РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20213110112836 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
бул. ...., № ..., ет. ..., ап. ...., действащ чрез пълномощника си адв. А.Х. от АК –
Варна, срещу „К." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., к. к. ...... административна сграда, иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки в лявото коляно, затруднения от носене
на ортези, емоционални страдания, изразяващи се в страх при движение,
затруднение при изпълнение на ежедневни действия, обездвижване и
проблеми с нервите и съня, в резултат на причинено на 15.05.2021г.
увреждане при падане в стопанисвания и управляван от ответното дружество
обект – комплекс " ....", изразяващо се в контузия на лява колянна става след
луксация на капачето.
По твърдения в исковата молба, на 15.05.2021г. около 9:30 сутринта
ищецът посетил комплекс " ....". След като се преоблякъл, излязъл от
съблекалнята и тръгнал към бара на първия етаж за да си вземе кафе, когато
заради мокрия, недобре подсушен под и хлъзгавата настилка се подхлъзнал и
паднал изключително тежко, като усетил изключително силна болка в левия
си крак. Излага се, че около мястото на инцидента не е имало табели, от които
да е видно, че подът е мокър или предупреждаващи за опасност от хлъзгане.
Ищецът твърди, че след като лежал на пода и викал за помощ поне десет
1
минути, при него отишли служители на комплекса, които повикали Бърза
помощ и същият бил отведен в МБАЛ "..." - В., където било установено, че е
претърпял травматично увреждане, представляващо контузия на лява колянна
става след луксация на капачето. Наложило се да носи ортеза на лявото
коляно и да се подложи на медицински процедури с електростимулиране,
които на моменти били изключително болезнени. В продължение на
четиринадесет дни бил на домашно лечение, след което продължил с
физиотерапия и други видове лечение. Ищецът сочи, че няколко седмици
след инцидента изпитвал затруднения в придвижването и при изпълнение на
ежедневните си рутинни дейности. Твърди, че и понастоящем все още
изпитва боли в лявото коляно, поради което не може да спортува активно и да
води активен социален живот, а това от своя страна му се отразява зле
физически и емоционално, вкл. водейки до проблеми със съня. Ищецът счита,
че описаният инцидент се дължи изцяло на поведението на ответното
дружество, което стопанисва комплекса, доколкото същото не се е погрижило
подовата настилка да бъде суха или поне от плочки, които не предразполагат
към хлъзгане, както поради липсата на табела, указваща мокър под. Заявява,
че е поканил ответното дружество да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за което му било отказано. Отправеното
до съда искане е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К." ЕАД, чрез пълномощника си
адв. К.Ж., е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че причината за
инцидента, претърпян от ищеца, е собствената му небрежност, като същият
сам е допринесъл за подхлъзването и респективно увреждането си. Оспорва
твърденията на ищеца, че увреждането е настъпило поради мокър, недобре
почистен под и хлъзгава настилка, както и поради липсата на
предупреждаваща табела за това. Излага, че ищецът се е подхлъзнал,
излизайки от душовете / обособени кабини с душове/, които са на
разположение на клиентите в самата водна зона, където се намира
вътрешният басейн на комплекса, съответно в този момент самият ищец е бил
мокър, а не както той твърди – излизайки от съблекалните, на път към бара.
