Решение по дело №16767/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 12.04.2018 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16767 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „В.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 2507 срещу „Електроразпределение Север” АД (с предишно наименование „Е.М.” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени следните субективно съединени искове: по чл.55,  ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 18164,83 лева, представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена на достъп до електроразпределителната мрежата на „Е.М.” АД, като оператор на мрежата, за периода от 08.02.2013г. до 31.01.2014г. на основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, дължима на отпаднало основание, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.10.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 222,46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.08.2017г. до 05.10.2017г. вкл. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на договор за изкупуване на електрическа енергия № 328 от 21.02.2013г. сключен между страните, ищецът продавал на „Енерго-Про Продажби” АД произведената от собствената му вятърна електрическа централа електрическа енергия по регулирани от ДКЕВР преференциални цени. Вятърната електрическа централа на ищеца била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010. В периода от февруари 2013г. до януари 2014г. ищецът платил на ответника сумата от 97909,50 лева като цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, като сумите били обективирани в 12 броя фактури. Цената била определена по т. 1 и т. 2 от Раздел IX на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР. Вземанията по фактурите били прехвърлени с договор за цесия от „Е.М.” АД на „Енерго-Про Продажби” АД. С Решение № Ц-6/13.03.2014г. ДКЕВР утвърдил окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа и цена за достъп до елктроразпределителната мрежа. Решение № Ц-33 било отменено като незаконосъобразно с множество решения на ВАС, включително и в раздел IX, т.1 и 2. Отмяната действала по отношение на всички производители на ел. енергия от възобновяеми източници. Ищецът в условията на евентуалност настоява за упражняване на косвен съдебен контрол върху Решение Ц-33 в частта му по раздел IX, т.1 и 2. Към настоящия момент от платената сума ответникът възстановил на ищеца сумата от 79744,67 лева, като останала дължима сумата от 18164,83 лева, за която сума от ответника е издадена фактура № **********/04.05.2015г. с основание цена за достъп, изчислена съобразно Решение Ц-6/13.03.2014г. Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника, получена на 17.08.2017г., с която го е поканил да заплати сумата в срок от 5 календарни дни.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът  оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника, както и че в процесния период с Решение Ц-33 са определени временни цени за достъп, въз основа на което от ищеца е платена сумата от 97909,50 лева. Твърди се, че в изпълнение на Решение Ж-30/26.03.2015г. на ДКЕВР ответникът е възстановил на ищеца сумата от 79744,67 лева, а за остатъка от 18164,83 лева е издал фактура № **********/04.05.2015г за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Сумата по фактурата била преведена от ответника на „Е.с.о.” ЕАД. Твърди се, че липсва изрично отмяна на Решение Ц-33 в раздел IX, т.1 и т.2, под чиято уредба попада вятърната електроцентрала на ищеца. Сочи, че отмяната на тази част от Решение Ц-33 е недопустима по реда на осъществяване на инцидентен контрол в настоящото производство. Твърди се, че ищцовото дружество е участвало в съдебния контрол на Решение Ц-33 по адм.д. № 12461/2012г. на ВАС. Отделно от това, се сочи че не е налице увеличение на имуществото на ответника за сметка на ищеца, защото последният е действал единствено като представител на „ЕСО” ЕАД.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска.

Процесуалният представител на конституираното трето лице-помагач „Е.с.о.“ ЕАД оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от собствена вятърна електрическа централа, както и че между ищцовото дружество и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД” е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013г.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че между ищеца и „Енерго-Про-Мрежи” АД е сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010. Съгласно уговореното в договора производителят заплаща на насрещната страна цена за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп, които „Е.М.” АД е започнало да начислява.

С решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил от формална страна административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕРП и ЕСО, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Закона за енергетиката, като за периода от 13.03.2014г. са определени цени за достъп до съответните електроразпределителни мрежи за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00 лв./ МВтч.

Не са спорни между страните и следните обстоятелства: че ищцовото дружество е заплатило на ответното цена за достъп за периода от 08.02.2013г. до 31.01.2014г., обективирана в 12 фактури, които са приложени по делото, в общ размер от 97909,50 лева. За плащането от ищеца са представени и платежните нареждания за сумите по всяка от фактурите. Не е спорно и че от общо заплатената сума в размер на 97909,50 лева ответното дружество е възстановило на ищцовото сума в размер на 79744,67 лева.

По делото е представена фактура № **********/04.05.2015г. с издател ответното дружество и получател ищцовото дружество на стойност 18164,83 лева за услугата „достъп ВЕИ” за периода от 08.02.2013г. до 12.03.2014г.  

От ответника е представена фактура № **********/11.05.2015г., издадена от „Е.с.о.“ ЕАД с получателен „Енерго Про-Мрежи“ АД на стойност 18164,83 лева за услугата „цена достъп ВЕИ съгласно решение № КМ-1/13.03.2014г. и Решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР” за м. май 2015г. Представено е и преводно нареждане от 18.05.2015г., съгласно което сумата от  18164,83 лева с „основание ********** Решение КВЕР ном. Ж-30/26.03.2015г.“ е преведена от „Енерго Про-Мрежи“ АД на „Е.с.о.“ ЕАД.

Представени по делото са Решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР, Решение № КМ-1/13.03.2014г. на КЕВР и Решение № Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР. Представени са още Решение № 6832/01.11.2015г. по д. № 5244/2015г. по описа на Административен съд – София-град, Решение № 12344/15.11.2016г. по адм.д. № 595/2016г. по описа на ВАС, Решение № 16672/12.12.2013г. по адм.д. № 5473/2013г. по описа на ВАС и Решение № 7669/05.06.2014г. по адм.д. № 4210/2014г. по описа на ВАС, 5-членен състав.

От ищеца е представено разрешение за ползване № ЦТ-05-2017г./08.02.2013г., видно от което е разрешено ползването на строеж „малка вятърна електроцентрала – 1 брой генератор тип VESTAS V90 с номинална мощност 2 MW…“, находящ се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич с възложител „В.Б.“ ЕООД.

Представено от ищеца е писмо от „В.Б.“ ЕООд до „Е.М.“ АД с изх. № 25/16.08.2017г., с ищецът е поканил ответника в петдневен срок от получаването на поканата да възстанови сумата в размер на 18164,83 лева с ДДС, ведно със законната лихва за забава до датата на окончателното изплащане“. В горния десен ъгъл на първата страница на писмото ръкописно е вписан вх.номер с дата 17.08.2017г. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че е получил писмото на посочената дата.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД полученото на отпаднало правно основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ответника, собствената си изправност по договора, твърденията си, че е определена временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника и отмяната на тези цени с обратна сила/определянето на окончателна цена, която е по-ниска от временната; че е престирал претендираната сума на ответната страна в твърдяния размер.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на претендираната сума – цена за достъп.

Установи се по безспорен начин наличието на договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, по който ищеца е изправна страна.

Безспорно е, че временни цени за достъп са определени с решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР, въз основа на които са издадени фактури за процесния период от ответното дружество, като цената по фактурата е заплатена от ищеца, както и че част от заплатената от ищеца сума е възстановена от ответното дружество, а останалата част е задържана като цена за достъп, за което е издадена фактура. Установи се от представеното платежно нареждане, че същата сума от  18164,83 лева с ДДС е преведена от ответното дружество на „ЕСО“ ЕАД като плащане по фактура № **********/11.05.2015г., издадена за услугата „цена достъп ВЕИ съгласно решение № КМ-1/13.03.2014г. и Решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР”.

Спорен по делото е въпросът за наличието на основание за плащане на цената за достъп, определена с фактура № **********/04.05.2015г. в размер на 18164,83 лева с ДДС. Действително цена за достъп до електроразпределителната мрежа се дължи от ищеца по силата на Закона за Енергетиката като еквивалентна и насрещна престация на тази по предоставянето на достъп до съответните мрежи. Разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЕ въвежда задължение за производителите на ел.енергия да сключат договори за достъп с операторите на съответните мрежи. Цената е съществен елемент от минимално необходимото съдържание на всеки възмезден и двустранен договор, а и съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЕ, достъпът се предоставя срещу заплащането на цена, но само и доколкото е определена от Държавния регулатор. Такава е определена за периода на действие на Решение № Ц-33/14.09.2012 г., и е била заплатена.

Безспорно по делото, а  и служебно известно на съда е, че Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено в различни негови части с множество решения на ВАС, в които са посочвани различни раздели на решението, както и че за относимия към спора между страните Раздел IX, т.1 и т.2 няма изрично отменително решение на ВАС.

Ищецът счита, че Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено по отношение на всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, а в условията на евентуалност настоява за извършване на косвен съдебен контрол върху същото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспорваният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. В контекста на тази разпоредба следва да се приеме, че отменителните решения на ВАС имат действие не само спрямо подателите на жалбите срещу решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР, но спрямо всички – в този смисъл Решение № 12344/15.11.2016г. по адм.д. № 595/2016г. на ВАС, постановено по обжалването на Решение КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР. В същото решение е разглеждан конкретно въпроса дали следва да се провежда разграничение на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в зависимост от оспорване/неоспорване на Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР, като се казва че неправилно  в Решение КМ-1/2014г. на ДКЕВР е направено такова разграничение.

