Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 100 23
април 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
На девети март, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 380 по описа за 2020 година
Производството по делото е
образувано по повод въззивна жалба на „Шмидт Финанс 2007“ – ЕООД – гр.Айтос – ищец по исковете, чрез
процесуален представител адв.Гонкова
– Трайкова, срещу Решение №305/13.12.19г., постановено по гр.д.№629/19г. по описа на районен съд
Айтос, с което е отхвърлен иска на въззивника, против
ответника А.Ю.Ш., с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се
установи, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 3888.07 лв., представляващо остатък заемна сума (главница) в размер
на 2388 лв., остатък от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв.
и неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем
сключен нa 27.05.2008 г., законна лихва върху
главница 2388.07 лв. включваща остатък от заемна сума и остатък от договорна
лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното им изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК № 156/
20.03.2019 по
ч.гр.д. №302/ 2019 г. пo описа на PC град
Айтос; на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Според въззивника, съдът е
установил сключен договор за паричен заем от 27.05.2008г. между ищеца и
ответника, по който на 19.06.2013г. е подписан анекс от сина на ответника.
Въпреки това последният го е потвърдил с конклудентни
действия, като е погасявал вноските. Оспорват се изводите на съда, основани на
извършената съдебноикономическа експертиза, която,
според въззивника, е възприета погрешно и от която е видно, че ответникът дължи
главница, в размер на 8105 лева и лихва, в размер на 3342.06 лева, а с
извършените плащания е погасил 9309 лева и му остават 2138.06 лева. Извън това,
дължи и 1500 лева неустойка.
От въззиваемият
А.Ю.Ш., чрез адв.Иванова е подаден писмен отговор по
чл.263 ГПК. В него се излагат съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Според въззиваемия, не е представен погасителен
план, какъвто е уговорен в договора, за да се прецени размера на дължимия
остатък. Вземанията по договора от 2008г. са погасени по давност. Анексът от
2013г. не е подписан от ответника и той не е обвързан от него. По отношение на
сумата от 1500 лева, съдът дължи служебно произнасяне при нарушаване на ЗЗП. Договорната
лихва според въззиваемия е прекомерна.
Производството е по реда на
чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за
което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение;
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е
допустима.
Бургаският окръжен съд, след
като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.03.2019г. пред Районен
съд Айтос е депозирано заявление по чл.410 ГПК от кредитор „Шмидт
Финанс 2007“ – ЕООД срещу длъжника А.Ю.Ш.. В раздела
„обстоятелства, от които произтича вземането“, кредиторът е заявил че по силата
на договор за паричен заем от 27.05.2008г. е предал в заем на длъжника сумата
6000 лева, при месечна лихва от 2%, с краен срок 27.05.2011г. – 36 месеца.
Уговорена е неустойка за неизпълнение, в размер на 1500 лева. След многократни
удължавания на срока, на 19.06.2013г. е постигнато споразумение за връщане на
заема с договореното възнаграждение – 8105 лева, в срок до 19.06.2016г. с
посочен погасителен план, вноските по който включват главница и договорна
лихва, последната – в размер на 3342.07 лева. Задължението не било погасено в
срок. Претендира се сумата от 2388.07 лева – главница, в размер на 2057.27
лева, договорна лихва, в размер на 167.79 лева, неустойка, в размер на 1500
лева, както и законната лихва върху сумата 2388.07 лева от подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на главницата.
По заявлението е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №156/20.03.19г. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указано
да предяви иск за установяване на вземането си.
На 02.07.19г. е предявен
настоящия иск. Ищецът излага фактическите и правни твърдения, посочени в
заявлението. Представя договор за заем от 27.05.2008г., анекс от 19.06.2013г. и
нотариален акт за договорна ипотека №54/27.05.2008г., рег.№4939, нот.д.№839/08г. на нотариус Бисер Демирев.
Ответникът А.Ю.Ш., призован
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Иванова, оспорва иска. На първо място особения
представител заявява възражение за погасителна давност по отношение на
претенциите, предвид обстоятелството, че срокът на договора е 15.05.2011г. и не
е представен погасителен план. Оспорва автентичността на представения анекс към
договора, като неподписани от длъжника.
