Номер 11227.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
Прокурор:Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20203000500325 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от З. И. П. чрез адв. Г. А. от АК-
Варна, насочена срещу решение № 462/10.04.20г., постановено по гр.д. № 2177/19г. на ОС-
Варна, с което същата е поставена под пълно запрещение на осн. чл. 5 от ЗЛС. Счита се, че
решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и поради необоснованост.
Сочи се, че са били игнорирани показанията на свидетелката на ищцата, без да се дава
обяснение за това в обжалваното решение. Счита се, че от събраните по делото
доказателства, вкл. и от проведения личен разпит на ответницата, съдът се е убедил, че тя е
частично ориентирана за своята личност, поради което и изводът който се налага е, че тя
следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Отправеното искане е да се измени
обжалваното решение и ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение. В с.з.
жалбата се поддържа чрез процесуалния представител, който сочи, че действително
ответницата е доста възрастна жена, но нейното състояние не е така тежко и не в такава
тежка степен е засегната нейната психика, че да бъде поставена под пълно запрещение. Сочи
се, че най-преки впечатления за състоянието на ответницата има нейната снаха Г. Х., която е
била разпитана пред първоинстанционния съд, и която полага и непосредствените грижи за
З.. Твърди, че спора в това семейство е кой да получава парите на ответницата.
В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.
В. П. , подадена чрез адв. Вл. Д. от АК-Варна, с който същата е оспорена като
неоснователна. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, от които
се счита, че се установява наличието на предпоставките на закона за поставянето на
ответницата под пълно запрещение. Претендира се обжалваното решение да бъде
1
потвърдено. Становището се поддържа с депозирана писмена молба.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от контролиращата страна чрез прокурор
от ОП-Варна.
Прокурор от Апелативна прокуратура-Варна излага становище, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като първоинстанционния съд е обсъдил всички доказателства и
съобразно тях е постановил законосъобразно решение за поставянето на ответницата под
пълно запрещение. В тази насока се акцентира на заключението на вещото лице, изслушано
пред първоинстанционния съд, в което е аргументирано наличието на заболяване при
ответницата, както и влиянието му върху нейното поведение. Счита се, че ответницата не е
достатъчно ориентирана, за да е в състояние да защитава своите интереси.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа
страна:
Производството с искане за поставяне под пълно запрещение на ответницата З. И. П.
е образувано въз основа на подадената от нейната внучка Д. В. П. искова молба. В същата е
било изложено, че след смъртта на дядото на ищцата и съпруг на З. – И. П. през 1995г., баба
заживяла в дома на сина си В. /баща на ищцата/. С напредването на годините на З.,
започнали оплаквания, свързани с невъзможността да запомня определени събития, да ги
възпроизвежда, да си спомня епизоди от миналия ден. Потърсена била специализирана
медицинска помощ, която не оказала особено положително въздействие и с годините /от
2016г.-2017г. насам/ състоянието на ответницата се влошавало – губела ориентация за
времето и пространството, не намирала пътя за дома си, което принудило близките да
поставят на врата ламиниран картон с информация за адрес и телефон. След смъртта на В.
П. през 2019г. обслужването и грижата за З. станали по-трудни, тъй като не било безопасно
същата да бъде оставяна сама в дома – пускала газта на котлона без да го запалва, пускала
водата и отивала в другата стая. Когато не е в криза З. нямала проблеми с общуването с
хората, тъй като е общителна и състрадателна, опитва се да помогне на всеки, но това от
друга страна създава опасност при загубата на ориентация дали няма да бъде използвано от
недобросъвестни хора, които да навредят на интересите на баба . Била дадена препоръка от
лекуващия лекар, който прегледал З. и установил наличието на смесена корова и подкорова
съдова деменция, да се предприемат мерки за поставянето под запрещение, тъй като
състоянието в моменти на криза, изключва нейната ориентация за време, пространство и
собствена личност.
В дадения от ответницата отговор, изготвен чрез упълномощения от нея процесуален
представител, предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен. Сочи се, че
изложеното в исковата молба не отговаря на истината – ищцата Д. не живее заедно с баба си
и майка си и не полага грижи за ответницата. На адреса, на който живее З., живеят и сина
Х. със съпругата си Г. Х., както и съпругата на починалия син В. – А. П.. След смъртта на
съпруга И. П. през 1995г. грижите за ответницата са били поети от двамата синове, а
2
след смъртта на В., настъпила на 18.07.19г., за З. се грижел единствено синът Х.. Снаха
А. работи на колхозния пазар и през целия ден отсъства. Ответницата сама си покрива
сметките за лекарства и битови разходи, тъй като получава пенсия, социална помощ за
отопление и рента от земеделски земи. Не отрича, че смъртта на сина В. е повлияла тежко
на психичното здраве, но това не е попречило да се грижи за себе си, ползвайки помощта
на сина си Х. и снаха си Г..
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че
ищцата Д. В. П. е внучка на ответницата З. И. П. и дъщеря на сина В., който е починал на
17.07.19г. /така от удостоверението за наследници на И. Х. П., починал на 22.11.95г., което е
издадено на 27.12.19г. – л. 16-17, както и от препис-извлечение от акт за смърт на В. И. П. –
л. 6 /гръб/, от удостоверение за раждане на ищцата и удостоверение за граждански брак на
В. И. П. и А. К. Г. – л. 7 /гръб/ и л. 8/. От удостоверението за наследници на И. П. се
установява още, че ответницата има постоянен адрес, идентичен на този, записан и за сина
Х., снаха ѝ Г. и другата ѝ снаха А.,а ответницата има друг постоянен адрес.
От издадения на 11.09.19г. амбулаторен лист за извършен преглед на ответницата от
д-р Н. Н. /л. 6/, се установява, че е поставена основна диагноза „Смесена корова и подкорова
съдова деменция“. В снетата анамнеза е записано, че от 2 години забравя, не познава
близките си, често е объркана, губи се и не спи вечер. Обективното състояние при прегледа
е описано като психомоторно спокойна, на зададените въпроси се опитва да отговори, но не
дава съответни отговори. Дезориентирана за време и място. Добре ориентирана за
собствената си личност. Липсват убедителни данни за психопатологична продукция.
Емоционално нивелирана. Памет и интелект – снижени по органичен тип. Предписана е
терапия чрез медикаменти.
В първото по делото с.з. са приети като писмени доказателства и представените от
ищцата копие от рецептурната книжка на ответницата с посочване на предписаните
медикаменти, както и две касови бележки за закупуване на лекарства от 05.02.20г.
От закрепения в протокола от с.з. от 07.02.20г. разпит на ответницата се установява,
че същата знае трите си имена, но не знае точно възрастта си /счита, че е над 100 годишна/.
Не знае къде се намира в момента, нито повода, по който се намира в тази сграда. Не може
да даде отговор за адреса на който живее, но знае, че живее в гр. Варна. Сочи, че съпругът
е починал преди 3 години, а понастоящем тя живее с бащата на своя съпруг, който е
възрастен и се казва Х.. Потвърждава, че получава пенсия, но допълва, че „не получава пари,
пенсия“. Твърди, че заплаща лично сметките за ток и вода, но не знае името на ищцата.
Отрича да има имущество като ниви, къщи или коли, но отговаря, че къщата в която живее е
тяхна /нейна и на мъжа /, тъй като са си я закупили. Не знае каква е цената на хляба, тъй
като пазарува и други неща, но допълва, че ако поискат 5 лв. за едно кисело мляко, тя ще
ги даде. Сочи, че няма деца, но допълва, че има един син, който се казва Х.. Отговаря, че
живее сама, тъй като мъжа е починал, а синовете са на работа. Отрича да пие някакви
3
лекарства, но някога се е случвало да пие лекарства. Когато си е вкъщи сама готви и чисти,
но не знае, когато тя отсъства кой върши тези неща. За отоплението сочи, че е на дърва, но
не знае как става това. Знае кога се пуска готварската печка, но допълва „знам ама …“. Знае,
че ходи сама на лекар, но не може да си спомни кога е ходила. Познава седналата в
съдебната зала своя сестра и след размисъл назовава името ѝ Г., а на въпроса коя е по-голяма
от двете, отговаря „Аз съм сякаш по-голяма“. Преди разпита на снаха А., ответницата
потвърждава, че тя е съпруга на сина , но не знае нейното име – сочи, че се казва М. или Д..
Сочи, че двете си носят храна, когато имат. Преди разпита на другата снаха Г.,
ответницата сочи, че я познава, тъй като са съседи и мисли, че се казва Д.. Когато се налага,
тя идвала да помага на ответницата в дома ѝ.
От показанията на разпитаната като свидетел нейна снаха А. П., която е майка на
ищцата и поради това съдът преценява нейните показания с оглед евентуалната
заинтересованост в нейна полза, се установява, че живеят в един двор със З. от 38 години.
Жилището представлява къща, разделена на три части, в една от които живеят и брата на
съпруга и жена му. Излага, че от около година ответницата не е добре и с психиката, наред
с другите заболявания – сърдечна недостатъчност и високо кръвно налягане. В резултат на
деменцията е започнала да забравя много неща. Притеснявали се, когато ответницата борави
с газовата печка, но сега я махнали и се топлят на дърва. Твърди, че е заварвала ответницата
да разпалва печката с пари. Когато ответницата ходи до кварталния магазин, понякога
плаща, а друг път не и свидетелката ходи, за да плати. Свидетелката сочи, че тя пали сутрин
печката и приготвя закуската за свекърва си, грижи се и за нейното къпане, тъй като тя не
може сама и осигурява приема на лекарства, които ответницата пие 3 пъти дневно. З.
притежава 1/3 ид.ч. от къщата, както и ниви в гр. Тервел, от които получава рента. Сочи, че
ищцата помага на свидетелката за обгрижването на ответницата като се заменят. Споделя, че
З. излиза на улицата и контактува с познати и непознати, което създава притеснението, че
могат да я излъжат и да поеме задължение за плащане на парични суми.
Като свидетел по делото е разпитана и другата снаха на ответницата – Г. Х., която е
съпруга на сина Х.. Нейните показания съдът също преценява с оглед нейната евентуална
заинтересованост. Същата сочи, че живее в този дом от 50 години заедно със З.. Излага, че
леките отклонения и леката промяна при З. е настъпила след преживените стрес от смъртта
на малкия син. Тя е разбрала какво се е случило и трудно е преживяла този момент. Счита,
че при З. мисълта е налице, но говора и речта са по-трудни. След кратко време обаче влиза
в кондиция и няма проблеми в общуването. Свидетелката не може да отговори защо З. не
знае името , тъй като свекърва познава хората, които посещават дома им, макар и с леко
затруднение. Въпреки тежката загуба обаче, свидетелката сочи, че ответницата продължава
да се справя сама за съхранение на собствените си интереси. Излага, че З. никога не е
допускала да се говори или да се посяга на нейните ниви в гр. Тервел, поради което според
свидетелката не е възможно някой да я принуди да се разпорежда с тях. Счита още, че З. се
справя добре въпреки тези неща, които от време на време се получават, тъй като тя е
способна и сама ходи да си пазарува и да си върши домакинската работа. Сочи, че на
4
ответницата е необходима подкрепа, за да си купи нещо по-голямо извън обикновеното
пазаруване. Свидетелката знае, че З. има проблем със сърцето, но не знае какъв е точно. Тя
си има лекарства, които си ги приема. Свидетелката не знае какви са тези лекарства, тъй
като няма достъп до жилището . Твърди, че и ответницата бива заключвана от другата си
снаха и не позволяват да излиза. Съпругът на свидетелката е водил майка си на лекар
преди брат му да почине. Сочи, че Х. е пенсионер от 10 години и постоянно е при нея, но на
него не му казвали ищцата и майка ѝ къде и при кого водят ответницата на прегледи.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изслушано пред
първоинстатнционния съд, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че при проведеното през м. 02.20г. освидетелстване, при зададените на
ответницата задачи за памет, същата не е в състояние да ги извърши. Описано е, че
ответницата била в ясно съзнание, контактна, но не информативно, безуправна. Не е
възможен адекватен словесен контакт и снемане на подробен психичен статус. Грубо е
ориентирана за собствената си личност /казва трите си имена/. Дезориентирана за място и
време. Не са диагностирани разстройства на възприято-представната дейност /ВПД/.
Мисловният процес е забавен, много беден по съдържание, застоен, разкъсан на малки
интервали. Емоционално-несъответен резонанс, волево – хипобулична. Памет – нарушена
по органичен тип. Интелект – снижен по типа Лакунарна деменция, с изразени промени в
когнитивните и екзекутивните функции до степен на нарушения в базисните психични
годности да се грижи за себе си и своите дела. Вещото лице сочи, че мозъчната
атеросклероза е едно от най-честите заболявания при човека в напреднала възраст.
Уврежданията при това заболяване на мозъка настъпват вторично – в резултат на
стеснението на кръвоносните съдове. С напредване на процеса се задълбочават
интелектуално-мнестичните разстройства – нарушена фиксационна памет, по-късно и
ретенционната и репродукционната памет и успоредно с това – ограничаване и западане на
присъщите интелектуални възможности – забавено мислене, загуба на способността за
диференциране на същественото от несъщественото. Деменцията се развива постепенно –
отначало е лакунарна, при която се запазва ядрото на личността, независимо от
интелектуално-мнестичните нарушения. Следващият етап е глобарната деменция, при която
се разпада ядрото на личността. На този фон са възможни съдови психози с делириозен
характер и депресивни симптоми. Конкретно при ответницата експертът е констатирал, че са
налице нарушения във фиксиционната и репродукционната памет. Мисленето е затруднено
и не се осъществява адекватна мисловна дейност, което е пречка за осъществяване на
когнитивността. Затруднена е обработката на нова информация, което е пречка за адекватно
поведение при извършване на ежедневни дейности. Екзекутивните функции при
ответницата са нарушени и тя е зависима в ежедневието си от близките си. Вещото лице
счита, че при ответницата е налице Лакунарна деменция. Налице са при нея необратими
промени в личността, водещи до невъзможност ответницата да се грижи за себе си и за
своите интереси до пълен социален упадък.
5
В с.з. вещото лице е допълнило, че в даден момент ищцата може да излезе от къщата
и да отиде да купи хляб, но без да знае стойността на хляба – тя ще даде парите. Може да
бъде изманипулирана, излъгана. В следващ момент обаче поради плаващия ход на
заболяването, може да изглежда напълно съхранена. Към настоящия момент ответницата не
може да планира, тъй като е нарушена фиксационната памет и екзекутивната функция. Дава
пример, че ако З. бъде отведена при нотариус и същият прочете съдържанието на документ,
тя няма да разбере смисъла му. Тя би могла да извърши само елементарното действие да се
подпише, но това ще бъде под диктовка. Според експерта ответницата не може да планира
последиците от действията си – нарушена е екзекутивната функция по планирането.
Въпреки получаването на медикоментозна терапия, излекуване не е настъпило. Освен това
много често лицата с такова заболяване като при ответницата, могат да откажат лечение, тъй
като не разбират последиците от манипулациите и по този начин могат да бъдат опасни за
самите себе си. Не могат да запомнят за какво служи даден медикамент и в тях се поражда
страх.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото се налагат
следните правни изводи:
Според ППВС № 5/1979г. предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на
лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието
на душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий) и
невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите
работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се
постанови обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не
прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи
следва да е по причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В настоящия случай чрез заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
изслушано пред първата инстанция и от коментирания по-горе амбулаторен лист, издаден
от специалист-психиатър се установи, че ответницата страда от смесена корова и подкорова
съдова деменция – разстройство на психиката на поначало нормално развити умствено лица.
Деменцията се определя като загуба на придобит във времето интелект, изразен със спад на
функциите мисъл, памет, реч, личност или емоционално състояние, с или без известна
причина. Съдовата деменция спада към групата деменции с общ патологичен момент –
мозъчно увреждане от съдов произход. Коровата съдова деменция води до затруднения в
общуването /каквито данни са установени от проведения разпит на лицето от съда и от
проведеното освидетелстване от вещото лице/, както и до трудно запомняне на нова
информация, лоша преценка и нарушено абстрактно мислене /и тези признаци съдът намира
за потвърдени от съдържанието на проведения разпит на ответницата и при самото
освидетелстване/. При подкоровата деменция пък самата скорост на изказа е забавена,
страдащият е разсеян, когнитивните му функции са забавени. Конкретно при ответницата
експертът е констатирал, че са налице нарушения във фиксиционната и репродукционната
6
памет; мисленето е затруднено и не се осъществява адекватна мисловна дейност, което е
пречка за осъществяване на когнитивността. Освен това е затруднена обработката на нова
информация, което е пречка за адекватно поведение на ответницата при извършване на
ежедневни дейности. Поради нарушение на екзекутивните функции, ответницата е зависима
в ежедневието си от близките си.
Поради горното, следва да се приеме, че е налице медицинският критерий по чл. 5 от
ЗЛС.
Настоящият състав на съда намира, че посоченото заболяване, от което страда
ответницата, е намалило в максимална степен възможността да се грижи за своите работи,
тъй като на практика почти изцяло изключва способността да извършва съзнателни
действия и да насочва волята си. Както се посочи и по-горе, ответницата не е напълно
ориентирана относно собствената си личност /знае само трите си имена, но не знае къде
живее, на каква възраст е, как преминава ежедневието и с кого живее/. Тя не може да
назове имената на близките си и тяхната връзка с нея. Сочи, че живее със своя възрастен
свекър /баща на съпруга / като очевидно свързва този образ чрез своя жив син Х.. Не може
да посочи колко деца има. Не е ориентирана относно ежедневните си нужди /кой готви,
чисти и пере в дома /, както и относно здравословното си състояние и нуждата от
медицински прегледи, осъществявани единствено чрез съдействие на нейните близки.
Налице е и дефицит относно реалната преценка за допустимите и недопустимите действия,
свързани със защита на нейните права и интереси – не знае какво имущество притежава
/сочи само къщата си, но не и нивите/, какви доходи и в какъв размер получава. Освен това
ответницата, както и сочи вещото лице – може да извърши под чуждо въздействие
/диктовка/ само простите действия по подписване, но смисъла на документи тя не разбира,
тъй като са нарушени фиксационната и екзекутивната памет. Това означава, че същата не
може да се грижи за своите работи – при ответницата липсват напълно възможностите за
самостоятелна преценка и планиране на действията, което би поставило в опасност не само
имуществената сфера, но и нейното здравословно състояние при липсата на заместваща
външна воля /която се осъществява чрез настойник, който се назначава измежду роднините
на запретеното лице/.
С решение № 10/2014 Конституционния съд прие, че по отношение на лицата с
психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото
поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на
техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като цяло. До приемането
на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право,
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като
способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.
7
Поради констатираната по настоящото дело напълно липсваща способност
ответницата да насочва волята си и да управлява действията си за постигане на целите за
задоволяване на своите нужди и за защита на своите интереси, се налага извода, че
ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 462/10.04.20г. по гр.д. № 2177/19г. на ОС-Варна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните и до контролиращата страна, при наличието
на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8