Твърди, че подът около мястото на инцидента е бил напълно сух и чист, че в
целия комплекс е положена настилка от висококачествен водоустойчив и
релефен гранитогрес, изградена е вентилационна система за обезмъгляване и
изсушаване, като служители от отдел хигиена непрекъснато подсушават и
почисват настилката в комплекса. Наред с това се излага, че където е
необходимо на територията на комплекса са разположени предупредителни
табели в ярък жълт цвят с надпис „внимание, мокър под", като такава табела в
деня на инцидента е имало точно пред самите кабини с душове. Оспорват се и
твърденията на ищеца, че докато лежал на пода и викал за помощ, никой не се
е отзовал в продължение на поне десет минути, като се твърди, че веднага
след падането на ищеца на помощ му са се притекли служители на комплекса,
които са повикали бърза помощ. Сочи се, че на същите ищецът сам заявил, че
за подхлъзването му са допринесли чехлите, с които е бил обут, тъй като са
2
му били малки, респективно неудобни. В обобщение се излага, че ответното
дружество е осигурило всички възможни безопасни условия за ползване на
спа комплекса, като настъпването на инцидента се дължи на това, че ищецът
сам не е положил необходима грижа да се подсуши в достатъчна степен
преди да предприеме излизане от душ кабината, съответно да предвиди по-
голямата опасност от подхлъзване, предвид обстоятелството, че излиза от
душ/баня, след като се е изкъпал и не се е подсушил, обут в чехли, които не
са подходящ размер. Предвид изложеното се моли за оставяне без уважение
на исковата молба, а в условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, се моли размерът на претендираното
обезщетение да бъде намален поради наличие на съпричиняване на вредата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание по делото и в депозирани писмени
бележки, чрез процесуалния си представител адв. Х., ищецът поддържа
предявения иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответното дружество, действащо чрез пълномощника си адв. Н.П., в
открито съдебно заседание, както и в депозираните писмени бележки, оспорва
иска като неоснователен и недоказан, поради което моли същият да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира
разноски.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД възложителят на определена работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение. Тази отговорност
е обективна – за чужди виновни противоправни действия и възниква, когато
от лицето, на което е възложена работата, виновно са причинени вреди – чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнения на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са свързани с него.
За уважаването му е необходимо ищецът да проведе пълно и главно
доказване на кумулативното наличие на обективните елементи от
фактическия състав на предявения иск, в настоящия случай: настъпването на
твърдяното увреждане в резултат от противоправното бездействие на
ответника, чрез лицата, на които е възложил извършването на посочената
работа, да осигури безопасното ползване на стопанисвания от него обект, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили посочените в
исковата молба неимуществени вреди в сочения обем и интензитет.
Ответникът, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да установи наведените от него правоизключващи и
намаляващи отговорността му възражения по иска, в т.ч. че е предприел
необходимите действия за обезопасяване на ползването на стопанисвания от
3
него спа комплекс, както и че настъпването на инцидента изключително/в
значителна степен се дължи на поведението на ищеца.
С оглед становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 15.05.2021г. сутринта ищецът е претърпял инцидент
/падане/ в стопанисвания от ответника обект – комплекс „......“. Не е спорен и
фактът, че в резултат на падането ищецът е претърпял вреди, наранявайки
лявото си коляно.
Следователно спорът между страните е концентриран в това дали
инцидентът е настъпил в резултат на противоправното бездействие на
ответника да осигури безопасното ползване на стопанисвания от него обект, в
частност – да предприеме необходимите мерки за почистване и подсушаване
на пода в спа комплекса, с оглед предотвратяване на риска от подхлъзване и
падане на посетителите.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест за това, указана му с доклада по делото, не установи при условията на
пълно и главно доказване, т.е. формиращо несъмнено убеждение у съда, че
даден факт се е осъществил, наличието на противоправно бездействие на
служителите на ответника като елемент от фактическия състав на иска.
На първо място, съдът приема, че ищецът се е подхлъзнал и паднал пред
баните /душ кабините/ в обекта. Този извод съдът формира въз основа на
заключението по допуснатата видео-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо компетентен и добре
обоснован отговор на поставените задачи, съгласно което представените от
ответника по делото видеозаписи не са манипулирани и показват инцидент,
настъпил в комплекс „......“ в 08,55ч. на 15.05.2021г., като действието се
развива пред баните на обекта. В подкрепа на заключението са също така
показанията на свидетелката Д. П., преценени от съда по реда на чл. 172 от
ГПК с оглед възможната заинтересованост поради обстоятелството, че
същата е служител на ответното дружество, които съдът кредитира,
доколкото са логични, непротиворечиви, кореспондират с останалите
доказателства по делото и са основани на непосредствени впечатления.
Изложеното от нея, че е възприела ищеца паднал „до самата врата, до стената,
която е до душовете“ се подкрепя и от признанието на самия ищец, направено
в о.с.з. на 23.03.2022г., че господинът с тъмен халат, на когото служители на
Бърза помощ помагат да се изправи на втората снимка, намираща се на стр. 5
от заключението по видео-техническата експертиза, е именно той. На същата
снимка, в непосредствена близост до господина /ищеца/, се вижда
разположена предупредителна табела за мокър под и опасност от
подхлъзване. Наличието на такава в близост до мястото на инцидента се
установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелката Д. П., както и тези на свидетелката И. П., която
излага, че „още от самото влизане от рецепцията – на самия асансьор, след
това в съблекалните долу, след това горе, детския басейн, около душовете,
почти навсякъде има такива обозначителни табели“. Предвид изложеното,
4
съдът намира за успешно опровергано по делото твърдението на ищеца за
липса на табели, предупреждаващи за опасност от хлъзгане. Твърдението на
последния, че ответникът не е предприел необходимите мерки за
предотвратяване на риска от подхлъзване и падане на посетителите се
опровергава категорично и от заключението по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, от което се установява, че положената в
стопанисвания от ответника комплекс „......“ настилка, вкл. пред душ
кабините, е от висококачествен водоустойчив релефен гранитогрес, с
коефициент на противохлъзгавост R11, т.е. вероятност за подхлъзване 1:1 000
000 /един на всеки един милион души/. Наред с това, видно от свидетелските
показания на Д. П., от които се установява, че на всеки 15-20 минути подът в
комплекса се подсушава, вкл. със специални машини, както и тези на
свидетелката И. П., която сочи, че подът е предимно сух и винаги има хора,
които го почистват и забърсват, вкл. с машини, същите преценени в
съвкупност с приобщените по делото писмени доказателства – Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) от
15.06.2017г. и фактура № 8059 от 25.07.2017г. за закупена подопочистваща
машина „Karcher“, ответникът е създал добра организация за почистване и
подсушаване на обекта, с оглед предотвратяване на инциденти, провокирани
от евентуален мокър под.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се
установи, че ответното дружество, в качеството си на стопанистващ СПА
комплекс „......“, е положило всички усилия и е предприело необходимите
действия чрез своите служители за осигуряване безопасното ползване на
услугите в СПА комплекса, като в този смисъл твърденията на ищеца за
нарушения на чл. 10, ал. 1 от „Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи" и на чл. 69 и чл. 74 от Закона за защита
на потребителите са неоснователни и недоказани.
В допълнение следва да се отбележи, че възражението на ищеца в хода
по същество на делото и в депозираните писмени бележки относно това, че
въпреки проведеното успешно доказване по делото от ответника, че
принципно е създал условия, редуциращи вероятността за падане до
мининум, то от събраните по делото доказателства не е установява, че точно
в този ден, точно в този момент, на мястото, на което е настъпил инцидентът
условията са били такива, представлява недопустимо разместване на
доказателствената тежест в процеса за установяване на релевантния по делото
факт – наличието на противоправно бездействие на ответника, вследствие на
което са претърпени вреди, в конкретния случай – наличието на неподсушен
под на мястото на инцидента, тежестта за установяването на който факт, при
условията на пълно и главно доказване, е за ищеца. В този см. Определение №
298 от 1.04.2019г. на ВКС по гр. д. № 4031/2018г., IV г. о., ГК, Решение №
199/ 28.12.2017г. по гр.д. № 5549 по описа за 2016г. на ВКС, III г.о. ГК и др.
По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде споделен
довода на ищцовата страна, че ответното дружество, чрез бездействията на
свои служители, е причинило вредоносния резултат. С оглед на последното,
5
основанията за ангажиране на обективната деликтна отговорност на
ответното дружество по реда на чл. 49 ЗЗД не са налице, съответно
предявеният иск се явява недоказан и неоснователен, и като такъв следва да
се отхвърли.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства реалното им извършване
/Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022г., в който е отразено,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено
изцяло в брой/, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 1355 лева, от които 600
лева – заплатен адвокатски хонорар и 755 лева – депозити за изготвените
съдебно-медицинска, видео-техническа и съдебно-техническа експертизи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
бул. ...., № ..., ет. ..., ап. ...., срещу „К." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ггр. В., к. к. ...... административна сграда, иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки в
лявото коляно, затруднения от носене на ортези, емоционални страдания,
изразяващи се в страх при движение, затруднение при изпълнение на
ежедневни действия, обездвижване и проблеми с нервите и съня, в резултат
на причинено на 15.05.2021г. увреждане при падане в стопанисвания и
управляван от ответното дружество обект – комплекс " ....", изразяващо се в
контузия на лява колянна става след луксация на капачето.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. ...., № ..., ет.
..., ап. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „К." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ггр. В., к. к. ...... административна сграда, сумата от 1355
/хиляда триста петдесет и пет/ лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6