Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XIX-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2487 по описа на ДРС за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Oбразувано e по
предявени от А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез упълномощения адвокат М.Г.
от ДАК, срещу „МЕДИАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. „Г.Ковачев” №57, искове за прогласяване
недействителността на клаузата със срок на изпитване по чл.70, ал.1 от КТ,
съдържаща се в трудов договор №3/05.02.2016 г., за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата, извършено със заповед №5/04.07.2016г. и за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „помощник фармацевт“.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищцата повече от 35 г. работила като
„помощник фармацевт”, като през периода 1990г. – 08.02.2016г. била служителка в
аптека, собственост на „Р.Д.” ЕООД с управители Р.Д. В. и Е.Н.. Сочи се, че през
месец юли 2015 г. бил сменен едноличния собственик на капитала на „Р.Д.” ЕООД,
като ищцата продължила да изпълнява трудовите си задължения съобразно сключения
с „Р.Д.” ЕООД трудов договор. През месец февруари 2016 г. ищцата била уведомена
от един от управителите на дружеството-работодател, че за нея ще бъде по-добре
да бъде преместена на работа в друга аптека, поради това че управителят на
аптеката, в която ищцата полагала труд бил с „по-особен характер” и в новата
аптека същата ще се чувства по-добре. Било й обяснено, че следва да бъде
сключен нов трудов договор с другия работодател, тъй като било недопустимо
сключването на два последователни договора с един и същ работодател. Предложено
й било първо да подпише новия трудов
договор, а след това да прекрати досегашното си трудовото правоотношение. Тъй
като ищцата никога не е имала проблеми с „Р.Д.“ ЕООД, приела така направеното
предложение. На 05.02.2016 г. А.Н.Х. подписала трудов договор с „МЕДИАЛ” ЕООД,
а трудовият договор с предишния й работодател бил прекратен на 08.02.2016г.
Сочи се, че управители на „Р.Д.” ЕООД и на „МЕДИАЛ” ЕООД били едни и същи лица,
поради което ищцата не се усъмнила, че преместването е в нейн интерес. В
подписания на 05.02.2016 г. трудов договор била включена клауза със срок за
изпитване – 6 месеца в полза на работодателя. Впоследствие със заповед
№5/04.07.2016г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между
страните било прекратено едностранно без предизвестие на основание чл. 71, ал.1
от КТ преди изтичане на срока за изпитване. Ищцата навежда твърдения, че
клаузата за изпитване, включена в трудовия й договор от 05.02.2016 г., е
недействителна, тъй като на основание чл. 70, ал.5 от КТ за една и съща работа
с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Развити са съображения, че в
случая не е имало основание да бъде проверявана годността на А.Н.Х. да
изпълнява длъжността „помощник фармацевт“, тъй като управителите на „Р.Д.“ ЕООД
и „Медиал“ ЕООД били едни и същи лица. Твърди се, че в случая е налице и заобикаляне
на закона, тъй като с клаузата за изпитване не се целяло проверка на годността
на ищцата да изпълнява трудовите си задължения, а прекратяване на трудовия й
договор по облекчен за работодателя начин. Сочи се, че към датата на издаване
на процесната заповед ищцата имала здравословни проблеми и се очаквало същата
често да отсъства от работа – това според ищцата е една от причините за
прекратяване на трудовия й договор. По изложените съображения в исковата молба
се твърди, че прекратявайки процесния трудовия договор, ответното дружество е
нарушило и разпоредбата на чл. 8, ал.1 от КТ, вменяваща задължението на
работодалите да упражняват правата си добросъвестно.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество, чрез адв. П.А. ***
/надлежно упълномощен/, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете и изразява становище за тяхната неоснователност. Твърди
се, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно.
Сочи се, че клаузата за изпитване, включена в процесния трудов договор е
действителна, тъй като до 08.02.2016 г. ищцата е полагала труд при друг
работодател – „Р.Д.” ЕООД, с който трудовото й правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие. Излагат се твърдения, че действително търговски дружества „Р.Д.”
ЕООД и „МЕДИАЛ” ЕООД са с един и същ собственик на капитала, имат за управители
едни и същи лица, но по смисъла на КТ същите не се явяват един и същ
работодател спрямо ищцата. Допълнително се посочва, че двете дружества
стопанисват различни аптеки, представляващи различни предприятия по смисъла на
пар.1, т.2 от КТ, с различно местонахождение и различни ръководители. Твърди,
че при „Р.Д.” ЕООД ищцата е работила в аптека, находяща се в гр. Добрич, бул.
„25 септември” №17, с ръководител Ю.И.И., а при „МЕДИАЛ” ЕООД ищцата е полагала
труд в аптека, находяща се в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков” №4, с ръководител
– Р.Д. В.. Именно работата в нова аптека налагало включването на клаузата за
изпитване. Наред с това се сочи, че в трудовия договор с предишния работодател
на А. Х. х. не е била включена клауза със срок за изпитване. По изложените
съображения ответното дружество моли за отхвърляне на предявените искове, не
претендира разноски.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от трудов договор № 1/11.03.2008г., трудовата книжка на ищцата и заповед № 1/08.02.2016г., същата е работила по безсрочен трудов договор в търговско дружество „Р.Д.“
ЕООД през
периода 11.03.2008г.-08.02.2016г. на длъжност „помощник-фармацевт“ с място на
работа аптека „Вива-1“, находяща се в гр. Добрич, като
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ –
по взаимно съгласие.
От
дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че при „Р.Д.“
ЕООД същата е полагала труд в аптека с наименование „Вива-1“, находяща се в гр.
Добрич, бул. „25-ти септември“ №17, като до месец септември 2015г. ръководител
на аптеката е Р.Д., след това – Юлия Илиева.
От
разрешение за търговия на дребно №423-1/30.09.2015г., издадено от Изпълнителна
агенция по лекарствата, се устаноявава, че „Р.Д.“ ЕООД има разрешение да
извършва търговия с лекарства в аптека с административен адрес: гр. Добрич,
бул. „25-ти септември“ №17, с ръководител Ю.И.И..
Видно
от трудов договор №3/05.02.2016г. трудовото правоотношение между ищцата и
ответното дружество е възникнало на 08.02.2016г. на основание чл. 70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя, като ищцата е
заемала длъжността „помощник фармацевт” с работно място в аптека, находяща се в
гр. Добрич, ул. „Димитър Петков” №4. От разрешение за търговия на дребно
№3037-3/30.09.2015г., издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата се
установява, че ръководител на посочената аптека е Р.Д. В.. Със заповед №
5/04.07.2016г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено,
считано от 05.07.2016г., в срока за изпитване, на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Въз
основа на приложените по делото извлечения от Търговския регистър се
установява, че търговски дружества „Р.Д.” ЕООД, ЕИК *********, и „Медиал”
ЕООД,ЕИК *********, са с един и същ едноличен собственик на капитала – „Тетевен
икономикс” ООД, ЕИК *********, представляват се от едни и същи лица – Е.С.Й., П.
Д.П. и С.Х.Р., имат един и същ адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Георги
Ковачев” №57.
От
представеното по делото експертно решение №2256/124/11.07.2013г. на ТЕЛК при
МБАЛ-Добрич е видно, че на ищцата е поставена диагноза ***, поради което й е
определена 75 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 година - до
01.07.2016г.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените, съдът
намира да са неотносими.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 във
вр. с ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Относно иска чл. 74, ал.4 във
вр. с ал.2 от КТ:
Ищцата
навежда твърдения, че клаузата "срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя" в трудов договор №3/05.02.2016 г., сключен между страните, е
недействителна поради противоречие на закона /чл.70, ал.5 от КТ/, предвид
злоупотреба с права по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ и заобикаляне на закона.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно
доказване съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, сключването на предходен трудов договор
с клауза за изпитване за същата работа в същото предприятие. В нейна тежест е
да обори презумпцията, че ответното дружество е действало добросъвестно при
нейното уволнение /чл.8, ал.2 от КТ/, т.е. в нейна тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че правната възможност за сключване на
трудов договор с клауза със срок за изпитване в полза на работодателя е
използвана целенасочено – за прекратяване на трудовото правоотношение.
Според
разпоредбата на 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността
на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване
страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен
срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор.
Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на
трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят
срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, според
която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за
него. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор
със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Нормата
на чл. 70, ал. 5 от КТ намира приложение единствено в рамките на
правоотношението, възникнало по силата на трудовия договор, сключен между
работника/служителя и неговия работодател, като са без никакво значение
предходните трудови договори, които са били сключени с други работодатели
/освен в хипотези на правоприемство по чл. 123 и чл. 123а от КТ, каквито не са
установени и не се твърдят по делото/.
В
настоящия случай съдът намира, че възникналото на 08.02.2016г. трудово
правоотношение между ищцата и „Медиал” ЕООД формално е ново, първо по ред за
страните, доколкото предходният трудов договор на ищцата е бил с различно
търговско дружество – „Р.Д.” ЕООД. „Медиал” ЕООД и „Р.Д.” ЕООД се явяват различни
правни субекти и самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към
КТ.
Макар
формално да не противоречи на чл.70, ал.5 от КТ, защото сключеният трудов
договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за
изпитване според съда не преследва типичната й и позволена цел да провери
годността на работника за изпълняваната работа.
На
основание чл.74, ал.1 и 4 от КТ трудов договор или само отделна клауза от него
са недействителни, когато противоречат на закона или Конституцията или ги
заобикалят. Една сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато
забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от
външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един
непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на
закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел. В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 118/04.06.2015г. по гр. д. №
6968/2014г. на ВКС, III г.о., е прието, че клаузата за
срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по
чл.70 от КТ – трудовият договор е първи между страните за определена длъжност,
е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка
на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с
работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 КТ, по причини,
които не са свързани с изпълняваната работа.
