РЕШЕНИЕ
№ 1494
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300502173 по описа за 2023 година
Същото е образувано по въззивна жалба от К. С. В. против решение №
2675/12.06.2023г. по гр.д.№ 3084/2023г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният
от него иск против „Банка ДСК“ АД, за това да бъде признато за установено, че
жалбоподателят не дължи на банката в качеството си на поръчител на основание изтекла
погасителна давност и поради споразумения за разсрочване на дълг сумата в размер от
12986,50 лева по договор за кредит овърдрафт № ***г.. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поддържа се, че са изтекли както
2-годишния срок за настъпване на перемпция, така и срокът за погасителната давност, като
същите не са били прекъснати със заявените от взискателя искания за извършване на
изпълнителни действия. Сочи се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че липсва
промяна на момента на изискуемостта на кредита в резултат на подписаните между банката
и кредитополучателя споразумения. Поддържа се, че с тези споразумения
кредитополучателят и поръчителят са поставени при различни условия и поради това
отговорността на последния е отпаднала. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
От „Банка ДСК“АД оспорват въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3084/2023г. на ПдРС, ХІ гр.с. е образувано по искова
молба, с която К. С. В. е предявил против „Банка ДСК“АД иск за признаване за установено,
че той, в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от 31.08.2009г., не дължи
на банката сумата от 12986,50 лева по договор за кредит овърдрафт № ***г., обезпечен с
поръчителството, поради изтекла давност и поради споразумения за разсрочване на дълга,
сключени само с главния длъжник. Твърди се, че договорът за кредит е сключен от „К-
Строй“ЕООД. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, след което банката се снабдила
със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.01.2012г..
1
Въз основа на изпълнителния лист на 25.01.2012г. било образувано изпълнително дело №
26/2012г. на ЧСИ Ангел Ангелаков. В хода на изпълнителното дело, на 18.09.2012г. и на
02.10.2013г. между „К- Строй“ ЕООД и банката били подписани споразумения за
разсрочване на дълга, но без участието на поръчителя, като така се продължил срокът на
договора. Твърди се, че отговорността на поръчителя била отпаднала на основание чл. 147,
ал. 2 от ЗЗД, защото срокът бил продължен без негово съгласие на поръчителя, а
споразумението било сключено след издаване на изпълнителния лист. Заявено е и
възражение за изтекла погасителна давност спрямо поръчителя. На 05.08.2016г. била
настъпила перемпция поради двугодишно бездействие на взискателя и поради това
изпълнителното дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Всички последващи изпълнителния действия не пораждали правни последици.
С подадения от „Банка ДСК“ЕАД отговор на исковата молба искът е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че по изпълнителното дело били извършвани действия, които
прекъсват давността. С допълнително становище е заявено, че въпреки подписаното между
банката и кредитополучателя споразумение за разсрочване, поръчителят оставал задължен,
макар и да не бил страна по това споразумение. Отговорността му следвало да се
преценявала съгласно първоначалните условия, при които бил издаден изпълнителният
лист.
Доколкото от страна на жалбоподателя не се твърди преклузивният шестмесечен срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД, с който се погасява самото поръчителство, да е изтекъл преди датата
на издаване на изпълнителния лист против него, кредитополучателя и друг един поръчител /
С. П./- 11.01.2012г., то тъй като към тази дата падежът на главното задължение несъмнено е
настъпил и кредиторът е предприел действия по снабдяване с изпълнителен титул,
равнозначни на предявяването на иск, впоследствие разпоредбата на чл.147 от ЗЗД не може
да намери приложение. Отговорността на поръчителя не отпада по силата на простия факт,
че той не е дал съгласие за продължаване на срока на задължението на главния длъжник.
Липсата на такова съгласие е от значение само в случай, че е продължен срокът, в който ще
настъпи падежът на главното задължение, и до изтичане на шест месеца от първоначалния
падеж кредиторът не е предявил иск против поръчителя. В случая това не е така, тъй като
падежът на главното задължение е настъпил преди издаването на изпълнителния лист и
преди подписването на двете споразумения от 18.09.2012г. и от 02.10.2013г.. Всъщност с тях
не е продължен срокът на главното задължение по договора за кредит овърдрафт, който е
изтекъл с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а са разсрочени задълженията по
изпълнителния лист, по който длъжник е и жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно
мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие“. Следователно, за да приемем, че е настъпила перемпция по право, следва да е
налице двугодишен период на бездействие от страна на кредитора след 26.06.2015г.. От
материалите по изпълнителното дело е видно, че с молба от молба от 05.06.2017г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, а с молба от
13.06.2017г.- конкретно запор върху сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Следователно не е
налице период на бездействие от две години след 26.06.2015г.. След 13.06.2017г. би
следвало да изтекат две години за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и на това основание, съобразно с т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, да изтече общата 5- годишна
погасителна давност от датата на последното валидно извършено изпълнително действие до
23.08.2021г., когато е заведено първоинстанционното дело. С молба от 05.06.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на жалбоподателя, а с молба
2
от 13.06.2017г.- запор върху негова банкова сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД. С молби от
21.01.2019г. и от 03.10.2019г. взискателят е поискано насрочването на опис на движими
вещи. На 14.07.2020г. взискателят е поискал насрочване на опис на вещи на длъжниците.
Следователно не е налице период на бездействие от страна на взискателя в продължение на
две години, след 26.06.2015г., който да обоснове прекратяване по право на изпълнителното
производство, а съгласно цитираното по- горе Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК през времетраенето му погасителна давност не е
текла. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че такъв период на бездействие не е
налице и преди тази дата / на 18.01.2013 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на „КСтрой“ ЕООД; на 13.08.2013г. и на 23.08.2013г. е
поискано налагане на запор върху МПС на жалбоподателя; с молба от 22.10.2013г.
взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело, поради подписването на
споразумението от 02.10.2013г., а в последствие с нова молба от 16.07.2014г. е поискано
възобновяване на изпълнителните действия; по отношение на жалбоподателя е насрочен
опис на движими вещи за 22.08.2014г.; с молба от 20.06.2016г. взискателят е поискал опис
на движими вещи на ищеца, както и запор на автомобила му/. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2675/12.06.2023г. по гр.д.№ 3084/2023г. на ПдРС, ХІ
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от К. С. В. иск против „Банка ДСК“ АД, за това да
бъде признато за установено, че жалбоподателят В. не дължи на банката в качеството си на
поръчител на основание изтекла погасителна давност и поради споразумения за разсрочване
на дълг сумата в размер от 12986,50 лева по договор за кредит овърдрафт № ***г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3