При отмяна на решението на ДКЕВР с оглед действието на съдебния акт във времето следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им – за лишено от основание. В този смисъл е постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика – решение №212/23.12.2015г. по т.д. 2956/2014г. на ВКС, I т.о., решение №155/11.01.2016г. по т.д.2611/2014г. на ВКС, II т.о., решение №157/11.01.2016г. по т.д.3018/2014г. на ВКС, II т.о.

Дори и да се приеме, че в конкретния раздел IX Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР не е отменено съдът намира, че същото е назаконосъобразно и в тази част, като има правомощия да упражни косвен съдебен контрол върху същото решение като административен акт по реда на чл.17, ал.2, изреч.2 от ГПК. В тази връзка ответникът е възразил, че ищцовото дружество е било страна в административното производство по обжалване на Решение Ц-33/2012г. по адм.д. № 12461/2012г по описа на ВАС, но не е представило доказателства в тази насока. От служебната справка по посоченото дело на интернет страницата на ВАС не става ясно поради обезличените данни дали „В.Б.“ ЕООД е участвало в производството, но става ясно, че не е налице обжалване на Решение Ц-33/2012г. в частта по раздел IX, т.1 и 2. Отделно от това от разрешението за ползване вятърната централа на ищеца от 08.02.2013г. става ясно, че същият в рамките на срока за обжалване не е имал и интерес от такова. Обстоятелството, че „Вентус България“ не са били страна в административното производство  по обжалване касателно раздел IX e разгледано дори в представеното от ответника Решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР. Възражението на ответника, че Решение Ц-33/2012г. няма преюдициално значение за спора, съдът намира за неоснователно. Напротив, в случай, че се приеме, че решението е незаконосъобразно, ще е налице липса на валидно определени временни цени за достъп, като плащането на определената с решението цена ще се яви недължимо.  Решенията на ВАС, с които е отменено Решение Ц-33/2012г. в различните му раздели съдържат приблизително еднакви мотиви и касаят допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването на решението. Изложените от ВАС мотиви несъмнено се споделят и от настоящия съдебен състав. Най-общо незаконосъобразността се изразява в нарушения на прецедурата на взеамне на решението – административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, липсва обосновка на определената с решението временна цена, въз основа на която да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й,  операторите на съответните мрежи, не са изискани от операторите на съответните мрежи доказателства за относимите към дейността им разходи, не са анагжирани данни за изчисляване на временните цени, не е налице икономическа обосновка на разходите за дейността на енергийните предприятия и т.н.

Предвид незаконосъобразността на Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР не следва да бъдат зачитани неговите последици, а именно определянето на временни цени за достъп.

Същевременно с Решение № Ц-6/2013г. на ДКЕВР са определени на окончателните цени за достъп в размер на 0,00 лв./МВтч., с което е завършен фактическия състав по определяне на цената. Доколкото окончателната цена е 0,00 лв./МВтч, то заплатените като временни цени за достъп, подлежат на връщане изцяло, тъй като са платени на отпаднало основание. В конкретния случай задържането на част от общата сума като цена за достъп, дължима на „ЕСО“ АД е направено в изпълнение на компенсаторния механизъм, предвиден с решение КМ-1/2013г., което е отменено с влязло в сила решение на ВАС. Следователно за „Електроразпределение Север“ не съществува основание за задържане на тази част от сумата. Обстоятелството, че фактически сума в размер на 18164,83 лева с ДДС е преведена от ответното дружество на „ЕСО“ ЕАД е въпрос на отношения между тези две дружества и е правно ирелевантно по отношение на процесния спор.

По гореизложените съображения съдът намира искът по чл.55, ал.1, предл.3 за доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД за акцесорното задължение за обезщетение за забава в плащането на главницата се установи, че ищцовото с писмо е поканило ответното да върне сумата от 18164,83 лева в петдневен срок от получаване на поканата, като писмото е получено на 17.08.2017г. Предвид изложеното съдът намира, че за ответната страна е възникнало задължение за плащане на законна лихва върху главницата за периода от 23.08.2017г. до 05.10.2017г., което съобразно изчисления с лихвен калкулатор е в размер на  222.46 лева, с оглед на което, с оглед на което искът за обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 776.59 лева за платена държавна такса и 1440 лева за платено адвокатско възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно с оглед правната сложност на делото.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 2507 сумата на сумата 18164,83 лева, представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена на достъп до електроразпределителната мрежата на „Е.М.” АД, като оператор на мрежата, за периода от 08.02.2013г. до 31.01.2014г. на основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и сумата от 222.46 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 23.08.2017г. до 05.10.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 2507 сумата от 2216.59 лева, представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на „Е.с.о.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: