№ 16291
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110132621 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД твърди, че по
договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на
10 408,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на
влекач марка „Сканиа“, с рег. № A 2897 HC, настъпили в резултат от ПТП на
17.08.2022 г. на изхода от гр. Елхово в посока гр.Бургас. Виновен за ПТП е
водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „930“, с рег. № A 0739 MC, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал
задължен за сумата от 2 789,18 лв. Ищецът моли съда да му присъди
последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
13.06.2023г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е
застраховател на гражданската отговорност за л.а. марка „Мерцедес”, модел
„930“, с рег. № А 0739 МС, валидна към датата на ПТП. Поддържа, че е
заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 7 619 лв., до който размер
1
счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на определеното
обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди
– неправомерно са завишени стойността и броя човеко/час труд, респективно
стойността на частите и материалите необходими за отремонтиране на
процесния автомобил. Счита, че при определяне на сумите и предвид
извършената подмяна на детайли на МПС не е бил приложен корекционен
коефициент (съобразно експлоатационния период на автомобила) спрямо
стойността на новите части, вложени за ремонта. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това
делинквентът /застрахователят на неговата гражданска отговорност/ дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
2
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът /застрахователят на
гражданската му отговорност/ понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените
нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по влекач марка
„Сканиа“, с рег. № A 2897 HC се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП, настъпило на 17.08.2022г., а средната
пазарната стойност на увреденото имущество без овехтяване възлиза на
11 784,84 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 10 408,18 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 7 619 лв.
преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от
2 789,18 лв. следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 940,57 лв., представляващи заплатена
държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е
действително платено от ищеца на адв. Д. М., видно от представените по
делото документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, на
3
основание чл. 411 КЗ сумата от 2 789,18 лв., представляваща непогасена част
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на
влекач марка „Сканиа“, с рег. № A 2897 HC, настъпили в резултат на ПТП на
17.08.2022 г. на изхода от гр. Елхово в посока гр. Бургас, ведно със
законната лихва от 13.06.2023г. до погасяването, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 940,57 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4