МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 475/2014г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
Частният
тъжител Д.Б.Д. обвинил
Ю.И. ***, ЕГН-********** в
това, че
На 13.01.2014г., в гр.Русе, причинил на Д.Б.Д.,***, лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно
за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
По делото
е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2000.00лв.
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането
– 13.01.14г. до окончателното изплащане.
Повереникът
на частния тъжител поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд и му
бъде наложено наказание за него, както и да бъде уважен гражданския иск в
пълния му размер.
Подсъдимия
Ю.И., редовно призован се явява лично. Дава обяснения, в които отрича да е
извършил престъплението, за което бил предаден на съд. Защитникът му пледира подсъдимият
да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като изтъква аргументи за
недоказаност на обвинението, алтернативно моли да бъде преценено наличието на
предпоставките на чл.130, ал.3 от НК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.И. и свид.В.Е. съжителствали
на съпружески начела до 2013г. От съвместното им съжителство се родило дете, за
което след раздялата им продължила да се грижи Е.. От края на 2013г. до м.юли,
2014г. свид.Е. поддържала близки приятелски и интимни отношения с тъжителя Д.Д.,
факт който бил известен на подс.И..
На 12.01.2014г., подс.И. посетил
социалната мрежа Фейсбук и случайно се натъкнал на коментар със сексуална
насоченост, оставен от тъжителя Д. за позната на подсъдимия. Подразнил се, че
по този начин Д. злепоставя свид.Е., поради което влязъл в профила му и
започнал диалог с тъжителя, под формата на писане на съобщения, с израза: ”Кога
ли ще барна ще видиш тогава ревност. Женчо.” Тъжителят отговорил и в хода на
разговора, по предложение на подс.И., двамата постигнали съгласие да се срещнат
на следващият ден, в 18.00ч., пред боксовата зала на Спортното училище в
гр.Русе, където подсъдимият тренирал и водел тренировки по бокс.
На
13.01.2014г. тъжителят написал ново съобщение на подс.И. във Фейсбук, в което
му се заканил: “…аз ще те барна някъде където си сам да те видя къв мъж си дали
пред вас дали на улицата…”.
След
като прочел това съобщение, подс.И. се свързал по телефона с тъжителя Д. и след
като отново си отправили взаимно закани, се уговорили да се срещнат пред дома
на И.,***. Малко по-късно, около 14.00ч. подсъдимият излязъл пред дома си, а
непосредствено след това, на същото място, с автомобила си пристигнал и
тъжителя Д.Д.. В момента, в който последният излязъл от автомобила, подс.И. се
засилил към него и започнал да му нанася юмручни удари в лицето. В резултат от
ударите Д. паднал на земята, а подс.И. му нанесъл няколко удара с крак в тялото
и главата. След това подсъдимият се прибрал в дома си, а тъжителят станал,
качил се в автомобила си, потеглил и се отдалечил от мястото.
Очевидец
на случилото се бил свид.И.П., който по същото време преминавал в близост до
инцидента и познавал пострадалия Д. отпреди.
Още
същият ден, около 16.00ч. тъжителя Д.Д. ***, където бил прегледан от лекар в
Спешно отделение. След прегледа и след проведено рентгеново изследване на
черепа и гръдният му кош, Д. бил насочен към съдебен лекар.
На
място в спешното отделение бил изпратен полицейски екип от Второ РУП-Русе, по
повод подаден сигнал за побой. Била образувана полицейска преписка, по която
след извършената предварителна проверка, с Постановление от 24.02.2014г. РРП
отказала да образува досъдебно производство.
На
14.01.2014г. тъжителят Д. бил освидетелстван от съдебен лекар в МБАЛ-Русе, за
което му било издадено съдебномедицинско удостоверение.
От заключението на назначената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза с обект на изследване
тъжителя Д.Д. и приложените към него фотоснимки е видно, че същият е получил кръвонасядания
и охлузвания по главата, кръвонасядания и отоци по лицето, разкъсно-контузна
рана на лицето, повърхностно нараняване на носа, кръвонасядане и оток на
лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната
устна, кръвонасядане зад лявата ушна мида, кръвонасядане на лявата мишница и
оток на дясната глезенна става. В резултат от тези увреждания, на Д. било причинено
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Според вещото лице тези
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при инцидента на 13.01.2014г. и по начина описан в частната тъжба и в
показанията на свид.И.П., а именно при удари с юмруци и ритници по лицето,
главата и крайниците и падане от собствен ръст.
В
хода на съдебното производство била назначена и съдебномедицинска експертиза, с
обект на изследване подс.Ю.И., въз основа на свидетелските показания на
свидетелите Н. С. и Ж.Ж.. От заключението, а и от изслушването на вещото лице в
съдебно заседание, става ясно, че поради липса на каквато и да било
съдебномедицинска или друга медицинска документация по делото, вещото лице не
може по обективен начин да установи вида на уврежданията на подс.И.. Намира, че
ако бъдат приети показанията на свидетелите С. и Ж., може да се приеме, че
съобщените от свидетелите кръвотечение от носа, ожулване на челото,
кръвонасядане на дясното око и болки в лявото рамо, представляват увреждане,
влизащо в рамките на медико-биологичния признак “болка и страдание”.
Изложената фактическа обстановка се установява
частично от обясненията на подс.Ю.И., както и от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие И.П., Р.Р., В.Е. и частично от показанията на свид.Ж.Ж.,
както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по
назначената съдебномедицинска експертиза с обект на изследване тъж.Д.Д., ведно
с фотоалбума към него, лист за преглед на пациент, искане за образно
изследване, заключението по назначената съдебномедицинска експертиза с обект на
изследване подс.Ю.И., констативен протокол на нотариус И.К., ведно с разпечатка
на проведен разговор във Фейсбук, под формата на съобщения /чат/, констативен
протокол на нотариус А.Ф., ведно с разпечатка на проведен разговор във Фейсбук,
под формата на съобщения /чат/, извлечение от график на игрище “Марисан”, материалите
по преписка № 1062/14г. на РРП, ведно с Постановление от 24.02.2014г. за отказ
от образуване на досъдебно производство, справка за съдимост.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
Ю.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
13.01.2014г., в гр.Русе, причинил на Д.Б.Д.,***, лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на престъплението:
Безспорно се установи, че на 13.01.2014г., около 14.00ч.,
след възникнало пререкание и размяна на закани и обиди във Фейсбук и по
телефона, подсъдимият и тъжителят се срещнали в близост до дома на подс.И.. При
тази среща подсъдимия нанесъл удари с
юмрук по главата и лицето на пострадалия, а след падането му и ритници в тялото
и главата. В резултат от нанесените удари на Д.Д. били причинени множество увреждания,
които довели до временно разстройство на здравето му, не опасно за живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свид.И.П., тъй
като те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност
относно основните факти, предмет на доказване. П. бил пряк очевидци на
нанесените на пострадалия удари от страна на подсъдимия, намирал се в близост
до мястото на инцидента и имал възможност правилно и пълноценно да възприема
случилото се. Той заявява категорично, че при
преминаването по улица, в близост до футболно игрище “Марисан”, в района на жп
прелеза на Кооп пазар, на около триста метра напред видял Д. да излиза от
колата си, а веднага след това подс.И. да се насочва към него и да започва да
му нанася юмручни удари в главата. Твърди, че от ударите Д. паднал, а
подсъдимият продължил да го удря, този път с ритници в тялото. Свид.П. се
насочил бързо към мястото на инцидента, но до пристигането му Д. се качил в
автомобила си и се отдалечил от мястото. Заявява, че се срещнал с него след
около една седмица, когато констатирал, че пострадалият има оток под лявото
око, веждата му била залепена, а устната- подута.
Показанията на този свидетел, респективно изложеното в частната тъжба, се
подкрепят и от показанията на свидетелите Р.Р. и В.Е., първият от които
посетил дома на пострадалия няколко часа след инцидента и констатирал телесните
увреждания по лицето на Д., както и узнал от него в най-общи линии фактите
около възникналия между Д. и И. конфликт, а втората - няколко дни след
инцидента, при срещата си с Д., също възприела синина под окото му.
Показанията на свидетелите И.П.,
Р.Р. и В.Е. взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по
делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски
приемлива фактическа обстановка.
Показанията на тези свидетели се подкрепят косвено
/поне досежно времето и мястото на срещата между подс.И. и тъжителя Д., както и
за наличието на възникнал конфликт между тях, прераснал във физическа разправа/
от показанията на свидетелите Ж.Ж. и Н.С..
В съчетание с неоспореното
заключение на съдебномедицинската
експертиза, обективно потвърждаваща
наличието на посочените телесни
увреждания на пострадалия и достоверността те да бъдат получени по този именно начин и по това
време, Съда формира убеждението си за безспорна доказаност на тези
обстоятелства.
Съществено противоречащи на
показанията на цитираните дотук свидетели, досежно обсъжданите обстоятелства,
са обясненията на подсъдимия Ю.И. и показанията на свид.Н.С.. Съдът обаче не
възприема като достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на тези
свидетели, в частта им в която излагат твърдения, че подсъдимия не е нанасял
удари на пострадалия, тъй като са в съществено противоречие с останалите
събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.
Нещо повече, при внимателен
прочит на обясненията на И. и показанията на посоченият по-горе свидетел и
съпоставката им едни с други, се открояват няколко, при това съществени противоречия
между тях по значими за делото факти, касаещи възникването и развитието на
физическият конфликт между тях. На първо място, свид.С. твърди, че автомобила
на тъжителя преминал с “мръсна газ” покрай него и когато се обърнал видял И.
подпрян на предният капак. От своя страна пък подсъдимият заявява, че
автомобилът едва спрял до него и: “…хубаво, че отскочих”, което твърдение е за липса
на контакт между него и автомобила на тъжителя. Освен това подсъдимият заявява,
че със слизането си от автомобила тъжителя Д. тръгнал към него и посегнал да го
ритне с десният си крак в областта на стомаха, удар, който подс.И. успял да
отбие с ръка, след което се приближил към Д., хванал го през кръста и го
натиснал върху предният капак на автомобила. Съвсем по различен начин свид.С.
описва този първи контакт между двамата. Той твърди, че Д. излязъл от
автомобила си, заплашил И., след което го хванал за врата, двамата се завъртели
и изчезнали пред колата, като видял, че падат пред колата. По нататък
развитието на сбиването подсъдимият описва като разделяне между двамата, при
което последвал нов опит от страна на Д. да му нанесе удар, след което И.
отново се приближил към него, сборичкали се и паднали вляво от автомобила.
Според свид.С. обаче, след като двамата се изправили и разделили, си разменили
реплики, след което Д. отново хванал И. за врата и двамата паднали пред колата.
Освен това, от показанията на свид.Ж. става ясно, че пред него подс.И. изложил
значително по-различни обстоятелства, а именно, че тъжителят посегнал да го
ритне, а след това му нанесъл няколко юмручни удара, обстоятелство, което нито
подсъдимият твърди в съдебно заседание, нито показания в тази насока дава свид.С..
Тези съществени
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свид.С., както и
противоречията с останалите събрани по делото доказателства, в значителна
степен ги дискредитират и дават основание на Съда да не ги възприема като
достоверни.
Освен това, само няколко
часа след инцидента, свид.Р. посетил дома на пострадалия и възприел наранявания
по лицето на Д., за които същият потвърдил, че са получени в резултат от
нанесен му побой от страна на подс.И.. Ден по-късно, същите, а и други телесни
увреждания били констатирани и от съдебен лекар, констатации оформени в
последствие от приетото от Съда заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза. Именно в заключението по тази експертиза, вещото лице категорично
заявява, че установените увреждания по Д., не могат да бъдат получени по начина
описан в показанията на С. и обясненията на подс.И.. Тези обстоятелства дават
основание на Съда да приеме за безспорно установено, че телесните уврежданията
на Д.Д. са получени именно от нанесените му удари от подс.И. /както и от
падането от собствен ръст на земята, в резултат от тези удари/, по време на
конфликта възникнал между тях, а не по някакъв друг начин или в друго време,
респективно дават допълнително основание да се отхвърлят като недостоверни
обясненията на подсъдимия и показанията на свид.С..
Съществен факт, даващ
основание да се формира извода за нанесен побой от страна на подс.И. върху
тъжителя, а не обратното, е установеното обстоятелство, че подсъдимият е
активно спортуващ и практикуващ бокс, както като спортист, така и като треньор,
което налага извода че подсъдимият притежавал както физическата сила, така и
техниката и уменията на един боен спорт, да се разправи с опонента си.
Съдът намира за недоказани
по несъмнен начин твърдените от подсъдимия и свид.Ж.Ж. увреждания получени от И.
в резултат от физическият му конфликт с тъжителя Д.. На първо място за
наличието тези увреждания не бе представена каквато и да било медицинска
документация, което е необяснимо, при положение, че свид.Ж. твърди: “…лявата му
ръка беше увиснала”, а подс.И. заявява: “…усетих остра болка в областта на
рамото, отзад на плешката, не можех да си изпъна ръката напред, нито нагоре.” Несъмнено
при такива симптоми би могло да се касае както за фрактура, така и за
изкълчване, което според изявлението на вещото лице при изслушването му в хода
на съдебното следствие, представлява средна телесна повреда и изисква
обездвижване за повече от 30 дни. Въпреки тези си оплаквания обаче, още същата
вечер подс.И. посетил и провел тренировка по бокс, макар по негови думи да я
прекратил на десетата минута, поради болка в рамото.
По отношение на твърдяните
увреждания по лицето на И., от показанията на свид.В.Е., става ясно, че въпреки
ежеседмичните си срещи с него, тя не възприела видими такива. Такива не видял и
свид.С. нито на мястото на инцидента, след като, според него, разтървал
подсъдимия и тъжителя, нито седмица по-късно, когато отново се срещнали с И..
Изложеното дотук дава
основание на Съда да приеме становището на защитника на подс.И. за наличието на
предпоставките на чл.130, ал.3 от НК за неоснователно.
На първо място, както бе
посочено по-горе съдът намира за недоказано наличието на телесни увреждания
получени от подс.И. в резултат от конфликта му с тъжителя Д., при това при
наличието на причинна връзка между действията на последния и твърдения
резултат.
На второ място, дори да се
приеме въз основа на свидетелските показания на свид.Ж. и обясненията
подсъдимия, че на последния са причинени телесните увреждания /макар както бе
посочено по-горе Съдът да не възприема това обстоятелство за доказано/, то от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване
подс.И., става ясно, че такива увреждания
попадат в рамките на медико-биологичния признак “болка и страдание”, т.е.
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съобразно задължителната за
органите на съдебната власт практика на ВС на РБ, намерила отражение в Тълкувателно
решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си причинили само
еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни
повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на
здравето.
В настоящият случай, бе
установено по несъмнен начин, че причинената на тъжителя телесна повреда е
такава по чл.130, ал.1 от НК, поради което, дори при превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства не са налице предпоставките за приемане
наличието на “реторсия”, респективно освобождаване и на двамата дейци от
налагане на наказание.
Съдът не възприема
становището на защитника на подс.Ю.И., че деянието последният осъществил при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, и като такова
не е обещественоопасно.
Институтът на неизбежната
отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в
активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане
на охранявани от закона интереси и изисква то да е започнало, и продължаващо
във времето.
Както бе изложено по-горе,
в резултат от анализа на доказателства, Съдът отхвърля версията лансирана от
подсъдимия и свид.С., че след излизането от автомобила тъж.Д. се насочил към
подсъдимия и, според последния направил опит да му нанесе удар с крак в тялото,
а според свид.С. го хванал за врата и го съборил на земята. Поради това и действията
предприети от страна на подсъдимия – удари с юмрук в лицето на Д., а след това
и удари с крак в тялото, не могат да бъдат квалифицирани като законосъобразна
отбрана от негова страна.
Действително, от
доказателствата по делото се установява, че и подсъдимия и тъжителя се срещнали
на 13.01.2014г. на улицата в близост до дома на И., с ясното съзнание, че започналият
между тях задочен словесен конфликт, обективиран в разменените от тях съобщения
в социалната мрежа Фейсбук, може реално да прерасне във физически сблъсък.
Поради това е логично в ситуацията на лична среща, всяко действие от едната или
другата страна да бъде възприето като предполагаема заплаха. Като такава би
могъл да бъде възприет от подсъдимия и самият факт на излизането от автомобила
на тъжителя. В същото време обаче, съобразно еднозначната съдебна практика,
едно нападение е непосредствено само когато е започнало увреждането или когато
е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на
държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите,
респ. неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило
нападение. Както бе посочено по-горе, от събраните по делото доказателства не
се установява тъжителя Д.Д. да е извършил каквито и да било реални действия,
които обективно могат да бъдат определени като непосредствено нападение срещу
подсъдимия И..
С оглед на това, Съдът
намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, деянието на подс.Ю.И.
да бъде оценено като неизбежна отбрана, респективно поради липса на обществена
опасност да се приеме, че деянието е несъставомерно.
От субективна страна, подсъдимия Ю.И.
действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва действия /нанасяне на
удари с юмрук в главата и ритници в тялото/, годни да причинят на пострадалия Д.Д.
телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните
последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова
телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат,
преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.
От
изложеното е видно, че с действията си подс.Ю.И. е осъществил всички елементи
от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130, ал.1
от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат
за виновен и му бъде наложено съответното наказание.
Налице
са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години или “Пробация”. Престъплението
е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на
основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия Ю.И., Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, извън тези
които биха били пречка за приложението на чл.78а от НК и относително ниската
степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с деяния от същата
категория, добрите му характеристични данни. Отегчаващо отговорността обстоятелство е установеният по делото факт,
че именно подс.И. бил инициатор на конфликта, както със започване диалог с тъжителя
в социалната мрежа, така и с отправената
към последния закана и предложение за лична среща. Предвид това, Съдът
приема, че при наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, целите
на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в границите между
минимума и средата и ориентирано към минималния размер предвиден в разпоредбата
на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.
Така
наложеното наказание по преценка на Съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимият Ю.И. е извършил деяние по чл.130,
ал.1, от НК, с което причинил на пострадалия неимуществени вреди, щетите от
които следва да възмезди. Подсъдимия е осъществил фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдание, пряка и непосредствена последица от
причинените от побоя над пострадалия увреждания.
Имайки предвид от една страна
относително непродължителния период на възстановяване, а от друга, значителното
неудобство, предвид видимите белези от уврежданията по лицето, изпитаното унижение, с оглед на това, че
побоят е станал и пред други хора, както и вида и характера на претърпените от
пострадалия болки и страдания, настоящият състав на съда счита, че един
справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени вреди ще бъде
сумата от 1500.00 лева. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан по
размер до 1500.00лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и
съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума
подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец Д.Д., ведно със законната
лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. Останала част от
гражданския иск за разликата над 1500.00лв.
до 2000.00лв., следва да се отхвърли като недоказан.
Подсъдимият следва да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60.00лв.
Подсъдимият следва да заплати на частният
тъжител Д.Д. и сумата от 312.00лв., разноски направени от последния за
завеждане на делото и адвокатски хонорар, както и сумата от 335.00лв. в полза
на Съда, за разноски в съдебното производство.
Мотивиран
така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: