О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18.06. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На осемнадесети
юни 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 113, по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Разпореждане № 922 от 09.03. 2020 година, постановено по ч.гр.
дело № 341/2020 година на Търговищкия
районен съд, съдът е отхвърлил заявлението, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, , гр. София, действащи чрез адв. Никола
Шущарков – САК, против М.М. *** в частта за сумата от 27,48 лв. неустойка,
представляваща трикратен размер на месечните абонаментни такси, неустойка
поради предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги,
на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2,пр. второ от ГПК.
Срещу така постановеното
разпореждане е постъпила частна жалба от заявителя чрез адв. В.Н., пълномощник
на заявителя, с искане за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за
изпълнение и в тази част. Излагат се няколко основни съображения за
неправилност. Едното от тях е това, че според ЗЕС, всеки договор за
предоставяне на мобилни услуги следва да има клауза за неустойка, в случай на
неизпълнение. От друга страна договорената неустойка е редуцирана едностранно
от самия заявител, който във връзка с практиката на ВКС е постигнал спогодба с
КЗП, по граждански дела, водени пред СГС, че допустимият размер на неустойката
не бива да бъде по-голям от тримесечните абонаментни такси за съответния
договор. Цитира се практика на съдилища от страната в тази насока.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е бил сключен договор за мобилни услуги на 21.12. 2017 г., за номер
0899 630 264. Договорът е за предплатена услуга, с месечна такса от 10,99
лв., със срок на действие 12 месеца. След изтичане на този срок договорът се
превръща в безсрочен. В договора е посочено, че се дължи неустойка при
предсрочното му прекратяване, като размерът е сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора.
Претенцията на заявителя е за 3 месечни абонаментни такси, без ДДС.
Спорът по делото е доколко тези неустойки са съобразени със Закона
за защита на потребителите.
Не е спорно, че заявителят и КЗП, която е специализиран контролен
орган в областта на защита на правата на потребителите, са сключили
споразумение относно справедливия размер на неустойката, която един ползвател
на предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи в случай на виновно
прекратяване на договора при определени условия. Прието е, че неустойката не
следва да надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако крайният срок
на договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.
В конкретния случай, при сключване на обсъжданите по-горе договори,
размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
ползвания абонаментен пакет, е определена в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода до изтичането на уговорения срок. При такова договаряне
потребителите ползват общата императивна закрила (пар. 13, т.1 и т. 14 от ДР на ЗЗП), а една
от типичните хипотези на такова договаряне е възлагането на потребителя на
необосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено
задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от
ЗЗП). В случая дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе
при прекратяване на договора, то той не е могъл да я съпостави с действително
предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер, равен на
абонаментни вноски и то по стандартните планове, без промоционалните и пакетните
отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Явно е, че
клаузата на неустойката за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен
план с фиксиран срок предвижда несъразмерно високо плащане и не следва да
обвързва валидно потребителя (чл. 146 ал.1 ЗЗП). В случая изцяло без значение е
позоваването на постигнато споразумение с КЗК през 2018 г., по силата на което
въззивникът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо своите
клиенти. Промяната в клаузата не е можела да засегне отношенията между
страните, тъй като липсва императивна законова разпоредба в тази насока, нито
пък е постигната нова договореност между страните по индивидуалния договор,
предмет на обсъждане в настоящото производство. Същевременно императивният
режим на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив,
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред, за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е
възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи полза от
неравноправната клауза. Затова, въпреки че заявителят претендира неустойка в
по-нисък размер от договорената с длъжника, въззивният съд отрича изцяло
последиците на неуточнената клауза като неравноправно наложена при договаряне
на потребителски договор.
По тази причина жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост-4“,
Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, заедно с
Марек Слачик, подадена чрез адв. В.Н. – пълномощник, с адрес ***, п.к. 1606,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против Разпореждане № 922 от 09.03. 2020 година,
постановено по ч.гр. дело № 341/2020 година
на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.