Решение по дело №380/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 493
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100500380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

ІV – 100                           23 април 2020 година                                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На девети март, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                      ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 380  по описа за 2020 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Шмидт Финанс 2007“ – ЕООД – гр.Айтос – ищец по исковете, чрез процесуален представител адв.Гонкова – Трайкова, срещу Решение 305/13.12.19г., постановено по гр.д.629/19г. по описа на районен съд Айтос, с което е отхвърлен иска на въззивника, против ответника А.Ю.Ш., с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се установи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3888.07 лв., представляващо остатък заемна сума (главница) в размер на 2388 лв., остатък от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв. и неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем сключен нa 27.05.2008 г., законна лихва върху главница 2388.07 лв. включваща остатък от заемна сума и остатък от договорна лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК 156/ 20.03.2019 по ч.гр.д. 302/ 2019 г.  пo описа на PC град Айтос; на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Според въззивника, съдът е установил сключен договор за паричен заем от 27.05.2008г. между ищеца и ответника, по който на 19.06.2013г. е подписан анекс от сина на ответника. Въпреки това последният го е потвърдил с конклудентни действия, като е погасявал вноските. Оспорват се изводите на съда, основани на извършената съдебноикономическа експертиза, която, според въззивника, е възприета погрешно и от която е видно, че ответникът дължи главница, в размер на 8105 лева и лихва, в размер на 3342.06 лева, а с извършените плащания е погасил 9309 лева и му остават 2138.06 лева. Извън това, дължи и 1500 лева неустойка.

От въззиваемият А.Ю.Ш., чрез адв.Иванова е подаден писмен отговор по чл.263 ГПК. В него се излагат съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение. Според въззиваемия, не е представен погасителен план, какъвто е уговорен в договора, за да се прецени размера на дължимия остатък. Вземанията по договора от 2008г. са погасени по давност. Анексът от 2013г. не е подписан от ответника и той не е обвързан от него. По отношение на сумата от 1500 лева, съдът дължи служебно произнасяне при нарушаване на ЗЗП. Договорната лихва според въззиваемия е прекомерна.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.03.2019г. пред Районен съд Айтос е депозирано заявление по чл.410 ГПК от кредитор „Шмидт Финанс 2007“ – ЕООД срещу длъжника А.Ю.Ш.. В раздела „обстоятелства, от които произтича вземането“, кредиторът е заявил че по силата на договор за паричен заем от 27.05.2008г. е предал в заем на длъжника сумата 6000 лева, при месечна лихва от 2%, с краен срок 27.05.2011г. – 36 месеца. Уговорена е неустойка за неизпълнение, в размер на 1500 лева. След многократни удължавания на срока, на 19.06.2013г. е постигнато споразумение за връщане на заема с договореното възнаграждение – 8105 лева, в срок до 19.06.2016г. с посочен погасителен план, вноските по който включват главница и договорна лихва, последната – в размер на 3342.07 лева. Задължението не било погасено в срок. Претендира се сумата от 2388.07 лева – главница, в размер на 2057.27 лева, договорна лихва, в размер на 167.79 лева, неустойка, в размер на 1500 лева, както и законната лихва върху сумата 2388.07 лева от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на главницата.

По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 156/20.03.19г. Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

На 02.07.19г. е предявен настоящия иск. Ищецът излага фактическите и правни твърдения, посочени в заявлението. Представя договор за заем от 27.05.2008г., анекс от 19.06.2013г. и нотариален акт за договорна ипотека 54/27.05.2008г., рег.4939, нот.д.839/08г. на нотариус Бисер Демирев.

 

Ответникът А.Ю.Ш., призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Иванова, оспорва иска. На първо място особения представител заявява възражение за погасителна давност по отношение на претенциите, предвид обстоятелството, че срокът на договора е 15.05.2011г. и не е представен погасителен план. Оспорва автентичността на представения анекс към договора, като неподписани от длъжника.

По направеното възражение за неавтентичност, ищецът признава, че договорът за анекс не е подписан от ответника, а от сина му М.А.Й.. Но ответникът е изпълнявал задълженията по договора до 2017г.

В тази връзка М. Й. е разпитан по делото в качеството му на свидетел. Същият установява, че след като семейството получило съобщение че ще им отнемат вещите и къщата, отишъл в офиса на ищцовото дружество. Служителка изготвила споразумение, което той подписал, без знанието и упълномощаване от страна на баща си. Започнал да погасява задължението, а през това време баща му бил в чужбина. Баща му знаел за плащанията. След като направил собствени изчисления, установил че е заплатил повече 12000 лева. През 2017г. свидетелят спрял плащанията.

Свидетелката Х.Х.Ш. – съпруга на ответника установява, че той получил 5000 лева от мъж, на име Ш. на центъра, на кафе, с устна уговорка, че ще върне 6000 лева. След това ответникът заминал в чужбина. Задължението изплащали съпругата, дъщерята и сина й, а съпругът й изпращал пари от Германия за изплащане на кредите.

За установяване твърденията на страните по делото е извършена съдебно – икономичаска експертиза. Видно от същата, съгласно представения анекс и погасителен план към него, ответникът дължи връщането на 11447.06 лева. При извършена справка в счетоводството на ищеца е установено, че до подписване на анекса, ответникът е заплатил сумата 3618.00 лева, от които 1973.57 лева – главница и 1973.57 лева лихва. При липсата на погасителен план до анекса, експертизата не може да установи дали внесените суми са разпределени съобразно него. След подписване на анекса са внесени суми в общ размер от 9309.00 лева, от които – 5716.93 лева главница и 3342.07 лева лихва. Сума от 250 лева, внесена на 19.06.13г. не е била отразена от ищеца. Така общо е внесена сумата 12927 лева. За главница са изплатени 7361.36 лева, а за лихва – 5315.64 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

С договора за заем, сключен на 27.05.2008г., страните са уговорили предоставяне в заем на сумата 6000 лева за срок от 36 месеца, при дължимо договорно възнаграждение – договорна лихва – в размер на 2% месечно. Следователно възнаграждението на кредитора за предоставянето на парите, е в размер на 4320 лева. За просрочване на задължението за плащане повече от месец, в т.6 от договора, страните са уговорили неустойка, в размер на 1500 лева. Следователно независимо от срока на забавата на длъжника, кредиторът не би могъл да претендира повече от уговорената неустойка – 1500 лева. Така цялата сума, която длъжникът следва да върне /при забава/ възлиза на 11820 лева. Видно от извършената експертиза, заплатените в полза на ищеца суми възлизат на 12927 лева – заплатени са в повече 1107 лева.

Допълнителното споразумение, доколкото е сключено от трето лице, без нарочно овластяване от страна на длъжника, не го обвързва. В тази връзка въззивният съд не споделя този конкретен извод на първоинстанционния съд, че изпълнението му от длъжника го валидира. На първо място, показанията на свидетелите не установяват, че длъжникът е изпращал пари за изпълнение на допълнителното споразумение; доколкото задълженията на длъжника по договора за заем, не са били изпълнени изцяло преди датата на анекса, може да се направи извод, че ответникът е изпращал пари за тяхното изпълнение, а не на поетите от сина му с договора за анекс, сключен без неговото изрично съгласие и/или упълномощаване.

На второ място, независимо от горното, експертизата установява, че след сключване на договора за анекс, са били внесени 9309 лева, а посочената в този договор и дължима сума възлиза на 8104.66 лева.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Айтос за неоснователност на иска, първоинстанционното решение, макар с други мотиви, следва да бъде потвърдено.

В полза на въззивника следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №305/13.12.19г., постановено по гр.д.629/19г. по описа на районен съд Айтос.

ОСЪЖДА „Шмидт Финанс 2007“ – ЕООД, ЕИК147120185, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“, 15, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.Ш., ЕГН********** ***, сумата 500.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, направени във въззивното производство.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                      2.