О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 20.09.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2041 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Х.Р.И. срещу Решение № 2194 от 17.05.2018г. по гр.д. № 16075/2016г. по
описа на ВРС, XLIX-ти
състав, с което на основание чл. 108 от ЗС
е отхвърлен предявения от въззивника срещу „БОР" ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Македония" № 25, ет. 3, ап. 3,
представлявано от Управителя Алевтина Патиррос Амбарникова иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Х.Р.И.
с ЕГН ********** и с адрес: *** е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“ и
представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.312, съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ 2 149 кв.м. и
при граници: ПИ с ид. 10135.2573.269, 10135.2573.314. 10135.2573.261,
10135.2573.264, 10135.2573.313, със стар идентификатор 10135.25.73.265,
идентичен с ПИ № 197 по предходен план на града, включващ имоти с пл. №№ № 3336,
№ 3337 и № 3338 по проектоплана на к.к. „Чайка", на основание придобивна давност при владение, упражнявано
в периода от 10.07.2000г. до 25.09.2012г., както и за осъждане на ответника да
предаде владението върху описания имот.
Решението е постановено при
участието на "Ефромил 2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 13, представлявано от управителя Ф.З.К.,
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „БОР" ЕООД.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение,
както и за необоснованост. Доводите за недопустимост на решението се основават
на твърдения за произнасяне по непредявен иск – владение, установено на
основание предварителен договор от 2005г. Заявеният в исковата молба начален
момент на придобивната давност е 10.07.2000г., като установяването на
владението не е обвързано с предварителния договор от 2005г. Ето защо съдът се
е произнесъл по непредявен иск, поради което счита, че решението следва да бъде
обезсилено.
Изложени на следващо място са
доводи за разместена доказателствена тежест в процеса, довела до неправилност
на решението. Презумпцията на чл. 68 от ЗС не е била оборена от ответника –
владението му е предадено от досегашния владелец и щом фактическата власт върху
имота е установена, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемия
факт на намерението вещта да се държи като своя, който се презюмира от закона. Неправилен
е формирания извод, че владението е упражнено от името и в полза на собственика
и управител на „Ехаг Финанц“ ЕООД. ВРС не се е произнесъл по възражението за
недействителност на договора за покупко продажба между „Ехаг Финанц“ ЕООД и
„Блдингс“ ЕООД по НА № 168/2005г., доколкото решението по гр.д. № 4987/2005г.
по описа на ВРС формира СПН само по отношение на предявеното основание за
нищожност. Своевременно е оспорена верността на представените от ответника
писмени доказателства – Разрешение за строеж № 117/31.05.2007г., Акт обр. 2,
част I,
Разрешително № 43 от ВиК и Предварителен договор с ВиК, като по повод същото
ВРС не е обсъдил доказателствата по делото. Разрешението за строеж е издадено
на несобственик в противоречие на императивната норма на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ,
поради което е нищожно. Непроизнасянето по това оспорване е процесуално
нарушение, обусловило неправилни правни изводи. Съставянето на тези и други документи
не е прекъснало фактическата му власт върху имота, както е приел първоинстанционният
съд.
Обжалваното решение е основано на
неправилно установена фактическа обстановка: установената от въззивника
фактическа власт върху имота в периода от 2000-2005г. е била явна, спокойна,
несмущавана и неправилно ВРС не е отчел като обективни показанията на
свидетелите Манол Манолов и Живко Живков и необосновано е кредитирал
показанията на свидетелите на другата страна. В мотивите към решението си съдът
е преразказал свидетелските показания, без да ги обсъди и анализира, както по
между им, така и с оглед останалите доказателства по делото. Писмените
доказателства за осъществени действия по отношение на имота след 2005г. са
оспорени и въз основа на доказателствата по делото се налага извод, че същите
не са годни да обосноват извод за смущаване, прекъсване или осуетяване на
владението. Същото е продължило до 12.10.2005г., когато И. установил неизвестни
лица, нахлули в имота му, които в защита на владението си отстранил от имота.
Това владение е било явно, с намерение за своене /ТР № 1/06.08.2012г./ и доколкото собственика
не се е противопоставил чрез посесорни или петиторни искове, то владението е
било и спокойно. Вследствие на това придобивната давност е произвела автоматичен
ефект на 10.07.2010г. съгласно ТР № 4/2012г. на ОСГК, без да е необходимо позоваване
на давността.
Наред с изложеното, оспорена е била
автентичността на подписа положен за представляващия третото лице помагач
„Ефромил 2“ ЕООД, в депозирания от него отговор на исковата молба. По това
оспорване липсва произнасяне на ВРС в нарушение на съдопроизводствените
правила.
Неправилен е и доклада по делото,
както и разпределената доказателствена тежест.
Моли в заключение за постановяване
на решение, с което обжалваното такова бъде отменено, а предявеният иск бъде
уважен като основателен.
В отговор на жалбата, „БОР“ ЕООД оспорва
изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да бъде потвърдено. Оспорва
елементите от фактическия състав на давността – факта на упражняваната фактическата
власт в периода 2000-2005г. като недоказан по делото и оборен от писмените
доказателства. Твърди, че несъвместимо с намерението за своене на имота от
друга страна е качеството на въззивника на пълномощник на Екхард Хагшпил, както
и предварителният договор за покупко продажба с предмет спорния имот.