По направеното възражение за
неавтентичност, ищецът признава, че договорът за анекс не е подписан от
ответника, а от сина му М.А.Й.. Но ответникът е изпълнявал задълженията по
договора до 2017г.
В тази връзка М. Й. е разпитан
по делото в качеството му на свидетел. Същият установява, че след като
семейството получило съобщение че ще им отнемат вещите и къщата, отишъл в офиса
на ищцовото дружество. Служителка изготвила
споразумение, което той подписал, без знанието и упълномощаване от страна на
баща си. Започнал да погасява задължението, а през това време баща му бил в
чужбина. Баща му знаел за плащанията. След като направил собствени изчисления,
установил че е заплатил повече 12000 лева. През 2017г. свидетелят спрял
плащанията.
Свидетелката Х.Х.Ш. – съпруга на ответника установява, че той получил 5000
лева от мъж, на име Ш. на центъра, на кафе, с устна уговорка, че ще върне 6000
лева. След това ответникът заминал в чужбина. Задължението изплащали съпругата,
дъщерята и сина й, а съпругът й изпращал пари от Германия за изплащане на
кредите.
За установяване твърденията на
страните по делото е извършена съдебно – икономичаска
експертиза. Видно от същата, съгласно представения анекс и погасителен план към
него, ответникът дължи връщането на 11447.06 лева. При извършена справка в
счетоводството на ищеца е установено, че до подписване на анекса, ответникът е
заплатил сумата 3618.00 лева, от които 1973.57 лева – главница и 1973.57 лева
лихва. При липсата на погасителен план до анекса, експертизата не може да
установи дали внесените суми са разпределени съобразно него. След подписване на
анекса са внесени суми в общ размер от 9309.00 лева, от които – 5716.93 лева
главница и 3342.07 лева лихва. Сума от 250 лева, внесена на 19.06.13г. не е
била отразена от ищеца. Така общо е внесена сумата 12927 лева. За главница са
изплатени 7361.36 лева, а за лихва – 5315.64 лева.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд, въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се
каже:
С договора за заем, сключен на
27.05.2008г., страните са уговорили предоставяне в заем на сумата 6000 лева за
срок от 36 месеца, при дължимо договорно възнаграждение – договорна лихва – в
размер на 2% месечно. Следователно възнаграждението на кредитора за
предоставянето на парите, е в размер на 4320 лева. За просрочване на
задължението за плащане повече от месец, в т.6 от договора, страните са
уговорили неустойка, в размер на 1500 лева. Следователно независимо от срока на
забавата на длъжника, кредиторът не би могъл да претендира повече от
уговорената неустойка – 1500 лева. Така цялата сума, която длъжникът следва да
върне /при забава/ възлиза на 11820 лева. Видно от извършената експертиза,
заплатените в полза на ищеца суми възлизат на 12927 лева – заплатени са в
повече 1107 лева.
Допълнителното споразумение,
доколкото е сключено от трето лице, без нарочно овластяване от страна на длъжника,
не го обвързва. В тази връзка въззивният съд не споделя този конкретен извод на
първоинстанционния съд, че изпълнението му от длъжника го валидира. На първо
място, показанията на свидетелите не установяват, че длъжникът е изпращал пари
за изпълнение на допълнителното споразумение; доколкото задълженията на
длъжника по договора за заем, не са били изпълнени изцяло преди датата на
анекса, може да се направи извод, че ответникът е изпращал пари за тяхното
изпълнение, а не на поетите от сина му с договора за анекс, сключен без
неговото изрично съгласие и/или упълномощаване.
На второ място, независимо от
горното, експертизата установява, че след сключване на договора за анекс, са
били внесени 9309 лева, а посочената в този договор и дължима сума възлиза на
8104.66 лева.
Поради съвпадане на изводите
на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Айтос за неоснователност на
иска, първоинстанционното решение, макар с други мотиви, следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззивника следва
да се присъдят съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното
производство, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №305/13.12.19г.,
постановено по гр.д.№629/19г. по
описа на районен съд Айтос.
ОСЪЖДА „Шмидт
Финанс 2007“ – ЕООД, ЕИК147120185, със седалище и
адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“, №15, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.Ш.,
ЕГН********** ***, сумата 500.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ,
направени във въззивното производство.
Настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.