Р Е Ш Е Н И Е
№ 261559
гр. Пловдив, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Величка Динкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3774 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.510 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, предявени от Кооперация „Трудово-производителна
кооперация *******”, в качеството на процесуален субституент на „МВМ ГРУП” ООД
против Н.А.П. за осъждане на ответника да заплати на „МВМ ГРУП” ООД сумата от
4500 лв., дължима по договор за заем от 01.07.2017 г., както и сумата от 727,50
лв., представляваща лихва за забава от 01.08.2018 г. до 05.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са
възложени на ищеца за събиране с постановление за овластяване на взискател за
събиране на вземания, издадено по изп. дело № ******* на ЧСИ ****.,*** действие
– ОС - ****.
Ищецът твърди, че е кредитор на „МВМ ГРУП” ООД
на основание изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № **** на ЧСИ ****.,*** действие –
ОС - ****.
Посочва, че ответникът е сключил договор за паричен заем на 01.07.2017 г. с
„МВМ Груп” ООД, по силата на който е получил заемни средства в размер на общо
4500 лв., които следвало да бъдат върнати в срок до 31.07.2018 г. Ответникът не
изпълнил задълженията си по договора за заем на падежа, поради което изпаднал в
забава и дължал обезщетение за забавено плащане в размер на 727,50 лева за
периода от 01.08.2018 г. до завеждане на исковата молба – 05.03.2020 г. Върху
вземането на „МВМ ГРУП“ ООД от ответника бил наложен запор в полза на
взискателя по посоченото изпълнително дело. В отговор на запорното съобщение
длъжникът отговорил, че няма задължения по процесния договор за заем. Поради
това вземането по договора за заем било възложено на ищеца за събиране на
основание чл.510 ГПК с постановление за възлагане от ЧСИ ****.,*** действие – ОС - ****. Поради това обосновава
правен интерес да води настоящия иск, тъй като неговият длъжник бездействал и не
предприемал никакви действия за събиране на своето вземане. Предвид изложените
твърдения предявява настоящите осъдителни искове, моли за тяхното уважаване и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.А.П.
със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е сключвал
договор за паричен заем с „МВМ Груп” ООД, както и не е получавал сумите по
приложените към исковата молба разходни касови ордери. Заявява, че на основание
чл. 193 ГПК оспорва истинността на приложените към исковата молба документи, а
именно договора за заем и девет броя разходни касови ордери. Моли за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски.
По
делото не е постъпило становище от съищеца „МВМ Груп” ООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с косвен иск по реда на чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.510 ГПК. Разпоредбата на чл.134 ЗЗД дава право на кредитора да упражни длъжниковите
имуществени права, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора. Фактическият състав, който следва да се е проявил и който обоснова
възникването на правото на кредитора да предяви т.нар. „косвен иск” включва
следните елементи: ищецът да е кредитор на своя длъжник, чиито права упражнява
като процесуален субституент; да е налице правен интерес от предявяване на
иска, т.е. длъжникът да бездейства и останалото му имущество да е недостатъчно
за удовлетворяване на кредитора. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
качеството си на кредитор, а длъжникът (който съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД се
конституира по делото като съищец) следва да установи липсата на интерес от
предявяване на иска, а именно наличието на достатъчно имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори. Ищецът следва да докаже пълно и главно съгласно
правилата на чл.154, ал.1 ГПК наличието на материалноправните предпоставки,
установяващи съществуваното на изискуемо вземане в полза на съищеца – негов
длъжник, а именно – че между ответника и съищеца е сключен процесният договор
за паричен заем с твърдяното съдържание на правата и задълженията на страните,
че съищецът, заемодател, е предоставил на ответника заемната сума, с уговорка
тя да бъде върната на падежа; че длъжникът е изпаднал в забава, както и размера
на обезщетението за забавено плащане.
В
случая процесното вземане на съищеца, произтичащо от договор за паричен заем от
01.07.2017 г. е било запорирано от ищеца – взискател, съгласно чл. 508 и сл. ГПК, по изпълнително дело № ******* на ЧСИ ****.,*** действие – ОС ****. От
момента на получаване на запорното съобщение на третото лице се забранява да
извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение
на сумите. Процесуална последица от наложения запор е възможността, при липса
на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане
на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл.510 ГПК. В този
смисъл – т.5 от ТР № 3/ 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/ 2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
Посочените
в чл.510 ГПК възможности представляват същински изпълнителни способи за
удовлетворяването на взискателя при бездействие на третото задължено лице.
Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по
негово искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален
застъпник/, да предяви иск /чл.134 ЗЗД/, срещу третото задължено лице и да се
снабди с изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр
на вземането и не може да се разпорежда с него. Следователно, то създава
правомощие на взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова
сметка. Така – решение № 145/ 28.06.2018 г., постановено по търг. дело № 2180
по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о. Правната
теория (Българско гражданско процесуално право, Девето преработено издание,
Сиела Норма АД, 2012 г., л.1085) приема, че в този случай възлагателното
постановление ще облекчи легитимирането на кредитора, процесуален субституент, тъй
като няма да е нужно да доказва предпоставките по чл.134 ЗЗД, свързани с
бездействието на длъжника и невъзможността на кредитора да се удовлетвори по
друг начин.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовата
кооперация има качеството на кредитор спрямо съищеца „МВМ ГРУП“ ООД съгласно
изпълнителен лист от 04.01.2019 г., издаден въз основа на решение № 456/
06.12.2018 г. по търг. дело № 12/ 2018 г. на ОС ****, за сумата от 533223,86
лв. – стойността на доставена неплатена стока, както и 24403 лв. – разноски, а
също и съгласно изпълнителен лист № 100 от 04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 152/ 2019
г. на Районен съд ***** за вземания в размер от общо 1 876 574,82
лв., от които 1 864 938,58 – главница, представляваща вземане по
договор за цесия от 09.11.2018 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ТПК
„*******“ вземанията си от „МВМ ГРУП“ ООД по три договора за кредит, 11636,24
лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 61531,50
лв.
Въз
основа на изпълнителния лист от 04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 152/ 2019 г. на РС ****е
образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ ****, рег. № ***, район на действие
– ПОС. Видно от справка за размера на вземанията (л.101 от делото) актуалният
размер на вземането на ТПК „*******“ към 19.01.2021 г. възлиза на сумата от 403796,87
лв., от които: главница в размер на 353608,28 лв., ведно със законната лихва от
18.10.2019 г., която към 19.01.2021 г. е в размер на 45085,06 лв., както и
непогасените разноски по изпълнението. Остатъкът от дълга е формиран след
извършено разпределение по чл.495 ГПК от 18.10.2019 г., влязло в сила на
27.03.2020 г., при което в полза на ипотекарния кредитор ТПК *******, е
разпределена сумата от 1 687 587,70 лв. По делото са наложени описаните от
съдебния изпълнител запори, както следва: запор на движими вещи, които са
предмет на особен залог в полза на ТПК „*******“, запор на МПС-та на длъжника,
както и запори на банковите сметки на длъжника. Освен ищеца като взискатели по
делото са присъединени и други кредитори: ТД на НАП Пловдив, Адвокатско
дружество „*****“, „Лидер Динамик“ ЕООД, „*******“ АД, Г. Г. Г., Т. Я. К., А.
А. И., С. А. В., С. К. Г..
Изпълнително
дело № ******* на ЧСИ ****.,*** действие – Окръжен съд ****, е образувано въз
основа на изпълнителния лист от 04.01.2019 г., издаден въз основа на решение №
456/ 06.12.2018 г. по търг. дело № 12/ 2018 г. на ОС ****. Освен ищеца, като взискатели
по делото са присъединени Адвокатско дружество „*****“, „Лидер Динамик“ ЕООД,
както и С. К. Г., Г. Г. Г. и А. А. И., които се ползват с привилегия на
вземанията си съгласно чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД. С удостоверения, издадени от ЧСИ ****,
са присъединение други две вземания на ТПК „*******“, както и вземане на кредитора
„*******“ АД. По изпълнителното дело е извършена продажба на водопроводно
отклонение за сумата от 497516,20 лв. Наложени са обезпечителни мерки – запори
на МПС-та и запори на вземания от трети задължени лица, в това число и от ответника
Н.А.П.. След извършените разпределения на постъпилите суми, остатъкът от
вземането на ищеца по изпълнителния лист от 04.01.2019 г. възлиза на сумата от 203183,43
лв.
От
ангажираните писмени доказателства, за съда се формира изводът, че ищцовата
кооперация има качеството на кредитор спрямо процесуалния субституент. Въпреки
наложените обезпечителни мерки по изпълнителните дела и предприетите действия
по принудителното събиране на вземанията, за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на иска по реда на чл.134 ЗЗД, доколкото длъжниковото имущество не е достатъчно
за удовлетворяване на кредитора ищец. Това е така, защото по изпълнителните
дела има присъединени и други взискатели, част които се ползват с привилегия за
удовлетворяване на притезанията им (така по изп.д. № 22/2019 г. на ЧСИ ****. - С.
К. Г., Г. Г. Г. и А. А. И. с привилегия на вземанията си съгласно чл.136, ал.1,
т.5 ЗЗД). Ищецът също има привилегия на вземането си съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, предмет на изп. дело № ***** на ЧСИ ****, но не без значение и размерът на
вземането му, чийто остатък към дата 19.01.2021 г. е около 404 000 лв. Извън
факта, че вземането му е обезпечено с особен залог по отношение на описаните от
съдебния изпълнител движими вещи, обаче ищцовата кооперация остава хирографарен
кредитор и вземанията и ще се погасяват съразмерно с тези на останалите
присъединени кредитори. Сборуван с дълга по другото изпълнително дело,
вземанията на ищеца от неговия длъжник, процесуален субституент, възлиза на
сумата от общо около 607 000 лв. При такъв размер на дълга, въпреки
наложените обезпечения и предприети действия по принудително изпълнение, за
ищеца продължава да е налице интерес да води иска, доколкото имуществото на
длъжника се явява недостатъчно за пълното удовлетворяване на всичките му
вземания. Поради изложеното и доколкото упражняваното от ищеца, в качеството му
на процесуален субституиент, право е имуществено и не зависи от личната
преценка на длъжника, то съдът приема, че е надлежно сезиран за разглеждането
на предявения косвен иск.
Кредиторът
е упражнил длъжниковите права чрез предявяването на осъдителния иск по реда на
чл.240 ЗЗД. В тежест на ищеца, процесуален субституент е да установи наличието
на всички материалноправни предпоставки за заемното правоотношение, описани
по-горе.
С
протоколно определение от 12.01.2021 г. по
повод оспорването от страна на ответника на истинността, в частност
автентичността на подписа, положен за заемател на страница 3, както и подписите
на стр.1 и 2 от договора за паричен заем от 01.07.2017 г., както и подписите,
поставени за ответника Н.П. на РКО № 148/ 01.12.2017 г., № 142/03.11.2017 г., №
134/ 02.10.2017 г., № 132/ 05.09.2017 г., № 127/ 02.08.2017 г., № 114/
03.07.2017 г., № 155/ 05.01.2018 г., № 158/ 01.02.2018 г., № 166/ 02.03.2018
г., е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Съгласно разпоредбата на
чл.193, ал.3, изр.2 ГПК съдът е разпределил доказателствена тежест по това
производство, като е указал, че в тежест на ответника е да установи неистинността
на процесните документи. Този въпрос следва да се следва да се обсъди преди
разглеждане на описаните материално-правни предпоставки за уважаване на осъдителните
искове.
В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата
истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на
истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
С
процесния договор за паричен заем от 01.07.2017 г. „МВМ ГРУП“ ООД, в качеството
на заемодател, се задължава да предостави в собственост на Н.А.П., в качеството
на заемател, сумата от общо 6000 лв., която следва да се предаде в брой
лично на заемателя или на посочена от него банкова сметка. ***чено, че ответникът
заемател сключва договора лично, а не чрез упълномощен от него
представител. Поради това за „заемател“ следва да се подпише лично ответната
страна. Процесният договор представлява частен документ. Неговата
доказателствена сила е определена в разпоредбата на чл.180 ГПК, съгласно която
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, представляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Законната доказателствена сила на подписа би могла да се обори единствено
чрез установяване на неистинността на документа, а именно – в откритото
производство по чл.193 ГПК.
За
установяване на истинността на подписите, положени за ответника в оспорения
договор, е изслушано заключението на допусната съдебно-почеркова експертиза.
Вещото лице установява, че в представения за изследване договор за заем,
подписите, положени за заемател на страница 1, 2, 3, не са изпълнени от ответника
Н.П.. Заключението на СПЕ се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК. Същото обори обвързващата съда
формална доказателствена сила на частния документ, поради което и договорът за
паричен заем от 01.07.2017 г. е неистински (неавтентичен) документ. Като такъв
той следва да се изключи от доказателствената съвкупност и съдът не би могъл да
му даде вяра, доколкото именно обвързващата съда сила, се обори.
Както
се изясни по-горе, релевираното оспорване по реда на чл.193 ГПК решава със сила
на пресъдено нещо въпроса за истинността на оспорения документ. Поради това, съдът
дължи произнасяне с нарочен диспозитив, а именно следва да се признае за
установено, че договорът за паричен заем от 01.07.2017 г. е неистински
(неавтентичен) документ. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение
и от признатия за неистински документ следва да се изпрати на Районна
прокуратура Пловдив, след влизането му в законна сила.
Липсата
на договор за заем, в който да се обективира съгласието на страните по заемното
правоотношение е достатъчно основание за отхвърляне на осъдителния иск по
чл.240 ЗЗД. Съдът намира за необходимо обаче да обсъди и твърденията на ищеца,
заявени едва във второто по делото съдебно заседание, че договорът за заем и
РКО за получаване на заемната сума били подписани от ****на ответника – М. А.
П., в качеството й на *****. Както се посочи по-горе, в договора за заем, като
заемател е посочен лично ответника Н.П.. От това следва, че същият следва лично
да положи подпис върху документа. В договора не е записано, че заемателят се
представлява от *****, в случая, както твърди ищеца – от неговата *****. Поради
това, доколкото се установи, че документът не е подписан от лицето, сочено за
„заемател“ в него, то същият е неистински и не може да обвърже страните и съда
с присъщата му формална доказателствена сила. Отделно от това, с представеното
от ищеца пълномощно от 09.06.2016 г. – л. 121 от делото, ответникът Н.П., в
качеството си на *****в „МВМ ГРУП“ ООД, упълномощава М. А. П. да го
представлява пред Общото събрание на дружеството, да подписва всякакви
документи, касаещи правата му на *****в „МВМ ГРУП“ ООД, като от негово име
предава и получава всякакви вещи и документи, да получава от негово име и за
негова сметка парични суми от дружеството, полагащи му се като дивидент или
друг вид печалба, плащане и др. Представителната власт на *****а е ограничена
до правата на ответника, в качеството му на съдружник, като изрично в обема на
представителната власт е включено *****а да подписва, но само документи във
връзка с правата на *****на ответника и да получава парични суми за дивиденти и
друг вид печалба. *****ът няма право да подписва книжа, извън тези, посочени в
пълномощното, и по-точно – процесния договор за заем.
Представените
от ищеца и оспорени от ответника РКО, по силата на които Н.П., чрез *****а си М.
П. е получил сумата от общо 4500 лв., също не доказват наличието на
облигационна връзка между съищеца и ответника. В действителност, в тях е
записано, че се извършват плащания по договор за заем, но не е ясно по кой
точно договор – дали това е процесният. Не кореспондира с уговорката в договора,
че паричните средства се получават лично от заемателя или се превеждат на
посочена от него банкова сметка, ***, че суми са предавани на ***** на страната.
Не е ясно дали плащанията са извършвани в полза на ответника в качеството му на
заемател по договор за заем, или пък самият той е бил заемодател на съищеца и с
тези разходни касови ордери всъщност се връща предоставен заем. Описаните
документи също се оспориха от ответника. Подписът в тях за „получил сумата“ не
би следвало да е на ответника, доколкото в заглавната им част е записано, че
парите са предадени на „Н.П., чрез *****а М. П.“. От това следва и е логично
подписаните, положени за „получил сумата“ да не са на ответника, а на неговия *****.
Поради това, макар вещото лице да даде заключение, че подписите в оспорените
разходни касови ордери не са положени от ответника, то тези документи не следва
да се обявяват за неистински. Те обаче, както се посочи, не доказаха наличието
на облигационна връзка между страните по твърдения договор за заем, нито пък
установиха предаването на сумите да е в изпълнение на задължението на заемодателя
по предаване на заемната сума на заемателя.
Предвид
изложените съображения, предявеният осъдителен иск по реда на чл.240, ал.1 ЗЗД
следва да се отхвърли. Ищецът, процесуален субституент, не доказа наличието на
облигационна връзка между страните по твърдяното заемно правоотношение. На
отхвърляне подлежи и акцесорният осъдителен иск за заплащане на лихва за забава
в размер на 727,50 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно списък на
разноските по чл.80 ГПК – л.123, страната претендира сумата от общо 920 лв. По
делото се доказа да са заплати разходи от общо 870 лв., от които 720 лв. за
адвокатско възнаграждение и сумата от 150 лв. – депозит за експертиза за вещо
лице. Не се установи страната да е сторила разходи в размер на 50 лв. –
разходи, направени от вещото лице. Поради това в полза на ответника ще се
присъди сумата от 870 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.510 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, от Кооперация „Трудово-производителна кооперация *******”, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: село *******, община *****, обл. ****, в
качеството на процесуален субституент на „МВМ ГРУП” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село *******, общ. *****, обл. **** против Н.А.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на „МВМ ГРУП”
ООД, ЕИК: ********* сумата от 4500 лв.,
дължима по договор за заем от 01.07.2017 г., както и сумата от 727,50 лв., представляваща лихва за
забава от 01.08.2018 г. до 05.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, които
вземания са възложени на Кооперация „Трудово-производителна кооперация *******”,
ЕИК: ********* за събиране с постановление за овластяване на взискател за
събиране на вземания, издадено по изп. дело № ******* на ЧСИ ****.,*** действие
– ОС - ****.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищеца Кооперация „Трудово-производителна
кооперация *******”, ЕИК: *********, съищеца „МВМ ГРУП” ООД, ЕИК: ********* и ответника
Н.А.П., ЕГН: **********, по заявеното оспорване от ответника, на основание чл.
194, ал.1 ГПК, че договор за паричен заем от 01.07.2017 г., представлява
неистински, в частност неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето
- заемател, което е посочено като негов автор, поради което на основание
чл.194, ал.3, във вр. чл.194, ал.2 ГПК го изключва от доказателствата по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Трудово-производителна
кооперация *******”, ЕИК: ********* да заплати на Н.А.П., ЕГН: ********** сумата
от 870 лв. (осемстотин и седемдесет)
– разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
След влизане в сила на решението препис от него, ведно
с признатия за неистински документ – договор за паричен заем от 01.07.2017 г.
да се изпрати на Районна прокуратура Пловдив на основание чл.194, ал.3 in fine ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.