Ирелевантно е значението на оттеглянето на пълномощното от 27.09.2005г. през
2006г., доколкото с пълномощно от 16.06.2009г. действията на пълномощника,
извършени по оттегленото пълномощно са изрично потвърдени от Екхард Хагшпил,
както и оттеглянето не е стигнало до И.. Наред с това, съвкупността от
доказателствата оборва презумпцията на чл. 69 от ЗС, поради правилно в
обжалваното решение е прието, че не е доказана активната материалноправна
легитимация на ищеца. Моли обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и частично отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. На основание
чл. чл. 261, т. 4 от ГПК и чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК на въззивника следва да
бъде указано да представи по делото доказателство за довнесена по сметка на ВОС
държавна такса по въззивната жалба в размер на още 15.00 /петнадесет/ лева,
представляваща разликата между внесената /223.53 лв./ и пълния дължим размер на
таксата /238.53 лв./.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата са обективирани искания
за събиране на нови доказателства, както следва:
-
за
допускане на тричленна СПЕ със задача подписана ли е жалба вх. №
6350/13.05.2009г. до ВРП от лицето, сочено като него автор, като вещото лице
бъде задължено да вземе образци от почерка на на Х.Р.И.;
-
за
изискване на преписи от документите по нот.дело № 306/2005г. на Нотариус Тодор
Велев, рег. № 479, по повод оспорване на находящата се сред тях скица №
734/03.07.2005г. издадена от Район Приморски;
-
за
допускане и разкриване на сведения, представляващи банкова тайна – представяне
на заверени копия от документи за банкова сметка, ***, наличностите по сметка,
салдата и движенията по нея, касаеща внасяне и теглене на суми от открита в ПИБ
банкова сметка № **********, съгласно договор за специална сметка, сключен
между „Ехаг Финанц“ ЕООД, „Билдингс“ ЕООД и ПИБ за периода от 30.09.2005г. до
30.10.2005г. с получател на справката въззивника, респ. за изискване на данните
служебно от съда;
-
за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Район Приморски,
Община Варна за снабдяване с данни за това издавана ли е скица №
734/03.07.2005г.; работен или присъствен ден е бил 03.07.2005г.; кой е бил
заявителя и получателя на скицата;
-
за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни от Район Приморски с
препис от преписката по Заявление за издаване на скица на поземлен имот с вх. №
УТ 94Е-195/26.08.2005г.;
-
за
допускане на СПЕ със задача подписа положен на заявлението за издаване на
горната скица срещу текст „С уважение:“ идентичен ли е с подписите положени в
НА № 40/24.10.2005г. срещу „купувач“ и в НА № 170/31.10.2005г. срещу „дарител“;
-
за
изискване от Община Варна оригинал на Разрешение за строеж № 117/31.05.2007г.,
издадено от Главния архитект на Община Варна;
-
за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред „Трансстрой-Варна“ АД
за снабдяване с данни кой е бил изпълнителен директор на дружеството към
15.12.2006г.;
-
за
приемане като писмено доказателство по делото на публикация от националния
печат – в. „Стандарт“, бр. 7568 от 25.02.2014г., стр. 2 и стр. 3;
-
за
издаване на съдебни удостоверения, които да послужа пред Район Приморски за
снабдяване с данни имало ли е през 2004г. регистрирано в „Регистър на
търговските обекти в частна собственост“ заведение за хранене и развлечение в
ПИ № 196 /нов № 679 по плана на к.к. „Чайка“, гр. Варна одобрен със Заповед от 13.05.2003г.,
и от 2000г.-2010г. такова заведение в ПИ № 198, както и каква е функцията на
регистъра;
-
както
и за допускане на гласни доказателства посредством разпит на един свидетел за
установяване на владение от юли 2000г.-септември 2012г.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
с доклада и в частност за липса на указание, че оборването на презумпцията на
чл. 69 от ЗС е в тежест на ответника. Това оплакване за процесуално нарушение
не е обосновано, доколкото оборването на презумпцията за своене е в тежест на
въззиваемия и на пороци в доклада в тази част може да се позове именно той.
Въззивникът не обосновава това оплакване с твърдения за пропуснати процесуални действия
по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши
в първата инстанция именно поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада
и дадените указания /т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК/. Ето защо не следва да се
приема в конкретния случай, че за страната е налице извинителна причина по
смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК за събиране на доказателства в настоящото
производство. На общо основание е приложима забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК
за посочване на нови доказателства. Ето защо релевираните в жалбата искания по
доказателствата са процесуално недопустими, поради настъпила преклузия. Същите,
с изключение на последното, са и неотносими към релевантните факти, включени в
предмета на доказване. Ето защо исканията следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
29.10.2018г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото и третото лице помагач.
УКАЗВА на Х.Р.И. и му предоставя възможност в
едноседмичен срок от съобщението за
настоящето определение, да представи по делото доказателство за довнесена по
сметка на ВОС държавна такса по въззивната жалба в размер на 15.00 /петнадесет/ лева, на основание чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266,
ал. 1 от ГПК и поради
неотносимост доказателствените
искания обективирани във въззивната жалба и описани в мотивите на настоящето определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 101
от ГПК на третото
лице помагач „ЕФРОМИЛ 2“ ЕООД, представлявано от Управителя Ф.З.К. в срок до
съдебно заседание да уточни дали подписа положен в отговор, депозиран на
03.07.2017г. на л. 181 от делото на ВРС е изпълнен от нея или не, като в
последния случай да подпише същия в деловодството на ВОС и потвърди извършените
от нейно име без представителна власт действия по депозиране на отговора. При
неизпълнение в срок съдът ще приете, че процесуалното действие по депозиране на
отговор е неизвършено.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.