочи и по-горе, дори да се приеме, че
идентификационния номер на автомобила е с наличие на корозия или друг дефект,
или ако е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране при
извършено изследване с цел идентификацията му, то същият би следвало да подлежи
на възстановяване на основание чл.5 от Наредба
№ 8121з-1 от 02.01.2018 г. на МВР.
С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че Заповед № 3133-221/04.02.2021 г. ДК-19-ПК-5/15.11.2018
г. на директора на ОДМВР – П.*** е необоснована и незаконосъобразна - липсват
материалноправни предпоставки за издаването й и същата не е съобразена с целта на закона. Тя следва да бъде отменена
предвид наличието на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Доколкото естеството на оспорения акт не позволява
произнасяне по същество, на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да
се изпрати на компетентния административен орган - директора на ОДМВР – П.*** за произнасяне по заявлението
на жалбоподателя, съобразно изложените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, направеното искане от жалбоподателя
за присъждане на разноски се явява основателно, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от
930,00 лв. /деветстотин и тридесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ -
внесена държавна такса, 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/ - платен
адвокатски хонорар с включен ДДС, и 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3133-221/04.02.2021 г. на директора на ОДМВР
– П.***, с която е отказано да се възстанови идентификационен номер /ИН/ на МПС
– лек автомобил марка „***“, модел „***“, според представени документи за
регистрация с идентификационен номер /ИН/ на рама ***, собственост на Г.В.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган – директорът на ОДМВР – П.***, за произнасяне по
Заявление № 201158017371 за промяна на регистрацията на ПС с рег. ***, подадено
от Г.В.Б. с ЕГН **********, съобразно указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
ОДМВР – П.*** – гр. П.***, ул. Самоков, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 930,00
лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ:
/П/