По
делото безспорно се установи, че работодателите по прекратения и новия трудов
договор на ищцата имат един и същ едноличен собственик на капитала - „Тетевен
икономикс” ООД, ЕИК *********, един и същ адрес на управление - гр. Плевен, ул.
„Георги Ковачев” №57, представляват се от едни и същи лица – Е.С.Й., П. Д.П. и С.Х.Р..
Следва да бъде отбелязан и фактът, че трудовият договор с ответника ищцата сключва
на 05.02.2016г., като в чл. 15.3 е предвидено същата да постъпи на работа на
08.02.2016г. При неговото сключване дружеството-работодател се е представлявало
от Е.С.Й.. Трудовото правоотношение между ищцата и „Р.Д.” ЕООД е прекратено на
08.02.2016г. – именно на датата, на която ищцата постъпва на работа при новия
работодател. Издадената в тази връзка заповед №1/08.02.2016г. е подписана
отново от Е.С.Й., но в качеството й на законен представител на „Р.Д.” ЕООД.
Следва да бъде отбелязано, че върху посочената заповед са поставени печати и на
предишния и на новия работодател на ищцата.
В случая ищцата е прекратила трудовото си правоотношение с „Р.Д.” ЕООД,
след като е сключила трудов договор с „Медиал” ЕООД. Според съда качествата на А.Х.
като помощник фармацевт са били проверени от предишния й работодател. По делото
се установи, че до месец септември 2015г. ищцата е полагала труд в аптека
„Вива-1” под прякото ръководство на маг. фармацевт Р.Д. В.. Твърденията, че до
месец септември 2015г. пряк ръводител на аптеката, където е работила ищцата, е
била именно Р.Д. В., не са опровергани от ответното дружество. От представеното
разрешение за търговия на дребно №423-1/30.09.2015г. се установява, че действително
Р.Д. В. е ръкодител на аптеката, стопанисвана от „Медиал” ЕООД, но след датата
30.09.2015г. След постъпване на работа в ответното дружество пряк ръководител на
ищцата отново е посоченото лице Р.Д. В., което според съда има преки
впечатления от работата й при предишния работодател. Действително с постъпване
на работа при новия работодател е променено и мястото на работа на ищцата. Но
по делото не се твърди, а и не се установи трудовите функции на ищцата по
трудовия договор от 11.03.2008г. и този
от 05.02.2016г. да са различни. Не без значение е и установената намалена
работоспособност на А.Х., установена с приетото като доказателство по делото експертно
решение №2256/124/11.07.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ-Добрич,
С
оглед гореизложеното съдът счита, че оспорената клауза за изпитване в полза на
работодателя, е законово допустимо средство, което, в случая, е ползвано за
постигане на уволнението на ищцата едностранно от работодателя, без
предизвестие, без обосновка и съблюдаване евентуално на изисквания по КТ за предварителна
закрила, предвидена за трудоустроени работници и служители. В случая е оборена
презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ и следва да се приема, че при прекратяване
на процесния трудов договор ответното дружество е действало недобросъвестно.
Искът
по чл.74, ал.4 вр. ал.2 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен,
като се обяви недействителността на клаузата за срок за изпитване в трудовия
договор на страните от 05.02.2016г.
поради заобикаляне на закона.
Относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ:
Предвид
основателността на иска по чл. 74, ал.4 във вр с ал. 2 от КТ уволнението на
ищцата, извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ е незаконно и следва да се отмени
на основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ, с последиците по чл.344, ал.1,т.2 от КТ - възстановяване
на ищцата на заемната преди уволнението длъжност. Тук следва да се посочи, че
договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ и
не се прекратява с изтичане на срока за изпитване. Модалитетът „срок за
изпитване" дава възможност на страната, в полза на която е уговорен
срокът, да прекрати договора до изтичането му. А в настоящия случай според съда
е налице недействителността на клаузата за изпитване.
Относно отговорността за разноски:
Въпреки
изхода на спора в полза на ищцата разноски не следва да се присъждат, тъй като
по делото не са представени доказателства такива да са сторени.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 3
от Тарифа за ДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Добричкия
районен съд държавна такса в общ размер на 150 лв. - по 50 лв. по всеки един от
трите неоценяеми иска.
Водим
от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона
клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор №3/05.02.2016г.,
сключен между ищцата А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и ответника
„МЕДИАЛ”
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.
„Г.Ковачев” №57.
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ уволнението на А.Н.Х., ЕГН **********, за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ
заповед №5/04.07.2016г. на управителя на „МЕДИАЛ” ЕООД, ЕИК **********, с която
е прекратено трудовото правоотношение с А.Н.Х. на длъжност „помощник фармацевт”
на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от 05.07.2016г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ А.Н.Х., ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението длъжност „помощник фармацевт” в „МЕДИАЛ” ЕООД, ЕИК **********.
ОСЪЖДА „МЕДИАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Г.Ковачев” №57, да заплати по бюджетната
сметка на ДРС държавна такса в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: