№………./………2018 г.
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 630 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство се развива след решение № 139/14.03.2018г. по гр.д. № 456/2017г. на
ВКС, с което е обезсилено решение №
1167/06.10.2016г. по гр.д. № 368/2016г. на ВОС-ГО, с което е потвърдено решение № 5032/12.12.2015г.
по гр.д. № 6991/2014г. на 43-ти състав на ВРС и делото е върнато на друг състав
за ново разглеждане с дадени задължителни указания.
Постъпила е въззивна жалба от Т.Н.Г., ЕГН **********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,***
и М.П.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж. Баргазова против решение № 5032/12.12.2015г. по гр.д. № 6991/2014г. на
43-ти състав на ВРС, с което се отхвърля иска им с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение
на А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН
********** ***, че ищците са собственици на реална част с площ от 67 кв.м.
от недвижим имот с идентификатор 10135.2571.861 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК находящ се в гр., Варна, район Приморски, к.к. „*****“ и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална
част от имота, с което се отхвърля иска им с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет.
2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, да премахнат незаконно построена от тях в
недвижим имот собственост на ищците с идентификатор 10135.2571.861 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК находящ се в гр.,
Варна, район Приморски, к.к. „*****“ полумасивна ограда от мрежа и бетонни
колове и са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплатят на А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д.
ЕГН ********** ***, сумата от 1150.00
лева, представляваща реализирани от тях съдебно деловодни
разноски.
Във въззивната
жалба са изложени подробни
доводи за неправилност на обжалваното решение, като не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства и то в тяхната съвкупност, при което ВРС е
достигнал до грешни изводи, поради което претендират неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени.
Претендират още и присъждане на сторените разноски. Смятат, че са установили, че
са собственици на процесната реална част и исковите им претенции са
основателни. Същото становище поддържат в представените по делото писмени
бележки
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК въззиваемите А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет. 2,
ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.А.-В. са депозирали писмен
отговор, в който оспорват въззивната
жалба като неоснователна.
Молят същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и им се присъдят разноски. Представили са писмени
бележки при първоначалното разглеждане на спора пред въззивния съд, така и с
оглед дадената им възможност за това в с.з. на 26.06.2018г.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са в условията на субективно и
обективно съединяване искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС от Т.Н.Г., ЕГН **********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,***
и М.П.Д., ЕГН **********,***, за предаване владението върху реална част с площ от 67.00кв.м.
от собствения им недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, кк „*****“, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.861 по КК и КР на гр. Варна, с площ
от 1780.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2571.307,
135.2571.4616, 10135.2571.309, 10135.2571.477, 10135.2571.301 и
10135.2571.4615.Твърдят, че са придобили имота на публична продан, възложен им
с постановление от 22.04.2013г. на ЧСИ Н.Денчева,
вписано в Сл.по вписванията-Варна с акт. № 54, т. 24, рег. № 178/09.05.2013г. .
След въвеждането им във владение, установили, че съседите им, собственици на
имот с иденетификатор № 10135.2571.301 и настоящи ответници са навлезли
неправомерно в техния имот. Те изградили полумасивна ограда от телена мрежа и
бетонни колове, изградена изцяло в техния имот ,като навлизането варирало от
50см. до 239см. Сочат, че са завършване на новострояща се сграда в имота им, но
нарушението на границата от ответниците изцяло осуетява проекта, за който имат
влязло в сила разрешение за строеж. Невъзможно
да достроят водопровода, канализацията и да докажат законовите отстояния,
да изградят ограда и паркоместа, съгласно разрешението за строеж, граничещи
с имотната граница. Поради
безрезултатните им усилия да разрешат възникналия спор по извънсъдебен ред се
молят ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на неправомерно
владяната от тях реална частот имота им с идентификатор № 10135.2571.861,
щрихована с червен щрих, на скицата на л. 101 от първоинстанционното дело,
както и ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградената от тях
полумасивна ограда от мрежа на бетонни колове. Претендират присъждане на
сторените разноски.
С молба с.д. № 13048/02.05.2018г., с оглед дадените в
отменителното решение на ВКС задължителни указания, уточнена от Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., чрез процесуалния им
представител адв. М.Б. в с.з. на 26.06.2018г., е посочено, че исковата им
претенция се основанва на твърденията им за допусната в КК на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК
грешка, като северната имотна граница на имота им с идентификатор №
10135.2571.861 е изместена в югозападна посока в техния имот и спорната реална
част от 66.00кв.м. е включена в границите на, и е заснета в съседния имот с
идентификатор № 10135.2571.301 по КК и КР на гр. Варна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците А.С.Д.
и К.С.Д., чрез процесуалния си представител са оспорили исковите претенции,
като неоснователни. Обръщат внимание, че ПИ с идентификаттор 10135.2571. е
придобит от тях по силата на договор за доброволна делба от 2001г., нанесен в
кадастъра на 19.05.2003г., а придобиването на имота с идентификатор
10135.2571.861 от ищците много по-късно с договор за доброволна делба от
2007г.- и нанасяне в кадастъра на 08.01.2008г. Границата е била фиксирана много по-рано по
сегашното си местоположение и координати и не влияе върху площта на имот
10135.2571.861. Щом възлагането от ЧСИ е станало на базата на скица, то
претенциите на ищците противоречат на правната логика. По делото у установено
,че няма разминаване между материализираната на място с ограда граница и тази
по КК , а последната не е променяна от
извършената през 2001г. доброволна делба и нанасянето й в КП през 2003г. Намирайки
исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са неоснователни, се молят да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Нотариален акт
№ 103 том 1 peг. №814 дело №92/09.03.2001 г. / л.44 от първоинстанционното дело
/ А.С.Д. и К.С.Д. купуват от В. Г. В. и А. Д.В. правото на собственост върху
3200 кв.м. ид. ч. от имот целия с площ 8022 кв.м.. съставляващ имот, включващ
имоти пл. №№ 461, 462, 463 и части от имоти пл. №№ 454, 459, 460 ,464, 465 по
КП на КК „*****", идентични с имоти пл.№№ 3129 ,3138 и 720, 722, част от
имот № 724 от КП на КК "*****"от 1956 година, при граници: на
север-останалите части на имоти пл. №№ 460, 459, 465, 458 на юг – 464, 466 на
запад – 454, на изток-път.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
133 том 1 peг. № 1638 дело №113/08.05.2002 г. / л.46/ В. Г. В. и А. Д.В. продават на А.С.Д. и К.С.Д.
50/120 кв.м. м идеални части от ИМОТ, представляващ част от имот № 454 по
кадастралния план на КК „*****“, находящ се в землището на квартал Виница, ЕКНМ
10135, община Варна , Варненска област, местност "Дюз гюрген", целият
с площ от 120 кв.м. при граници на имота: на север - имот № 720 по кадастрален
план от 1956 г.; на изток -останалата част от имот № 454; на запад - път.
Видно от Нотариален акт
№29 том 1 peг. №479 дело №17/2006 г. / л.48/ В. Г. В. и А. Д.В. продават на
"СТИВЪН ДЕИНТИ БГ" ЕООД, действащ чрез пълномощника си Т.Н.Г.
2822/4822 идеални части от недвижим поземлен имот, находящ се в гр. Варна,
землище на кв. Виница, съставляващ УПИ 648 в квартал 31 по плана на гр. Варна,
по КП на КК *****, целият с площ от 4822 кв.м.. при граници: път, УПИ 454, УПИ
647, УПИ 625 , път, УПИ 466 и УПИ 578.
С Договор за доброволна
делба от 09.03.2001 г. на нотариус №196, от Нотариалната камара и район на
действие - района на Варненски районен съд / л.50/ сключен между В. Г. В. , А.
Д.В., А.С.Д. и К.С.Д. е извършена доброволна делба на недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, землище кв. Виница, с площ 8022 кв.м., съставляващ и включващ
имоти пл. №№ 461, 462, 463 и части от имоти пл. №№ 454, 459, 460, 464, 465,
по КП на ж.к. „*****“ идентични с имоти
пл. №№ 3129, 3138 и 720, 722 и имот №724 от КП на КК "*****"от 1956
година,при граници: на север - останалите части на имоти 460, 459, 465, 458, на
юг – 464, 466, на запад – 454, на изток - път. Съгласно този договор, В. Г. В.
и А. Д.В. са получили в дял и индивидуална собственост недвижим имот
представляващ южната част на имота, находящ се в гр. Варна, землище кв.
Виница с площ 4822 кв.м. включваща имоти
пл.№461 и № 462 и части от имоти пл.№ 464, 454, при граници север – дял първи
от поделения имот, запад – път, останалата част от имот 454, юг – останалата
част от 454, 466, на изток - път, а на А.С.Д., И К.С.Д. са получили в дял и
индивидуална собственост дял първи от недвижимия имот представляващ северната
част на имота в гр. Варна, землище кв. Виница площ 3200 кв.м., включваща имот пл. № 463 и части от имот пл. № 459,
460, 465 по КП на кк „*****“ при граници север – останалите части от имот 459,
460,458, изток – останалата част от имот 456 и дял втори от делбения имот,
запад – път.
В Акт за непълноти в
одобрен Кадастрален план от 18.11.2002 г. (л. 10 – 12), подписан от А.С.Д., К.С.Д.,
В. Г. В. и А. Д.В. е отразено, че същият е съставен за установяване непълноти в
КП на КК „*****“ ІІ ч, одобрен със Заповед РД-02-ІІІ-2284/29-12.2000 г. на
МРРБ, засягащи 454, 461, 462, 463, 465, 464, 465, 454, от които имоти са образувани
новозаснети имоти 626 и 627, границите между които са материализирани с ограда.
Видно е от цитирания документ, че във връзка със съставянето му е изготвена
скица (л. 12) в която са нанесени съществуващите граници на имоти 626 и 627.
От заключението на
вещото лице Йордан Ив. Вучков, по допуснатата и приета СТЕ се установява, че
граница между двата имота отредени по договор за доброволна делба от 09.03.2001
г. отговаря на ПУП-ПРЗ за парцели ХХІІ-464, 648 и ХХІІІ - 648, одобрен със
заповед № Г-5/08.01.2008 г. / на праводателите на ищците/, както и на ПУП-ПРЗ
за парцел VI-647 в кв. 31 по плана на КК "*****", одобрен със заповед
№ Г-73/3.05.2004 г. /лист 13 от делото/ и на ПУП-ПРЗ за парцел ХХ-647 в кв.31,
одобрен със заповед № Г-47/31.01.2008 г./лист 17/ на ответниците/. По
кадастралната карта на Варна, КК "*****", одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. имотът на ищците има идентификатор 10135.2571.861, а на
ответниците - 10135.2571.301. Имотната граница между УПИ VI-647 и УПИ XXIII-648,
съответстващи на имоти с идентификатори 10135.2571.301 и 10135.2571.861 по КК
на кк „*****“ и о трите ПУП-ПРЗ , отразена в КП на кк „*****“, одобрено със
заповед № Р-196/1.05.2003г. не отговаря на границата между двата имота по КК от
2008г. З 200.
Според вещото лице
имотът отреден с договор за доброволна делба от 09.03.2001 г. на В. Г. В. и А.
Д.В. е идентичен с имота на ищците, като в кадастралния план от 2000 г. и в попълването на същия план от 2001 г. и в
ПУП-ПРЗ от 2008 г. е отразена една и съща ограда, като УПИ ХХІІІ-648 в кв.31 по
плана на КК “*****" е получил идентификатор 10135.2571.861 по
кадастралната карта, одобрена на 14.10.2008 г. Съществуващата в момента ограда
между имоти с идентификатори 10135.2571.301 и 10135.2571.861 е отразена в
кадастралната карта, одобрена на 14.10.2008 г.
Посочено е че имотната граница е
отразена в кадастралния план, но не отговаря на границата между двата имота по
кадастралната карта. Няма данни за навлизане от имот № 861 към имот № 301.В заключението
си към допълнителната СТЕ вещото лице Й.Вучков сочи, че след направеното
попълване на КП 2000г. със заповед № 196/19.05.2003г. няма други попълвания на
плана. Няма и данни за постъпили искания за изменение на КК на Варна , одобрена
със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК относно границата между
имотите с идентификатори 1-10135.2571.301 и 10135.2571.861. Няма и постъпил
прокт със заявление за изменение на регулационните граници, между двата съседни
имота, на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.
Пред въззивната
инстанция са допуснати повторна и допълнителна СТЕ, вещото лице по която Шена Метова Хаджиева
в заключението си поддържа, че имотната граница между двата съседни имота,
собственост на ищците и ответниците, съгласно кадастралния план е оцветена в синьо
по комбинираната скица на вещото лице / л. 66, 67 и 102 от в.гр.д. № 368/2016г.
на ВОС-ГО/,а границата между имотите по кадастрална карта е оцветена в черно на
същите скици, като вещото лице сочи че застъпващата се част между двата имота съгласно
двата плана- кадастралния план и карадстралната карта е защриховано в червен
цвят на скицата на л. 66 и 67 и съставлява площ от 66 кв.м., а на скицата на л.
102 е защрихована от съда със зелен щрих. Вещото лице констатира ,че има налице
разминаване между площите на имотите по актовете за собственост на страните,
като имот 10135.2571.861 по постановлението за възлагане е с площ 1780.00кв.м.,
а по КК 1723кв.м., а имот 10135.2571.301 по КК е с площ от 3392кв.м., а по
документ за собственост-3250кв.м. Вещото лице поддържа, че в една малка част е
материализирана на масто ограда-от края на съществуващата ограда, посочена като
т. 23 на скицата на л. 102 до т. 28 на същата скица по имотната граница по КК,
очертана с виолетова линия. В цялото останало продължение ограда няма
материализирана на место. Следва скат, целият покрит с бетонови отломки.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС.
Настоящият състав намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 108 от ЗС е допустима за разглеждане, като следва да се
приеме, че допустимо за разглеждане е и искането, попадащо в приложното поле на
чл. 53, ал. 2, предл. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, погълнато от иска за собственост, както е прито в т. 4 и т. 5 от ТР №
8/23.02.2016г. на ВКС по ТД № 8/2014г. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта.
Уважаването
на предявения от ищците, понастоящем въззивници, искове с правно основание
чл.108 ЗС предпоставя установяването наличието на следните предпоставки – право
на собственост в патримониума на ищците спрямо процесния имот, упражнявана
фактическа власт от страна на ответниците и липса на противопоставими права,
въз основа на които да владеят същия.
В
настоящия случай въззивниците-ищци се позовават на постановление възлагане на
недвижим имот от 22.04.2013г. по изп.д. № 20118070400678 на ЧСИ Н.Денчева,
вписан в Сл.по вписванията № 154, т. 24, рег. № 178/09.05.2013г. Придобитият
имот е описан като УПИ № ХХІІІ-648, с идентификатор 10135.2571.861, находящ се
в гр. Варна, кк „*****“, с площ от 1780кв.м., при посочени граници и квоти в
съсобствеността за всеки един от купувачите. Като граница е посочен имот
10135.2571.301. Границата на УПИ ХХІІІ-648 със съседния УПИ VI-647 преминава по синята линия, посочена от вещото
лице Хаджиева. Въззиваемите-ответници се легитимират като като собственици на УПИ VI-647, сега имот с идентификатор 10135.2571.301 с
площ от 3200.00кв.м. по силата на доброволна делба от 09.03.2001г. , вписана в
Сл.по вписванията № 88, т. 5, дв.вх. № 3038 и договор за доброволна делба от
31.04.2003г., вписана в Сл.по вписванията № 45, т. 6, вх.рег. № 4856.
Вещото лице Шена Хаджиева е извършила заснемане и е установила разлика
между имотната граница между двата имота, означена със синя линия по КП от 2000г.,
попълнена със заповед № Р-196/2003г. и границата на имотите по КК 2008г.,
посочена с черна линия на скицата на л. 102 по в.гр.д. № 368/2016г. Одобрените
по-късно ПУП-ПРЗ със заповеди №№ Г-73/03.05.2004г., Г/08.01.2008г.,
Г-47/31.01.2008г., изработени върху КП 2000, попълнен със заповед № Г-196/2003г.
са със припокриващи вътрешни регулацинни линии кадастралната граница между
имоти 648 и 647. ПУП-ПР към ПУП-ПРЗ по заповед № Г-77/28.03.2014г., изработена
върху КК 2008г., вътрешните кадастрални граници се припокриват с вътрешната
кадастрална граница между имоти №№ 10135.2571.861 и 10135.2571.301. Няма данни
да е влязла в сила последната заповед, като обжалвана. Разликата от 66кв.м. е
щрихована от съда със зелен щрих на скицата на л. 102 по гр.д. № 368/2016г. на
ВОС. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. Неоснователно в тази връзка е възраженито на ответниците по иска, че
след делбата през 2001г. и тази от 2003г., като е нанесана в КП 2000г. имотната
граница между двата съседни имота, то това им дава права да владеят спорната
реална част, при положение, че е неправилно заснета и така е отразена в КК на
гр. Варна. Одобрените по ЗУТ планове,
включително и подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие,
освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на
чл. 15, ал. 3
- 6
и чл. 17, ал. 3
- 5 ЗУТ,
какъвто не е настоящия казус. Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно
имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.
Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз
основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи
правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към
друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план,
които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен план.
В производството по иск за собственост подлежи
на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по
тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Не
се възразява по прилагането на регулацията по действащите във времето за имот
10135.2571.301 ПУП-ПРЗ. Границите по ПУП-ПРЗ са трансформирани в имотни,
съвпадащи с нези по КП 2000г., попълнен със заповедта от 2003г. Налага се
извод, че има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от
ищеца право на собственост.
Не
се спори между страните, че процесната реална част се владее от
ответниците-въззиваеми.
Остава
да бъде изследвано основанието на което А.С.Д. и К.С.Д. владеят спорната реалната
част от УПИ ХХІІІ-648, същият ПИ № 10135.2571.861, но са собственици на
съседния ПИ № 10135.2571.301. Не установяват такова. Дори не сочат, че са придобили собствеността на някакво правно основание,
например по давност.
Вещото лице е изследвало правата на по
актовете за собственост на страните и като е направило заснемане, е установило
разликата. Без промяна на имотната граница между двата имота по КП е налице
изменение на местоположението й по КК. Налице е следователно погрешно заснемане,
която следва да се вземе предвид от съда, при решаване на спора за собственост.
Искът
е основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение и в тази
част следва да бъде отменено.
По
иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
Най-напред
съдът следва да посочи, че искът по чл. 108 от ЗС е претенцията на носителя на
едно вещно право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее
или държи, докато посредством негаторния иск по чл. 109 ЗС се предоставя правна
защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие
на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава
или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането
му се цели да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на
обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. При конкретния
казус, предаването на владението на спорната реална част от ПИ с идентификатор
10135.2571.861 по КК и КР на гр. Варна, не би било достатъчно и способствало,
тя да се ползва без ограничения от
собственика, ако вилното място остане частично преградено от съществуващата ограда от мрежа и бетонни
колове, според вещото лице Ш.Хаджиева и дървени скари, разположена по
виолетовата линия на скицата на л. 102 от в.гр.д. № 368/2016г. на ВОС-ГО, в
участъка между точки В-С, означени от съда.
За да е основателен
искът по чл. 109 от ЗС, в тежест на Т.Г., Б.Г. и М.Д. е да докажат, че са
собственици на дворното място, както и, че находящата се между двата съседни
имота с идентификатори 10135.2571.861 и 10135.2571301, както е означена по
виолетовата линия на скицата на л. 102 от в.гр.д. № 368/2016г. на ВОС-ГО, в отсечката
между точка В и точка С, неоснователно ограничава правото им на собственост.
Настоящият състав
намира за доказано твърдението на ищците, че са собственици на ПИ с
идентификатор 10135.2571.861 по КК и КР на гр. Варна, а имотната граница със
съседния имот с идентификатор 10135.2571.301 по КК и КР на гр. Варна е погрешно
заснета в КК като такава по продължение на черната линия В-С-D-E-F-G, вместо по синята линия А-G на скицата на л. 102 по в.гр.д. № 368/2016г.
на ВОС-ГО. Спорната част от оградата, чието премахване се иска лежи на линията
В-С с дължина от 10.30м., или по означената погрешно имотна граница между двата
съседни имота по КК. Следователно според местоположението си тази част от
ограда попада в площта на имот 10135.2571.683 по КК, а не на имотната граница
със съседния 10135.2571.301. Очевидно пречи на ищците, настоящи въззивници да
упражняват правото си на собственост. Следва да бъде премахната.
Искът по чл. 109 от ЗС
се явяват основателни.
Понеже изводите на ВОС
не съвпадат с тези в решението на ВРС, последното следва да бъде отменено, включително
в частта за разноските и вместо него постановено друго, с което исковете по чл.
108 и чл. 109 от ЗС бъдат уважени.
С
оглед изхода на спора и направеното от двете страни искане за присъждане на
разноски, не се следват такива на въззиваемите, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззивниците сумата в размер на 845.16лв., представляваща разноски за
първата инстанция, от която 445.16лв. заплатена държавна такса и 400.00лв.
заплатен депозит за вещо лице по двете експертизи., като адвокатско
възнаграждение не се следва, щом само е уговорено, съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 29 по първоинстанционното дело, но няма доказателства
за реално плащане: сумата от 1272.58лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция при първото разглеждане на делото, от която 700.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна зашита и
съдействие на л. 27 и л. 122 по гр.д. № 368/2016г. на ВОС, 300.00лв. заплатен
депозит и 222.58лв. заплатена държавна такса, според представените на л. 26 и
л. 123 списъци по чл. 80 от ГПК; сумата от 282.58лв., за касационната
инстанция, от която 222.58лв. заплатена държавна такса и 60.00лв. заплатена
държавна такса, като доказателства за заплащане на угвореното с договор за
правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, уговорено в размер на
800.00лв. и сумата от 1000.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция при повторното разглеждане на спора или общи 2500.32лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение
№3032/12.1(2.2015г. по гр.д. № 6991/2014г. , с което се отхвърля иска на Т.Н.Г., ЕГН **********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,***
и М.П.Д., ЕГН **********,***, им с
правно основание чл. 108 ЗС за
приемане за установено по отношение на А.С.Д. ЕГН **********,***, *****"
№ 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, че ищците са собственици
на реална част с площ от 67 кв.м. от недвижим имот с идентификатор
10135.2571.861 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК находящ се в
гр., Варна, район Приморски, к.к. „*****“
и за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението
върху така описаната реална част от имота, с което се отхвърля
иска им с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на А.С.Д. ЕГН **********,***,
*****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, да премахнат незаконно
построена от тях в недвижим имот собственост на ищците с идентификатор
10135.2571.861 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК находящ се в
гр., Варна, район Приморски, к.к. „*****“ полумасивна ограда от мрежа и бетонни
колове и са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплатят на А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д.
ЕГН ********** ***, сумата от 1150.00
лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.С.Д. ЕГН **********,***,
*****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, че Т.Н.Г., ЕГН
**********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,*** и М.П.Д., ЕГН **********,***, са
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.301 по
КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна кк „*****“, с площ заключена
между точки A-B-C-D-E-F-G-A,
щрихована със зелен щрих от съда върху скицата към заключението на вещото лице
Ш.Хаджиева-л. 102 от гр.д. № 368/2016г. на ВОС-ГО, която подписана от състава
представлява неразделна част от настоящото решение, при граници на релната част:
имот с идентификатор № 10135.2571.861 и останалата част от имот с идентификатор
№ 10135.2571.301, при твърдения за придобиване на правото на собственост по
силата на постановление възлагане на недвижим имот от 22.04.2013г. по изп.д. №
20118070400678 на ЧСИ Н.Денчева, вписан в Сл.по вписванията № 154, т. 24, рег.
№ 178/09.05.2013г., която реална част е погрешно заснета към имот с
идентификатор № 10135.2571.301 по КК на гр. Варна записан в КР на А.С.Д. и К.С.Д.,
вместо в имот с идентификатор № 10135.2571.861 по КК на гр. Варна, записан в КР
на Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., като ОСЪЖДА
А.С.Д. ЕГН **********,***, *****" № 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН **********
***, да предадат владението на тази реална част, описана по-горе на Т.Н.Г.,
ЕГН **********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,*** и М.П.Д., ЕГН **********,***, на
осн. чл. 108 от ЗС
ОСЪЖДА А.С.Д. ЕГН **********,***, *****"
№ 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** ***, да премахнат построената
от тях ограда от мрежа на бетонни колове и дървени скари, с дължина от 10.30м. построена
по линията с виолетов контур, разположена между точки В-С върху скицата към
заключението на вещото лице Ш.Хаджиева-л. 102 от гр.д. № 368/2016г. на ВОС-ГО,
която подписана от състава представлява неразделна част от настоящото решение, т.к.
лежи върху погрешно посочената в КК и КР на гр. Варна, КК „*****“, одобрена със
заповед № № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК имотна граница между имот с
идентификатор 10135.2571.301 и 10135.2571.861, вместо по действителната такава,
очертана на същата скица в син цвят по линията А-G и попада в обхвата на имот с
идентификатор № 10135.2571.861 по КК на гр. Варна и с това се пречи на
собствениците му Т.Н.Г., ЕГН **********,***, Б.Д.Г. ЕГН**********,*** и М.П.Д.,
ЕГН **********,***, да упражняват
правото си на собственост, на осн. чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА А.С.Д. ЕГН **********,***, *****"
№ 8, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и К.С.Д. ЕГН ********** да заплатят на Т.Н.Г., ЕГН **********,***,
Б.Д.Г. ЕГН**********,*** и М.П.Д., ЕГН **********,*** разноски по водените на
всички инстанции дела, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 2500.32лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: