РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. гр. Хасково, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101556 по описа за 2021 година
С подадената искова молба ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район
„Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ № 37, е предявил срещу ответника С. С. Л., от
гр.*****************, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на 7 825.61
лева, представляващо част от вземане в общ размер на 38265.93 лв. за което е
била издадена Заповед за изпълнение възоснова на документ по чл.417 от
ГПК по Ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което
била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан между страните
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-
1740/15.10.2007г., по силата на който ищецът като кредитодател предоставил
на ответника в качеството на кредитополучател банков кредит - овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 5000 лева със срок за ползване до
15.10.2009г., като същият се подновявал автоматично при условията и по
реда, предвидени в ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи
1
международни кредитни карти с чип Visa Classic. Предоставеният банков
кредит - овърдрафт бил изцяло усвоен по банкова сметка с IBAN:
**************, открита на името на ответника и погасяван от него по
същата банкова сметка чрез подробно посочените в исковата молба суми.
Считано от 23.03.2021г. обаче кредитът бил в просрочие, което към
23.03.2021г. било общо за 4203 дни. Поради неплащане в срок на
задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във
връзка с т.13.1.1 от приложимите към него Общи условия, ищецът изпратил
на ответника покана с изх. № 239-300 от 26.06.2020г., с която го поканил в
седемдневен срок да изпълни доброволно, като в противен случай изрично
посочил, че ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата
била връчена на ответника лично на 21.10.2020г. и поради неизпълнение на
задълженията в предоставения за доброволно изпълнение срок, ищецът
обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 11.03.2021г. Към
22.03.2021г. ответникът дължал на ищеца общо 38 289,93 лв., от които 5000
лв - главница, 31 284,26 непогасена договорна лихва за периода 19.11.2008г.
до 10.03.2021г., 1789,21 лева наказателна лихва за периода 19.09.2009г. до
12.03.2020г., 175,79 лв наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до
10.03.2021г., законна лихва от датата на предсрочната изискуемост, за
периода от 11.03.2021 г. до 22.03.2021г. в размер на 16,67 лв. и разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост - 24.00 лв. За събиране на
горните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
възоснова на документ по чл. 417 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. №
634/2021г. по описа на РС-Хасково. По него съдът издал заповед за незабавно
изпълнение за претендираните суми, с изключение на сумата от 24 лева за
разноски за връчване на покана до длъжника, в която част отхвърлил
заявлението с разпореждане. На 15.06.2021г. ищецът получил съобщение, че
срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от
длъжника, което обосновавало правния му интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на част от горепосочените вземания. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както
следва: 5 000 лева – главница; 2 808.94 лева – договорна лихва, начислена за
периода от 22.03.2018г. до 10.03.2021г.; 16.67 лева – мораторна лихва за
периода от 11.03.2021г. до 22.03.2021г.; представляващи част от вземанията
2
по процесния договор, които суми са били присъдени в заповедното
производство по Ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските в настоящото
и в заповедното производство.
Ответникът счита предявените искове за недопустими и неоснователни.
На първо място сочи недопустимост на исковете, поради липсваща правна
връзка между страните, считано от 2009г., като се сочи, че ищецът в
нарушение на ЗЗЛД е използвал данните на ответника за автоматично
продължаване срока на процесния договор, а отделно от това и позовавайки
се на неравноправна клауза в договора и ОУ. На следващо място, оспорва
иска и по основание, и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията, както и възражение за наличието на неравноправни
клаузи в процесния договор и в приложимите към него ОУ. Оспорва
основанието, на което се претендира договорна лихва, както и твърденията
относно датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, като от
своя страна излага твърдения за настъпването й на по-ранна дата. По
изложени съображения оспорва всички фактически твърдения в исковата
молба по отношение на процесния договор и претендираните суми. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете поради погасяване
по давност на главния и акцесорните искове. Претендира присъждане на
разноски в настоящото и в заповедното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 634/2021г. по описа на Районен
съд-Хасково е издадена Заповед № № 260255/25.03.2021г., с която е
разпоредено длъжникът С. С. Л. да заплати на „Първа инвестиционна банка“
АД сумите от: 5000 лева – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 26РКО-А-1740/15.10.2007г.; 31284.26 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.11.2008г. до 10.03.2021г.;
1789.21 лева – наказателна лихва /неустойка/ за периода от 19.09.2009г. до
12.03.2020г.; 175.79 лева – наказателна лихва /неустойка/ за периода от
3
14.05.2020г. до 10.03.2021г.; 16.67 лева – обезщетение за забава /мораторна
лихва/ за периода от 11.03.2021г. до 22.03.2021г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021г. до
окончателното изплащане; 765.31 лева – платена държавна такса и 49.96 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение в срок,
като на 15.06.2021г. заявителят е получил указания да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 09.07.2021г., за установяване съществуването на вземане в размер на
7 825.61 лева, представляващо част от вземането в общ размер на 38265.93
лева, за което е била издадена Заповедта за изпълнение възоснова на
документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково.
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че на 15.10.2007г. между ищеца в качеството на
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1740815.10.200г., по силата
на който банката е предоставила на ответника възможност за ползване на
кредит под формата на овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер
на 5 000 лева, срещу учреден от кредитополучателя в полза на банката залог
върху бъдещи вземания по банковите си сметки. Договорът между страните е
сключен за срок до 15.10.2009г., като съгласно чл.36 от Общите условия,
срокът на действие на договора се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период, освен ако някоя от страните не уведоми другата за
прекратяването му преди изтичане на текущия срок.
По делото няма данни някоя от страните да е уведомявала другата за
прекратяване на договора.
Съгласно чл.28, б.“а“ от Общите условия, ползваният овърдрафт се
превръща в изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляра на картата за срок, определен от банката, в случай, че титулярът не
извърши което и да е плащане по договора и Общите условия повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
На 21.10.2020г. ищецът е връчил на ответника, чрез ЧСИ Н. К., рег. №
929, Покана, с която го е поканил в 7-дневен срок от получаването й да
4
погаси всички изискуеми задължения, произтичащи от процесния договор в
размер на 37 581.33 лева, от които 5 000 лева – главница и 32 570.97 лева –
просрочени лихви. Въпреки поканата, плащане от страна на ответника не е
последвало.
По делото, по искане и на двете страни в процеса, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение възприема като
компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че на
31.10.2007г. с регистриране на 239.67 лева плащане на ПОС при търговец е
започнало усвояването на кредитния лимит по договора, като вещото лице е
посочило подробно всички усвоявания по кредитната карта. Датата на
изпадане в просрочие/забава на кредитополучателя е 19.09.2009г. Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 11.03.2021г. Към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК дължимите /начислени/ суми в
счетоводната система на банката са, както следва: 5000 лева – главница;
31284.26 лева – възнаградителна лихва за периода от 19.11.2008г. до
10.03.2021г.; 16.67 лева – законна лихва за периода от 11.03.2021г. до
22.03.2021г.; 2808.90 лева – договорна лихва за периода от 22.03.2018г. до
10.03.2021г.; 230.56 лева – законна лихва за периода от 11.03.2021г. до
23.08.2021г. Вещото лице е констатирало също, че последното регистрирано
плащане по кредита е отразено в системата на банката на 11.06.2012г., за
сумата от общо 38.82 лева, представляващо погасяване на задължения.
Посочено е още, че съгласно ОУ на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA
падежната дата за минимална погасителна вноска е всяко 5-то число на
месеца. При невнасяне на падеж на минимална погасителна вноска банката
задължава служебно сметката на титуляра на 19-то число на месеца. Вещото
лице е установило, че няма извършена капитализация на лихви към
оригиналния размер на главницата. В заключение посочва, че банката е
отговорила с писмо, че пластиката по кредитната карта е изтекла през месец
10/2009г., а пластиката „Не е преиздавана и получавана“. Съгласно
счетоводните записвания и направените констатации усвояване на кредитния
лимит е регистрирано последно на 20.06.2008г. Следователно, пластиката по
процесния договор е използвана до 20.06.2008г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
5
Съгласно чл.430, ал.1 от Търговския закон, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал.2 предвижда,
че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
При така събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
доказано, че между страните е сключен валиден договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка по смисъла на чл.430, ал.1 от Търговския
закон, по който ищецът е изпълнил точно и в срок поетите от него
задължения, като е предоставил на ответника по картовата му сметка
процесната главница от 5 000 лева. По делото е безспорно установено, че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, като е
преустановил плащанията на 11.06.2012г. Ето защо, ответникът дължи както
главницата, така и визираната в чл.7 от договора договорна лихва, а също и
лихва за забава.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по следните съображения:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Един от основните спорни въпроси по делото
е кога процесното вземане е станало изискуемо, респективно момента, в който
е започнала да тече погасителната давност. Както бе посочено по-горе,
последното плащане от страна на ответника е на 11.06.2012г., след което е
преустановил плащанията по договора. Съгласно чл.28, б.“а“ от Общите
условия, ползваният овърдрафт се превръща в изцяло и предсрочно изискуем
след писмено предизвестие до титуляра на картата за срок, определен от
банката, в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по договора
и Общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която такова
плащане е станало изискуемо. Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
6
от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение,
следва да се приеме, че вземането е станало изискуемо, респ. давността е
започнала да тече, от датата, на която банката – кредитор е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост, а не автоматично. В случая, доколкото банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем с покана, връчена на ответника
лично на 21.10.2020г. и от тази дата именно е започнала да тече
погасителната давност, то възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно и недоказано, тъй като заявлението по чл.417 от ГПК е
подадено на 23.03.2021г. В този смисъл исковете за главница в размер на
5 000 лева, както и за лихва за забава в размер на 16.67 лева за периода от
11.03.2021г. до 22.03.2021г. не са погасени по давност. Не е погасен по
давност и искът за договорна лихва в размер на 2 808.94 лева за периода от
22.03.2018г. до 10.03.2021г., тъй като съобразно правилото на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3 годишна давност, а
заявлението по чл.417 от ГПК, както вече бе посочено, е подадено на
23.03.2021г.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.8а от ЗЗП и за нейната
нищожност по чл.146, ал.1 от ЗЗП – чл.3 от договора и чл.36.1 от Общите
условия, предвиждащи автоматично подновяване на срока за ползване на
овърдрафта. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП, преценката за наличие на
неравноправна клауза се прави към датата на сключване на договора с
потребителя. Процесният договор е сключен на 15.10.2007г., към който
момент в ЗЗП не е била създадена разпоредбата на чл.143, т.8а /влязла в сила
от 01.08.2015г./, регламентираща неравноправност на клауза, която
предвижда автоматично продължаване на срочен договор. Поради
изложеното, уговорката в чл.3 от договора, предвиждаща автоматично
подновяване на срока за ползване на овърдрафта по картовата разплащателна
сметка, не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.8а от ЗЗП и не е налице
основание за нейната нищожност по чл.146, ал.1 от ЗЗП.
На следващо място, съдът счита, че клаузите от процесния договор са
7
били индивидуално уговорени с кредитополучателя. По делото се установи,
че ответникът е получил подробна преддоговорна информация от
заемодателя относно Общите условия на банката, таксите и комисионите,
които ще бъдат прилагани при издаването и ползването на кредитната карта,
в каквато насока е подписаното от него Искане за кредитна карта от
08.10.2007г. Освен това, предвидената в договора клауза, уреждаща начина на
определяне размера на възнаградителната лихва не е нищожна, тъй като
същата не накърнява добрите нрави, доколкото предоставеният на ответника
кредит не е бил обезпечен, а и същият е бил с продължителен срок на
ползване. Още повече, че съгласно чл.4.2 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г., преценката за неравноправния характер на клаузите не се
свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на
цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените
стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са
изразени на ясен и разбираем език. В процесния договор клаузата за размера
на възнаградителната /редовната/ лихва върху главницата е изразена ясно, в
достатъчно достъпна за разбиране степен, език, и определя еднозначно
задълженията на потребителя. Ето защо, съдът не следва да извършва
преценка за неравноправия й характер.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че исковите претенции се
явяват основателни и доказани, както по основание, така и по размер и следва
да бъдате уважени така, както са предявени.
Предвид изхода на производството, то и разноските по заповедното
производство, направени от заявителя, следва да му бъдат присъдени, или
общо сумата в размер на 815.27 лева.
На ищците следва да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски, произтекли от внесена държавна такса /181.13 лева/,
възнаграждение за вещо лице /200 лева/ и юрисконсултско възнаграждение
/450 лева/, или общо в размер на 831.13 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Л., ЕГН **********, от
гр.*****************, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Изгрев“,
бул.“Драган Цанков“ № 37, следните суми: 5000 лева – главница; 2 808.94
лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.03.2018г. до
10.03.2021г.; 16.67 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за
периода от 11.03.2021г. до 22.03.2021г., дължими по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1740/15.10.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 260255/25.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 634/2021г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, от гр.*****************, да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, Район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ № 37,
сумата от 1646.40 лева, от която 815.27 лева, представляваща направени
разноски по Ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково и 831.13
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9