Р Е Ш Е Н И E
гр.Б.С., 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 16 октомври, Две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 867/2019
год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Ч.Д. и Н.
Г. С.– Изпълнителни директори, чрез пълномощника М.Н. - юрисконсулт, с която се иска да
се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу
ответника И.Н.А. с ЕГН **********,***,
за сумата 4013,56 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 15.11.2017г., договорна(възнаградителна)
лихва в размер на 1577,71 лв. за периода
от 15.01.2018г. до 16.03.2018г., лихва(обезщетение) за забава в размер на 150,58 лв. за
периода от 15.01.2018г. до 13.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК-24.08.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
както и съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
С исковата молба
ищецът е посочил, че в условията на евентуалност, в случай, че искът с правно
основание чл.422 от ГПК бъде отхвърлен, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответницата И.Н.А. да
заплати на ищеца сумата от 2382,28 лв.
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** за
периода от 15.07.2019г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в
исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.237 от ГПК.
В срока указан в
разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата И.Н.А. е депозирала писмен отговор
във връзка с предявената искова молба, като посочва, че предявеният иск от
ищеца е недопустим и неоснователен по изложените в него съображения. С
писменият отговор е приложила 2 бр. разписки за погасяване на суми по
процесният кредит.
В с.з. ответницата А.
се явява лично и признава исковите претенции на ищеца по основание и размер
изцяло и направените от ищеца разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1127/2018г.
по описа на БСлРС.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 1127/2018г. по описа на БСлРС срещу длъжника И.Н.А. с ЕГН **********,***, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 690/27.08.2018г. и
изпълнителен лист от 27.08.2018г. в
полза на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД ***, за сумата 4013,56 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 15.11.2017г., такси за периода от
15.01.2018г. до 16.03.2018г. в размер на 0
лв., договорна(възнаградителна) лихва в размер на 1777,71 лв. за периода от
15.01.2018г. до 16.03.2018г., лихва(обезщетение) за забава в размер на 150,58 лв. за периода от 15.01.2018г.
до 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 24.08.2018г., до окончателното
изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 118,84 лв. заплатена държавна
такса и 150,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът първоначално е упражнил правата си по реда на чл.
417 от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.08.20198 г. Съдът е издал
заповед № 690 за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.08.2018г. за
процесните суми, срещу която в законоустановения срок, длъжникът А. е подала
възражение, а ищеца е депозирал искова молба по реда на чл.422 от ГПК в
законоустановеният срок.
В
открито съдебно заседание на 16.10.2019г. ответницата И.А. е заявила признание
на така предявените искове. Признавала,
че имала сключен договор за кредит с „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за сумата от 3000.00 лв., но поради здравословни проблеми, преустановила плащането
на вноските по кредита. Изцяло признава исковете по основание и размер и направените от ищеца разноски.
От допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че
сумата от 3000.00 лв. по процесният договор за кредит е преведен по банковата
сметка на ответницата на 15.11.2017г., видно от приложено банковото извлечение.
Усвоеният кредит е в общ размер на 4166.32 лв., от който са удържани: 719.93
лв.-автоматична такса за отпускане, съгласно продукта, който се ползва по
кредита, както и още една такса за обработката му в размер на 446.39 лв. или
чистия нетен остатък на сумата, която
трябва да се ползва е 3000.00 лв. С въпросната сума е направено рефинансиране
на стар заем на ответницата в общ размер на 2048.80лв. На каса на ответницата
са изплатени 950.00 лв.
Ответницата е
направила погасителните вноски по процесния договор за заем, както следва: на
08.03.2018г. в размер на 171.00лв., с която сума са погасени съответните
компоненти описани в приложение № 1 и приложение № 2 към заключението. На
05.04.2018г. е направила вноска в размер на 170.28 лв. и на 27.09.2018г. е
направила вноска в размер на 200.00лв., с които са погасени частично
договорна(възнаградителна) лихва.
Сумата от 69.23лв.,
която ответницата е внесла на 22.08.2019г. е по изпълнително дело и не е
предмет на настоящото дело.
Общо платената от
ответницата суми по процесния договор за кредит възлизат на 610.51лв., в която
сума е включена сумата от 69.23 лв. платена на ЧСИ по изпълнително дело.
Към датата на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК- 24.08.2018г. размера на задължението на
ответницата по процесния кредит е както следва: главница в размер 4013.56лв,
договорна лихва в размер на 1777.71лв, като същата е за периода от 15.01.2018г.
до16.03.2018г., като в тази сума са съобразени и приспаднати внесените от
ответницата 200лв., с които тя е погасила частично договорната/възнаградителна
/лихва, мораторната лихва е в размер на 150.58лв. и е генерирана за периода от
15.01.2018г. до 13.08.2018г. или общото задължение на ответницата възлиза
сумарно на 5941.85лв. След извършеното плащане от 200.00лв. към 27.09.2018г.
остатъчния дълг се преструктурира по
компоненти, както следва: главница в размер на 4013.56лв., договорна лихва в
размер на 1557.71лв. и мораторна лихва в размер на 150.58лв. за същия период.
Към дата 16.10.2018г./датата на съдебното
заседание и приключване на съдебното дирене/ остават същите суми: главница
4013.56лв., договорна лихва в размер на 1557.71лв. и мораторна лихва в размер
на 150.58 лв. за процесният период.
Още с исковата молба
и в с.з. ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт М.Н. релевира искане
за постановяване на решение по чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от
ответницата А. признание.
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В с.з. ответницата И.А. изцяло признава исковете по основание и размер.
Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното признание на иска,
съдът намира, че исковите претенции на ищеца са основателни и доказани и следва
да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно
задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника
И.Н.А. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1127/2018г. по описа на РС-Б.С. в размер на 118,84 лв. заплатена държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този
изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата А. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 143,37 лв.-заплатена държавна такса и
250.00 лв. за ССчЕ, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Сумата от 150.00 лв. посочена в
точка 4 от списъка по чл.80 от ГПК за юрисконсултско
възнаграждение по исково
производство, пълномощника на ищеца-юрисконсулт Н. в с.з. заяви, че не я
претендира и моли същата да не бъде присъждана в тежест на ответницата.
Относно предявеният
с исковата молба в условията на
евентуалност осъдителен иск предявен от ищеца срещу ответницата И.Н.А. за
заплащане на сумата от 2382,28 лв.
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** за
периода от 15.07.2019г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в
исковото производство, съдът намира, че евентуалния
иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода
на делото по главния иск. В случая предвид уважаване на главния иск, съдът не
дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.
С оглед уважаване
на установителния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединения иск, за осъждане на ответницата А. да заплати претендираните от
ищеца суми по договора за потребителски кредит № **********/15.11.2017г.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И.Н.А. с ЕГН **********,***,
че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на Т.Б.А.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С.–
Изпълнителни директори, чрез пълномощника М.Н.
- юрисконсулт, сумата от 4013,56
лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит
№ ********** от 15.11.2017г., договорна(възнаградителна) лихва в размер на 1577,71 лв. за периода от 15.01.2018г.
до 16.03.2018г., лихва(обезщетение) за забава в размер на 150,58 лв. за периода от 15.01.2018г. до 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 24.08.2018г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 690/27.08.2018г. и изпълнителен лист
от 27.08.2018г. по ч.гр.д.№ 1127/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.Н.А.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.А.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С.– Изпълнителни директори, чрез пълномощника М.Н. - юрисконсулт, направените деловодни разноски
по исковото производство по гр.д.№ 867/2019г.
по описа на БСлРС, в размер на 143,37 лв.заплатена
държавна такса и 250.00 лв. за ССчЕ, както и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1127/2018г. по описа на РС-Б.С. в размер на 118,84 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
ч.гр.д. № 1127/2018г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: